Присъда по дело №885/2021 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 885 по описа за 2021 год. на Варненския районен
съд - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав

По отношение на подсъдимия Я. М. Т. – ЕГН ********** от Варненска
районна прокуратура е възведено обвинение престъпление по чл.198 ал.1 от
НК - за това, че 02.03.2020 г. в град Варна, отнел чужди движими вещи - 1 брой
мобилен телефон марка „Samsung Galaxy A 20" с ИМЕИ № 358 360 103 756 801 на
стойност 179,98 лева, ведно с поставени на него стъклен протектор на стойност 5,00
лева и прозрачен силиконов гръб на стойност 13,50 лева, всичко на обща стойност
198,48 лева (сто деветдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки), от владението
на С. К. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила -
нанесъл удар с ръка в областта на лицето на С. К. В. и издърпал мобилния телефон от
ръката му.
След провеждане на разпоредително заседание на въпросите по чл.248
ал.1 от НПК и липсата на възражения относно допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на ДП и предвид изявлението делото да се
разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, на основание чл.252 ал.1
от НПК съдът незабавно даде ход на делото по реда на глава 27 от НПК.
Тъй като съдът прецени, че са налице основания за разглеждане на
делото по реда на глава 27 от НПК, на основание чл.88 ал.2 от НПК съдът не
прие за съвместно разглеждане предявените два граждански иска от
пострадалия, със съгласието на неговите родители и чрез повереника, като
конституира пострадалия единствено в качеството на частен обвинител по
делото.
Съдът разясни на подсъдимия разпоредбата на чл.370, чл.371 т.1 и т.2
от НПК , както и неговите права. На основание чл.372 ал.1 от НПК съдът
уведоми подсъдимия, че при провеждане на съкратено съдебно следствие
съответните доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание по
чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимият призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, изрази
желание да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2
от НПК и даде съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези
факти.С изрично определение съдът, на основание чл.372 ал.4 от НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на
протоколите за разпит на свидетели и експертните заключения, дадени на
1

досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимите,
свидетелите и вещите лица.
Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно
заседание изцяло поддържа повдигнатото спрямо подс. Т. обвинение, като
приема, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните
в хода на ДП доказателства, които подкрепят направеното от подсъдимия
самопризнание.Предвид горното прокурорът моли на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и три месеца,
което да бъде намалено с една трета и наказанието от две години и два
месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от четири
години и на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.

Процесуалният представител на частния обвинител се присъединява
към становището на прокурора, но счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок три години и шест
месеца, което след редукцията му следва да бъде изтърпяно ефективно.
Защитникът на подсъдимия също не коментира доказателствата по
делото, но счита, че извършването на деянието в тъмната част на
денонощието не следва да се приема за отегчаващо отговорността
обстоятелство, а за смекчаващи вината обстоятелства визира чистото съдебно
минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, критичното
отношение към извършеното и изразеното съжаление за постъпката си,
ниската стойност на предмета на престъпно посегателство и моли
наказанието да бъде определено към минималния размер, чието изпълнение
да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият Т. се признава за виновен, изцяло признава фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и в последната си
дума изразява искрено съжаление за извършеното.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 02.03.2020 г. около 21.10 часа подс.Т. се разхождал в централните части на
град Варна, в района на Колхозен пазар град Варна. С подсъдимия били и неговите
познати, свидетелите М. С. и А. Л..
На същата дата пострадалият С.В., който към момент на деянието бил на 15
години, се прибирал от тренировка. Около 21.15 часа на 02.03.2020г. частният
обвинител вървял по ул. „Ангел Кънчев" в посока дома си, находящ се в град Варна,
ул. „Стара планина" 4А като същевременно боравил с телефона си марка „Samsung
Galaxy A 20" с ИМЕИ № 358 360 103 756 801 на стойност 179,98 лева. Върху телефона
имало поставени стъклен протектор на стойност 5,00 лева и прозрачен силиконов гръб
на стойност 13,50 лева. Всички вещи били на обща стойност 198,48 лева (сто
2

деветдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки).
Подсъдимият Т. забелязал ч.о.В. и взел решение да го нападне, като
принудително отнеме мобилния му телефон, който впоследствие да продаде с цел
реализиране на неправомерни доходи. В изпълнение на тази своя цел, подсъдимият
последвал по улица „Ангел Кънчев" частният обвинител. Последният завил по улица
„Стара планина" и подсъдимият го следвал, като вървял зад него. В един момент ч.о.
В. решил да отиде до намиращия се на близо магазин „Била", обърнал се и тръгнал в
обратна посока. Така подсъдимият и частният обвинител се озовали един срещу друг.
Подс. Т. попитал В. колко е часът. Ч.о. В. извадил телефона си с ръка и в този момент
подсъдимият му нанесъл удар с ръка в областта на лицето и издърпал с ръце мобилния
телефон от ръката на В., след което побягнал по ул. „Ангел Кънчев" в посока магазин
Била.
Частният обвинител го последвал, като викал след него, почти го настигнал и му
казал „Моля те, върни ми телефона". Подсъдимият му отговорил: „Махай се, ще те
наръгам". Докато ч.о.В. преследвал подсъдимия, той срещнал свидетелите М. С. и А.
Л. и поискал помощ от тях, но подс.Т. успял да избяга. За времето, в което продължило
осъщественото спрямо пострадалия В. нападение, същият успял да възприеме и
запомни отличителните белези и черти по тялото и лицето на подсъдимия.
Извършеният от подсъдимия грабеж бил заснет от охранителните камери на
кабелен оператор „DTS", находящ се на ул. „Стара Планина" и ул. „Ангел Кънчев".
След грабежа подс.Т. се разпоредил с отнетите вещи по неустановен по делото
начин.
Пострадалият уведомил полицията и бил разпитан в качеството на свидетел, с
което действие било започнато досъдебно производство № 337/2020 г. по описа 01 РУ
- Варна.
В хода на проведеното разследване било извършено разпознаване, при което
действие ч.о.В. разпознал лицето под номер 2, а именно подсъдимият Я. М. Т., като
извършител на грабежа.
С протокол за доброволно предаване от 03.03.2020г. била приобщена флаш
памет с надпис „Dream Home", съдържаща записи от 02.03.2020г. от охранителните
камери на кабелен оператор „DTS", находящ се на ул. „Стара Планина" и ул. „Ангел
Кънчев".
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно оценителна
експертиза, от заключението на която се установява, че отнетите от подсъдимия вещи
са на обща стойност от 198,48 лева (сто деветдесет и осем лева и четиридесет и осем
стотинки).
Изготвена била и ВТЛИЕ, в заключението на която се сочи, че на фотокопието
на лице от мъжки пол условно наречено като лице №1 най-вероятно е заснето лицето
Я. М. Т..
3

Видно от справката за съдимост на подс.Т. не е бил осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Видно от изготвената по делото справка относно характеристични
данни за подсъдимия Т., същият е израснал в непълно семейство, в
отсъствието на родителите си и е отгледан от своите баба и дядо- негови
настойници, заедно с двамата си брата и сестра си.Спрямо него не са
постъпвали конкретни сигнали за нарушаване на обществения ред и
извършване на противообществени прояви в района по местоживеене.Няма
данни подсъдимият да злоупотребява с алкохол и да употребява наркотици и
други упойващи вещества.Регистриран е бил само за една противообществена
проява извън настоящата, за която обаче, не е бил осъден и не е бил признат
за виновен видно от справката за съдимост.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на
подсъдимия Т., които изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, показанията на свидетелите В., С., Л. и К., дадени
в хода на досъдебното производство, СОЕ и ВТЛИЕ, справка за съдимост,
както и от другите писмени материали по делото.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия Т., тъй като
същите кореспондират напълно с останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите В., С., Л. и К., тъй
като същите са непротиворечиви, последователни и кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът приема заключението на изготвените в хода на досъдебното
производство видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза и
съдебно- оценителна експертиза, като компетентни и безпристрастни, като
освен това кредитира и всички писмени материали, приобщени към
доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и
съответстват на установената фактическа обстановка.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
счита, че :
Подсъдимият Я. М. Т. – ЕГН ********** , с деянието си е осъществил
състава на престъпление по чл.198 ал.1 от НК, тъй като на 02.03.2020 г. в град
Варна, отнел чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон марка „Samsung Galaxy
A 20" с ИМЕИ № 358 360 103 756 801 на стойност 179,98 лева, ведно с поставени на
него стъклен протектор на стойност 5,00 лева и прозрачен силиконов гръб на стойност
13,50 лева, всичко на обща стойност 198,48 лева (сто деветдесет и осем лева и
четиридесет и осем стотинки), от владението на С. К. В., с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила - нанесъл удар с ръка в областта на лицето
4

на С. К. В. и издърпал мобилния телефон от ръката му.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в отнемане от подсъдимия Т. на
чужди движими вещи посочени в диспозитива на обвинението, собственост
на С. К. В., при което се прекъсва владението върху вещта, без съгласието на
владелеца и се установява нова фактическа власт. Подсъдимият е употребил
сила за да прекъсне владението върху вещите - нанесъл удар с ръка в областта на
лицето на С. К. В. и издърпал мобилния телефон от ръката му, като изпълнителното
деяние е довършено.
Накърнени са обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията за нормално упражняване на правото на собственост и на
имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.
От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял
тяхното настъпване.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
приема младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, ниската
стойност на отнетото имущество и изразеното критично отношение към
извършеното.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът не
констатира.
Причините за извършване на деянието са ниската правна култура на
подсъдимия и незачитане на обществените отношения, свързани с правото на
собственост.
Съдът, определяйки наказанието с оглед разпоредбите на НК и
предвид изричната разпоредба на чл.373ал.2 от НПК прецени, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание при условията на чл.58 А ал.1 от
НК във връзка с чл. 54 ал.1 от НК. Предвид наличието единствено на
смекчаващите вината обстоятелства, както и предвид разпоредбата на чл.54
ал.1 от НК съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл.36 ал.1 от НК
ще се постигнат, ако на подсъдимия Т. бъде определено наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА “ за срок от ТРИ ГОДИНИ, което е в
минимално предвидения от закона размер. Наказанието е съобразено със
степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, като
съдът намира, че предвид наличието единствено на смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства наказание в горепосочения размер
би било необходимо и достатъчно за постигане на целите на чл.36ал.1 от НК,
5

като наказание в по-висок размер не би било съответно на извършеното, а
предпоставки за приложение на чл.55 от НК по делото не се установяват.След
като определи наказание в горепосочения размер, на основание чл.58А ал.1 от
НК съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
като предвид чистото съдебно минало на Т., съдът намира, че с оглед
специалната и генерална превенция същият не следва да бъде изолиран от
обществото.Предвид възрастта на подсъдимия съдът намира,че се касае за
инцидентна проява на противоправно поведение и прецени,че наказание
„Лишаване от свобода” за срок от две години година, чието изпълнение да се
отложи с минимално предвидения от закона изпитателен срок, би било
необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието, поради което
на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието с
изпитателен срок от три години.Следва да се отбележи, че както
представителят на ВРП, така и процесуалният представител на частния
обвинител в с.з. не визираха отегчаващи отговорността обстоятелства, не се
изложиха никакви мотиви от процесуалния представител на ч.о. относно
поисканият размер на наказанието и относно искането изпълнението на
същото да не бъде отлагано, като за съда както налагането на наказание
„Лишаване от свобода“ за по-дълъг срок, така и ефективното изтърпяване на
това наказание по-скоро би имало негативен, отколкото поправителен и
възпитателен ефект спрямо подсъдимия.Касае се за деец в млада възраст,
който е израснал без родителите си и е отгледан от своите дядо и баба и
въпреки липсата на грижи от родните си майка и баща е успял до настоящия
момент да се въздържа от противоправно поведение и да спазва установените
законови порядки.Целта на наказанието е не толкова да накаже, колкото да
поправи и превъзпита дееца и да окаже нужното възпиращо въздействие
спрямо него, поради което съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде
предоставен шанс и изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено
с посочения по-горе изпитателен срок.
На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодни
разноски в тежест на подсъдимия, като постанови ВД по делото- един брой
флаш памет и диск да останат по делото..
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВРС:

6

Номер на акта:	13
Дата:	15 април 2021 г. (в сила от 5 юли 2021 г.)
Съдия:	Валя Цуцакова

Дело:	20213110200885
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 март 2021 г.

Присъда по дело №885/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите