№ 778
гр. София, 07.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ваня Н. И.
Ивайло П. Георгиев
като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно частно гражданско дело
№ 20221800500628 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частна жалба с Вх. №1428/11.08.2022г. на Я. В. срещу Определение
№ 289/ 31.07.2022г. по гр.д. 684/ 2022г., с което производството по делото е прекратено
поради констатирана от съда липса на правен интерес. Жалбоподателката не излага правни
доводи или фактически твърдения, които да обосноват неправилността на постановения акт.
Изразява скептицизъм относно възможността да получи съдебна защита на правото си.
Моли посочените от нея в исковата молба ответници да бъдат осъдени да заплатят
нанесените ѝ щети.
Производството по гр.д. 684/ 2022г. по описа на РС – гр. Самоков е било прекратено
по реда на чл. 130 ГПК, поради което предвид ранния етап на производството насрещна
страна не е конституирана, респективно не следва да бъде конституирана и в настоящото
производство. От друга страна, жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално допустима.
Съдът, като прецени фактите по делото и взе предвид становището на жалбоподателя,
намира следното от фактическа страна:
Производството пред Районен съд – гр. С. по гр.д. 684/ 2022г. е образувано въз
основа на искова молба, депозирана от Я. И. В. срещу Н. З. В. и Р. В. В.а в качеството им на
попечители на непълнолетния им син Д. В.. В исковата молба се твърди, че синът на ищцата
– И. В., дарил на Д. В. собствените си ид.ч. от недвижим имот, който същият притежавал в
съсобственост с ищцата и трети лица. Дарението било извършено с мотив да бъде помогнато
на семейството на надарения, което към онзи момент било в нужда. Скоро след
отчуждаването на имота надареният Д. се оженил, а родителите му се разпоредили с
движимото имущество на ищцата и сина , което се намирало в имота, и което
обстоятелство принудило ищцата да потърси съдействието на полицията. Ищцата е
изтъкнала, че не може да осъществи контакт с надарения и семейството му, които освен
всичко друго лишили нея и сина от достъп до имота, ид.ч. от който все още същата
притежава. Претендирала е за разваляне на дарението, като е обосновала своята активна
процесуална легитимация с твърденията относно начина на живот на сина , влошеното му
здраве и невъзможността да пътува.
Към исковата молба е представен като доказателство протокол за осъществен прием
на лицето Я. В. в РУ „Полиция – С.“, както и препис от жалба и обяснения от Я. В.,
1
адресирани до началника на РПУ - гр. С.. Наличен по делото е и препис от постановлението
за отказ да се образува досъдебно производство по жалбите, депозирани от Я. В..
Представени са още и Договор, сключен между К. Г., Я. В. и И. В. за разпределяне
ползването на недвижим имот, който представлява къща, построена в дворно място,
образуващо парцел V – пети с пл. № 196 (сто деветдесет и шести) в кв. 35 (тридесет и пети),
като описаното дворно място заедно с имот пл.№ 194 образува съсобствен парцел V – пети,
както и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и
наследство № 188, том I, дело 442/1994г., по силата на който същите трима съдоговорители
са били признати за собственици на дворно място с площ 416 кв.м., съставляващо имот с пл.
№ 196, който имот с пл. № 194 образува съсобствен парцел V – пети в кв. 35 по пл. на с. К.,
Софийска област, заедно с построените на това място ПАЯНТОВА КЪЩА и ПАЯНТОВА
СТОПАНСКА СГРАДА С НАВЕС.
Представя се и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 128, Том 2, Рег.№
2610, дело № 318/ 2021г., с който И. Й. В. дарява на Д. Н.ев В. собствената си ¼ ид.ч. от
НИ, находящ се в село К., Софийска област, с именно ПИ с пл. № 196, с площ 416кв.м., в кв.
35 по рег. План на с. К., ведно с построените в същия поземлен имот едноетажна паянтова
жилищна сграда и едноетажна паянтова стопанска сграда с навес.
Въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба и на събраните по делото
доказателства и в изпълнение на процесуалните си задължения по реда на чл. 129 и чл. 130
ГПК, първоинстанционният съд е постановил Определение № 289/ 31.07.2022г. по гр.д. 684/
2022г., в което е констатирал, че не е налице абсолютна положителна процесуална
предпоставка за притежание на правото на иск. В мотивите си е изтъкнал, че ищцата не е
страна по договора за дарение от 15.07.2021г., поради което последният не би могъл да
породи права и задължения за нея, поради което липсва правен интерес от предявяването на
иска. Допълнителен аргумент за прекратяване на производството е дала на съда
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК, според която никой не може да предявява от свое име
чужди права, освен в предвидените в закона случаи на процесуална субституция, какъвто
настоящият не се явява. С това производството по делото било прекратено, което породило
правен интерес за страната от обжалване на определението, предмет на настоящия
инстанционен контрол.
При тези данни настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Съгласно задължителния характер на указанията, дадени в Тълкувателно решение №
6/ 15.01.2019г. по т.д. 6/ 2017г., изложените в частната жалба конкретни оплаквания имат
значение единствено да ориентират съда за становището на страната, като независимо от
него съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти и се произнася в условията
на пълен въззив по законосъобразността на обжалвания акт. Ето защо липсата на правни
доводи, обосноваващи неправилността на акта, не се отразява на обхвата на извършваната от
настоящата инстанция проверка.
Действително между общите абсолютни положителни процесуални предпоставки за
допустимост на предявения иск са наличието на правен интерес и активна процесуална
легитимация. Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата
молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника право чрез
възникналия правен спор. От правилото, че искът се предявява от носителя на субективното
материално право има изключение и то е предвидената в чл. 26, ал. 2 ГПК нетипична
процесуална легитимация, при която правото на иск принадлежи на лице, което не е носител
на спорното право. Съществува и трети вариант – правото да се упражнява от чуждо име и
за чужда сметка, каквато е хипотезата на процесуалното представителство. Във всички
останали случаи, в които иск е предявен от лице, което нито се позовава на собствените си
права, нито на законовото му или договорно овластяване да предявява чуждо, е налице
недопустимост, която се явява причина за прекратяване на производството.
Конкретния случай е именно такъв. Ищцата, представяща се за майка на дарителя,
твърди, че са налице основания за разваляне на извършеното от сина дарение на ид.ч. от
2
процесния имот, на който и тя е съсобственик, като изрично изтъква, че не е извършвала и
няма намерение да извърши разпореждане със собствените си идеални части. Самата ищца
прави уточнението, че причината исковете да бъдат предявени от нея, а не от носителя на
субективното право – сина , се състоят в обстоятелства, свързани с начина му на живот и
здравословното му състояние, които не биха могли да намерят законова опора за
прилагането на чл. 26, ал. 2 ГПК. От твърденията не следва и извод ищцата да извършва
съответните процесуални действия по силата на упълномощителна сделка, така че
последиците от акта да настъпят за нейния доверител.
Ето защо настоящата инстанция счита, че поради изложените по-горе съображения
правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството
по делото, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната
жалба да бъде оставена без уважение.
С оглед изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 289/ 31.07.2022г. по гр.д. 684/ 2022г. по описа на
Районен съд – гр. Самоков, с което е прекратено производството по делото поради
недопустимост на предявения от Я. И. Б. против Н. З. В. и Р. В. В.а иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3