О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№…………………………………2021 година,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито
заседание на дванадесети октомври 2021г.,
като разгледа докладваното
от съдия Марияна Ширванян
ч.адм.д.№ 1605/2021г. по описа на съда,
за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.41, ал.3 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „И. и. ****“ ****, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н М., ул.С.ш.№*,
представлявано от управителя , чрез адв. М.Т., против действия за обезпечаване
на доказателства обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване
на доказателства обр.№ Kd-78 версия К, сер.** №
*******/13.07.2021г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, мълчаливо потвърдени от директора на ТД на НАП-Варна (съгласно определение
№ 9813/29.09.2021г. постановено по адм.д. 9653/2021г.
на ВАС, Осмо отделение, докладчик съдия Емилия Иванова).
Жалбоподателят релевира
довод за нищожност на обжалваните действия на съображения, че органите по
приходите, които са ги извършили, не са надлежно оправомощени със заповед по
чл.111 от ДОПК и, че превратно са упражнили правомощията по чл.12, ал.2, т.6 от ДОПК, т.к. процесните стоки не са включени в списъка
на стоките по чл.127а, ал.7 от ДОПК и не са стоки с висок фискален риск. В тази
връзка сочи, че разпоредбата на чл.12, ал.1, т.10 от ДОПК е неприложима, тъй
като от една страна действията по запечатване на обект се прилагат само относно
обекти с трайно установено местоположение, а от друга, действията по
запечатване се изразяват в поставяне на стикери, ограничаващи достъпа до
определен обект, а не в поставянето на техническо средство за контрол на МПС -
което обезпечително действие е предмет на самостоятелна уредба по чл.12, ал.2,
т.6 от ДОПК. В алтернативност, при условие, че съдът
приеме, че действията са извършени от компетентен орган и при наличие на
законовите предпоставки прави възражение, че същите са материално
незаконосъобразни, поради липсата на мотиви. Сочи, че в съставения протокол не
са изложени доводи и не са посочени доказателствата, въз основа на които
органът по приходите е направил преценка защо се налага поставянето на техническо
средство за контрол на процесното МПС и стока. От съдържанието на оспорения акт
не става ясно какъв е поводът за извършване на проверката, какви фактически
действия са извършили проверяващите, каква е обезпечителната нужда и кои точно
доказателства се обезпечават с наложената мярка. Релевира
доводи за наличието на правен интерес от обжалване на действията, независимо от
последвалата им отмяна, т.к. настъпилите в резултат
на незаконосъобразните действия на органите по приходите вреди, могат да се
претендират единствено по реда на ЗОДОВ. Поради изложените съображения моли
съда да отмени обжалваните действия по обезпечаване на доказателства по
протокол № 0034099/20.07.2021г. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
След преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
На 13.07.2021г. в 13.30 часа и на основание чл.110, ал.4 от ДОПК на
фискален контролен пункт ГКПП „Пристанище Варна – Запад“, старши инспектори по
приходите в ГД „Фискален контрол“ извършили проверка констатациите, от която
вписали в протокол
за предприети действия за обезпечаване на доказателства обр.№ Kd-78 версия К, сер.** № *******/13.07.2021г. ръкописно, като
изписания текст в частта на констатираните факти е напълно нечетлив.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 41, ал.3 от ДОПК и
след изчерпване на задължителното административно обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Приложимите към установените факти разпоредби са тези на чл.40 вр. чл.41 от ДОПК. Цитираните разпоредби поставят
императивни изисквания към органа осъществяващ производството по обезпечаване
на доказателства.
Съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК, при извършване на ревизия или проверка органът
по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни
книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез
копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за
възпроизвеждането ѝ, като вземе необходимите технически мерки за
запазване на автентичността ѝ. В ал.2
на същата разпоредба е предвидена възможност органът по приходите да запечата
обекта или част от него (само където се намират подлежащите на обезпечаване
доказателства, за срок до 48 часа), когато действията по ал.1 не могат да бъдат
извършени своевременно за
целите на ревизията или проверката
От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че предприемането на
действия за обезпечаване на доказателства е допустимо само при осъществяване на
данъчно-осигурителен контрол, реализиран посредством извършване на ревизии и
проверки по арг.чл.110, ал.1 ДОПК. Обезпечаването на доказателствата по чл.40
от ДОПК представлява тяхното предварително събиране (в хода на проверка),
предхождащо образуване на ревизионно производство или събирането им в хода на
самата ревизия с цел да се предотврати евентуална опасност от тяхното
унищожаване, изчезване или увреждане, когато тези доказателства са от съществено
значение за установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни
вноски.
Запечатването на обекти или на части от тях за срок от 48 часа ще е
съобразено със закона, при условие, че действията по чл.40, ал.1 ДОПК не могат
да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или проверката.
Съгласно разпоредбата на чл.111 от ДОПК, при извършване на ревизия или
проверка действията по чл.40 за обезпечаване на доказателства се извършват от
органи по приходите, оправомощени със заповед на териториалния директор на НАП
или упълномощено от него лице. От представената Заповед № Д-1024/29.06.2018г.
на основание чл.11, ал.1 от ЗНАП и чл.111 от ДОПК е видно, че директорът на ТД
на НАП-Варна е оправомощил органите по приходите от
дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ да
предприемат действия за обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК.
От горното следва извод за неоснователност на довода на жалбоподателя, че органите по приходите, оспорения
протокол не са разполагали с компетентност да извършват действия по
обезпечаване на доказателства.
Основателно се явява възражението, че в оспорения административен акт не са
изложени мотиви относно необходимостта от предприемане на действията. Съдържанието
на същия е напълно нечетливо и от него не става ясно, в каква връзка и за какви
факти и обстоятелства е извършена проверката, в хода на която се извършват
действията по чл.40, ал.1 ДОПК, и кои конкретни обстоятелства го налагат в
хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК.
От съдържанието на оспорения акт, а и от доказателствата приложени към него
не става ясно и във връзка с какво е извършено обезпечаването на доказателства
– конкретно производство (ревизия или проверка). И ако действията по
обезпечаване на доказателствата са извършени в хода на проверка – какъв е
нейния обхват и какви обстоятелства следва да бъдат установени в това
производство. Това налага извод, че действията по обезпечаване на доказателства
са предприети извън предвидените от закона хипотези.
Нечетливото съдържание на акта може да бъде приравнено на липса на мотиви. Липсата
на мотиви в административния акт лишава съда от възможността да извърши
преценката за наличието на предвидените от закона предпоставки за извършването
на действията обективирани в него и е основание за отмяната им.
С оглед изложеното, съдът намира, че действията на органите по приходите по
обезпечаване на доказателства, документирани с Протокол обр.№ обр.№ Kd-78 версия К, сер.** №
*******/13.07.2021г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, мълчаливо потвърдени от директора на ТД на НАП-Варна (съгласно определение
№ 9813/29.09.2021г. постановено по адм.д. 9653/2021г.
на ВАС, Осмо отделение, докладчик съдия Емилия Иванова), следва да бъдат отменени, като
незаконосъобразни.
Направено е искане за присъждане на разноските по водене на делото от
дружеството. Искането е направено от адв.Т.. Не е
приложен списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Представени са пълномощно на процесуалния представител – фактура № 310/13.07.2021г.
с издател адв. М. Т. и разписка № 310/13.07.2021г. за сума в размер на 300лв. с издател адв.
М. Т. и двата документа оформени по електронен път с вписване на данните
машинописно. Върху тези два първични документа ръкописно е написано анулирани –
изд.разписки 319/22.07.2021г.. Издадени са фактура №
319/22.07.2021г. с издател адв. М. Т. и разписка № 319/22.07.2021г. за сума в размер на 300лв. с издател адв.
М. Т.. Не са представени договор за адвокатска помощ, в който да е договорен
размера на адвокатското възнаграждение. В разписките
отсъстват данни и подпис на лицето предало сумата. Не е ясно каква е причината
за анулиране на разписката и фактурата от 13.07.2021г. и, ако това е по причина
на неизвършено плащане, как тогава се установява от
съдържанието на тези документи, че плащането от дружеството на адвокатското
възнаграждение е направено на дата 22.07.2021г. Ако причината за анулирането на
двата документа е различна от неизвършено плащане, то
тогава в разписката от 22.07.2021г. е вписана невярна дата на посоченото
плащане в брой.
От разгледаните документи и на горните съображения не може да се направи
извод за направено плащане за процесуално представителство по делото преди
приключването му, поради което искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение е неоснователно.
При този изход на спора в полза на дружеството следва да се присъдят
разноските за производството в размер на 50лв. за държавна такса.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „И. и. ****“ ****, със седалище и адрес на управление гр.С.,
р-н М., ул.С.ш.№*, представлявано от управителя ,
чрез адв. М.Т., против действия за обезпечаване на доказателства обективирани с
протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства обр.№ Kd-78 версия К, сер.** №
*******/13.07.2021г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, мълчаливо потвърдени от директора на ТД на НАП-Варна (съгласно определение
№ 9813/29.09.2021г. постановено по адм.д. 9653/2021г.
на ВАС, Осмо отделение, докладчик съдия Емилия Иванова).
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „И. и.
****“ ****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н М., ул.С.ш.№*,
представлявано от управителя , разноски за производството в размер на 50
/петдесет/лева.
Определението съгласно
чл.41, ал.3 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: