№. 260027 / 10..9..2020 г..
Р Е Ш Е Н И Е
10..09..2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 06..08..2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Г.. и с участието на прокурора........................................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2299 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл..124 ал..1 ГПК, във връзка с чл..422 ГПК..
Ищецът, Б.. П.. П.. Ф.. С..А..,Париж рег.. №. xxxx , чрез Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., клон България, ЕИК xxxx , вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.. София, п..к.. 1766, ж..к.. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.. 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, чрез юрисконсулт Николета Ангелова Матева е предавило иск срещу: Б..Т..Г.., ЕГН xxxxxxxxxx, от с.. ДОКТОР ЙОСИФОВО 3449, УЛ.. Ц. №. 21
В исковата си молба твърди, че с Договор за потребителски заем, с номер РLUЅ-14743160 от 18..04..2017, Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., Париж рег.. ) 5420979О2, чрез Б.. П.. П.. Ф.. С..А.. клон България е отпуснало паричен кредит в размер на 2. 288..00 /ДВЕ ХИЛЯДИ ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ОСЕМ ЛЕВА / лв.. и закупуването на застраховка от 0..00 /НУЛА ЛЕВА / лв..
Сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл..1 от договора, с което БНППариба П.. Ф.. С..А.., Париж рег.. №. xxxx , чрез Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., клон България е изпълнил задължението си по него.. Усвояването на посочената сума Б..Т..Г.. е удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението".. Въз основа на чл..3 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 24 месечни вноски- всяка по 131..48 лв.., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора..
Длъжникът Б..Г.. е преустановила плащането на вноските по кредита на 20..06..2017г.., като към тази дата са погасени 1 месечни вноски.. На основание чл..5 от договора вземането на Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., Париж.. рег..№. xxxx , чрез Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 3 024..04 лв.., представляващ оставащите 23..00 броя погасителни, вноски към 20..07..2017, към която дата е станал изискуем в целия му размер.. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.. Алтернативно счита всички претенции за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, която е била на 20..04..2019 г.., т..е.. към датата на депозиране на заявлението по чл..410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на което вземането за изискуемо на посоченото основание.. Б..Т..Г.. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 436..98 лв.. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 20..07..2017 до 06..06..2019 г..
Към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми:
1.. Главница - 2284..04 лв..
2... Възнаградителна лихва - 740..00 лв..
3.. Законна лихва за забава - 436..98 лв..
ОБЩО: 3461..02 лв..
Дружеството е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл..410 от ГПК към Районен съд - гр.. Монтана.. По гражданско дело №. 1693/2019 г..,4 с-в е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл..47, ал..5 от ГПК, са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си.. На основание чл..415, ал..1, т..2. от ГПК, Б.. ПарибаПърсънъл Ф.. С..А.., Париж рег.. №. xxxx , чрез Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., клон България предявява иск за установяване на вземането си в едномесечен срок..
В случай, че е налице хипотезата на чл..238 от ГПК да се постанови неприсъствено решение срещу ответника..
Моли съда да постанови решение, с което се признае за установено, че е налице вземане от страна на Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., Париж рег..№. xxxx , чрез БНППариба П.. Ф.. С..А.., клон България от Б..Т..Г.. в размер на: 2284..04 лв..,/ ДВЕ ХИЛЯДИ ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ЛЕВА и 04 СТОТИНКИ /, представляваща главница по кредита, 740..00 лв../ СЕДЕМСТОТИНИ ЧЕТИРИДЕСЕТ ЛЕВА /, представляваща възнаградителна лихва по договора, 436..98 лв.. /ЧЕТИРИСТОТИНТРИДЕСЕТИ ШЕСТ ЛЕВА и 98 СТОТИНКИ/ представляваща законна лихва за забава за периода от 20..07..2017 до 06..06..2019, на основания чл..79 и чл..86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми..
Претендират съдебните разноски по заповедното производство в размер на 69..22 лв.. за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50..00/петдесет/ лв..; 69..22 лв.., както и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100..00 лв.. по настоящото производство..
Ответникът, Б..Т..Г.., ЕГН xxxxxxxxxx, от с.. ДОКТОР ЙОСИФОВО 3449, УЛ.. Ц. №. 21, чрез назначения особен представител адвокат М..К.., вписана в АК Монтана, взема становище..
Заявява, че не признава предявените искове нито по основание, нито по размер..
В тази връзка оспорва изцяло представените с исковата молба писмени доказателства.. Не е налице валидно сключен и действителен договор за потребителски заем, твърдян в исковата молба..
Същият не е сключен от представители на ищеца, не е подписан от такива.. Неподписването на договора от кредитора води на практика на липса на такъв.. Договорът не носи подпис и на представляваното от нея лице, както и всички останали приложени по делото книжа.. За „кредитополучател” в представения договор е посочено лицето Б..Т..Г.., а на стр..6 от договора за кредитополучател и на кратък медицински въпросник, собственоръчно са изписани имената на друго лице – фамилията е различна..
Липсват данни по делото ответникът да е получил процесната сума – твърдяното в исковата молба, че усвояването на посочената сума последвана е удостоверила с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението”, е неоснователно..
В тази връзка въобще не може да се приеме наличието на сключен договор, респективно изискуемост на вземането.. На доверителката и въобще не й е известно обстоятелството, че ищцовото дружество има каквито и да било претенции към нея, още повече, че последното не я е уведомило за това преди да заяви съдебно претенциите си и да я покани доброволно да издължи сумите, ако такива на практика се дължат.. Няма данни представената „покана” да е връчена на същата..
Поради това и поддържа твърдението, че ответницата не е сключила процесните договори..
Ето защо и не дължи каквито и да било суми на ищеца, поради което и исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни, със законните последици..
Заявява отново, че оспорва изцяло приложените към исковата молба писмени доказателства.. Да се задължи ищеца да представи същите в оригинал..
Моли евентуално, в зависимост от становището на ищеца по отношение направените оспорвания и възражения да се назначи съдебно-графологическа експертиза, с конкретно посочена задача..
В зависимост от становището на ищеца и евентуално представени от същия доказателства, ще ангажира допълнително такава..
Доказателствата по делото са писмени..
Изискано е и приложено частно гражданско дело №. 1693 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана..
Допуснато са и назначени: съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Р..К.., приета от съда и оспорена от назначения особен представител на ответника и съдебно графологическа експертиза, изпълнена от вещото лице З..З.., приета от съда и не оспорена от страните..
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл..235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл.. 422, ал.. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на Договор, с твърдения, че на 18..04..2017г.. е сключен Договор за потребителски кредит №. РLUЅ-14743160 между Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., Париж рег.. ) xxxx , чрез Б.. П.. П.. Ф.. С..А.. клон България в размер на 2288..00 /ДВЕ ХИЛЯДИ ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ОСЕМ ЛЕВА / лв.. и закупуването на застраховка от 0..00 /НУЛА ЛЕВА / лв.. и Б..Т..Г.. - кредитополучател..
Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията.. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена /при заем за потребление се предава паричната сума.. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл.. 240, ал.. 1 ЗЗД, подписването му служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума.. Обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени и като особен документ за вземането по смисъла на чл.. 77, ал.. 2. ЗЗД.. Тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, което не бе направено при пълно и главно доказване по отношение размера на претендираната главница..
При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит, по смисъла на чл.. 9, ал..1 от Закона за потребителския кредит, в сила от 12..05..2010 г.. По силата на този договор кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.. Една от формите за предоставяне на потребителски кредит е предоставяне на заем и такъв е предмета на сключения между страните по делото договор.. По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размера, начина и сроковете за връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен план.. Съгласно Чл..9 ал..4 от Закона за потребителския кредит кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.. От приложения по делото Договор за потребителски кредит е ясно на коя дата е сключен.. Размерът на кредита е 2. 000..00 лв.., за покупка на застраховка „Защита на плащанията – 288..00 лв.., такса ангажимент – 70..00 лв.., брой погасителни вноски – 24, по 131..48 лв..; годишен процент на разходите – 42..87% и лихвен процент – 32..70%.. От констатациите на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява, че преводното нареждане до кредитополучателя е от 1 930..00 лв.. Преведена е една от погасителните вноски, с която е погасена дължима договорна лихва и част от главницата по първата дължима вноска..
По основателността на иска:
Според императивното съдопроизводствено правило на чл.. 212 ГПК искането на ответник към решаващия съд може да има за предмет единствено произнасянето му досежно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.. Действащият ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата като се намали броя на откритите заседания.. Едновременно с въвеждането на тези ограничения е засилено служебното начало в гражданския процес и общото задължение на съда да оказва съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби.. Съгласно чл.. 131, ал.. 1 ГПК, с изпращане на преписа от исковата молба и доказателствата към нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му, както и възможността да ползва правна помощ.. С получаване изчерпателните указания ответникът е известен за процесуалните действия, които следва да извърши и има възможност да прецени дали може да се защитава сам по делото, да потърси адвокатска защита или да поиска правна помощ.. Ето защо, чл.. 133, ал.. 1 ГПК, изразяващ концентрационното начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и представи доказателства или не упражни правата си по чл.. 211, ал.. 1, чл.. 212 и чл.. 219 ГПК, тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.. Когато ответникът не е подал отговор на исковата молба по чл.. 131 ГПК, в доклада по делото по чл.. 146 ГПК съдът няма основание да му дава указания за необходимостта да представя доказателства.. Съдът не може да дава указания на страните относно защитната им позиция.. На основание чл.. 146, ал.. 2. ГПК съдът е длъжен да укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства, само ако в отговора по чл.. 131 ГПК той е направил възражения и е посочил фактите, на които те се основават.. В конкретния случай назначения особен представител на ответника направи оспорвания и възражения, които касаят валидността на облигационното правоотношение между страните..
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл..124 ал..1 ГПк, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл..422 ал..1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение..
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл..410 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника или при връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл..47 ал..5 ГПК, по реда на чл..414 ГПК е с установителен характер.. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч..гр..д.. №. 1693 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл..415 ал..1 т..2. ГПК..
Целта на предявяването на иск чрез залепване Уведомление по чл..47 ал..5 ГПК за издадената заповед за изпълнение на длъжника, съгласно разпоредбата на чр..415 ал..1 т..2. ГПК, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като залепването на уведомление по предвидения процесуален ред относно издадената заповед за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила.. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл..416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист..
Искът е неоснователен..
При предявен иск по чл..422 ал..1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело и това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл..422 ГПК, т..е.. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение..
Производството по разглеждане на иск по чл.. 422 от ГПК е свързано с производството по чл.. 410 и сл.. от ГПК.. Заведеният установителен иск по чл.. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл.. 415, ал.. 1 от ГПК, както и в хипотезата на чл..415 ал..1 т..2. ГПК, какъвто е конкретния случай, а именно чрез залепване Уведомление по чл..47 ал..5 ГПК до длъжника относно издадената Заповед за изпълнение по чл.. 410 от ГПК.. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл.. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса..
Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл.. 422, ал.. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.. 410 от ГПК.. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение..
В случая, в тежест на ищеца бе да установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и главно доказване, че е налице валидно облигационно правоотношение между него и ищеца и че реално е предадена сумата по договорения потребителски заем.. Не се установи в хода на процеса лицата, представители на ищеца при сключването и подписването на договора каква представителна власт имат и дали са упълномощени надлежно с такива права; не се установи ответникът, който е сключил договора за потребителски кредит в размер на 2. 000..00 лв.. защо е получил 1 930..00 лв.., за да се претендира процесния размер, не се установи датата на преустановяване на плащането по кредита, не се установи по безспорен и категоричен начин обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.. Нито в заповедното производство, нито в исковото, което е продължение на заповедното, предвид хипотезата на чл..415 ал..1 т..2. ГПК, не се установи твърдението, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и за това обстоятелство е уведомен надлежно длъжника.. Не може да не бъде отбелязано, че съгласно т..5 от Условия по договора при допуснато просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително и всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.. За времето от 20..06..2017 година до датата, за която се сочи, че е прекратен договорът автоматично – 20..07..2017 година и е обявена неговата предсрочна изискуемост, няма никакви доказателства да е уведомен длъжникът за забава при погасяване на вноските, съгласно погасителен план и да е обявена предсрочната изискуемост на кредита.. Още по-малко, да е уведомен длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост.. Относно приложеното последна покана, л..35 от делото, с което се твърди, че е уведомен длъжника за обявената предсрочна изискуемост, не е придружено с доказателства, удостоверяващи надлежното му връчване до адресата.. Липса обратна разписка, както и доказателства за друг начин съдържанието на това писмо да е достигнало до длъжника..
Съдът намира, че ищецът не установи и размера на задължението, което претендира, с оглед сочените доводи.. В исковата молба се твърди, че е отпуснат кредит в размер на 2. 288 лв.. и закупуването на застраховка от 0..00 лв.., а в приложения екземпляр размерът на кредита за потребителски цели е посочен от 2. 000..00 лв..,/ в претенцията е включена и стойността и на за покупка на застраховка/.. Направен е превод от 1 930..00 лв.. на кредитополучателя, а се претендират 3 461..01 лв..
В тази връзка намира, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл..124 ал..1 ГПК, във връзка с чл..422 ГПК от Б.. П.. П.. Ф.. С..А..,Париж рег.. №. xxxx , чрез Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., клон България, ЕИК xxxx , вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.. София, п..к.. 1766, ж..к.. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.. 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ към 27..06..2019 година, дължимо от Б..Т..Г.., ЕГН xxxxxxxxxx, от с.. ДОКТОР ЙОСИФОВО 3449, УЛ.. Ц. №. 21, произтичащо от сключен Договор за потребителски заем, с номер РLUЅ-14743160 от 18..04..2017г.., представляващи неизплатено задължение по договора, в размер на: 2. 284..04 лв..,/ ДВЕ ХИЛЯДИ ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ЛЕВА и 04 СТОТИНКИ /, представляваща главница по кредита, 740..00 лв../ СЕДЕМСТОТИНИ ЧЕТИРИДЕСЕТ ЛЕВА/, представляваща възнаградителна лихва по договора, 436..98 лв.. /ЧЕТИРИСТОТИНТРИДЕСЕТИ ШЕСТ ЛЕВА и 98 СТОТИНКИ/ представляваща законна лихва за забава за периода от 20..07..2017 до 06..06..2019, на основания чл..79 и чл..86 от ЗЗД, ведно със законната лихва ведно със законната лихва върху нея, считано от 27..06..2019 година до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл..410 ГПК №. 1046 от 02..07..2019 година по ч..гр..д..№. 1693/2019 година на Районен съд, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН..
ОТХВЪРЛЯ искането на Б.. П.. П.. Ф.. С..А..,Париж рег.. №. xxxx , чрез Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., клон България, ЕИК xxxx , вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.. София, п..к.. 1766, ж..к.. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.. 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, заявено срещу Б..Т..Г.., ЕГН xxxxxxxxxx, от с.. ДОКТОР ЙОСИФОВО 3449, УЛ.. Ц. №. 21, да заплати сумата от 69..22 лв.. за платената държавна такса и 50..00 лв.. юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл..410 ГПК №. 1046 от 02..07..2019 година по ч..гр..д..№. 1693/2019 година на Районен съд, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛНО..
ОСЪЖДА Б.. П.. П.. Ф.. С..А..,Париж рег.. №. xxxx , чрез Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., клон България, ЕИК xxxx , вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.. София, п..к.. 1766, ж..к.. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.. 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Монтана сумата от 150..00 лв.. за изплатеното възнаграждение на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: