О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260967
23.04.2021г.,гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито
заседание на двадесет и втори април две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева
Елена
Калпачка
Като
разгледа докладваното от с. Рабчева в.ч.гр.д.№ 840/ 2021г. по описа на ПОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.278, ал.1
и сл.ГПК.
Постъпила е частна жалба от Т.Н.К.
***, чрез адв.Т. Д.Т., АК-Хасково, с посочен съдебен адрес:*** против
Определение № 1248/ 08.03.2021г. постановено по гр.д.№ 20215330103392 по описа на
ПРС – ХХII гр.с., с което е прекратено
на основание чл.130 ГПК производството по делото като недопустимо. По изложени
доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на
делото за продължаване на процесуалните действия чрез произнасяне по същество
по предявения иск.
Пловдивски окръжен съд като
взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от
надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът е предявил
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК с материално правно основание чл.22 ЗПК и
чл.26 ЗЗД за признаване недействителност на сключен ДПК от 21.07.2014г. с ответника „Интернешънъл
Саламанка Кепитъл“ ООД , с предишно наименование „Бързи кредити“ ООД-гр.София,
представлявано от управителя Д. В.Д.. Освен изложените с исковата молба
основания за недействителност на атакувания ДПК, от заявените в изложението
фактически обстоятелства, се установява, че повод за иницииране на исковото
производство по реда на чл.124,ал.1 ГПК е наличието на издадена Заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.9 ГПК по ч.гр.д.№ 12866/ 2014г. по оп
иса на ПРС в полза на кредитора, по която е образувано изпълнително
производство по изп.д.№ 20148410414005 по описа на ЧСИ Н.М., рег.№ 841, Район
на действие СГС , във връзка с подписана Запис на заповед, от страна на ищеца,
обезпечаваща посочения договор за заем, със същата дата, на която е подписан
договора.
Във връзка с указания на съда
по разпореждане № 2753/ 23.02.2021г. за изложение на обстоятелства за наличие
на правен интерес от водене на настоящото дело, жалбоподателят е уточнил, че
правният интерес е във връзка с прогласяване на сключения договор за
недействителен по посочените в исковата молба основания; заявено е, че не е
подавано възражение по ч.гр.д.№ 12866/ 2014г. по описа на ПРС на основание
чл.414 ГПК срещу издадената ЗИ по чл.417 ГПК , с твърдение, че същата не е
получена, а за изпълнителното дело ищецът разбрал от наложен запор на трудовото
възнаграждение, като наличието на интерес от водене на делото ищецът обосновава
с обстоятелството, че ответникът е претендирал сума, която ищецът изплатил в пъти
повече.
По така изложените
обстоятелства районният съд е обосновал липсата на правен интерес от водене на
настоящото производство по чл.124, ал.1 ГПК, като изхождайки от заявеното от
ищеца обстоятелства,, че издадената ЗНИ не
е му връчена, същата не е влязла в законна сила, поради което същият може да
проведе успешно своята защита чрез наведени твърдения за правоизключващи
възражения на нищожност на договора за кредит, за чието обезпечение е издаден
запис на заповед , предмет на ч.гр.д.№ 12866/ 2014г. по описа на ПРС в
производство по чл.422 ГПК , позовавайки се на Р № 781/ 25.05.2011г. по гр.д.№
12/2010г. на ВКС, III гр.отд. и О № 956/ 22.12.2010г. по ч.т.д.№ 886/ 2010г. на
ВКС , I т.отд./ Мотивирано е също в случай на влязла в сила ЗНИ по чл.417 ГПК
воденето на настоящото производство да съставлява заобикаляне на реда по чл.422 ГПК, както и разпоредбата на чл.424, ал.1 ГПК , която регламентира в кои случаи
длъжникът може да оспори вземането по исков ред. В тази връзка указана е възможността
по чл.420 ГПК за спиране на изпълнението, в с което може да се релевират
оплаквания за нищожност на правоотношението, каквито възражения може да се
направят и в производството по чл.419 ГПК за отмяна на разпореждането за
незабавно изпълнение, както и правната възможност в производството по чл.422 ГПК да бъде предявен инцидентен установителен иск за нищожност на договора.
Правните изводи на обжалвания
първоинстанционнен акт са правилни и се споделят от въззивната инстанция.
Производството по чл.124, ал.1 ГПК е уреден алтернативен способ за предявяване
установяване на права, съответно
съществуване или несъществуване
на правоотношения, ако не е налице друг уреден процесуален ред и способ за
самостоятелна защита за това, което обуславя необходимостта от установяване не
само на интерес, но и на правен интерес за иницииране на съдебната защита чрез
установителен иск по общия ред, уреден в разпоредба на чл.124, ал.1 ГПК. В случая указаните от районния съд способи за
защита на заявеното накърнено право на ищеца по повод сключен ДПК и издадена
запис на заповед, обезпечаваща вземанията по договор за кредит, изчерпват допустимите процесуалните форми на
защита предвид специалната процесуалноправна
уредба на заповедното производство,
реда за оспорване на издадената ЗИ или ЗНИ и правните последици от
подаването на възражение по чл.414 ГПК, правните възможности за предявяване на
обстоятелствата във връзка с недействителност на ДПК както в производство по
чл.420 ГПК с оглед основанието, на което е издадена ЗНИ по чл.417, т.9 ГПК,
така и при обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на
чл.419 ГПК. В случай на извършено под някаква форма връчване на ЗНИ и наличието
на обстоятелства, осуетяващи узнаването за издадената заповед за незабавно
изпълнение с оглед реализиране процесуалните права за подаване на възражение по
чл.414 ГПК, процесуалният закон с разпоредбата на чл.423 ГПК предвижда ред и
основания за евентуално реализиране на тези права.
Принципно изложените правни съждения в частната жалба относно
нищожността като дълбока форма на конфликт с императивните законови разпоредби
се явяват правилни и могат да се предявявят, независимо от започналото или
извършено плащане на предявените вземания от кредитора по договора за заем,
доколкото обаче реализирането на тези права е по допустимия процесуален ред за
това.
С оглед на така изложените съображения,
частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271,
ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 1248/
08.03.2021г. постановено по гр.д.№ 20215330103392 по описа на ПРС – ХХII гр.с.,
с което е прекратено на основание чл.130 ГПК производството по делото като недопустимо.
Определението може да се обжалва в
едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: