Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.06.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в
публично заседание на петнадесети
юни две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16286 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №16286/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Г.т.“
ЕООД гр.София ЕИК *******срещу решение №207455 от 02.09.2019 г по гр.дело №39740/2018 г на СРС , 50 състав , в
частта , в която е отхвърлен
иска на въззивника да се осъди З. “А.Б. ” АД *** да
му заплати на основание чл.405 КЗ разликата
над 5428,18 лева до предявения размер от 15 120,69 лева – неплатена част от имуществена застраховка в полица №08070171440000015 поради настъпило на 18.01.2018
г застрахователно събитие /буря в гр.Карлово/ при което са увредени покривите
на четвърто хале и административна сграда в Индустриална зона на гр.Карлово ,
южно от ж.п.гара , ведно със законната лихва от 15.06.2018 г до окончателното
заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като същото е без мотиви и не става ясно защо е отхвърлен
частично предявения иск. Правилно е кредитирана СТЕ , но не е взето предвид ,
че стойността от 20 491,82 лева за поправка на покривите е без ДДС .
Въззиваемата страна
е подала писмен отговор , в който оспорва
въззивната
жалба . Доводите на въззивника са неясни и бланкетни .
Присъдената от СРС сума и разноските са преведена на въззивника на 14.10.2019 г
.
Въззивната жалба е допустима. Решението е
връчено на въззивника на 27.09.2019 г и е обжалвано в
срок на 11.10.2019 г /по пощата/ .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
Неоснователни са доводите на въззивника , че решението
на СРС е лишено от мотиви . Правилно първоинстанционният съд е приел , че с
оглед приложените писмени доказателства и частичното плащане на
ответника-застраховател , по делото се
спори за размера на обезщетението . Ответникът иска намаляване на
застрахователното обезщетение поради по-нисък размер на вредите от
претендираните , подзастраховане , и приспадане на ползи от вредите
. Законосъобразно СРС е приел , че трябва да приложи чл.398 ал.2 КЗ и т.3.1 в
раздел III от ОУ на ответника и да присъди пропорционално
обезщетение на съотношението между застрахователната сума и действителната
/възстановителната/ стойност на застрахованото имущество . Също правилно според СРС от стойността на вредите трябва да
се приспаднат „ползите от вредите“ – стойността на увредената и демонтирана
ламарина в размер на 318 лева , както и от крайния резултат трябва да се
приспадне извънсъдебно заплатената сума от 9622,69 лева .
Същевременно , основателен е доводът на въззивника ,
че действителната стойност на вредите според СТЕ без ДДС е 20 491,82 лева
, а със ДДС е 24 590,18 лева /тази стойност е по-малка от заплатена на
ищеца сума 24 943,38 лева с ДДС по договор за СМР с трето лице/. От сумата
от 24 590,18 лева т.е. преди да се изчисли подзастраховането трябва
да се извадят „ползите от вредите“ /стойността на увредената и демонтирана
ламарина от 318 лева / ; или принципно ищецът е понесъл вреди от 24 272,18
лева . Констатира се , че според СТЕ възстановителната стойност на увредените
вещи е в размер на 1 382 877 лева , а застрахователната сума е в размер
на 1 040 000 лева . След
прилагане на чл.398 ал.2 КЗ и т.3.1 в раздел III от ОУ на ответника обезщетението от 24 272,18
лева трябва да се умножи по съотношението между 1 040 000/1
382 877 лева ; или 24 272,18 лева х 0,722955 = 18 254,02 лева
. От тази сума трябва да се извади платената преди завеждане на делото сума от 9622,69
лева ; или преди завеждане на делото е дължима сумата от 8631,33 лева , а не сумата от 5428,18
лева приета от СРС . Т.е.допълнително са
дължими от ответника още 3203,15 лева .
Междувременно с платежно нареждане от 14.10.2019 г
ответникът е заплатил на ищеца още 6767,51 лева по щетата . С това
плащане са погасени лихви за забава за периода 15.06.2018 г – 14.10.2019 г
върху сумата от 8631,33 лева , които са в размер на 1167,33 лева и още 5600,18
лева главница т.е.цялата присъдена от СРС главница от 5428,18 лева и още 172
лева главница . Следователно остават дължими от ответника към устните
състезания пред настоящия съд 3203,15
лева – 172 лева = 3031,15 лева , ведно със законната лихва от 15.10.2019 г до
окончателното заплащане на сумите . Дължат се и присъдените от СРС
разноски , тъй като същите не са влезли в сила поради наличието на въззивна
жалба .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се
отмени в частта , в която искът е отхвърлен за разликата над 5428,18 лева до
8459,33 лева /за още 3031,15 лева/ и с ново произнасяне искът да се уважи за
тази разлика . В останалата част въззивната жалба трябва да се отхвърли ,
включително и като се потвърди решението на СРС в частта за разноските . Ответникът дължи допълнително още 417,85 лева
разноски пред СРС , както и 102,69 лева разноски пред СГС /по
компенсация /, съобразно уважената/отхвърлената част от жалбата и определени на
ответника 200 лева юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №207455 от 02.09.2019 г по гр.дело №39740/2018 г на СРС , 50 състав , в
частта , в която е отхвърлен
иска на „Г.т.“ ЕООД гр.София ЕИК *******да се осъди З. “А.Б. ” АД *** да му заплати на основание чл.405 КЗ разликата над 5428,18 лева до размера от 8459,33 лева
/допълнително още 3031,15 лева/ – неплатена
част от имуществена застраховка в полица
№08070171440000015 поради настъпило на 18.01.2018 г застрахователно събитие
/буря в гр.Карлово/ при което са увредени покривите на четвърто хале и
административна сграда в Индустриална зона на гр.Карлово , южно от ж.п.гара ,
ведно със законната лихва от 15.10.2019 г до окончателното заплащане на сумата ;
и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА З. “А.Б. ” АД *** да заплати на „Г.т.“ ЕООД гр.София ЕИК *******на основание чл.405 КЗ разликата над 5428,18 лева до размера от 8459,33 лева
/допълнително още 3031,15 лева/ – неплатена
част от имуществена застраховка в полица
№08070171440000015 поради настъпило на 18.01.2018 г застрахователно събитие
/буря в гр.Карлово/ при което са увредени покривите на четвърто хале и
административна сграда в Индустриална зона на гр.Карлово , южно от ж.п.гара ,
ведно със законната лихва от 15.10.2019 г до окончателното заплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в останалата обжалвана част
, в която искът е отхвърлен за разликата над 8459,33 лева до 15 120,69
лева , ведно със законната лихва от 15.06.2018 г до окончателното заплащане
на сумата ; за законната лихва върху допълнително присъдената сума от 3031,15
лева за периода 15.06.2018 г – 14.10.2019 г ; както и в частта , в която
З. “А.Б.
” АД *** е осъдено да заплати на„Г.т.“ ЕООД гр.София ЕИК *******сумата
от 620,09 лева разноски пред СРС
.
ОСЪЖДА З. “А.Б. ” АД *** е да
заплати на„Г.т.“ ЕООД гр.София ЕИК *******допълнително още 417,85 лева разноски пред СРС и 102,69 лева разноски
пред СГС /по компенсация / .
Решението не подлежи на обжалване ; като постановено
по търговско дело с цена на всеки от исковете под 20 000 лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.