№ 3455
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110205915 по описа за 2023
година
Производството е образувано по жалба на Д. С. Г. против наказателно
постановление (НП) № 22-4332-028880/24.01.2023 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Посочва се, че жалбоподателката и нейният
съпруг не са били уведомени по предвидения в закона ред за служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което това
обстоятелство не им е било известно. С оглед на това се поддържа, че
нарушението не е извършено от субективна страна. Моли НП да бъде
отменено. Претендира разноски.
В съдебното заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в
откритото съдебно заседание. В депозирани писмени бележки се оспорва
подадената жалба, като се излагат доводи за правилност и законосъобразност
1
на атакуваното НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.08.2022 г. регистрацията на лек автомобил „******“ с рег. №
******* била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП въз
основа на получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Собственикът на моторното превозно средство – Х.П.Г., не
бил уведомен от ОПП-СДВР за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила.
На 08.11.2022 г., около 14.21 ч. в гр. София Д. С. Г. управлявала лекия
автомобил „******“ с рег. № ******* по ул. „Черковна“ с посока на движение
от ул. „Рудозем“ към бул. „Владимир Вазов“, когато била спрянa за проверка
от полицейски служители при ОПП-СДВР. След извършена справка със
служебен таблет и проверка в ОДЧ, свидетелят Н. Д. К. - мл. автоконтрольор
при ОПП-СДВР, установил, че управляваният от жалбоподателката автомобил
е с прекратена регистрация във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП на 03.08.2022 г.,
поради което съставил срещу Г. акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 828001/08.11.2022 г. за извършени нарушения на Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), сред които и такова по чл.140, ал.1, пр.1
от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, която го
подписала с посочване, че има възражения.
Във връзка с изпратени материали от ОПП-СДВР по случая била
образувана пр.пр. № 219/2023 г. по описа на СРП, като с постановление от
05.01.2023 г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство.
2
Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал
обжалваното НП № 22-4332-028880/24.01.2023 г., с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП на Д. С. Г. била наложена глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП. НП било връчено на 14.03.2023 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетеля Н. Д. К., както и от писмените доказателства по
делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – материалите по пр.пр. №
219/2023 г. по описа на СРП, справка-картон на водача Г.; заповед № 8121К-
13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, справка от АИС КАТ
относно лек автомобил с рег. № *******, справка с рег. № 433200-
62763/12.06.2024 г.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост.
Обстоятелствата относно извършената проверка и процедурата по
съставяне на АУАН се установяват от показанията на свидетеля Н. К..
Свидетелят в съдебно заседание потвърждава в цялост констатациите по
съставения от него АУАН и съдът цени показанията, доколкото същите са
последователни и логични. Заявеното от него кореспондира и със справката от
АИС КАТ, от която е видно, че на 03.08.2022 г. регистрацията на процесния
автомобил е била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на
доказване фактическа обстановка. От представената от ОПП-СДВР справка се
установява, че собственикът на процесното МПС Х.Г. не е бил уведомяван от
контролните органи за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
3
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че НП е издадено от
компетентен орган. Компетентността на наказващия орган по издаване на
атакуваното наказателно постановление следва по силата на заеманото
длъжностно качество, установено въз основа на приобщения по делото акт за
встъпване в длъжност, и правомощията, изрично делегирани с приложената
по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи.
Съгласно изложеното в текста на НП, същото е издадено на основание
постановление за прекратяване на наказателното производство по пр.пр. №
219/2023 г. по описа на СРП (всъщност се касае за постановление за отказ от
образуване на ДП), а не въз основа на АУАН, макар издаденият такъв да е
описан в наказателното постановление. В случая обаче не е налице хипотезата
на чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно която административнонаказателното
производство може да бъде образувано и без съставен акт за установяване на
административно нарушение. Същата намира приложение в случаите, когато
за пръв път в хода на проведено разследване се констатират основания за
прилагане на административнонаказателна, а не на наказателна отговорност. В
настоящия случай обаче администативнонаказателното производство е
образувано със съставяне на АУАН № 828001/08.11.2022 г. Същевременно
производството не е прекратено по реда на чл.33, ал.2 от ЗАНН, а единствено
е уведомена СРП за издадения АУАН. С оглед на това наказващият орган е
трябвало или да изпълни правомощията си по чл.33, ал.2 от ЗАНН, или да
издаде НП в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В конкретния случай
административнонаказващият орган е издал процесното НП в рамките на
установения в чл.34, ал.3 ЗАНН шестмесечен срок от датата на съставяне на
АУАН, въпреки че изрично в санкционния акт е отбелязано, че същият е
издаден въз основа на прокурорското постановление. С оглед на това съдът
намира, че не е допуснато нарушение от категорията на съществените такива.
Наказателното постановление има съдържанието по чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
като в НП са описани всички елементи от състава на нарушението, описани са
обстоятелствата по извършването му и е посочена правната му квалификация.
Съгласно вменената като нарушена разпоредба на чл.140, ал. 1 от
ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
4
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Същевременно съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, за което
следва да се уведоми собственикът на пътното превозно средство. От
доказателствата по делото се установява, че на 03.08.2022 г. служебно била
прекратена регистрацията на процесният автомобил с рег. № ******* след
получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на валиден договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което
управлявайки процесното МПС на 08.11.2022 г. по пътищата, отворени за
обществено ползване, жалбоподателката е осъществила вмененото й
нарушение от обективна страна. Не са налице обаче доказателства
извършената дерегистрация да е била съобщена на собственика, още повече
същата да е била известна на жалбоподателката към момента на управление
на автомобила на 08.11.2022 г., доколкото той е бил оборудван с две
регистрационни табели, поставени на съответните места, и с всички
документи, съпътстващи неговото управление. В представената от ОПП-
СДВР справка изрично е посочено, че собственикът на автомобила не е бил
уведомяван от административния орган в разрез с изискването, залегнало в
чл.143, ал.10 от ЗДвП. Възможно е, освен чрез нарочно уведомление,
собственикът на МПС да се уведоми и по друг начин за настъпилата служебна
дерегистрация, но при всички случаи, за да се формира несъмнен извод в тази
насока е необходимо да има доказателства, осигуряващи достатъчна яснота
относно датата на узнаване факта на дерегистрацията, каквито в настоящия
случай не са налице. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023
г. по т. д. № 3/2022 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС
едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията
собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на
моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. В
настоящия случай не се събраха доказателства към 08.11.2022 г.
жалбоподателката да е била уведомена за прекратяването на регистрацията на
автомобила, след като не е било изпълнено задължението на
административния орган спрямо собственика по чл. 143, ал. 10 ЗДвП или да е
узнала за това обстоятелство по друг начин. След като не се установява
5
водачът Г. да е съзнавала този факт, то не може да се приеме, че същата е
осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от нея действие по
управление на автомобила с прекратена регистрация и да е предвиждала или
допускала настъпването на общественоопасни последици. Липсата на
субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал.3 във вр. чл.140,
ал.1 ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателката,,
несъставомерно. Налице е т. нар. извинителна грешка по чл. 14, ал. 1 НК, вр.
чл. 11 ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото
на жалбоподателката не е бил известен факт, който принадлежи към състава
на нарушението, а именно - дерегистрацията. В Тълкувателно постановление
№ 2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по
тълкувателно дело № 3/2022 г. е прието, че в този случай незнанието на
фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а „се явява
резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва
както умисъл, така и небрежност...“.
Предвид изложеното съдът намери, че Д. Г. не е осъществила състава
на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от субективна страна и обжалваното
наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателката има
право на разноски предвид основателността на подадената жалба. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, който има характер и на
разписка, адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лева е заплатено
изцяло и в брой. Следва да бъде уважено направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност, тъй като така определеният размер от една
страна не съответства на минимално предвидения в Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а от друга –
на фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че
процесуалният представител на жалбоподателя не е взел участие в нито едно
от проведените открити съдебни заседания. С оглед на това и при
съобразяване на практиката на СЕС по дело C-438/22 съдът намира, че на
жалбоподателката следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, който се явява съответен на предоставения обем на
6
защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-028880/24.01.2023 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Д. С. Г. е наложена глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.
С. Г., ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7