№ 2804
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110200890 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Ц. Ц. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К
№ 6387477 на СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, 4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 лева.
С жалбата се иска отмяна на ЕФ, като се твърди, че същият е неправилен,
необоснован и незаконосъобразен. Излагат се конкретни съображения – че
ЕФ не съдържа задължителните реквизити и е с неясно съдържание относно
мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението – липсвали
географски координати. Счита, че доколкото нарушението е установено с
мобилна камера, контролният орган е следвало да състави АУАН, а не ЕФ.
Твърди, че липсват данни за изправността на техническото средство, както и
за позиционирането му, поради което не могло да се установи дали е било
разположено в контролирания участък от пътя.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
постъпили писмени бележки от юрк. И. – процесуален представител на
директора на СДВР, е взето становище в насока на доказаност на
нарушението, авторство и вината на нарушителя, поради което се иска
потвърждаване на ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Лек автомобил „Фолксваген Туарег” с рег. № СО **** СН към 26.09.2022
г. бил собственост на жалб. П. Ц. Ц.. От приложените материали по АНП
безспорно се установява, че на 26.09.2022 г., в 20:48 ч. лек автомобил
„Фолксваген Туарег” с рег. № СО **** СН се е движил в гр. София по бул.
„Черни връх” с посока на движение от ул. „Св. Наум“ към бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви”, като при № 11 е била измерена скорост на движение на
автомобила 75 км/ч, като след приспаднат толеранс от 3 км/ч, е приета
скорост от 72 км/ч, при максимално разрешена скорост 50 км/ч, валидна за
населено място. Скоростта била измерена с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации тип Кордон М2 сер. № МД 1193.
Нарушението било извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
серия К, № 5337872, влязъл в сила на 15.12.2021 г., с който жалбоподателят Ц.
е бил санкциониран за същото по вид нарушение – по чл. 21 от ЗДвП.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 26.09.2022 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, от който се установява мястото на контрол – бул. Черни връх до №
11, посоката на движение на контролираните МПС, че средството е работило
в стационарен режим.
Техническото средство - видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации тип Кордон М2 сер. № МД 1193 е
одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, със срок на валидност на одобряването 13.06.2027 г.
Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година,
като системата е преминала периодична (последваща) проверка на 15.03.2022
г. От приложения по делото протокол № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при ГД МИУ – БИМ е
видно, че видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационните номера и
комуникации тип Кордон М2 сер. № МД 1193 отговаря на изискванията и
дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3
км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в
обхвата на уреда.
ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 08.12.2022 г., като на 22.12.2022 г.
била изпратена жалбата срещу ЕФ (видно от представеното копие от разписка
от куриерска фирма „Спиди“).
2
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени и веществени доказателства - свален на хартиен носител
снимков материал за описаното нарушение; протокол за използване на АТСС
от 26.09.2022 г., протокол № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на отдел „Изпитване
на средства за измерване и софтуер“ при ГД МИУ – БИМ, справка за
собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед на
министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на
електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване. Съдът кредитира изцяло гореописаната
доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и в своята
съвкупност напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа
обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена от легитимно лице, срещу подлежащ на оспорване
административен акт, в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което следва
да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения
образец със заповед на Министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на
нарушението е описано подробно и конкретно, посочена е разрешената
скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
3
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно, в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се
посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административно наказателната отговорност за
нарушения на ЗДвП чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на
контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това
рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват
нарушенията по аналогичен със стационарните средства, способ. Всички
автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали
метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система. Ето защо съдът не приема изложеното в жалбата възражение в тази
посока.
Административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка
с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта
с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
4
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации тип Кордон М2 сер. № МД 1193,
представляваща одобрен тип средство за измерване, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-
камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за контрол на скоростта
отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
Видно от представената снимка към процесния ЕФ, измерената скорост
на движение на автомобила на жалбоподателя е била 75 км/ч, в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във
фиша е отразена скорост от 72 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана
при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този
смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т.
нар. "толеранс", като инкриминираната скорост е намалена на 72 км/ч, т. е.
отчетено е превишение от 22 км/ч, което обстоятелство е в полза на
нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Видно от справката за собственост
автомобилът, с който е било извършено нарушението е собственост на жалб.
П. Ц. Ц.. Същият след получаване на ЕФ не е депозирал декларация, в която
да сочи друго лице, че е управлявало автомобила му на посочената дата и
място.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят П. Ц. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, според която при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава посочените стойности на скоростта в км/ч - 50 км/ч, валидна за
населено място.
Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място, със
5
скорост от 72 км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната за движение с със
скорост до 50 км./ч., валидна за населено място, превишавайки разрешената
скорост с 22 км/ч.
Нарушението било извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
ЕФ серия К, № 5337872, влязъл в сила на 15.12.2021 г., с който
жалбоподателят Ц. е бил санкциониран за същото по вид нарушение – по чл.
21 от ЗДвП, поради което се явява повторно по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на
ЗДвП.
От субективна страна нарушението е осъществено при форма на вина
пряк умисъл, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е следвало
да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост за населено място от 50 км/ч. Същият е подценил
настъпването на обществено опасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избрана от него самия скорост, независимо от
наличното ограничение. Умисълът обхваща и повторността, доколкото Ц. е
бил наясно, че е бил санкциониран за предходно нарушение от същия вид,
както и че не е изтекъл едногодишен период от предходното му
санкциониране.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДВП, като за конкретното превишение от 22 км/ч
законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 3 от същия текст е предвидил глоба в
размер на 100 лева. Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП указва, че когато
нарушението по ал. 1, т. 3 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, т. е. санкцията от 200 лева е
правилно определена. Размерът на санкцията е абсолютно определен, поради
което съда не следва да обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране.
Макар, че не са наведени такива доводи от страна на жалбоподателя,
съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на 28 от ЗАНН,
доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост е
значително, а именно с 22 км/ч., което е повишило опасността от реализиране
на ПТП.Освен това същото е и повторно извършено. Ето защо, обществената
опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен
случай.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото искането от процесуалния представител на
въззиваемата за присъждане на разноски се явява основателно.
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт в производството,
6
претендиращ юрисконсултско възнаграждение, поради което и с оглед
определяне дължимия размер на разноските следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно същата съдът определя
размера на дължимото възнаграждение, при ограничението той да не
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено
препращането, в ал. 1 предвижда: „Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.” Такъв подзаконов
нормативен акт се явява Наредба за заплащане на правната помощ, в чл. 27е
от която е определен размер на възнаграждението за защита в производства
по ЗАНН от 80,00 до 120,00 лева. Съобразявайки вида и количеството на
извършената дейност по процесуално представителство пред настоящата
съдебна инстанция, както и предвид че производството не се отличава с
фактическа и правна сложност, съдът намира за справедлив размер на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, възлизащ на минималния такъв
от 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5, ал. 9 и чл. 63д от
ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 6387477 на
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, 4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на П. Ц.
Ц. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА П. Ц. Ц., ЕГН: **********, да заплати на СДВР сумата от
80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София - град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7