Р Е Ш Е Н И Е№421/29.7.2020г.
29.07.2020 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На трети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Ив.Г.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 2911 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „АСВ“ЕАД, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника С.Т.С., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а именно – 1537,49 лв. – главница, 432, 47 лв. – възнаградителна лихва, 215,37 лв. – обезщетение за забава, както и законната лихва, както и евентуален иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1537, 49 лв., представляваща главница , 432, 47 лв. – договорна лихва и 293, 81 лв. –обезщетение за забава, в едно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се посочва, че на 01.09.2017 год. между праводателя на ищеца и ответника е бил сключен договор за стоков кредит , при спазване разпоредбите на ЗЗП, като с подписването му кредитополучателя удостоверил, че му е връчен целия обем пред договорна информация, както и ОУ. Сумата по кредита била директно преведена на търговеца, от който кредитополучателя закупил стоката, в общ размер от 1338 лв. Общата сума от 1573, 49 лв. ответникът се задължил да погаси на 22 месечни погасителни вноски, по погасителен план. Поради неплащане на две и повече вноски,считано от падежната дата на втората неплатена вноска кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 05.11.2017 год. Уведомление за предсрочната изискуемост било изпратено до длъжника.
На 14.03.2018 год. било подписано ДС за цедиране на вземания към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 год., по силата на което ищецът придобил вземането по процесния кредит срещу ответника. Уведомлението за цесия било изпратено двукратно до ответницата.
В условията на евентуалност ищецът предявява против ответника осъдителни искове за посочени суми. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор назначения на ответника особен представел оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се представителната власт на ЮЛ подписало с ответника договора за кредитор,както и активно процесуалната легитимация на ищеца за което се излагат съображения. Оспорва се претенцията за договорна лихва,както и твърденията на ищеца с оглед на това,че не било необходимо да се изпраща съобщение на кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост,като предсрочната изискуемост и цесията не можели да бъдат съобщени на особения представител. Оспорва се,че договорната лихва съставлявало надбавка,покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена надбавка,съставляваща печалба на кредитора и който допълнително бил утежнен от суми с наложената на ответника застраховка. Счита се,че тези суми в исковата претенция били незаконни,доколкото противоречали на ЗПК,които точно фиксирали размера на допустимата печалба на кредитора за такива заеми-чл.19-24,вр.33а,вр.Приложение № 1 към чл.19,ал.2 ЗПК. Във връзка със сключването на застраховка разпоредбите били неравноправни клаузи,като според чл.143-148 ЗЗП били нищожни. Иска се отхвърляне на установителния иск като неоснователен и недоказан. По отношение на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск се иска отхвърляне на главницата в искания размер,като същата следвало да бъде намалена със сумата за застраховка. Също така главницата можело да бъде уважена само за две вноски,чиито падеж бил настъпил към момента на подаване на заявлението по заповедното производство,като за други суми длъжника не можел да отговаря. Лихви върху така определената главница,различни от законната не можели да бъдат присъждани,поради което иска в тази му част следвало да бъде отхвърлен. Точния размер на дължимата главница и законна лихва след уточняването им от в.лице и само за тази част иска да бъде уважен. Също така не можело да се начислява лихва върху лихва,като за горниците от установените от в.лице размери иска да бъде отхвърлен,като неоснователен. Претендира се отхвърляне на претенциите.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
Ответникът се представлява от особен представител, чрез който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. Т.к. последният е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от договор за потребителски паричен заем,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта *** г., по силата на който кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс “ЕАД е отпуснал на ответника сумата от 1338, 00 лв. за потребителски цели, като с договора страните са уговорили заемът да се погаси на 22 месечни вноски от по 91, 18 лв., при договорен лихвен процент от 26.30 %,годишен процент на разходите от 29.72 %, както и уговорен общ размер на всички плащания – 2005, 96 лв. – главница, застраховка и договорна лихва.
Приложени са и ОУ към договора, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,сертификат № *** г., ОУ за застраховка „Защита на плащанията Плюс“ на кредитополучателите на „CARDIF ASSURANCES VIE SA FRANCE“,ОУ за застрахователна програма“Закрила на плащанията по кредитополучателите за стоки на изплащане“ и фактура № *** г. за извършените покупки от магазин „Контраст-94“ ЕООД,на стоки и услуги от клиент С.Т.С. на обща стойност 1 338,00 лв.,която сума е платена от праводателя на ищеца на търговеца по посочена сметка,които са приети от заемателя и не са оспорени.
Представено е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 27.07.2017 год., сключен между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли и продава всеки месец за срока по настощия договор определено портфолио от вземания,произтичащи от договори за потребителски кредит,сключени от продавача с длъжниците,които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях,а купувачът купува и придобива от продавача вземания,определени всеки месец в Приложение №1,срещу заплащане на покупната цена възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по договори за потребителски парични и стокови кредити, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия,както и Приложение № 1 от 14.03.2018 г.,към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и „АСВ“ЕАД,като под № *** фигурира вземането срещу ответника по процесния договор за кредит от 01.09.2017 г.
Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г. „АСВ“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължило от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомление за извършената цесия до длъжниците,съгласно изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите от 25.01.2018 г.
Представено е и уведомително писмо изх.№ *** год. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.На гърба на същото кредиторът е изразил волята си относно настъпване предсрочна изискуемост на кредита. Видно от приложените писмени доказателства пратката е изпратена на посочения в договора за кредит адрес на заемополучателя,като същата е върната в изцялост с отбелязване-непълен адрес на получателя.
Представено е и второ уведомително писмо изх.№ *** год. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.На гърба на същото кредиторът е изразил волята си относно настъпване предсрочна изискуемост на кредита. Видно от приложените писмени доказателства пратката е изпратена на посочения в договора за кредит адрес на заемополучателя,като същата е върната в изцялост с отбелязване-непълен адрес.
Представено е и трето уведомително писмо изх.№ *** год. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.На гърба на същото кредиторът е изразил волята си относно настъпване предсрочна изискуемост на кредита. Видно от приложените писмени доказателства пратката е изпратена на посочения в договора за кредит адрес на заемополучателя,като същата е върната в изцялост с отбелязване- няма връзка с получателя,няма как да се достави пратката.
По делото е назначено и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че сумата , предмет на договора не е преведена по сметката на кредитополучателя,а директно по сметка на търговеца,като чиста стойност в размер на 1338,00 лв. с ДДС. При извършеното проучване в дружеството на праводателя на ищеца и при самия ищец били представени справки,от които се установявало,че по процесния договор нямало извършени плащания. Размерът на неплатената главница по договора за кредит за периода 05.10.2017 г.-05.07.2019 г. бил в размер на 1537,49 лв.,като размерът на неплатената главница по договора за кредит за периода 05.10.2017 г. /падеж на първата неплатена вноска/ до датата на последната падежирала вноска към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-05.01.2019 г. бил общо в размер на 1066,06 лв. Размерът на неплатената възнгарадителна лихва за периода 05.10.2017 г. до 05.07.2019 г. бил в размер на 432,47 лв.,като размерът на неплатената възнаградителна лихва за периода 05.10.2017 г. /падеж на първата неплатена вноска/ до датата на последната падежирала вноска към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-05.01.2019 г. бил в размер на 392,83 лв. Размерът на обезщетението за забава,начислено върху главницата и договорна лихва в общ размер 2005,96 лв.,за периода 06.11.2017 г./деня следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение в съда-06.02.2019 г. бил в размер на 255,22 лв.,като размерът на лихвата за забава,изчислена върху непогасената главница и договорна лихва в общ размер на 2005,96 лв. за периода 06.11.2017 г. до предявяване на настоящия иск в съда-16.08.2019 г. бил в размер на 361,66 лв. Размерът на лихвата за забава,изчислен върху падежиралите и непогасени главница и договорна лихва към датата на подаване на исковата молба-16.08.2019 г.,за периода от падежа на всяка неплатена погасителна вноска,до предявяване на исковата молба в съда-16.08.2019 г. бил в размер на 201,51 лв.Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-06.02.2019 г.,стойността на неплатените две погасителни вноски бил общо 182,36 лв.,от които главница в размер на 109,86 лв. и договорна лихва за периода 05.10.2017 г.-05.11.2017 г. в размер на 72,50 лв. Претендираните от ищеца лихви за забава отговаряли на разпоредбата на чл.33 ЗПК,тъй като били в размер на законна лихва,като били съобразени с чл.3 от условията по договора-върху неплатена главница и договорна лихва. В погасителния план към процесния договор за кредит вноските за главница съдържали както финансираните стоки,така и финансираната с кредита застраховка. Бил изготвен прогнозен погасителен план,който включвал само финансираните стоки,посочен в таблица № 8 от експертизата,като към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-06.02.2019 г.,стойността на неплатените две погасителни вноски съгласно прогнозния погасителен план,бил общо 134,39 лв./главница и договорна лихва/,посочен в таблица 9,като размерът на лихвата за забава е посочен в таблица № 10. Възнаградителната лихва била фиксирана за целия срок на процесния договор,в който договорения лихвен процент бил в размер на 26,30 %,а ГПР бил в размер на 29,72 % .За периода 01.09.2017 г. до момента на изготвяне на заключението законната лихва за забава бил в размер на 10,00 %,която не надвишавала трикратния размер на законна лихва за забава който бил в размер на 30 %. При така заявената искова претенция било налице начисление на лихва върху лихва.
Съдът кредитира експертизата с доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по делото, че праводателят на ищеца и ответника са били във валидни облигационни отношение по повод сключен договор за стоков кредит. Ответникът не е оспорил получаването на стоките и превеждането на сумата на търговеца по уговорения в договора начин, което се установява и от приетата и неоспорена ССЕ.
Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответницата и ищеца е сключен валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника. Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден договор за цесия от 14.03.2018 г., който е надлежно съобщен на длъжника. За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Трайна и безпротивореичва е съдебната практика, че за да се счита достигнало уведомлението до длъжника, кредиторът следва да е положил дължимата грижа за откриване на длъжника, каквато в процесния случай е налице, предвид обстоятелството, че пратката неколкократно е изпратена на посочения в договора за кредит адрес- Решение №40/17.06.2015 г. по т.д.№ 601 по описа за 2014г. на ВКС.
На следващо място, според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено уведомително писмо , изходящо от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента и адресирано до ответника, с което е уведомен за извършената цесия, като препис от това уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени на особения представител на ответника в хода на процеса. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
В случая връчването на уведомлението за цесията ведно с препис от исковата молба на особения представител на ответника е произвело материалноправно действие, поради особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на чл.45 от ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител", без да разграничава представителната власт на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во т.о. - че връчването на материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Без значение за горното обстоятелство е правното основание на предявеният иск, т.е. дали същият е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.В горния смисъл е и практиката на ЯОС, обективирана в решение от 10.10.2017 год. по в.гр.д. №270 / 2017 г. и др.
В процесния казус ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента е уведомил на 13.09.2018 год./преди подаване на заявлението в съда/ длъжника за извършената цесия, включително, че кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Освен изложеното следва да бъде посочено, че в хода на процеса е настъпил крайния падеж на договора 05.07.2019 год., което обстоятелство на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК и предвид най-новата практика на ВКС следва да бъде взето предвид,като възраженията на особения представител на ответника в тази насока са неоснователни.
Неоснователно се явява направеното от особения представител на ответника възражение за липса на идентичност между дружествата праводатели на ответника. Безспорно е, че посоченото дружество е финансова институция и съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните институции, в редакцията й към датата на сключване на договора финансова институция е лице, различно от кредитна институция, чиято основна дейност е извършването на една или повече от дейностите, посочени в чл. 2, ал. 2, т. 5 - 14 , както и отпускането на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. За извършването на посочените дейности, съгласно изричната норма на ал.2 от същия нормативен текст не е необходимо разрешение. Следователно праводателя на ищецът, в качеството си на финансова, а не кредитна институция към датата на сключване на процесния договор, не се нуждае от разрешение за извършване на кредитна дейност и липсата на такова не опорочава сключения договор за кредит, съответно не е основание за неговата нищожност.
Служебно известно е на съда, че с решение №***г. на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/, е разрешена концентрация на стопанска дейност, която ще се извърши чрез придобиване от страна на Сетелем С.А., Франция, посредством закупуване на акции. Посочено е също, че БНП Париба С.А е предприятие-майка на групата БНП Париба и е дружество, учредено по законите на Франция със седалище Париж, притежаващо надлежни лицензии за извършване на банкови операции. Групата оперира в три основни сфери на дейност: банкиране на дребно, управление на активи и услуги и корпоративно и инвестиционно банкиране.
Договорът между страните, който е за стоков кредит е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора, включително Общите условия, са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия максимален размер на кредита , условията за усвояването му; посочен е годишния лихвен процент; посочен е годишния процент на разходите по кредита и общата дължима от ответника сума; посочен е срока за издължаване на кредита и условията за издължаване, чиито компоненти са ясно дефинирани в погасителен план и Общите условия. Приетият посредством полагане на подпис от кредитополучателя погасителен план е ясен и изрично посочва компонентите на всяка дължима месечна погасителна вноска, падежът и размерът й, оставащият размер на дълга. Договорен е и фиксиран лихвен процент на годишна основа, включително фиксиран процент на годишните разходи, при което не е било необходимо посочване на методика за изчисляването им. Поради това, не са налице хипотезите визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният между страните договор е действителен такъв, породил облигационните си последици. В допълнение следва да се отбележи и, че с приемането на ОУ ответникът е заявил, че своевременно е получил преддоговорната информация, включително екземпляр от договора и ОУ и погасителен план, които разбира и безусловно приема.
По делото е спорна клаузата относно размера на възнаградителната лихва.В практиката си ВКС трайно приема, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва (Определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., ІІ г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 218 от ГПК отм.). Съгласно чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. В момента не е регламентиран в нашето законодателство максимален размер на договорната лихва, посочен в чл. 10 ал.2 от ЗЗД, приложим според ВКС за възнаградителната лихва, каквато е процесната (Решение № 111 от 27.10.2009 г. по т. д. № 296/2009 г., т. к., І т. о. на ВКС, в което е направена и съпоставка между възнаградителните и мораторните законни лихви по чл. 86 от ЗЗД). Т.е. няма повелителна норма, която да ограничава размера на лихвите по договорите. В цитираните по-горе съдебни актове е прието, че максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от втората хипотеза на чл.9, касаеща добрите нрави. Така, според ВКС, за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Прието е, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В случая договорената възнаградителна лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва (чийто размер съгласно заключението на вещото лице е 432,47 лв.),като възражението на особения представител на ответника в тази му част се явява неоснователно.
Също така особения представител на ответника оспорва сумата от 235,49 лв. застрахователна премия. Безспорно е установено,че към посочения по-горе договор за ответника е сключена групова застрахователна полица по застраховка „Защита на плащанията“,със сертификат,която е платена директно на застрахователния агент.С оглед на това ответника дължи посочената сума от 235,49 лв.,която е прибавена към главницата,като общото задължение на главницата е в общ размер на 1573,49 лв.,като настоящия съдебен състав не възприема направеното възражение на особения представител на ответника в тази насока.
В обобщение, съдът намира претенциите за изцяло основателни. Размерът им е безспорно установен от приетата и неоспорена ССЕ.
Предвид уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяна по предявените евентуални претенции.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 94, 43 лв.,като не следва да му се присъжда сумата от 60,00 лв. разноски за ЧСИ с оглед на това,че същите не са заявени в заповедното производство.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 764, 02 лв. – заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на минимума по чл. 25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Т.С., ЕГН **********, че дължи на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1573,49 лв. -главница,432, 47 лв. – възнаградителна лихва за периода 05.10.2017 до 05.07.2019 год., 215,37 лв. – обезщетение за забава за периода 06.11.2017 год.-06.02.2019 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 06.02.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН ********** да заплати на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 94.43 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 764, 02 лв. – разноски за настоящата иснтанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: