Р Е Ш
Е Н И Е
№
20.09.2018г.,
гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в
публичното заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретар Д. Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2098/2017г. по описа на ЛРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с Искова молба от „………., ЕИК ……….
със законен представител Н.Т.С., чрез пълномощника: И.С.С.–юрисконсулт, с която
са предявени обективно съединени искове против Е.В.П. с ЕГН ********** ***,
11-та група/ с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Петитум: да бъде признато от съда за
установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 1
044,26лв /хиляда четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/ парично
вземане по Договор за заем № 1550658/13.01.2012г., от която сума главница в
размер на 800лв /осемстотин лева/, лихва за забава в размер на 244,26лв /двеста
четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/ за периода от
28.04.2014г. до подаване на заявлението в съда /28.04.2017г./, законната лихва
за забава върху сумата от 28.04.2017г. до окончателното изплащане, както и
сторените разноски в заповедното производство – 150лв /сто и петдесет лева/ -
юрисконсулскто възнаграждение и 42,64лв /четиридесет и два лева и шестдесет и
четири стотинки/ - държавна такса.
Претендират се и направените разноски по
заповедното и настоящото производство.
Правно основание чл.422, ал.1
във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
С ИМ ищецът е предявил срещу ответника
положителен установителен иск за установяване на дължими суми по Договор за
паричен заем № 1550658 сключен на 13.01.2012г. между .. и ответника по делото,
задължението по който е прехвърлен по силата на Приложение 1 от 01.04.2016г.
към Рамковия Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г. в полза на ……...
В ИМ се твърди, че на 16.11.2010г. е
сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на осн.
чл.99 от ЗЗД между ……… по силата на който вземането произтичащо от Договор за
паричен заем № 1550658 сключен на 13.01.2012г. между ……… и ответника по делото
е прехвърлено на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности
и лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 01.08.2012г. към
договора.
Твърди се, че с подписване на Договор за паричен заем № 1550658 заемателят
удостоверява, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от
договора, съгласява се с тях и желае договора да бъде сключен. Страните са
договорили, че заемодателят се задължава да предостави на заемателя парична
сума в размер на 800лв, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Погасителните вноски които заемателят се задължава да изплаща на заемодателят
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процент е фиксиран
за срока на договора и е посочен в него, при което договорната лихва е в размер
на 600,76лв, а общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер
на 1 400,76лв. Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
20.07.2012г. на 27 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
51,88лв.
В ИМ се твърди, че срока на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – 20.07.2012г. е не е
обявяван за предсрочно изсискуем, като длъжникът не е погасил задължението си
по договора за кредит.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено по отношение на ответника, че към него съществува вземане на ищеца в
размер на 1 044,26лв /хиляда четиридесет и четири лева и двадесет и шест
стотинки/ парично вземане по Договор за заем № 1550658/13.01.2012г., от която
сума главница в размер на 800лв /осемстотин лева/, лихва за забава в размер на
244,26лв /двеста четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/ за
периода от 28.04.2014г. до подаване на заявлението в съда /28.04.2017г./,
законната лихва за забава върху сумата от 28.04.2017г. до окончателното
изплащане, както и сторените разноски в заповедното прозивдство – 150лв /сто и
петдесет лева/ - юрисконсулскто възнаграждение и 42,64лв /четиридесет и два
лева и шестдесет и четири стотинки/ - държавна такса.
Претендират
се и разноски.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответникът Е.В.П. в който
взема становище, че предявеният иск е недопутим и неоснователен, тъй като
вземането му е погасено по давност.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален
представител. Постъпила е Молба от проц.представител на ищеца – юрисконсулт И. С.,
с която поддържа предявеният установителен иск и моли делото да се разгледа в
нейно отсъствие, като съда постанови решение с което уважи изцяло иска така
както е предявен в ИМ.
Ответникът редовно призован не се явява в с.з., не се представлява.
Съдът
като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
С оглед
наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с искове с
правна квалификация по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
В
конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен,
поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на
иска /наличието на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 928/2017г.
по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 02.05.2017г., с която е разпоредено длъжникът Е.В.П. да
заплати на кредитора ………. ЕИК ………. със законен представител Н.Т.С., главница в
размер на 800лв /осемстотин лева/, договорна лихва в размер на 600,76лв
/шестстотин лева и седемдесет и шест стотинки/
за периода от 20.01.2012г. до 20.07.2012г., такса разходи в размер на
45лв /четиридесет и пет лева/, лихва за забава в размер на 686лв /шестстотин
осемдесет и шест лева/ за периода от 21.01.2012г. до 28.04.2017г., ведно със
законната лихва от 28.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и
42,64лв /четиридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ – държавна такса
и 150лв /сто и петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК е връчена лично на ответника на 07.06.2017г.
П. се
е възползвал от правото си да възрази срещу издадената заповед и е подал Възражение
по чл.414 от ГПК с вх.№ 9379 от 12.06.2017г. Така подаденото възражение е в
законноустановения срок и заповедният съд е указал на заявителя възможността за
предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
Съобщението е връчено на 30.06.2017г. и преди изтичане на едномесечният срок –
на 28.07.2017г. заявителят е подал в ЛРС ИМ възоснова на която е образувано
настоящето производство.
Съдът като съобрази обстоятелства по делото, събраните
доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:
Предявеният
иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу
ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Предмет
на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск
кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и
неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на
заповед за изпълнение и ищцовото дружество
не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск
срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че на
13.01.2012г. между … и
ответника по делото е сключен Договор за паричен заем № 1550658, съгласно който
заемодателят е предоставил на заемателя
парична сума в размер на 800лв, представляваща главница и чиста стойност на
кредита, а заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 20.07.2012г. на
27 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 51,88лв. Погасителните
вноски които заемателят се задължава да изплаща на заемодателят съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процент е фиксиран за
срока на договора и е посочен в него, при което договорната лихва е в размер на
600,76лв, а общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1
400,76лв.
Така между страните е възникнала облигационна
връзка, регулирана от сключения договор и приетите общи условия към него.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна
експертиза прието от съда като обективно и безпристрастно се установява, че на
13.01.2012г. ответника по делото е сключил с ………. Договор за паричен заем №
1550658 за сумата от 800лв. Кредитополучателят се е задължил да върне
договорената сума, ведно с обезщетение по чл.3, т.1-13 фиксиран годишен лихвен
процент 235%, годишен процент на разходите – 901,81%. С подписването на
Погасителния план кредитополучателят се е задължил да върне общо сумата от
1 400,76лв, от която сума – 800лв главница, 600,76лв договорна лихва,
такси и разноски, както и неустойка за неизпълнение. Срока на договора е
изтекъл на 20.07.2012г., като към онзи момент, както и към момента на
извършената проверка от вещото лице в поделението на кредитора в гр.Лом –
16.11.2017г. по кредита не са правени погасителни вноски. На 03.04.2017г.
цесионера с писмо УПЩ-1550658, доставено от Пощенска станция Лом е уведомил
кредитополучателя за просрочието на кредита. На осн. чл.86 от ЗЗД ответника
дължи и законна лихва върху главницата от 800лв, считано от 28.04.2014г. до
28.04.2017г. /датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК/ в размер на
244,09лв.
Единственото направено в
законоустановения срок по чл.131 от ГПК възражение за недължимост на исковите
суми е правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност. Течението
на погасителната давност се свързва с бездействието на носителят на
субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява
правото за принудително осъществяване на вземанията. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давностният срок
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
На първо място следва съдът да разгледа
възражението за изтекла погасителна давност по отношение на главницата,
представляваща неизплатено задължение по Договора за паричен заем № 1550658.
По отношение на това вземане за главница е
приложима общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
Съгласно посочената по-горе разпоредба
на чл.114, ал.1 от ЗЗД началото на давностния срок е момента, в който е
настъпила изискуемостта на вземането. В конкретният случай договорът не е
обявен за предсрочно изискуем и в този случай изискуемостта на вземането по
договора е настъпило с изтичане срока на договора – 20.07.2012г., когато той е
прекратил действието си, поради изтичане на уговорения в него срок. Това е
момента, в който настъпва изискуемостта на вземането по договора и от този
момент, с оглед разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД започва да тече общата пет
годишна погасителната давност. Видно от приложеното като доказателство ч.гр.д.
№ 928/17г. по описа на ЛРС Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е подадено на 28.04.2017г., т.е. преди изтичане на общата пет годишна погасителна давност.
Поради
това главната искова претенция е основателна и доказана в пълен размер, като
следва да се признае дължимостта на вземането за главница по процесния договор.
Върху дължимата главница следва да се
признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно разпоредбата на
чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
В случая, по отношение на вземанията за
договорна лихва и такси, неустойка, договорна санкция за неизпълнение на
задължението за плащане на сумите по кредита, на основание чл.111, б.“б“ и
б.“в“ от ЗЗД се прилага специалната тригодишна погасителна давност. С оглед
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.04.2017г., част от
посочените вземания са погасени по давност. Както в ИМ, така и в подадената
впоследствие Допълнителна ИМ, ищцовото дружество признава че е настъпила
погасителна давност по отношение на цялата договорна лихва в размер на
600,76лв, на такса разходи в размер на 45лв, както и на част от лихвата за
забава, поради което исковата претенция обхваща само лихва за забава за период
от 3 години назад, считано от датата на входиране на заявлението в съда, която
е в размер на 244,26лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да се уважи в пълния претендиран
размер отностно главница и договорна лихва.
При този изход на процеса, съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в настоящето производство разноски в размер на 507,36лв /петстотин
и седем лева и тридесет и шест стотинки/ от която сума 57,36лв /петдесет и
седем лева и тридесет и шест стотинки/ - доплатена държавна такса, 100лв /сто
лева/ - депозит за вещо лице и 350лв /триста и петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение, както и 192,64лв /сто деветдесет и два лева и шестдесет и
четири стотинки/ разноски в заповедното производство, от които 42,64лв
/четиридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/-държавна такса и 150лв
/сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.В.П. с ЕГН ********** *** съществуването на вземане на ………., ЕИК
……….. със законен представител Н.Т.С., с пълномощника: И.С.С.–юрисконсулт, за
сумата от 1 044,26лв /хиляда четиридесет и четири лева и двадесет и шест
стотинки/ парично вземане по Договор за заем № 1550658/13.01.2012г., от която
сума главница в размер на 800лв /осемстотин лева/, лихва за забава в размер на
244,26лв /двеста четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/ за
периода от 28.04.2014г. до подаване на заявлението в съда /28.04.2017г./,
законната лихва за забава върху сумата от 28.04.2017г. до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Е.В.П.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на …………със законен представител Н.Т.С., с
пълномощника: И.С.С.–юрисконсулт, направените в настоящето производство разноски
в размер на 507,36лв /петстотин и седем лева и тридесет и шест стотинки/ от
която сума 57,36лв /петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ -
доплатена държавна такса, 100лв /сто лева/ - депозит за вещо лице и 350лв
/триста и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 192,64лв
/сто деветдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ - разноски в
заповедното производство, от които 42,64лв /четиридесет и два лева и шестдесет
и четири стотинки/-държавна такса и 150лв /сто и петдесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
928/17г. по описа на ЛРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: