№ 1272
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100509973 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 25.05.2021г., постановено по гр.д. № 4858/2020г. на СРС,
ГО, 167 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на „ЧЕЗ
Е.Б.“ АД, че ответникът П. Л. Й. дължи следните суми: сумата от 507, 32 лева,
представляваща стойност на доставена електрическа енергия за имот –
апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. “****, за периода от 08.12.2018г.
до 05.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и сумата от 11, 09 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 09.02.2019г. до 29.05.2019г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
32711/2019г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ответника П. Л. Й., в която са изложени оплаквания за
допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
1
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните
изводи относно наличието на основание за ангажиране на договорната
отговорност. Конкретно се твърди, че липсват доказателства, че ответницата
се намира в процесния имот на определено законово основание. Не били
ангажирани доказателства, че тя е собственик или вещен ползвател на имота.
Оспорва изводите на съда за титулярството в правото на собственост, тъй
като същият е направен въз основа на представена по делото справка по лице
от електронната страница на Служба по вписванията. Релевират се доводи, че
изготвените фактури и извлечение от сметки не обвързват ответницата, тъй
като се едностранно съставени от ищеца и не са подписани от посоченото в
тях задължено лице. По тези съображения е направено искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове
да се отхвърлет.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна “ЧЕЗ Е.Б.” АД е подала
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно
изложени съображения. Поддържа, че качеството потребител на ел. енергия е
установено от приетите по делото и неоспорени писмени доказателства –
заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди от 09.03.2015г.,
декларация за получено съгласие на собствениците от 09.03.2015г.,
удостоверение за наследнци от 23.10.2013г. и справка по лице от Агенция по
вписванията, които касаят процесния имот. Освен това според заключенията
на приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертиза, на името на ответницата има открита партида с процесното ИТН и
СТИ, а отчитането на потребената ел. енергия било извършено в съответствие
с приложимата нормативна уредба. По тези съображения е направено искане
за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с
което предявените искове да се уважат в пълните им размери.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са в срока и по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 98а от ЗЕ за установяване съществуването на вземане в полза на
кредитора, представляващо стойност на доставена електрическа енергия за
2
имот – апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. “****, за периода от
08.12.2018г. до 05.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и сумата от 11,
09 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 09.02.2019г. до 29.05.2019г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
32711/2019г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материално правни
норми. Първоинстанционното решение е и правилно, като на основание чл.
272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на решението
на СРС. С оглед изложените във въззивната жалба оплаквания следва да се
добави и следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че от
представените по делото доказателства – заявление за продажба на ел.
енергия за битови нужди от 09.03.2015г., декларация за получено съгласие на
съсобствениците от 09.03.2015г. /и двата документа подписани от
ответницата и неоспорени от нея/ и справка по лице от Агенция по
вписванията, се установява факта на сключен между страните договор с
твърдяното в исковата молба съдържание. Въз основа на приетото
заключение на съдебно-техническата експертиза е направен извод за
количеството на доставена в имота ел. енергия за процесния период, а
нейната стойност е определена въз основа на кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза.
В правилно приложение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че
основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на
следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за
доставка на електрическа енергия в процесния имот срещу заплащане на
определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на
стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. ползване на
предоставените от ответника услуги.
Между страните по делото на етапа на въззивното производство е
спорен въпросът относно съществуването на твърдяното облигационно
3
правоотношение през исковия период. По така повдигнатия спор настоящият
съдебен състав приема следното:
Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на
краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който
регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за
битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни
общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от КЕВР /писмена
форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4
от ЗЕ/. Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Е.Б." АД, приети на
основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила
на 26.11.2007г. и Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Р.Б." АД, приети на основание чл.
98б ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007г. и влезли в
сила на 26.11.2007г., като същите са публикувани съгласно изискванията на
чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат
за публикуване на реклама, издаден от департамент "Маркетинг и реклама" на
вестник "Телеграф". Същите са представени и приети по делото като писмени
доказателства.
Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи
условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично
приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни
с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия
заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се
приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение.
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа
енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а
4
купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията
на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла на
§1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за
собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г.,
изм. ДВ, бр. 35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент,
който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието
“битов клиент” е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - §
1, т. 42 ДР /отм./ на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл.
97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството
на собственик или на носител на ограничено вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за “собствени
битови нужди” и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната
свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент
на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект –
онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика,
респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил
договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл
решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на ВКС, III ГО/.
Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Е.Б.” АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е
дадено определение на понятието “потребител на електрическа енергия за
битови нужди”, а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Според чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на
потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и
друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред
продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да
бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този
случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на
ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна
отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия. В чл.
8, ал. 3, т. 1 от Общите условия е регламентирано, че към заявлението
5
потребителят прилага документи, удостоверяващи самоличността му и
правния му статут, описани в образците, приложени към Общите условия, и
декларира основанието, на което ще ползва електрическа енергия в имота,
като описва документа, удостоверяващ правата му върху имота и прилага
декларация за съгласието на собственика, в случай, че не е собственик на
имота. В ал. 7 е предвидено, че когато в един обект има няколко лица с право
да бъдат потребители, заявлението се подписва от един от тях, като той
декларира писмено пред продавача, че е получил съгласието на останалите за
това.
В случая ищецът основава исковата си претенция на настъпило
наследствено правоприемство между Й.Д.Й. и П. Л. Й. и депозирано от
последната заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди,
заедно с декларация за получено съгласие на съсобствениците, с които
ответницата се е съгласила съществуващият електромер да бъде регистриран
на нейно име. В мотивите на ТР № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г.,
ОСГТК на ВКС, е разяснено, че между енергийното предприятие и
потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание
включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия
срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е
породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен
договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин.
В настоящия случай по делото е представено заявление за продажба на
електрическа енергия за битови нужди от 09.03.2015г., подписано от
ответницата, в което същата изрично е признала, че е собственик на имота,
находящ се гр. София, ул. "**** и е поискала доставка на ел. енергия в
посочения имот, за който е открита партида с клиентски номер 300020606853.
Този частен диспозитивен документ не е оспорен от ответницата в качеството
на негов автор, поради което и на основание чл. 180 от ГПК се ползва с
формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че
обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа.
Отразените в него волеизявления съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК като
извънсъдебно признание на неизгоден за автора на документа факт. 3а да
приеме заявлението на ответника за сключване на договор за продажба на ел.
енергия за битови нужди, ищецът е съобразил и изискванията на чл. 4, ал. 2 от
6
Общите условия, като негов служител е удостоверил надлежно, че пред него е
било представено удостоверение за наследници № 2345 от 23.10.2013г., въз
основа на което е констатирано правоприемството между Й.Д.Й. и П. Л. Й..
Описаното удостоверение за наследници е прието по делото като
доказателство и от него се установява, че Й.Д.Й. е починал на 19.10.2013г. и е
оставил за свои наследници по закно – П. Л. Й. /съпруга/ и Д.Й.А. /дъщеря/.
Представена е и изискуемата по чл. 8, ал. 7 от Общите условия декларация за
получено съгласие на останалите съсобственици. Данни за титулярството в
правото на собственост се съдържат и в приетата по делото справка по лице,
съдържаща данни относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по
персоналната партида на ответницата при Агенция по вписванията, от която
се установява, че същата е придобила правото на собственост върху
процесния имот с договор за покупко-продажба от 11.02.2005г. и се е
разпоредила със същия чрез договор за покупко-продажба от 08.08.2019г.
/след процесния период/.
С подаденото заявление за продажба на електрическа енергия за битови
нужди от 09.03.2015г. ответницата П.Й. е направила изрично искане пред
ищцовото дружество да бъде открита партида на нейно име въз основа на
копия от документи, удостоверяващи правото на собственост на процесния
имот, като това заявление представлява по своето правно естество
предложение за сключване на договор за доставка на ел. енергия за битови
нужди - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе и
е продължил да доставя ел. енергия до процесния апартамент, ищцовото
дружество е приело предложението на П.Й. за сключване на договор за
доставка на ел. енергия. Постигнато е изрично съгласие с ищцовото
дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет
доставка на ел. енергия до обекта, тъй като ответникът е поискал откриването
на партида, а предприятието е уважило искането му. От посочената дата –
09.03.2015г., предхождаща началото на исковия период, между П.Й. и
ищцовото дружество съществува правоотношение по договор за покупко-
продажба /доставка/ на ел. енергия за процесния обект и ответницата в
качеството на “битов клиент” по смисъла на §1, т. 2 а от ДР на ЗЕ и дължи
заплащане на стойността на доставената и потребена ел. енергия. Следва да се
има предвид, че предмет на предявения иск не е спор за собственост върху
имот, поради което непредставянето на нотариален акт за признаване или за
7
прехвърляне на вещни права върху имота, не обосновава извод за
неоснователност на предявения иск. В случая е предявен иск за реално
изпълнение на договорно задължение за заплащане на цена на доставена в
имота ел. енергия, при заявени от ищеца твърдения за съществуването между
страните на изричен писмен договор, сключен от един от съсобствениците на
имота при условията на чл. 8, ал. 7 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и
обективно, се установява количеството на доставената в имота ел. енергия за
процесния период, отчитана по партида с клиентски номер 310221042721 с
титуляр – П. Л. Й.. Вещото лице е посочило, че отразените КВтЧ в
представените по делото фактури относно консумираната ел. енергия,
измерена с електромер № **********, съвпадат с показаните като редовен
отчет в електронния масив на “ЧЕЗ Р.Б.” АД и на “ЧЕЗ Е.Б.” АД. Установено
е също, че монтираният в обекта през м.10.2018г. електромер с фабричен
номер **********, отчитащ консумираното количество ел. енергия, е бил
технически изправен при монтажа и отговаря на изискванията за качество на
ДАМТН.
Размерът на непогасеното задължение на ответницата за процесния
период възлиза на 507, 32 лева, което се установява от приетото и неоспорено
от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между
страните и при съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставената ел. енергия, правилно СРС е приел, че исковете за
главници и обезщетение за забава са основателни до размерите и за
периодите, посочени в обжалваното решение.
Предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба срещу
приетите за установени от СРС факти относно иска за обезщетение за забава
върху вземането за консумирана ел. енергия /конкретно относно изпадането в
забава за плащане на главното парично задължение, началния и крайния
период на забавата и размера на вземането/, настоящият съдебен състав в
правоприлагащата си дейност следва да изходи от така установеното от
8
първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право. Отнесено
към разглеждания случай това означава, че съдът приема за основателна
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размера и за периода, посочен в
първоинстанционното решение.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски в
размер на 150 лева за възнаграждение за особен представител. Не се
претендират разноски под формата на адвокатско възнаграждение.
Въззивникът е представляван от особен представител по чл. 47 от ГПК,
поради което в негова тежест следва да се възложат разноските за държавна
такса за въззивната жалба, които възлизат на сумата от 25 лева. Тази сума
следва да бъде присъдена по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на СГС.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20123479 от 25.05.2021г., постановено
по гр.д. № 4858/2020г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА П. Л. Й., ЕГН **********, гр. София, ул. “**** да заплати на
"ЧЕЗ Е.Б.” АД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„****, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 150 /сто и петдесет/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА П. Л. Й., ЕГН **********, гр. София, ул. “**** на основание
9
чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сумата от 25 /двадесет и пет/ лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10