Р Е Ш Е Н И Е
№............/.............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд- Варна ІV касационен състав, в публичното заседание на дванадесети март две хиляди и двдесета година, в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: Марияна Ширванян
Ромео Симеонов
при секретаря Светлана С.а и в присъствието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Симеонов КАНД №446/2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл. 63 ал.1 от ЗАНН и е образувано е по жалба на Т.П.Т., подадена чрез адв. А.Х.Д. , срещу Решение № 2381 от 20.12.2019 г. по АНД № 4185/2019 г. на Районен съд - Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0819-004447 от 08.08.2019 г., издадено от Началник група към ОД МВР Варна, с което на Т.П.Т. за нарушение по чл.42 ал.1 т.2 от ЗМВР и на осн. чл.179 ал. 1 т.5 пр.5 вр. ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. и отнемане на 10 контролни точки.
С касационната жалба се настоява, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила,нарушаване на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Касаторът счита, че липсват изискуемите в чл.57 ал.1 от ЗАНН разпиредби , като по този начин се възпрепятства правото му на защита.Счита, че липсата на друг очевидец при извършване на нарушението, освен другия участник в ПТП поставя под съмнение доказателствената стойност на протокола за ПТП и АУАН, като сочи освен това, че другият участник в ПТП е заинтересован от изхода на делото.
Счита, че не е ясно по какъв начин и въз основа на какви доказателства съдът е формирал вътрешното си убеждение, тъй като според него е налице съществена разлика между установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка и тази описана в АУАН.
Касаторът-редовно уведомен, не се явява, не се представлява. В писмени бележки по делото процесуалният му представител подържа становището изразено в касационната жалба.
Касационният ответник-редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Чрез процесуалния си представител в писмени бележки по делото поддържа становище за доказаност на извършеното нарушение. Подържа доводите наведени във въззивното производсттво и моли съда за постановяване на решение, с което да се остави в сила постановения от ВРС съдебен акт. Моли за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава становище за основателност на касационната жалба и моли за отмяна на атакуваното съдебно решение.
Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, настоящият касационен състав приема за установена следната фактическа обстановка:
На 06.02.2019 г. св. С. Ц. С. управлявал личния си л.а „** *“ с РЕГ. № ** ** **по бул. „Т.М.“ в посока бул. „Ц.О.“. На кръстовището с ул. „Б.“ идващият от улицата л.а. „Ф.Ф.“ с рег. № * *** *, управляван от касатора Т. П. Т., се включил в платното на булеварна след извършване на ляв завой. До следващото кръстовище с бул. „Ц.О.“ автомобилът управляван от касатора се движел след автомобила на св. С. С.. На това кръстовище автомобилът на касатора се преустроил в дясната пътна лента за извършване на десен завой, но не извършил такава маневра, а продължил да си движи направо, като се опитал да се преустрои в съседната, лявостояща за него лента, предназначена за движежите се направо. Не бил допуснат от автомобила на св. С. С.,а при опита за извършване на тази маневра се стигнало до съприкосновение на дясното странично огледало на автомобила управляван от касатора с лявото странично огледало на автомобила управляван от С.. След като продължил движението си направо по ул. „В.“ , на пресечката с ул.“Т.“ св. С. извършил десен завой и продължил по към бл.146, последван от автомобила на касатора, като св. С. възприемал в огледалото за задно виждане движещия се зад него автомобил управляван от касатора. На улицата имало паркиран в дясното платно автомобил, който св. С. решил да заобиколи. Предприел това без да подаде светлинен сигна/мигач/ за предстоящата маневра-обстоятелство заявено от св. С. в с.з. от 05.11.2020г./л.113-гръб/. Св. С. се преустроил в лявото платно, но през това време движещият се зад него автомобил на касатора вече бил навлязъл в лявото платно. За да избегне удара, касаторът се отклонил максимално вляво , но се ударил в бордюра, като се спукала задната лява гума на лекия му автомобил. Вследствие на това се стигнало до сблъсък между предната лява част ва автомобила на св.С. и задната дясна част на автомобила на касатора, който спрял на известно разстояние напред. Св. С. съобщил на тел. 112 за станалото ПТП и на местопроизшествието пристигнал екип на КАТ: свидетелите С. С. и П.М.. След проведени разговори с двамата участници в ПТП и разглеждането на записа от видеорегистратора, стигнали до извода, че виновен за ПТП е С. Ц. С.-водач на л.а. „** *“ с ДК№ *** **. Тъй като към момента нямало разногласия относно обстоятелствата и вината за предизвикването на ПТП, св. С. С. попълнил двустранен протокол между двамата участници в ПТП.
Горната фактическа обстановка, установена и от въззивната инстанция, настоящият състав възприема въз основа на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, приобщени по предвидения процесуален ред. Материалите по пр. пр. №2106/2019г. но ВРП настоящият състав приема частично-единствено и само по отношение на механизма на възникване на ПТП.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е стигнал до неправилен извод, който се дължи на превратно тълкуване на фактите.
Правилно въззивният съд е посочил, че срещу въззивникът Т. Т. за периода от 2001г. до 2008г. са издадени и влезли в сила общо 4 НП и два фиша.
Не е отчетено обаче обстоятелството, че видно от справка за нарушител / л.49-л.54/ срещу С. за периода от 2004 г. до 22.10.2019 г./ датата на заверката на справката/ са издадени и влезли в сила тринадесет НП и пет фиша. Съпоставката на тези два факта може да наведе на изводи относно пътното поведение на двамата водачи на МПС в аспекта на приетото от въззивния съд, че кредитира изцяло показанията на св. С. С.. Неубедително е и заключението, че относно св. С. С. липсват каквито и да било данни, той да е заинтересован от изхода на конкретното дело. В противната насока са най-малко две обстоятелства: изплащане на застраховка на автомобила му от ЗД „Групама“, която той твърди, че е посетил/л.96/ и отговорността, която би понесъл, ако той е виновен за ПТП и с която бил наясно/л.75 изр. последно/, а също така и противоречивото му поведение след като е подписал двустранния протокол установяващ собствената му вина. Обяснението, че е сторил това под въздействие на заплахи от полицейските служители са в пълна колизия с установеното при съответните проверки.
Съдът е изследвал поведението на касатора Т. Т. в съответствие с разпоредбите на чл. 179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5 пр. 5 от ЗДвП.
Не
е сторил същото обаче с поведението на св. Ст. С. по отношение на поведението и
задълженията на водачите на МПС установени в чл.25 и чл.26 от ЗДвП:
Чл. 25. (1)
(Доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)
Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
(2) При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
Чл. 26. Преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните пътепоказатели на превозното средство.
Необсъждането на тези обстоятелства и липсата въобще на изследване на тези въпроси с годни процесуални способи води до непълнота на мотивите, която в тази и част представлява съществено нарушение на процесуалните правила и пряко засяга и ограничава правото на защита на касатора.
Не може да бъде споделено и становището на въззивния съд да не кредитира показанията на свидетелите С. С. и П.М. в частта им, сочеща вина на св. С. С. за станалото ПТП. Полицейските служители са изслушали и двамата участници в ПТП, прегледали са записите от видеорегистратора, запознали са се с пътната обстановка на конкретното ПТП, изследвали са щетите по двата автомобила и въз основа на тази съвкупна преценка и професионалните си познания са стигнали до този извод. Фактът, че не са преки очевидци на случилото не се приема от настоящата инстанция като основание за игнориране на част от показанията им. Огромна част от ПТП се случват в отсъствие на други очевидци извън двамата участници, като обстоятелствата се установяват именно по начина, по който са сторили това полицейските служители.
След подадената жалба от С. С. до ВРП е образувана пр. пр. №№ 02106/ 2019г. по описа на ВРП за евентуално извършено престъпление по чл.325 от НПК, прекратена с Постановление на ВРП от 23.05.2019 г. за отказ за образуване на досъдебно производство. В постановлението прокурорът е преценил, че са налице данни за извършени от касатора Т. Т. административни нарушения и преписката е изпратена на Началник на Трето РУ при ОД МВР Варна за преценка относно налагането на административно наказание.
Ангажирайки административнонаказателната отговорност на Т.П.Т., адмrнистративно-наказващият орган издава незаконосъобразно наказателно постановление, подлежащо на отмяна. Достигайки до същия извод и потвърждавайки обжалваното пред него наказателно постановление № 19-0819-004447/08.08.2019 година, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Предвид изложеното, решението на ДРС е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени издаденото от началник група към ОД МВР Варна наказателно постановление.
Воден от горните съображения и на основание чл.222, ал.1 във връзка с чл.221, ал.2, изречение първо, предложение второ от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Втори касационен състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2381/20.12.2019 г., постановено по АНД № 4815/2019 година по описа на Районен съд – Варна, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0819-00447/08.08.2019 година на Началник група към ОД МВР Варна, с което на Т.П.Т. за нарушение на чл.42 ал.1 т.2 и на основание чл. 179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.