22.02.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на двадесет и втори януари две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№917 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.107, ал. от
Закон за автомобилните превози и е образувано по жалба от М.Г.Д.
*** против Заповед №РД-14-1671/24.07.2020г. на и.д. Директор на РД АА Стара Загора
към ИА АА.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, неправилна и постановена при грубо нарушаване на
административнопроизводствените правни норми. Сочи се, че жалбоподателят не бил
извършвал таксиметрови услуги, както и издаването на заповедта било станало без
да е бил съставен АУАН. Самата заповед не била издадена на посочената дата, а
много по-късно, като никой не знаел къде се намирало понастоящем свидетелството
за правоуправление. Иска се
оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответната страна – Директор РД Автомобилна администрация Стара Загора при ИА
АА - МТИТС, взема
становище по оспорването и счита оспорената заповед за законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 24.07.2020г. изпълнявайки служебните си
задължения – инспектор ПК Х.А. и мл.ав-р Я.Я.- служители на РУ Харманли, на
общински път, м.Дефилето до входа на паркинг комплекс Приказките – около
14,00ч., видели в посока паркинга минаващ покрай тях л.а. Фолксваген Поло, рег.№
***, обозначен със знаци за извършване на таксиметров превоз, като освен водача
в колата имало пътник. Последният слезнал на паркинга, а лекият автомобил със
закрита табела обърнал и потеглил в посока Харманли. Тогава инспектор А. го
спрял за проверка и поискал документите на водача и автомобила. Установили
водача – М.Г.Д., който управлявал собствения си автомобил. Първоначално същият
заявил, че оставил клиента и се прибирал към къщи, но след извършена проверка в
ИА АА се установило, че автомобилът, обозначен с опознавателни знаци за
извършване на таксиметров превоз не е включен в списък към лиценз или
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници.
За това бил съставен АУАН по чл.139, ал.4 от ЗДвП, като бил иззет и контролен
талон. Поискали съдействие от РД АА Стара Загора и установили пътника в
автомобила, като поканили водача да отиде в РУ и изяснят обстоятелствата.
Пътник бил Т. Й. К., който заявил, че си наел такси и си платил превоза до
Приказките, за което били снети писмени обяснения при оказано съдействие от
инспектор към РД АА С.К.. Предприети били действия за издаване на ЗППАМ, както
и било образувано БП №320/24.07.2020г. За
посоченото била съставена Докладна записка от 24.07.2020г. до Началник РУ
Харманли – л.26-27 от делото.
Видно от дадените писмени обяснения от Т.Й.- пътуващ в автомобила лице, пред хранителен
магазин в Харманли видял таксиметров автомобил и решил да го наеме до комплекс
Приказките, като се качил. Водачът го откарал до там, където казал, но в колата
нямало включен апарат, а само таблет, който не работел. Когато пристигнали на
място, пътуващият Й. платил с 10 лева, водачът му върнал 6 лева. Жалбоподателят
също написал писмени обяснения относно случая, като посочил, че на процесната
дата пробвал климатика на колата и бил спрян от КАТ, но качил човека до
Приказките без никаква такса понеже отивал без друго натам. Посочва, че днес
регистрира собствения си автомобил. Писмените обяснения били снети в
присъствието на инспектор от РА АА Стара Загора С.К., за което има изрично
отбелязване върху тях.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№РД-14-1671 от 24.07.2020г., издадена от ИД Директор на РД АА Стара Загора на
основание чл.107, ал.1 във вр. с чл.106а, ал.1, т.1, б.Б и т.4, б.Б, и ал.2, т.1 и т.3 от ЗАвтП е приложена
принудителна административна мярка – временно спиране от движение за срок от 6
месеца на моторно превозно средство – л.а.Фолксваген Поло, рег.№ ***, чрез
сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и свидетелство за
регистрация част ІІ с №*********; отнемане на свидетелството за управление на
МПС №********* и контролен талон към СУ МПС №4406837 – до отстраняване на
нарушението, но не за повече от 1 година. От фактическа страна издаването на
заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка се основават
на Докладна записка от 24.07.2020г. и обяснения, снети по реда на чл.43, ал.2
от АПК от лицата Т. Й. К. и М.Г.Д., които са представени по делото – л.16-17. Като
установил от посочените че на 24.07.2020г. М.Г.Д. управлява автомобил марка
Фолксваген Поло, рег.№ ***, жълт на цвят, с надпис Евро такси 8 33 63 и
поставена закрита табела и обозначен с опознавателни знаци за извършване на
таксиметров превоз без да е включен в Списък към Лиценз или Удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници – от категория М1,
негова лична собственост, и видно от направена справка в Информационна система
на ИА АА няма издадено заверено копие от лиценз на Общността, удостоверение за
обществен превоз на пътници към лиценз за превоз на пътници на територията на
РБ и не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, административният орган наложил посочените
принудителни административни мерки, тъй като направил извод, че е изпълнено
материалноправното основание по чл.106а, ал.1, т.1, б.Б и т.4, б.Б
от ЗАвтП за прилагане на принудителната административна мярка – извършване на
обществен превоз на пътници без удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници.
Като доказателство е прието Постановление
за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 01.10.2020г. по
ДП 320/2020г. за престъпление по чл.324, ал.1 от НК – л.30.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес /собственик на МПС, спрямо което е приложена
обжалваната ПАМ/, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните
административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация или от
упълномощени от него лица. Със Заповед №РД-01-43 от 23.01.2020г., служебно
известна на съда, на основание чл.107, ал. 1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от
Устройствения правилник на ИА АА, Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция Автомобилна администрация е упълномощил посочените в заповедта длъжностни
лица, които да прилагат ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, вкл. директорите на РД
АА. От фактическа страна не е спорно, че подписалото като издател на обжалвания
административен акт лице е изпълнявало длъжността Директор РД АА Стара Загора,
поради което съдът приема, че оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган в условията на допустима от
закона делегация, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му
правомощия.
Обжалваният административен акт е
постановен при спазване на нормативно установените изисквания за форма и
съдържание на акта. Изрично е посочено както правното основание за налагане на
принудителната административна мярка - чл. 106а, ал.1, т.1, б.Б и т.4, б.Б
от ЗАвтП, така и фактическото основание – извършване на обществен превоз на пътници
с МПС, без удостоверение за обществен превоз на пътници и без да има заверено
копие от лиценз на Общността, както и МПС не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Посочени са всички релевантни факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на нормативно регламентираните
материалноправни предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 и т.4 от ЗАвтП – извършен на 24.07.2020г.
от М.Д. обществен превоз на пътници с автомобил Фолксваген Поло, рег.№ *** от
категория М1 при липсата на изискуем от закона документ за осъществяване на
дейността - удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, както и без да е издадено удостоверение за обществен превоз на пътници
и без да има заверено копие от лиценз на Общността. Посочването на правно
релевантните за наличието на хипотезата на чл.106а, ал.1, т.1 и т.4 от ЗАвтП обстоятелства са
необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на
органа да упражни предоставеното му от закона правомощие и се осигурява
възможност на адресата на акта да защити правата си. Фактическите констатации,
на които се основава възприетото административно решение, са обективирани в
съставената ДЗ от 24.07.2020г. и на писмените обяснения на пътника и водача,
въз основа на които е издадена и заповедта. Доколкото описаните фактически
обстоятелства за прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, съставляват такива,
обсъдени и в административнонаказателно производство, и са фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗАвтП, то не може да се
изисква да бъдат установявани единствено със съставен АУАН. При прилагане на
разрешението, дадено с ТР №16 от 31.03.1975г. на ОСГК - че няма пречка мотивите
да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта,
неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на съставен АУАН. В
настоящия случай е изпълнено както общото изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и специалното
такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП за постановяване на
мотивиран административен акт, като прилагането на принудителната
административна мярка е фактически и правно обосновано.
Разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП предвижда налагането на
принудителна административна мярка по отношение на МПС, с което се извършва
обществен превоз без съответните документи. От съдържанието на правните
последици на приложената ПАМ, свързани с възпрепятстване движението на ППС, за
което е установено че с него се осъществява обществен превоз на пътници или
товари без изискуемите се документи за извършване на дейността, следва извода,
че адресат на наложената ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП е водачът на МПС, който
е и негов собственик. Между страните не е спорно, че процесният автомобил е
собствен на М.Д., а и това се сочи като установено при служебните проверки от
служителите на РУ Харманли.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт, обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се
следват разпоредените с акта правни последици. С оглед на нормативното
предписание на посочената като правно основание за издаване на оспорената заповед
разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1 и на т.4 от ЗАвтП, съдът приема, че
заповедта е постановена в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на които се основава и при наличие на законовите предпоставки за
налагане на принудителната административна мярка, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвтП обществен превоз
на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари –
лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна
помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови
превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на
Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза,
наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на
превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или
удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления,
списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността. За нарушение на
изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на
посочените документи, в ЗАвтП е предвидено налагането на ограничителни мерки –
принудителни административни мерки. В разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП е регламентирано, че за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка - спиране от движение за срок 12 месеца на моторно
превозно средство, което
не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров
превоз на пътници за съответната община, която мярката се осъществява чрез
сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с
документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство - чл.106а, ал.2, т.1 от ЗАвтП. Предвидено е и в
разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.4 от ЗАвтП, че за преустановяване
на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година, която мярката се осъществява чрез отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство и контролния талон към него - чл.106а, ал.2, т.3 от ЗАвтП. При тази нормативна
регламентация следва извода, че законово установената с разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1 и т.4 от ЗАвтП принудителна
административна мярка, се прилага при кумулативното наличие на две
материалноправни предпоставки, а именно: 1. да е извършен обществен превоз на
пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено
заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Според §1, т.1 от ДР на ЗАвтП, „обществен
превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу
заплащане, като съгласно §1, т.3 от ДР на ЗАвтП "превоз на
пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като
търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със
специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали
са натоварени или не. По см. на чл.2 от Наредба № 34/ 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, таксиметров превоз на пътници е
обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места,
включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут. В контекста на
посочените легални дефиниции на понятията "обществен превоз",
"превоз на пътници" и "таксиметров превоз" следва извода,
че обществен превоз е общото, съвкупно понятие, отнасящо се до всички видове
превози, чиято основна характеристика е, че превозът с МПС се извършва срещу
заплащане - от пътника, от възложителя или организатора на конкретния превоз,
като "таксиметровият превоз" е обществен превоз по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП.
От представената и приета като
доказателства по делото докладна записка и от писмените обяснения на пътника се
установява, че при извършена от контролните органи проверка е констатирано, че
на 24.07.2020г. се извършва таксиметров
превоз на пътник срещу уговорена цена за превоза с автомобил, за който не е
издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, видно от
направена справка в информационната система на ИА АА. Тези обстоятелества не са
спорни по делото, както и ДЗ е официален свидетелстващ документ, който се
ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и
обстоятелства. Поради това е безспорно установено, че на посочените в ЗППАМ
дата, място и обстоятелства, М.Д. извършва таксиметров превоз на пътник по смисъла
на чл.2 от Наредба №34/1999 г. за
таксиметров превоз на пътници. Изпълняваният превоз, доколкото безспорно
представлява възмезден превоз на пътник по определен маршрут, го определя като
обществен превоз под формата на таксиметров превоз. С оглед на това за
извършвания с посоченото МПС обществен превоз на пътници е следвало да има
изискуемите съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвтП документи. Не се спори
по делото, че превозното средство, с което се е осъществявал таксиметров превоз
на пътници, към датата на извършената от контролните органи проверка не е разполагало
с тези документи.
С оглед на гореизложеното в съответствие и
при правилно приложение на материалния закон административният орган е приел,
че са налице нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които
законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.1 и т.4 от ЗАвтП.
При издаването на оспорения
административен акт не са констатирани допуснати нарушения на
административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени такива и основание по см. на чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на заповедта.
Противно на твърденията на жалбоподателя, заповедта е постановена след като са
изяснени и преценени всички релевантни факти и обстоятелства за нормативно
регламентирания фактически състав за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Доколкото действията
по връчването на административния акт са последващи неговото издаване, то не
може да се счита като обосноваващи за датата на издаване на заповедта. Освен
това заповедта е връчена в сравнително кратък срок, което също не обосновава
твърдяната различна дата на издаване и в този смисъл няма допуснато процесуално
нарушение.
По изложените мотиви съдът приема, че не са
налице основания по чл.146 от АПК
за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на М.Г.Д. *** против Заповед
№РД-14-1671/24.07.2020г. на и.д. Директор на РД АА Стара Загора към ИА АА
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: