Р Е Ш Е Н И
Е № 2723
гр. Пловдив, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16789 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът „Алфа СОТ България“ ООД е
предявил против „Никнев“ООД обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 264 лева, представляваща незаплатена месечна такса за
охрана със СОТ и наем на предавател по Договор за охрана със СОТ № *** г. за
периода 01.12.2017 г. – 01.10.2018 г., както и 132 лева, представляваща
неустойка за забавено изпълнение по чл. 8.2 от Общите условия към Договор за
охрана със СОТ № ***. за периода 28.11.2017 г. – 07.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.07.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 6372/10.07.2019 г. по ч. гр. д. № 11361/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, X гр. с-в.
Ищецът посочва, че между страните бил
сключен Договор за охрана със СОТ № **** г., по силата на който ищецът
предоставил услуга – охрана на обект със СОТ, а ответникът следвало да заплати
месечна такса за предоставената услуга и наем на предавател в общ размер от
24.00 лева с ДДС за всеки месец. За периода 01.12.2017 г. – 01.10.2018 г.,
ищецът издавал фактури за начислените суми – по 24.00 лева на месеца, но
ответникът не заплатил същите. Досежно падежът на задълженията за заплащане на
такса, ищецът посочва, че в чл. 8 от Общите условия към договора, било
посочено, че същата се дължи авансово за следващ месец, но не по-късно от три дни
преди неговото започване. В противен случай била договорена неустойка от 0.2 %
за всеки ден просрочие, но не повече от 50 % от дължимата сума.
Ответната страна не е депозирала в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане
делото да се разгледа в негово отсъствие; уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата
молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в
първото открито съдебно заседание по делото прави изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата
на първото съдебно заседание на основание чл.50, ал.2 ГПК – л.49 от делото.
Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.34 от
делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от
редовно връчена призовка на л. 42 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
Договор за охрана със СОТ № 2737/12.04.2017 г.; Общи условия към договора;
фактури, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове
да се уважат изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане
на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от
депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
08.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна, като доколкото се касае за производство по чл. 422 ГПК,
настоящият съдебен състав следва да се произнесе по разноските в заповедното и
исковото производство. Поради изложеното ответникът следва да заплати на ищеца
сумата в размер на 325 лева, представляваща разноски за държавна такса /25
лева/ и адвокатско възнаграждение /300 лева/ в заповедното производство по ч.
гр. д. № 11361/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, и сумата в размер на
195 лева, представляваща разноски за държавна такса /75 лева/ и адвокатско възнаграждение
/120 лева/ в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422
ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ал.1 ЗЗД, в отношенията между страните,
че „Никнев“ООД, ЕИК: *****, ДЪЛЖИ НА
„Алфа СОТ България: ООД, ЕИК: **** следните суми: 264 лева, представляваща
незаплатена месечна такса за охрана със СОТ и наем на предавател по Договор за
охрана със СОТ № *** г. за периода 01.12.2017 г. – 01.10.2018 г., както и 132
лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл. 8.2 от Общите
условия към Договор за охрана със СОТ № *** главницата от датата на депозиране
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.07.2019
г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № *** г. по ч. гр. д. № 11361/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, X гр. с-в.
ОСЪЖДА „Никнев“ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Алфа СОТ България: ООД, ЕИК: *** сумата в размер на
325 лева, представляваща разноски по ч. гр. д. № 11361/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Никнев“ООД, ЕИК: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Алфа СОТ България: ООД, ЕИК: ***, сумата в размер на
195 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението не
подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.