Решение по дело №463/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 60
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20223001000463
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Варна, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20223001000463 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е ВЖ вх.4973/15.08.2022г., депозирана от С. И. П., ЕГН
**********, чрез адв.А. М. от САК, против решение №170/03.05.2022г.,
постановено по т.дело №203/2021г. по описа на Окръжен съд –Варна, ТО, в
частта, в която е отхвърлен предявения от ищеца иск срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД,
за сумата над 6 000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева както и в
частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски по компенсация в размер
на 1 053.30 лева.
С обстоятелствената част и петитума на жалбата се правят оплаквания и
срещу отхвърлената част от исковете по акцесорна претенция за законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода 19.10.2020г.
до 14.01.2021г.
Въззивникът излага, че решението в обжалваната част е неправилно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Релевират се оплаквания във връзка с определения от съда размер на
обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца за размера над 6 000 лева
до претендираните 26 000 лева. Твърди се, че присъденото обезщетение не
отговаря на критериите в чл.52 ЗЗД както и не съответства на цитирана в
решението казуална практика при сходни увреждания. Въззивникът
претендира съдът да извърши отново преценка на заключението на КСМЕ, от
която се установяват множество увреждания, които ищецът е получил в
1
резултат на ПТП – подкожен кръвоизлив в лява слепоочна област, мозъчно
сътресение със загуба на съзнание, контузия на шията, контузия на гръден
кош в лява гръдна половина, контузия на десен долен крайник. Загубата на
съзнание е довела до негативни последици от различен характер по
отношение на съня, концентрацията и речта както и увреждане на
междупрешленни дискове С-4 и С-5. В насока на преки последици от ПТП е и
заключението на СПЕ, съгласно което ищецът е получил постконтузионен
синдром. Въззивникът акцентира на свидетелските показания като сочи, че
същите установяват неблагоприятното отражение на ПТП върху живота на
ищеца, съответно претърпените от последния болки и страдания. Поддържа
се твърдение за понесени както физически, така и психологически травми.
Правят се оплаквания и във връзка с периода, за който съдът е уважил
иска за законна лихва за забава, считано от 14.01.2021г. /датата на която
дружеството е уведомило пострадалия за размера на определеното му
обезщетение/ Счита, че обезщетението следва да бъде определено с начална
дата 19.10.20г., която съвпада с подаване на претенцията за обезщетяване
пред застрахователя.
В частта за присъдените разноски въззивникът твърди, че решението е
неправилно като не отчита освобождаването на ищеца от държавни такси и
разноски съгласно чл.83, т.4 ГПК. Сочи, че ищецът бил задължен да внесе
депозит по психиатричната експертиза в размер на 300 лева, които се твърди,
че следва да бъдат присъдени нему както и адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗАдв. Претендират се разноски за двете инстанции.
С оглед дадените на страната указания за отстраняване нередовност на
ВЖ с Разпореждане №2838/06.06.2022г. на ВОС и липсата на уточняване на
оплакването досежно съдебните разноски за първа инстанция като такова по
чл.248 ГПК, въззивният състав намира, че в тази част ВЖ касае произнасяне
на съда по разноските като последица от обжалването.
В срока за отговор не е постъпило становище на въззиваемата страна
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД.
В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът поддържа жалбата
си чрез адв.Ночев.
Въззиваемата страна, представлявана от адв.Д., оспорва основателността
на жалбата.
За да се произнесе по жалбата съдът прецени, че производството е било
образувано пред ВОС по искова молба на С. И. П., ЕГН **********, Варна, с
която са предявени осъдителни искове срещу ЗК Лев Инс АД, София, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, понесени от ищеца в
резултат на получени увреждания при ПТП на 17.10.2019г., настъпило в
гр.Варна, Южна промишлена зона, Островна част, срещу входа на Мото база
13, когато ищецът като водач на служебен автомобил Фолксваген с ДК №Х
ХХХХ ХХ, опитвайки се да направи ляв завой, бил ударен челно от камион.
Ищецът загубил съзнание и не помни нищо от последващите събития до
2
откарването му в клиника по неврохирургия в МБАЛ Св.Анна АД, където
престоял четири дни. При извършения скенер на главата било установено
мозъчно сътресение и вродена киста, за която ищецът не подозирал до този
момент. Ищецът твърди, че има спомени едва след 21.10.2019г., когато бил
изписан и се намирал в апартамента на майка си. Твърди,че в продължение на
повече от месец след това имал последици от мозъчното сътресение – не
можел да се храни сам, не можел да пише и чете, не започнал информация,
изпитвал непрекъснати болки във врата и главата, приемал обезболяващи,
изпадал често в сънливост. Поради това лекарите установили месец след ПТП
постоконтузионен синдром. Твърди, че част от последиците на това съС.ие
изпитва и до момента. Твърди, че в резултат от преживения стрес и
залежаване, получил дерматит както и непрекъсната отпадналост. Преживял
психически травми – силна депресия, раздразнение и страх. Поради това
ищецът получил 45 дни отпуск поради временна неработоспособност.
Вследствие от преживените болки ищецът започнал да изпитва неприязън от
среща с хора, не искал да ходи на работа, изпаднал в апатия. Самочувствието
му било сринато. Преди катастрофата се занимавал с бойни спортове, но след
ПТП му било забранено да практикува такива. Твърди, че с решение по
НАХД №5117/2020г. на ВРС е признат за виновен за процесното ПТП
водачът на товарен влекач Мерцедес с ДК №Х ХХХХ ХХ, с ремарке рег.№Х
ХХХХ ХХ, за това, че като нарушил правилата на чл.16 от ЗДвП, навлязъл в
насрещна лента и реализирал челен удар с управлявания от ищеца л.а. като
му причинил средна телесна повреда – сътресение на мозъка без
вътремозъчна травма, загуба на съзнание. Твърди се, че водачът на товарния
автомобил бил застрахован за ГО при ответното дружество по полица
№22119000659122, валидна от март 2019г. до март 2020г. Твърди заведена
претенция пред застрахователя на 19.10.2020г. и определено обезщетение в
размер на 10 000 лева, неизплатено до завеждане на иска. Тъй като ищецът не
е съглА. с посочения от застрахователя размер като счита същия за занижен,
претендира обезщетение по реда на чл.432 КЗ в размер на 40 000 лева, ведно с
обезщетение за забавено изпълнение от датата на ПТП 17.10.2019г. до
окончателното изплащане. Претендира и сторени медицински разноски в
размер на 634.99 лева, ведно със законна лихва от предявяване на претенцията
пред застрахователя на 19.10.20г.
С отговора си застрахователното дружество не оспорва, че е приело
претенция вх.№13489/19.10.2020г., допълнено с вх.№ 16745/29.12.2020г. след
изискване на необходимите допълнителни доказателства и е определило
обезщетение, което счита за справедлива компенсация на причинените от
застрахования физически болки и съпътстващи ги психически страдания като
пряк резултат от застрахователното събитие. Оспорва претендирания с
исковата молба размер на обезщетение за неимуществени вреди. Позовава се
на установената не много висока скорост на движение (38.54км/ч на лекия
автомобил и 35 км/ч на влекача) по време на удара, като счита, че
травматични увреждания от такъв вид и интензитет не съответстват
3
обективно на удар при тези условия. Счита, че макар и да е открито след ПТП
заболяване „арахноидна киста“, то не е било причинено от удара, а
посъществените и продължително проявили се симптоми (главоболие,
влошеното зрение и равновесие) са били причинени именно от предшестващо
и съпътстващо заболяване, съотв. не са преки последици на мозъчното
сътресение. Възразява за наличие на съпричиняване на престъпния резултат
от страна на пострадалия, като твърди, че поведението му като водач на МПС
не е съобразено с изискване за използване на обезопасителен колан, който
при огледа непосредствено след ПТП е намерен прибран и неизползван, което
обективно е допринесло в значителна степен за завишеният интензитет на
уврежданията и продължителността на страданията на увредения. Моли за
отхвърляне на иска за горница над вече платената сборна сума, съответна на
обезщетение, редуцирано с поне 20 % поради съпричиняването.
Съдът констатира, че с допълнителна искова молба ищецът е признал, че
на 11.05.2021г. застрахователят е извършил плащане на сумата от 14 000 лева
като обезщетение за претендираните вреди по заведената претенция. С тази
молба ищецът прави намаляване размера на иска за неимуществени вреди до
сумата от 26 000 лева, на основание чл.214 ГПК, явяващ се разлика между
претендираните първоначално 40 000 лева и изплатеното обезщетение.
Поддържа се иск за 26 000 лева.
Не е постъпил допълнителен отговор от страна на застрахователя.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните, в пределите на
въззивното производство, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че
жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез упълномощения
по делото процесуален представител, в преклузивния срок и при интерес в
обжалваната част. Жалбата е администрирана редовно.
В жалбата не се правят оплаквания за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения. Не се правят нови доказателствени искания.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение
правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
Решението е обжалвано частично, в отхвърлената спрямо ищеца част на
обезщетението за неимуществени вреди, за началната дата на мораторните
лихви и като последица от това – разпределение на съдебните разноски. В
останалата част решението е влязло в законна сила, вкл. за присъдените
имуществени вреди.
4
С оглед изплатената част от обезщетението извънсъдебно, в хода на
производството, както и липсата на жалба в уважената част, съдът намира, че
обстоятелствата относно деликтната отговорност на застрахования при
ответното дружество водач на товарния автомобил както и наличието на
застрахователно правоотношение, не се оспорват. В тази връзка съдът е
обвързан и от влязлото в сила решение по НАХД №5117/2020г. на ВРС,
съгласно чл.300 ГПК. Не е предмет на въззивното производство причинно-
следствената връзка на получените от ищеца увреждания с ПТП както и
липсата на съпричиняване на вредите от увредения, до какъвто извод е
стигнал първоинстанционният съд.
Тъй като жалбата касае отхвърлената част на обезщетението за
неимуществени вреди, въззивният състав следва да извърши самостоятелно
определяне на размера му съгласно принципите и критериите, залегнали в
чл.52 ЗЗД както и постановената съдебна практика по приложението на
разпоредбата в контекста на ППВС №4/1968г. Съдът дължи преценка на
всички правнорелевантни факти, въздигнати от посочената норма в критерии
за определяне справедлив размер на неимуществените вреди.
Не се спори, че при ПТП на 17.10.2019г. ищецът е получил следните
увреждания: контузия на главата –хематом на лява теменна област,
сътресение на мозъка без вътремозъчна травма с период на загуба на
съзнание, контузия на шията –срединна дискова протрузия между 4 и 5-ти
шиен прешлен, контузия на гръден кош с фрактура на девета лява ребрена
дъга, контузия на десен долен крайник. Откритата при изследванията
арахноидна киста в лявото слепоочие не е във връзка /и не се твърди/ с
физическата травма от ПТП. СъС.ието на безсъзнание, обърканост, сънливост
е квалифицирано от медиците като временно опасно за живота, последица от
сътресението на мозъка. Заключението на КСМЕ /на л.205 по делото/ е за
идентични по вид и характер травми като описаните в медицинската
документация. Мозъчното сътресение със загуба на съзнание е съС.ие, което е
функционално, без морфологични промени в мозъчното вещество,
представлява преходно нарушение, което отзвучава за около месец. При
прегледа на ищеца не са установени данни за мозъчно сътресение и загуба на
памет. Касае се за постоконтузионен синдром, който се характеризира с
описаните симптоми. При ищеца не са установени последствия от
преживяната травма. Не са установени симптоми за влошаване на откритата
при образна диагностика вродена поренцефална киста, т.е. същата не е
повлияна от ПТП. Констатирани са останалите увреждания, които не
застрашават дори временно живота на ищеца – контузия в лявата гръдна част
/9-та ребрена дъга/, но без сигурни данни за фрактура както и контузия на
дясно коляно, които травми според вещите лица отшумяват за до 2-3
седмици. Протрузията на междупрешленните дискове на ниво С4- С5,
представляват изпъкване на задно-надлъжно сухожилие към
гръбначномозъчния канал. Такава протрузия обаче, според експертите, може
да има както травматичен характер, така и дегенеративен. Характеризира се с
5
болки в шията повече при движение, които следва да отзвучат за 2-3 седмици.
Според заключението, описаните травматични увреди са отзвучали без
дефицит – завършен е оздравителния процес без неблагоприятни последици,
вкл. без ограничения в движенията и болки при промяна на метеорологичните
условия. Ищецът е без неврологичен дефицит след ПТП независимо от
коригираната диагноза на заварена вродена киста /от арахноидна в
поренцефална/. Съдът цени заключенията на вещите лица като обективни и
професионално дадени, тъй като същите са базират на всички събрани по
делото доказателства както и на извършен непосредствен преглед на ищеца на
11.01.2022г.
От изслушаната и кредитирана от въззивния състав психиатрична
експертиза /л.228/ се установява, че оплакванията на пострадалия са били
предимно в първите дни след катастрофата – от главоболие, загуба на памет,
изтръпване на устата и се характеризират с типичност с оглед претърпяната
травма. СъС.ието на ищеца е отшумяло за 1-2 месеца след проведена
неспецифична терапия, назначена от психиатър, с медикаменти - невротоп и
неотропил. Не е установена промяна в психичното съС.ие на С. П. както след
ПТП, така и към момента на прегледа, не е установена психотравма или
актуално психично разстройство. Заключението на вещото лице е, че
увреденото лице е психично здраво. Видно от протокола към заключението за
интервю с пострадалия, същият сам се определя като здрав, с добър сън,
добро настроение, добро вписване в колектив, без натрапчиви спомени за
катастрофата.
По размера на неимуществените вреди:
Право на обезщетение за неимуществени вреди имат пострадалите лица
или тези, които поради особено близка връзка с починалия, търпят от това
събитие болки и страдания. В случая няма спор, че в резултат от ПТП на
17.10.2019г. ищецът С. И П. е претърпял описаните по-горе травматични
увреди, които са имали за известен период от време както физически
/болкови/, така и емоционални и психологически проявления. Ищецът е
получил при реализираното ПТП една средна телесна повреда /мозъчна
травма, но без вътремозъчно увреждане/ и поне три леки телесни повреди,
които са преодолени напълно, без дефицит. Болките и психическото
неразположение са били последица от травмата за период до 1-2 месеца.
Няма негативно отражение на катастрофата върху личността на ищеца, върху
социалния му живот и възможността за интеграция, същият е възстановен
напълно. Няма данни, че понесените вреди биха довели до затруднение в
социалната адаптация и начина на живот в какъвто и да е аспект. Няма
психически, психологически и неврологични негативни последици. Не се
установява проявеното междувременно кожно заболяване /дерматит/ да има
връзка с конкретното произшествие.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с
критерии за справедливост, определени в практиката по приложението на
6
чл.52 от ЗЗД. Справедливостта като база за определяне на паричен еквивалент
на понесените вреди включва винаги изследване на конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на различни конкретни обективни и
субективни обстоятелства - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и
интензитет на болките, възраст на увредения, обществено и социално
положение, икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП.
Последното е необходимо поради обстоятелството, че независимо от липсата
на точна парична оценка на моралните вреди, съдът компенсира същите по
единствено възможния начин – чрез заместващо универсално средство –
парична стойност. Принципът на справедливост включва пълно обезщетяване
на проявените вреди от вредоносното събитие, но при всички случаи тези,
които са свързани и обусловени от него.
В жалбата се акцентира основно на получените при произшествието
няколко телесни увреждания както и на отражението им върху личността на
ищеца. Съобразно изслушаните свидетелски показания и заключенията на
Комплексната съдебно-медицинска експертиза се установява, че не е налице
продължаващо физическо и психическо страдание, а констатираното такова
непосредствено след ПТП е имало преходен характер. Всички травми са
отзвучали в период най-много на месец – два от произшествието. Налице е
пълно възстановяване на пострадалия.
При тази констатация съдът отчита младата възраст на ищеца към
момента на травмите /на 19 години/ и свързаната с това възможност за по-
пълно и бързо възстановяване; отчита обстоятелството, че за известен период
от време /около месец и половина/ същият не е могъл да води обичайния си
начин на живот, наложило се да се върне при майка си, за да бъде обгрижван
от нея, тъй като не можел да се справя с обичайните битови дейности. През
целия период ищецът изпитвал както физически болки, така и притеснения и
страх за съС.ието си, не допускал приятелите си, тъй като се чувствал
безпомощен и объркан. Независимо от това, периодът на възстановяване не е
продължителен. Към днешна дата ищецът е напълно здрав. Не се установява
от изслушаните експертизи да е налице увреждане, което в бъдеще ще му
попречи да води активен начин на живот, вкл. да спортува и работи на
открито. Само два месеца след ПТП същият е пътувал и работил в чужбина
/Испания/, а понастоящем работи на кораб. Не се установява трайно
негативно отражение на ПТП върху начина му на живот. Създадените
неудобства, претърпените болки и страдания са отшумели в рамките на два
месеца.
Като отчита всички комплексни обстоятелства въззивният състав
намира, че обезщетение в размер на 20 000 лева отговаря в пълна степен на
понятието справедливост по чл.52 ЗЗД. След отчитане на извършеното от
застрахователя плащане на сумата от 14 000 лева, намира че уважените и
7
присъдени от първата инстанция 6 000 лева, удовлетворяват принципа за
справедливо обезщетяване на понесени неимуществени вреди. За да стигне до
тези изводи съдът изследва и постановената в подобни случаи съдебна
практика, която детерминира общественото разбиране за справедливо
обезщетяване на неимуществени вреди като изхожда от конкретните
увреждания. /р.по т.дело №1150/2011г. на Второ т.о. на ВКС, р.по т.дело
№545/2022г. на Второ т.о., опр.по т.дело №154/2021г. на Второ т.о., опр.по
т.дело №2656/2019г. на Първо т.о., решение по гр.дело №24/2020г. на АС-
Варна и др., изброяването е примерно/ Първоинстанционният съд коректно е
определил възможни граници на обезщетението, според съпътстващите и
други увреждания, в диапазона от 10 000 лева до максимум 30 000 лева. Тъй
като не са налице данни за изключителност на получените травми – като
продължителност, интензитет на болката и негативни последствия – съдът
намира за правилно определен размер от максимум 20 000 лева. Като се
отчете извършеното плащане от застрахователя на сумата от 14 000 лева на
11.05.2021г., присъдените от съда 6000 лева напълно удовлетворяват
изискването за пълна обзвреда на претърпените морални вреди.
Поради достигане до идентични на изводите на първата инстанция,
решението му следва да бъде потвърдено.
В частта за присъдените мораторни лихви: Върху присъдения размер на
обезщетението се следват мораторни лихви като с жалбата се поддържа, че
същите следва да бъдат присъдени от датата на подаване на
застрахователната претенция 19.10.2020г., а не от 14.01.2021г. /датата, на
която застрахователят е уведомил ищеца за определяне размер на
обезщетение от 10 хил.лева/.
Не се спори и са представени доказателства, че ищецът е предявил
застрахователна претенция пред ответното дружество съгласно чл.380 КЗ на
19.10.2020г. както че застрахователят е определил обезщетение в размер на
10 000 лева за неимуществените вреди /както и отделно за имуществени/ с
писмо до ищеца от 14.01.2021г., т.е. в тримесечния срок съгласно чл.496 КЗ.
Исковата молба е предявена на 01.04.2021г. В хода на производството
застрахователят е заплатил обезщетение в по-висок размер от първоначално
определения, а именно 14 000 лева, платени на 11.05.2021г. /съгласно
допълнителна искова молба на л.114/
Съгласно постановките в решение №50001/03.02.23г., пост.по т.дело
№2530/2021г. на първо т.о. на ВКС, решение №128/04.02.2020г. по т.д.
№2466/2018г. на ВКС, І т.о. и решение №50135/11.11.2022г. по т.дело
№2026/2021г. на Първо т.о. на ВКС, в хипотезата на пряк иск от увредено
лице срещу застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", лихвите
за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата
на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 от КЗ, като това са тези
лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на
8
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ, или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.
След предявяване на претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като
непроизнасяне и неплащане в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
основание чл.498, ал.3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ. Разпоредбите на
чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ и чл.497 КЗ не се отнасят като обща към специална, а
предвиждат кумулиране на отговорността за лихви на застрахования към
увредения и на застрахователя за собствената му забава. В настоящия случай
застрахователят е в забава от по-ранната дата по чл.429, ал.3, изр.второ КЗ, а
именно от 19.10.2020г./датата на предявяване на претенцията от увреденото
лице/, от която ищецът претендира да му бъде присъдена законна лихва. От
тази дата застрахователят е в забава да изпълни задължението си по
застрахователното покритие съгласно чл.429, ал.2, т.2 КЗ - лихвите за забава,
които застрахованият дължи и за които той отговаря пред увредения въз
основа на функционалната си отговорност. След изтичане на срока за
произнасяне /определяне и изплащане на обезщетението/ по чл.496, ал.1 КЗ,
което в случая е 19.01.2021г., застрахователят дължи лихви и за собствената
си забава, тъй като не е изпълнил своевременно задължението си да покрие
отговорността на деликвента спрямо увредения. Тъй като
първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за забава от друга дата –
14.01.2021г., която съвпада с датата на определяне, но неизплатено и
недостатъчно по размер обезщетение, решението в тази част следва да бъде
отменено като отговорността за лихви се разшири, считано от по-ранната дата
на уведомяването на застрахователя съгласно чл.429, ал.3 вр.ал.2 КЗ. Съдът
съобразява, че въпреки определеното на 14.01.2021г. обезщетение /в размер
на 10 000 лева/, същото е било в неудовлетворяващ размер и не е изплатено в
тримесечния срок от предявяване на претенцията /до 19.01.2021г./, поради
което застрахователят е изпаднал в забава и след тази дата 19.01.21г. на
собствено основание дължи обезщетение в размер на законната лихва до
изплащане на обезщетение на 11.05.2021г. върху целия размер, а върху
остатъка от 6000 лева, присъдени от съда, считано от 19.10.20г. до
окончателното изплащане на задължението. Тъй като решението е предмет на
обжалване в частта, в която е отхвърлена претенцията за законна лихва за
забава, по отношение единствено на посочената начална дата, то прецизиране
на сумата, върху която се изчислява лихвата с оглед извършеното плащане в
хода на процеса – на 11.05.21г., не е предмет на въззива.
Поради изложеното, решението в отхвърлителната част за законната
9
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отменено
досежно посочената в него начална дата 14.01.2021г. като вместо това на
ищеца се присъди и лихва за забава, считано от по-ранната дата на
предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя на 19.10.2020г.
до окончателното изплащане.
Решаващите изводи на съда не се отразяват на разпределението на
разноските. Въззиваемата страна не претендира сторени разноски във
въззивното производство, поради което не се присъждат такива.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №170/03.05.2022г., постановено по т.дело
№203/2021г. по описа на ВОС, ТО, в обжалваната част, в която съдът е
отхвърлил иска на С. И. П., ЕГН **********, Варна, чрез адв.А. М. от САК,
срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.10.2019г. в гр.Варна, Южна
промишлена зона, за сумата над присъдените 6 000 лева до предявения размер
от 26 000 лева, на основание чл.432 ГПК
ОТМЕНЯ решение №170/03.05.2022г. по т.дело №203/2021г. по описа
на ВОС, ТО, в частта, в която съдът е отхвърлил претенцията на С. И. П. за
заплащане от ЗК ЛЕВ ИНС АД на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, единствено за
посочената начална дата 14.01.21г., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, да заплати на С. И. П., ЕГН **********, обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва, изчислена върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева, считано от по-
ранната дата съгласно чл.429, ал.2 КЗ, а именно от 19.10.2020г. до
окончателното изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 месечен срок от връчване
препис на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10