О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 09.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI състав, в
закрито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. Василева
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4940 по описа на Районен съд
съд-Пазарджик за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248
от ГПК.
С Решение № 260327/30.12.2020 г. по гр.д.
№ 4940/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик е признато за установено, на основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл.
92, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията
между страните, че Р.Й.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, дължи на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Драган
Цанков“ № 37, следните суми по
Договор за банков кредит № 046LD-R-000628/16.07.2012 г., а именно: сумата от 1166,18
евро – просрочена главница и сумата от 263,29 евро – договорна лихва, начислена съгласно раздел II, т. 4 от договора за кредит, за периода от 20.06.2016 г. до 20.07.2019 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 05.09.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, като са отхвърлени иска за договорна
лихва за разликата над присъдения размер от 263,29 евро до
претендирания размер от 316,95 евро, както и иска за наказателна лихва, начислена съгласно раздел II, т. 10 от договора за кредит, в размер на 556,13 евро, за периода от
20.10.2015 г. до 04.09.2019 г., включително, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3560/2019 г.
по описа на Районен съд - Пазарджик.
Ответницата Р.Й.Х. е осъдена да заплати на ищеца „Първа
инвестиционна банка“ АД, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ
размер на 379,39 лв. (триста седемдесет и девет лева и
тридесет и девет стотинки) - разноски в
заповедното производство и в исковото производство.
Ищецът „Първа
инвестиционна банка“ АД е осъден да заплати на ответницата Р.Й.Х., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в общ
размер на 254,17 лв. (двеста петдесет
и четири лева и седемнадесет стотинки) - разноски в
исковото производство.
По делото е постъпила молба с вх. № 260756/22.01.2021 г. от ответницата
Р.Х., чрез адв. С.М., с искане да бъде изменено постановеното съдебно решение в
частта за разноските, като в полза на ответницата бъдат присъдени в пълен
размер от 800 лв. разноските за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, както и да бъде допълнено съдебното решение в частта за
разноските, като в полза на ответницата бъде присъдено заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. в заповедното производство, след което
отговорността за съдебни разноски да бъде определена по съразмерност. Твърди,
че делото се
отличава с фактическа и правна сложност, тъй като са проведени повече от едно
съдебно заседание, приети са три експертни заключения, релевирани са редица
възражения от ответницата. Поради това намаляването на заплатения адвокатски
хонорар от 800 лв. на 600 лв. е несправедливо и необосновано. На следващо
място, изтъква, че към подаденото възражение по чл. 414 от ГПК е поискано
присъждане на адвокатско възнаграждение в заповедното производство, по което
искане съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, следва да се произнесе съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, като съобразно изхода на
спора разпредели разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.Сочи, че в конкретния случай в постановеното по делото решение
съдът не се произнесъл относно съдебните разноски в заповедното производство.
В предоставения едноседмичен срок ищецът
„Първа
инвестиционна банка“ АД е депозирал
писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на молбата за
изменение и допълване на решението в частта за разноските и моли същата да бъде
оставена без уважение.
Съдът, като съобрази, че молбата е
подадена в срока, предвиден в закона и при наличие на представен списък по чл.
80 от ГПК от страната преди приключване на съдебното дирене, намира, че същата
е допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл.
248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване на решението, а
когато то е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
за разноските. Цитираната разпоредба ясно визира две хипотези - на допълване на
решението в частта за разноски, тогава когато съдът по своевременно направено
до приключване на устните състезания в съответната инстанция искане за
присъждане на разноски е пропуснал да се произнесе по него с крайния си акт и
на изменение на решението в частта за разноски, тогава когато се е произнесъл
по такова искане, но недоволната от това страна иска от него да ревизира
становището си. В настоящия случай сме изправени пред двете хипотези.
В мотивите към решението, постановено по
делото, съдът е приел, че на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответницата има право да й бъдат присъдени направените в производството разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Счел
е, че същата е претендирала заплащане на разноски в общ размер на 1050 лв., от
които: 800 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение в исковото
производство и 250 лв. – депозити за съдебно-счетоводни експертизи, за реалното
извършване на които ответницата е представила писмени доказателства по делото.
Съдът е приел за основателно релевираното от процесуалния представител на ищеца
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
ответницата, тъй като с оглед фактическата и правна сложност на делото същото
необосновано надвишава минимума от 509,19 лв, определен съгласно чл.7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на адвокатското възнаграждение, претендираното от
ответницата, е редуцирано до 600 лв.,
като в полза на ответницата, съразмерно с отхвърлената част от исковете, е
присъдена сумата в общ размер на 254,17 лв.
Неоснователно е възражението на ответницата
за липса на прекомерност на претендираното пред първата инстанция адвокатско
възнаграждение от 800 лв. Съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, неговата продължителност - проведени повече от три заседания поради
причина, че заключението на допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза не е било депозирано в срока по чл. 199 от ГПК, както и извършените от страните процесуални действия по делото,
преценя, че претендираното адвокатско възнаграждение е необосновано прекомерно
завишено. На практика несвоевременното депозиране на заключението на допуснатата
допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза е
било основание за отлагането на делото и провеждане на две съдебни заседания без
да са извършвани каквито и да било процесуални действия от страните по делото.
Поради това съдът счита, че няма основание за преразглеждане на
становището си по въпроса относно прекомерността на претендираното от
ответницата адвокатско възнаграждение.
На следващо
място, що се отнася до оплакването, че с решението неправилно не са присъдени,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, направените от ответницата разноски
в заповедното производство, съдът намира следното:
Съдът е
запознат с постановките на т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, и е съобразил същите при присъждане на
разноските, съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД.
Действително с
подаване на възражението по чл. 414 от ГПК ответницата Р.Х. е претендирала
присъждане на разноски, но във възражението изрично е посочила, че моли да й
бъдат присъдени сторените от нея разноски в размер на 300 лв. – за адвокатско
възнаграждение в случай на обезсилване
на заповедта за изпълнение и/или прекратяване на производството. За
реалното заплащане в брой на претендираното адвокатско възнаграждение в
заповедното производство ответницата е представила писмени доказателства –
договор за правна защита и съдействие.
В
производството пред исковия съд, разглеждащ предявените искове с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл.
9 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, обаче ответницата
не е претендирала заплащане на разноските в заповедното производство. В нито
един момент в хода на процеса пред първата инстанция такова искане не е
заявено. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК, който включва само
разноски в общ размер на 1050 лв., от които: 800 лв. – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в исковото производство и 250 лв. – депозити за
съдебно-счетоводни експертизи.
Доколкото ответницата в заповедното
производство е претендирала присъждане на разноски в размер на 300 лв. – за адвокатско възнаграждение, като изрично е
посочила случаите, в които иска да й бъдат присъдени разноски - при обезсилване на заповедта за изпълнение
и/или прекратяване на производството, а в настоящия случай не е налице
такава хипотеза, и в исковото производство не е заявено нарочно искане за
присъждане на разноски в заповедното производство, съдът няма основание да
присъди в полза на ответницата по съразмерност направените от нея разноски в
заповедното производство в случай различен от обезсилване на заповедта за
изпълнение и прекратяване на производството. Такова искане не е заявено от
ответницата. Исковият съд не може служебно да присъди в полза на ответницата по
съразмерност направените от нея разноски в заповедното производство при
хипотеза, при която исковата претенция е частично отхвърлена.
При това
положение молбата с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение и допълване на
съдебното решение в частта за разноските се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Районен съд – Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 260756/22.01.2021 г. по чл. 248 от ГПК, депозирана от Р.Й.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.М., за
изменение и допълване на Решение № 260327/30.12.2020 г. по гр.д. № 4940/2019 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пазарджик с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му страните (арг. чл. 248, ал. 3 от ГПК).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: