Решение по дело №816/2020 на Административен съд - Пловдив

 

                           Р Е Ш Е Н И Е

 

№  1390

 

гр. Пловдив, 27 юли 2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХVІІІ състав в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН  РУСЕВ

                                                                                                  

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 816 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на  Й.А.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. Д. Б., с адрес: ***, офис 101 против Решение № 97 от 10.03.2020г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Й.А.Н.,  срещу Разпореждане изх. № С200016-137-0001366/14.02.2020 г. относно отказ за погасяване по давност на публични задължения по изпълнително дело № 16150001128/2015 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК от Е.Р.на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда. Съображенията се свеждат до това, че разпореждането за присъединяване не е прекъснало давността, тъй като не е надлежно връчено на длъжника. Твърди се също, че наложеният запор на банкови сметки не води до прекъсване на давността, тъй като Й.Н. не е била надлежно уведомена. По същество са изложени мотиви, че към момента на подаване на възражението от жалбоподателката на 16.12.2019 г. двегодишният давностен срок е изтекъл.

Искането е да се отмени Решение № 97 от 10.03.2020г. на Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Й.А.Н. срещу Разпореждане изх. № С200016-137-0001366/14.02.2020 г. относно отказ за погасяване по давност на публични задължения по изпълнително дело № 16150001128/2015 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК. Не се претендират разноски. Представя се писмена защита.

Ответникът – Директор на ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощие, оспорва жалбата, моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли същата като неоснователна и да се потвърди решението като правилно и законосъобразно по съображенията, изложени в него. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Действията на публичния изпълнител са обжалвани в предвидения за това срок пред административния орган, който с решението си ги е потвърдил, като е оставил жалбата по административен ред без уважение. Така постановеният от Директор на ТД на НАП-Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

От фактическа страна съдът въз основа на събраните по делото доказателства и становищата на страните установи следното:

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление №  №897/2016/16.06.2016г. на Агенция Митници -ТМУ –Бургас е наложена глоба на Й.Н. в размер на 1500,00 лв. Не се спори че НП е влязло в сила на 04.07.2016 г.

По делото е безспорно установено, също така, че с Наказателно постановление № 1789/2016/08.12.2016 г., издадено от Агенция Митници - ТМУ –Бургас на Й.Н. е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000.00 лв. Не се спори, че НП е влязло в сила на 21.12.2016г.

Срещу Й.А.Н. е образувано изпълнително дело № 16150001128/2015 г. за събиране на изискуемите публични вземания.

С разпореждане за присъединяване № С170016-105-0142688/21.07.2017г. по ИД са присъединени публичните-задължения по Наказателни постановления №897/2016 от 16.06.2016г. и №1789/2016/ от 08.12.2016г., издадени от Агенция Митници - ТД Южна Морска в общ размер на 3500,00 лв., за което е изпратено съобщение до Н. на адреса за кореспонденция. Известието е получено от съпруга на жалбоподателката на 31.07.2017г., видно от известието за доставяне. Няма данни Разпореждането за присъединяване с Изх.№С170016-105-0142688/21.07.2017 г. да е обжалвано, съответно същото е влязло в сила.

Последвало е издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180016-022-0062054/30.08.2018 г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка *** Й.Н. в „БАНКА ДСК" АД и ТБ ИНВЕСТБАНК АД за сумата от 5598,89 лв. За наложените обезпечителни мерки, е изпратено съобщение на Н., което е получено на 17.09.2018 г. от Н. - съпруг на жалбоподателката.

На 16.12.2019 г. по изпълнителното дело е входирана молба от страна на Й.Н., с която е направено въз­ражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.82 от ЗАНН за съби­ра­не на публичните вземания, предмет на посоченото изпълнително дело, поради изтекла погасителна давност за изпълнението на наложените й нака­за­ния.

Последвало е издаването на Разпореждане Изх.№ С200016-137-0001366/14.02.2020 г. на Е.Р.– публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Пловдив, с което възражението е прието за неоснователно и е постановен отказ да се приложат последиците на погасителната давност относно публичните задължения, установени с Наказателни постановления №897/2016/16.06.2016г. и №1789/2016/08.12.2016 г.

Така постановеният отказ след обжалване по административен ред е потвърден с Решение № 97 от 10.03.2020 г. на Ди­­ректора на ТД на НАП – Пловдив, като е прието, че съ­щи­ят е правилен и законосъ­образен.

Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на отказа на публичния изпълнител при ТД на НАП - гр. Пловдив, в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Самият изричен отказ за прекратяването на изпълнителното производство, поради извод, че погасителната давност не е изтекла, също е издаден от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 2 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода  не са били допуснати съществени нарушения на административно производствени правила.

Тук именно следва да се посочи, че институтът на давността във връзка с изпълнение на наказанията има своята изрична уредба  в ЗАНН.

Според разпоредбата на чл.82 ал.1 б "а", вр. ал.2 от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли: две години, от влизане в сила на ак­та, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлеж­ни­те органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След за­вър­­шване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова дав­­ност. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба, независимо от спирането или пре­­късването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е из­те­къл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1. От своя страна ал. 4 ус­та­но­вя­ва, че “Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на гло­бата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително про­изводство”.

Веднага следва да се посочи, че нормата на ал.4 на чл.82 от ЗАНН изключва приложението единствено и само на т.нар. “абсолютна погасителна давност”, предмет на регламентация на “предходната алинея” – ал.3 на чл.82 от ЗАНН, и по ника­къв начин не обосновава извод, че при образувано изпълнително производство в сро­­ка по ал.1 на чл.82 от ЗАНН от тази дата насетне приложим е институтът на об­ща­та погасителна давност, уредена в чл.171 от ДОПК. Напротив, по аргумент от ал. 2 на чл.82 от ЗАНН /чието приложение не е изключено от разпоредбата на ал.4, ко­я­то е категорична, че не се прилага единствено и само “предходната алинея”, а не це­лият текст на чл.82 от ЗАНН/, от тази дата давността е прекъсната и започва да те­че нова давност. Безспорно новата давност касае сроковете по ал.1 от чл.82 от ЗАНН. Или иначе казано в ЗАНН изрично е уреден иститутът на т.нар. давност за изпълнение на наложените наказания и настоящият казус следва да намери приложение на плоскостта на ЗАНН.

Така очертаната правна уредба съотнесена към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че по отношение на процесните публични вземания пред­­­видената в чл.82 ал.1 б.”а” от ЗАНН  вр. и с ал.2 от същия нормативен акт давност е започнала да тече от 04.07.2016г. и следва да  изтече, съответно на 04.07.2018г. за НП № №897/2016/16.06.2016г. респ.  е започнала да тече от 21.12.2016г. и следва да  изтече на 21.12.2018г.- за НП №1789/2016/08.12.2016 г.

Междувременно обаче на 21.07.2017 г. е било издадено разпореждане за присъединяване с Изх.№ С170016-105-0142688/21.07.2017 г., изпратено на адреса за кореспонденция на жалбоподателката и получено от Н. като съпруг на жалбоподателката на 31.07.2017г., видно от известието за доставяне. Това обстоятелство не се оспорва от Н., нито са ангажирани доказателства, оборващи изводите на приходните органи за надлежно съобщаване на соченото разпореждане за присъединяване.

С връчване на Разпореждането за присъединяване, с които са  присъединени и процесните вземания за глоби в общ размер на 3500.00 лв., давността е прекъсната и от този момент е започнала да тече нов двугодишен давностен срок по реда и условията на чл. 82, ал. 1 от ЗАНН.

От момента на присъединяването по отношение на глобата спира да действа приложението само на чл. 82, ал. 3 ЗАНН и започва да тече нова абсолютна погасителна давност от 10 години, съгл. чл. 171, ал. 2 ДОПК.

В този нов двугодишния срок публичният изпълнител издава ПНОМ изх. № С180016-022-0062054/30.08.2018г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка *** „БАНКА ДСК" АД и „ТБ ИНВЕСТБАНК“ АД.  На основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с налагането на обезпечителни мерки давностният срок е спрял да тече.  Съобщението за наложения запор е получено от съпруга на жалбоподателката-Н. на 10.09.2018 г., което също не се оспорва от Н..

Длъжникът би могъл да се възползва единствено от абсолютната давност, която към настоящия момент не е изтекла.

Предвид така очертаната правна уредба, с предприемането на действия по изпълнение на наложеното наказание давността се прекъсва, като в случая това е моментът, в който вземането е било присъединено за принудително изпълнение към изпълнителното дело.

Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Съгласно ал. 2 от посочената разпоредба, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

В разпоредбата на чл. 172 от ДОПК. са предвидени следните основания за спиране и прекъсване на давността: Давността спира /ал.1/: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК предвижда, че давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, като от прекъсване на давността започва да тече нов давностен срок.

Изложеното до тук, налага да се приеме, че давността по отношение на наложените с НП глоби към настоящия момент не е изтекла.

   Настоящият съдебен състав намира за неприемлива тезата на жалбоподателката, че не е била надлежно уведомена за разпореждането за присъединяване и постановлението за налагане на обезпечителни мерки с доводи, че същите не са й връчени лично.

Според чл. 29, ал.7 от ДОПК, съобщението може да се връчи и на на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде, а съгласно § 1, т. 2 от ДР на ДОПК, домакинството включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях.

В процесното съобщение е изрично отразено, че е връчено на  Н.-съпруг. Датата на връчване, лицето, на което е връчено и неговото качество, са обстоятелства, които са скрепени с подписа на Н..

Според чл. 29, ал. 3 от ДОПК, съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ГПК също допуска връчването на съобщения по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. В чл. 5, ал. 1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581 от 27.V.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис, а в чл. 5, ал. 2 от същите Общи правила е указано, че препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност. Именно с позоваване на посочените разпоредби и отбелязаното в известието за доставяне относно качеството на лицето, получило съобщението, горестоящият орган е счел връчването на разпореждането за редовно.

В хода на съдебното производство от жалбоподателката не бе оспорено обстоятелството, че положеният в известието за доставяне подпис, не е на нейния съпруг, както е отбелязано от служителя на пощенския оператор. При това положение и след като не се установи подписът за "получател" в известието да е положен от друго лице, което не е овластено да получава съобщенията й, може да бъде възприето становището на решаващия орган, че е налице редовно връчване на Разпореждането за присъединяване на посочената в известието за доставяне и в оспореното решение дата 31.07.2017 год. , както и за ПМОМ.

При това положение, следва да се приеме, че съобщенията са връчени редовно и Й.Н. е била надлежно уведомена за разпореждането за присъединяване с Изх.№С170016-105-0142688/21.07.2017г., както и за ПНОМ изх. № С180016-022-0062054/30.08.2018г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка *** „БАНКА ДСК" АД и „ТБ ИНВЕСТБАНК“ АД.

            Крайният извод е, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

            Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на ответника за разноски по делото, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

             Производството по чл. 268 ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161 ДОПК е неприложима /в този смисъл Определение № 3544/2018 г. по адм. д. № ЗЗ19/2018 г. по описа на ВАС/. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответната страна се дължат разноски в размер на 100 лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

            Водим от горното, Административен съд - Пловдив, І отделение, осемнадесети състав,

 

Р Е Ш И : 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.А.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 97 от 10.03.2020г. на Директор на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Й.А.Н.  срещу разпореждане изх. № С200016-137-0001366/14.02.2020 г. относно отказ за погасяване по давност на публични задължения по изпълнително дело № 16150001128/2015г. по описа на ТД на НАП Пловдив, издадено на основание чл. 226, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Е.Р.на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив.

ОСЪЖДА Й.А.Н. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100,00(сто)лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението на основание чл. 268, ал.2 ДОПК не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/