Р Е Ш Е Н И Е
№ 1038/18.12.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание на
втори декември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на
прокурора Станка Димитрова, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административнонаказателно дело № 1168, по описа на съда за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба на Дирекция
“Обслужване“ при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите
Пловдив, срещу Решение № 260007/26.08.2020, постановено по НАХД № 624/2020г. по
описа на Районен съд – Пазарджик. Касаторът не споделя мотивите на оспореното
съдебно решение. Изразява становище за нарушение на материалния закон при
постановяване на решението, като обосновава, че в процесното наказателно
постановление е приложима нормата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, тъй като не са
налице предпоставките за приложение на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС.
Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Мариела Стефка
Андреева“, с ЕИК ********* ангажира писмено становище, в което изцяло оспорва
жалбата и иска оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Упълномощен
адвокат поддържа отговора в съдебно заседание и иска решението на районен съд
да бъде потвърдено. Представя списък с разноски и претендира тяхното
присъждане.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик заявява
становище в съдебно заседание, че решението на районния съд е валидно,
допустимо, постановено в съответствие с материални закон и съдопроизводствените
правила. С тези мотиви предлага да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е установил, че дружеството е санкционирано, тъй като
не е начислило ДДС в размер на 1235,47 по извършени от него облагаеми доставки за
периода 01.09.2019 г. – 30.09.2019 г., на обща стойност 7412, 80 лева, когато
не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като същото е било длъжно, но не е подало в
срок Заявление за регистрация по ЗДДС. Дружеството е следвало да подаде
заявление за регистрация до 07.08.2019г., тъй като е достигнат облагаем оборот
по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за период от 12 последователни месеца,
считано от 01.08.2018г. – 31.07.2019г. заявление за регистрация по ЗДДС е
подадено на 30.10.2019г., със закъснение от 2 месеца и 23 дни и е извършена
регистрация на 14.11.2019г. на основание чл. 102, ал. 1 от ЗДДС с Акт за
регистрация по ЗДДС № 130421902839090/13.11.2019г. АНО е счел, че Актът за
регистрация е следвало да бъде издаден до 21.08.2019г. и за периода от тази
дата до фактическата регистрация дружеството дължи данък. Установено е, че ако
лицето е било регистрирано по ЗДДС през период 01.09.2019 г. – 30.09.2019 г.,
същото е следвало да начисли данък за извършените от него облагаеми доставки по
реда и в сроковете по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и да подаде справка
декларация в срок до 14.10.2019г. Въз основа на тези констатации е съставен
АУАН и е издадено НП.
С обжалваното решение районният съд е приел от обективна
и субективна страна, че дружеството е извършило вмененото му административно
нарушение, което се установява от доказателствата по делото. Съдът е приел, че неправилно
АНО не е приложил разпоредбата на чл. 180, ал. 3, а е ангажирал отговорността
по чл. 180, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС.
Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена
фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани изводи, досежно
приложението на закона, които се споделят от касационната инстанция, с оглед на
което не са налице визираните от Дирекция “Обслужване“ при Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите Пловдив касационни основания за
отмяна на атакувания съдебен акт. Съображенията за това са следните:
Според разпоредбата на чл. 180, ал.1 от ЗДДС,
регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този
закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. Според чл. 180, ал. 2 от ЗДДС,
разпоредбата на алинея 1 от закона се прилага и когато лицето не е начислило
данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по
този закон в срок. А според чл. 180, ал.
3 от ЗДДС, при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило
данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде
начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от
данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от
400 лв.
В конкретния случай от събраните по делото безспорно се
установи, че търговецът-жалбоподател е подал заявление за регистрация по ЗДДС
на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на 30.10.2019 г. и е регистрирано с акт от
14.11.2019 г. При това положение правилно АНО е приел, че заявлението за
регистрация е било подадено със закъснение от повече от 2 месеца и 23 дни.
Установено е, че с оглед на така констатираното, неначисления ДДС е в размер на
1235,47 лева. С оглед установеното е видно, че едноличният търговец е
следвало да подаде заявление за регистрация поради достигане на съответния
оборот на 31.07.2019 г. до 07.08.2019г., но е сторило това едва на 30.10.2019
г.
В случая става дума за едно продължително бездействие от
страна на ЕТ, но то осъществява състава на друго нарушение, а именно неизпълнение
от страна на ЕТ на задължението за регистрация по ЗДДС, което е осъществено в
периода от датата, когато за същото е възникнало задължението за регистрация до
датата, на която то е подало заявлението. Конкретното процесно нарушение обаче
е осъществено чрез бездействие по отношение на задължението за начисляване на
дължимия данък. Извършено е в хипотезата на неначисляване на ДДС от лице, по
отношение на което са били налице основанията за регистрация, но то не е подало
заявление за регистрация и е останало нерегистрирано и през периоди, в които е
следвало вече да е било задължително регистрирано и да начислява ДДС.
Разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС разписва, че за определяне на
данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало
заявление за регистрация в срок се приема, че лицето дължи данък за извършените
от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е
следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението
за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по
приходите. При това положение правилен е изводът на контролните органи, че ако
дружеството е било изпълнило в срок своето задължение за подаване на заявление
за регистрация по ЗДДС, актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден
не по-късно от 21.08.2019 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа
регистрация по ЗДДС - 14.11.2019 г. едноличният търговец дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки. Съгласно разпоредбите на чл. 87 и чл. 125,
ал. 5, във вр. с ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, данъкът се дължи за всеки
данъчен период, който би съществувал, ако дружеството бе изправно и бе подавало
своевременно заявление за регистрация, тъй като тогава би било регистрирано и за
него би възникнало задължението за начисляване на данъка за всеки един данъчен
период. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е
станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в
който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне
на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за
този данъчен период - задължения по начисляването, които са останали
неизпълнени за посочения период и в хипотезата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС
(какъвто е настоящият случай). С оглед на посоченото правилно АНО е приел, че ЕТ-жалбоподател
е извършило нарушение на чл. 180, ал. 1, във вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 и чл. 86,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и е ангажирал административнонаказателната му
отговорност.
Неправилно обаче според настоящия съдебен състав, АНО е
ангажирал обективната отговорност на дружеството, като е санкционирал същото
съгласно разпоредбите на чл. 180, ал. 2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, тъй като не
отчел всички предпоставки за приложение на привилегирования състав по чл. 180,
ал. 3 от ЗДДС. В случая данъкът е следвало да бъде начислен за данъчния период
01.09.2019 г.-30.09.2019 г., но е бил начислен от дружеството с протокол от 14.11.2019
г. Ако задълженото лице е било регистрирано по ЗДДС през периода, както е
следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от него
облагаеми доставки по реда и сроковете на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и да
подаде Справка-декларация за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за
покупките“ и „Дневник за продажбите“ за данъчен период септември 2019 г.,
съгласно чл.125, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС в срок до 14.10.2019 г. При това
положение самоначисляването на данъка с протокола от 14.11.2019 г. е в рамките
на 6-месечния период по чл.180, ал.3 от ЗДДС и при наличие на всички
предпоставки по тази норма тя следва да се приложи, тъй като е и
по-благоприятна за дружеството-нарушител.
Следва да се отбележи, че доводите на процесуалния
представител на касатора - че разпоредбата на чл.180, ал.3 ЗДДС не намира
приложение по отношение на чл. 180, ал. 2, са неправилни, тъй като противоречат
на логическото и граматично тълкуване на законовите разпоредби и на цялостната
идея на законодателя за уреждане на обществените отношения в тази насока. Няма
разпоредба в ЗДДС, която да урежда възможността лицето, което не е подало
своевременно заявление за регистрация по ЗДДС, само да определя дължимия от него
данък за периодите преди регистрацията си по ЗДДС чрез подаване на справка
декларация по ЗДДС. Но релевантният момент на привилегирования състав по чл.
180, ал. 3 от ЗДДС е данъкът да е начислен в срок до 6 месеца от края на
месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. Така както, когато
регистрираното лице е длъжно, а не начисли данък в предвидените в ЗДДС срокове,
ще се ползва от привилегирования състав на 180, ал. 3 от ЗДДС, така и по
отношение на нерегистрираното следва да се приложи чл. 180, ал. 3 от ЗДДС,
когато данъкът е начислен в срок до 6 месеца. Смисълът на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС е не да се наказва лице заради неначисляване на данък, който не може сам
да начисли, а да се прецени в какъв срок е бездействало и ако на
нерегистрираното лице е начислен данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в
който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената
санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв.
Доколкото 5% от неначисления данък в казуса е под
определения с посочената санкционна норма размер от 200 лева, то съдът намира
че правилно районният съд е намалил санкцията, наложена на
дружеството-жалбоподател с процесното НП до размера от 200 лева.
В обобщение на изложеното, касационната инстанция намира,
че районният съд е постановил валиден и допустим акт, съобразен изцяло с
материалния закон и производствените правила, поради което същият следва да
бъде оставен в сила.
По делото е налице искане за присъждане на разноски от
страна на ответника по касационната жалбата, поради което такива следва да се
присъдят, тъй като са доказани в размер на 300 лева и са своевременно заявени.
До Районен съд Пазарджик, от страна на ЕТ„Мариела Стефка
Андреева“, с ЕИК ********* е подадено Заявление с вх. № 261500/25.06.2020г., с
което са прави искане на основание чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
за изменение на Решение № 260007/26.08.2020, постановено по НАХД № 624/2020г.
по описа на Районен съд – Пазарджик в частта за разноските. Искането по чл. 248
от ГПК следва да бъде разгледано от компетентния съд – РС Пазарджик, който да
прецени дали са налице условията за допустимост/основателност на искането за
изменение на решението в частта за разноските. Искането за изменение на
решението по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК, направено пред РС Пазарджик и
изпратено на касационната инстанция, следва да бъде изпратено за разглеждане от
първоинстанционния съдебен състав. Същото следва да бъде оставено без
разглеждане от касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260007/26.08.2020, постановено по
НАХД № 624/2020г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на ЕТ
„Мариела Стефка Андреева“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с. Равногор, община Брацигово, област Пазарджик, сумата от 300(триста) лева
разноски пред касационната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане с вх. № 261500/25.06.2020г.
(по деловодната система на РС Пазарджик), подадено от ЕТ„Мариела Стефка
Андреева“, с ЕИК *********, по чл. 248 от ГПК.
ИЗПРАЩА
искане с вх. № 261500/25.06.2020г. (по деловодната система на РС Пазарджик),
подадено от ЕТ„Мариела Стефка Андреева“, с ЕИК *********, на първоинстанционния
съд – Районен съд Пазарджик, за разглеждане по реда на чл. 248 от ГПК, във
връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 144 от АПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2./п/