№ 1692
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110123302 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК. Образувано е по
искова молба на С. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, срещу В. К. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. С.
Ответната страна е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове. С
отговора на исковата молба са предявени и насрещни искове за имуществени
и за неимуществени вреди.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на
сумата от 4009,50 лв., представляваща 1/2 част от сторените от ищеца по
главния иск, необходими разноски за ремонт на покрива на триетажна
жилищна сграда в режим на етажна собственост, както и на канализацията,
разположени в съсобствения при равни квоти между страните по
производството, поземлен имот, ведно със законната лихва от 03.05.2023г. до
окончателното й изплащане.
Предявени са и насрещни искове за обезщетение за твърдяни като
претърпени от ответника по главния иск, имуществени и неимуществени
вреди.
1.От фактическа страна.
Страните по делото не спорят, че притежават в съсобственост - всеки по 1/2
ид.ч. от правото на собственост върху процесния поземлен имот, който
1
поземлен имот /дворно място/ е разделен на две части с разположена ограда
между тях. В имота е разположена триетажна масивна жилищна сграда, като
първият жилищен етаж е собственост на ответницата по главния иск, вторият
жилищен етаж - на ищеца, както и трети тавански етаж, от който всяка от
страните притежава по 1/2 ид.ч. Ищецът е собственик и на разположения в
поземления имот гараж.
Достъпът до отделните самостоятелни обекти, собственост на всяка от
страните, се осъществява откъм частта на дворното място, което ползва, като
до втория жилищен етаж се достига през общото стълбище на сградата.
От заключението на вещото лице по съдебно -техническата експертиза, което
съдът изцяло кредитира като пълно и обективно, се установява, че
подпокривното пространство на сградата е изградено от стара дървена
конструкция, с дъсчена обшивка, по която се установяват стари петна от
течове. Вещото лице е констатирало, че са извършвани ремонти, изразяващи
се в подмяна на части от дървената конструкция, както и стари счупени
керемиди, които са били подменяни, около 100 бр. В тази част, констатациите
на вещото лице кореспондират със събраните гласни доказателствени средства
- показанията на св. Г, по отношение на обстоятелството, че в подпокривното
пространство е имало течове, което е водило до разрушаване на мазилката и
до увреждане на конструкцията - разрушаване на пространството около
капандурата, монтирана на покрива и отдушника, както и на коминните тела.
При огледа на място, както и с поясненията, дадени от вещото лице в о.с.з. от
12.06.2024г., се е установява, че са налице подменени ламаринени обшивки по
цялото продължение на двата ската /“калкани”/, на двускатния покрив, като е
разяснено какво се има предвид в настоящата хипотеза, а именно, че покривът
е с два отделни наклона; измазани са разположените по продължението на
целия покрив, общо 4 бр. коминни тела, в т.ч. на един от тях е направена нова
бетонна “шапка”; вентилацията на подпокривното пространство, в близост до
капандурата е подмазана в основата и ремонтирана; подменени са
хоризонтални улуци, две водосточни тръби и са монтирани водосточни
казанчета, в частта разположена към дворното място на ищеца. За подмяната
на улуците и водостоците е било технически необходимо да бъдат разпокрити
и пренаредени два реда от керемидите, разположени в тази част на покрива.
Вещото лице изрично посочва, че в другата част на покрива, разположена към
дворното място, ползвано от ответницата, са налице разположени друг,
различен вид улуци и водосточни тръби, от положените от ищеца.
От огледа на вещото лице се установява още и че в имота на ответницата,
разположен на първия жилищен етаж в сградата, по тавана в коридора са
налице три отделни участъка с нарушена мазилка с големина 10/10 см., около
изпълнения с гипсокартон окачен таван. По една от стените, в горната й част -
наличието на следи от стари петна от теч, като е посочено, че към момента на
огледа не са налице мокри следи и петна. Идентично наличие на такива следи
е налице и по стената на детската стая, граничеща с коридора, като отново е
2
посочено, че следите са от стари течове. В края на коридора, в задната част на
сградата и под терасата на втория жилищен етаж е достроено входно антре с
външна шпакловка и без мазилка. Във входното антре са налице установени
големи пукнатини по продължението на стените при връзката с останалата
част от сградата, както и по тавана, за които вещото лице е посочило, че се
дължат на отлепяне на допълнителния зид от фасадата.
В поземления имот е изградена нова канализация, с полагането на подземни
тръби, с посочените от вещото лице, характеристики; изградена е нова
ревизионна канализационна шахта, която да отвежда отпадните води и водите,
събирани от водосточните тръби на сградата, било е осъществено
присъединяване на новоизграденото отклонение с уличната канализационна
мрежа. Тези обстоятелства се установиха по безспорен начин, както от
заключението на вещото лице по СТЕ, така и от разпита на св. С - служител на
фирмата, извършвал конкретни дейности в процесния имот. Съдът кредитира
показанията на този свидетел по отношение на вида и характера на
извършените във връзка с канализацията на имота, дейности. Същите изцяло
кореспондират и с изводите на вещото лице по СТЕ.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че за
извършените в имота СМР, ищецът получил конкретни оферти с посочени
цени, съобразно отделните пера, като сключил два отделни договора, в т.ч.
анекси към същите - за осъществените ремонтни дейности на покрива и
подпокривното пространство, както и за осъществените дейности във връзка с
изграждането на канализация. Били изготвени и приемо-предавателни, като за
извършените СМР са издадени и разходооправдателни документи.
От заключението на вещото лице по техническата експертиза /в оценителната
му част/, както и от заключението на вещото лице по счетоводната експертиза,
се установява, че средно пазарните цени посочени по отделни пера /Табл.2 от
СТЕ/ за всички осъществени дейности са в размер на 9847,80 лв. с ДДС, като
от представените разходооправдателни документи се установява, че за общо
извършените СМР, ищецът е заплатил сумата в размер на 7839 лв., като по
делото липсват доказателства, че за осъществено в имота, отпушване на
съществуващата канализация, за което ищеца твърди да е заплатена отделно
конкретна сума /180 лв./.
В заключението на вещото лице по техническата експертиза /в оценителната
му част/ - Табл.1, са посочени средните пазарни цени с ДДС, за осъществяване
на СМР на първия жилищен етаж /собственост на ответницата/, в общ размер
на 1086,32 лв., като отново са посочени и отделни пера, от които се формира
сумата.
Вещото лице е определило и размера на средния пазарен наем за гараж за
посочения в исковата молба, период.
Ищецът по главния иск е изпратил 2 бр. Нотариални покани до ответницата, с
които я е уведомил за извършваните в имота СМР, като са посочени и сумите
за тяхното извършване, респ. съответната припадаща се част, за заплащането
3
на която е отправял искане. Предоставен е и срок за доброволно изпълнение.
Ответницата по главния иск и ищец по насрещните, е подавала жалба и
сигнал до органите на МВР, с твърдения за нарушаване на обществения ред от
ищеца във връзка с ремонтните дейности, извършвани в имота.
2. От правна страна.
2.1. По основателността на главния иск с правно основание чл.30, ал.3
ЗС.
Съдът, с оглед преценката на събраните по делото доказателства и
установеното от фактическа страна, намира че претенцията е частично
основателна.
Страните не спорят, че помежду им е налице съсобственост върху поземления
имот, при квоти от правото на собственост по 1/2 ид.ч., както и че всеки един
от тях е собственик на самостоятелен обект в построената в имота, сграда, т.е.
построената в имота сграда е в режим на етажна собственост. В тази връзка,
следва да се има предвид изключението, предвидено в разпоредбата на чл.3 от
ЗУЕС, изрично препращащо към разпоредбите на ЗС в конкретно посочените
хипотези, каквато се явява и настоящата, с оглед на което разпоредбите на
ЗУЕС, в частност на чл.41, не намират приложимост по настоящото
производство.
Основният спорен въпрос между страните по производството е,
предприетите и осъществени от ищеца СМР в имота съставляват ли
необходими разноски, което от своя страна да обуслови задължението на
ответницата по този иск, да заплати припадащата й се 1/2 част от тях. В
правната доктрина и в трайно установената съдебна практика са налице
определени критерии, по които се определя кои разноски са необходими, и кои
- полезни, с оглед на задължението за разпределяне на тяхната тежест, в
хипотезата на наличието на съсобственост, като определянето им е
фактически въпрос, т.к. следва да бъде осъществена отделна преценка. Като
необходими се определят разноските, с направата на които се гарантира
запазването на материалната субстанция на вещта, така че същата да може
безпрепятствено да се използва, съобразно своето предназначение. Самото им
терминологично название, сочи към обективна наложителност на тяхното
извършване, като неизвършването им би довело до съществено затруднение
вещта да се ползва по предназначение, респ. до невъзможност да се ползва,
или най-крайният вариант - да се засегне нейната материална субстанция
/корпоралност/, която е един от елементите на понятието на вещ. От друга
страна, полезни са онези разноски, от направата на които не зависи
гарантирането на съществуването, респ. обективната възможност дадена вещ
да се ползва, съобразно предназначението си. От тяхната направа, респ. ако
такива не бъдат сторени, не зависи безпрепятственото, нормално използване
на дадена вещ по предназначение. С направата им се повишава материалната
стойност, която е имала вещта преди тяхното осъществяване, т.е. същите
практически са свързани с подобряване на функционалната, естетическата и
4
пр. стойност на дадена вещ, без които обаче същата вещ обективно може да се
ползва по предназначение.
По отношение на извършените от ищеца по настоящото производство, СМР
в имота, респ. заплатените разходи, съдът намира, че същите се явяват
необходими разноски. По отношение на извършените дейности, касаещи
покривното /обшивката на “калканите”/, подпокривното пространство, както и
тези по коминните тела, съдът намира, че извършването им е било
наложително, с оглед гарантиране на безпрепятственото ползване на
покривната конструкция, която е предназначена да пази целостта сградата от
външни въздействия - бури, дъждове, ветрове и пр., като се имат предвид
установените констатации за чести течове, наличието и неотстраняването на
които, води до компроментирана на цялостната конструкция. По отношение на
коминните тела, с оглед на събраните доказателства, за настоящия съдебен
състав, се формира фактическото и правно съображение, че осъществените
СМР също се явяват необходими разноски, т.к. измазването им и поставянето
на нова бетонна “шапка” на един от тях, гарантира обективната възможност за
тяхното ползване, съобразно предназначението.
По отношение извършените СМР, състоящи се в подмяна на улуци,
водосточни тръби и водосточни казанчета, откъм дворното място, ползвано от
ищеца, съдът намира, че макар и същите да се явяват общи части по
естеството си, следва да се имат предвид особеностите на самия покрив -
наличието на два отделни ската, наклонени в различни посоки, като по делото
се събраха безспорни доказателства, че осъществените СМР касаят
единствено частта от покрива, наклонена към частта от дворното място на
ищеца, а от другата страна на покрива, са налице монтирани от ответната
страна, различни по вид улуци и водостоци. С оглед на това, съдът приема, че
за нормалното водоотвеждане и оттичане на дъждовната вода по покривната
конструкция и по фасадата, съобразно с особеностите на същата, извършените
СМР, състоящи се в подмяна на улуци, водосточни тръби и водосточни
казанчета, откъм дворното място, ползвано от ищеца, не следва да се възлагат
в тежест на ответницата. Допълнителен аргумент в тази насока е
обстоятелството, че водоотвеждането и оттичането на дъждовната вода по
покривната конструкция и по фасадата, са се осъществявали в достатъчна
степен и преди замяната на старите улуци и водостоци с нови, откъм страната
на ищеца.
По отношение на извършените СМР, касаещи канализацията в поземления
имот, настоящият съдебен състав намира, че с оглед на анализа на събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, се формира извода, че
същите представляват необходими разноски. От показанията на св. С, св. Г,
както и от констатациите на вещото лице по СТЕ, извършило оглед на място,
се установи, че в имота, в близост до гаража има една малка шахта, в която се
събирала и отвеждала водата от водосточните тръби, а в друга част от
поземления имот, имало стара каменна шахта, към която било пуснато
отклонението от уличната канализационна мрежа до имота. В имота имало
5
разположена една стара, изгнила каменинова канализационна тръба,
предназначена да отвежда отпадните води от целия имот. Същата тръба била
частично разрушена, като отходните води се просмуквали в околното
пространство /в земята/. Поради естествения наклон и липсата на нормално
отвеждане на отходните води в имота, в гаража на ищеца, избивала влага,
което се потвърждава както от свидетелските показания, така и от вещото
лице. Изграждането на нова ревизионна шахта в имота/зазиждането на старата
каменна такава, от която е “пуснато” ново отклонение, свързало
канализацията на имота с уличната канализация, както и подменената
канализационна тръба, е било необходимо, за да се гарантира отвеждането на
отпадните води от имота в общата улична канализация, за което е било налице
и изрично разрешение от компетентните органи по градоустройство и
водоснабдяване.
На следващо място, неоснователни са възраженията на ответницата,
свързани с качеството на предприетите СМР. От представените и приети по
делото писмени доказателства, се установи по безспорен начин, че ищецът е
наел отделни фирми, с които е сключил договори за извършените СМР, както
са налице издадени счетоводни документи за заплатените разходи. От
заключението на вещото лице по СТЕ, се формира извода, че СМР са били
уместно предприети и действително извършени, поради което съдът приема,
че ищецът е положил дължимата грижа на добър стопанин, с оглед интересите
и на ответницата. Възраженията на последната, свързани с липсата на оферти
за част от СМР, както и за качеството на тяхното извършване, следва да се
оставят без уважение.
От заключението по счетоводната експертиза се установи, че е доказано
заплащането на сумата от 7839 лв., общо за всички СМР, като от същата
следва да бъдат приспаднати разходите, изчислени по средни пазарни цени за
подмяната на улуци, водосточни тръби и казанчета, по пункт 1 до пункт 3 вкл.
от Таблица 2 на СТЕ, в общ размер на 567,50 лв., за които съдът приема, че не
следва да се възлагат в тежест на ответницата. Получената сума в размер на
7271,50 лв., разделена на 1/2, колкото е припадащата се част на ответницата,
възлиза на сумата от 3635, 75 лв., до които размер съдът намира за
основателна предявената искова претенция, като над този размер до пълния
предявен за сумата от 4009,50 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
2.2. По основателността на предявените искове с правно основание чл.45
ЗЗД, за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди
2.2.1. По иска за имуществени вреди - претенцията е разделена, като в една
част се претендират имуществени вреди, за които ищцата по насрещните
искове твърди, че са щети върху стените и тавана на западната стая и
вътрешния коридор в имота й, възникнали в резултат на осъществявания от
ответника, ремонт в сградата в размер на 1100 лв., а в другата част - се
претендират имуществени вреди, за които се твърди че са настъпили от същия
6
юридически факт, но представляват разходи за заплатен наем на гараж през
посочения исков период, в общ размер на 3870,97 лв.
По отношение на претендираната сума за обезщетение за твърдяните като
причинени в имота на ищцата, щети.
Настоящия съдебен състав, при преценката за наличието на елементите от
фактическия състав на отговорността по чл.45 ЗЗД, не кредитира показанията
на св. Г.ев, в частта им, относно твърденията за претърпени от ищцата
имуществени вреди, както и твърдението, че същите са настъпили в резултат
именно на поведението на ответника, с оглед съпоставката с останалите
събрани по делото доказателства. Съдът цени показанията на този свидетел в
съпоставка с останалия събран доказателствен материал по делото, с оглед
наличието на основателни съмнения за наличието на заинтересованост от
изхода на настоящото производство.
Действително от заключението на вещото лице по СТЕ, в т.ч. от
представения снимков материал, неразделна част от същото, се установява, че
са налице вреди по тавана и по продължение на стените в коридора на първия
етаж от сградата, собственост на ищцата. Налице са и следи от течове по
горната част на стената и тавана на западната стая /детската стая/,
разположена до коридора. Вещото лице е констатирало и че е налице
извършено преустройство - дострояване и усвояване на площта, разположена
под терасата на втория жилищен етаж, където се констатират относителни
големи пукнатини по продължение на стените. Вещото лице е посочило, в
констативно - съобразителната част на заключението си, че тези пукнатини се
дължат на отлепяне на допълнителния зид от фасадата. С оглед на посоченото
от вещото лице, което съдът изцяло кредитира и в тази му част, макар да се
установява наличието на вреди по жилището на ищцата, то от събраните по
делото доказателства, в т.ч. заключението на вещото лице, не може да се
приеме, че същите са в причинно-следствена връзка от твърдяното като
осъществено от страна на ответника, поведение, за което са налице писмени
доказателства, че ищцата е сезирала органите на МВР.
По отношение на претендираната сума за имуществени вреди за заплатен
наем на гараж, съдът намира, че от представените и приети писмени
доказателства - Удостоверение от тенис клуб “Дипломат”, както и липсата на
документи / напр. разписки, платежни и пр./ , от които по безспорен начин да
се установи, че реално такива са били заплащани такива суми, в твърдяните
размери. Липсата на достатъчно доказателства, че претендираните суми са
напуснали патримониума на ищцата на соченото основание, обуславя правния
извод за недоказаност на настъпването на тези вреди, поради което исковата
претенция и в тази й част следва да се отхвърли като недоказана.
2.2.3. По иска за неимуществени вреди - твърди се, че в резултат на
извършваните от ответника по насрещните искове, ремонтни дейности, на
ищцата били причинени безпокойство и стрес, а в резултат на влошените
условия на околната среда - здравословни проблеми, съдът намира, че същият
7
се явява недоказан. От приетите по делото писмени доказателства - копие от
жалба до МВР; документ за проведени медицински изследвания на ищцата с
конкретни показатели; медицинска документация, касаеща здравословното й
състояние, не се установява по безспорен начин наличието влошено
здравословно състояние, още повече наличието на заболяване към процесния
период, като следва да се има предвид, че представената медицинска
документация, съдържаща резултати от проведени лабораторни изследвания, е
актуална към период, значително предхождащ исковия такъв. От събраните по
делото доказателства, писмени и гласни, не се установява и че твърдяните
като претърпени неимуществени вреди са в резултат на поведението на
ответника, т.е. наличието на причинно-следствена връзка помежду им. С оглед
на изложеното, исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди
следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор и уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца по главния иск следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 2789,61 лв., а на основание чл.78, ал.3
ГПК, съобразно отхвърлената част - сумата в размер на 179, 90 лв., в полза на
ответницата. Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по главния иск по
см. на чл.78, ал.5 ГПК, следва да се остави без уважение, тъй като с оглед
материалния интерес на исковете, предмет на производството, обема на
осъществената процесуална защита, броя на проведените съдебни заседания
по делото, съдът намира, че същото се явява справедливо.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.30, ал.3 ЗС, В. К. В. с ЕГН **********, да заплати
на С. М. П. с ЕГН **********, сумата от 3635,75 лв., представляваща 1/2 част
от направените необходими разноски за ремонт на покрива и канализацията
на съсобствения между страните недвижим имот, представляваш поземлен
имот с идентификатор *****, находящ се в гр. С, с площ от 773 кв.м., ведно с
построената сграда с идентификатор *****.1, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба - 03.05.2023г., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата от 3635,75 лв., до пълния
предявен размер от 4009,50 лв., като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. К. В. с ЕГН **********, срещу С. М. П. с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени насрещни искови претенции с
правно основание чл.45 ЗЗД, за сумата в общ размер на 4970,97 лв., за
обезщетение за твърдяни като претърпени имуществени вреди, както и сумата
8
в размер на 2000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от предявяване на насрещната искова молба до окончателното
изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. К. В. с ЕГН **********, да
заплати на С. М. П. с ЕГН **********, сумата от 2789,61 лв., разноски по
производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С. М. П. с ЕГН ********** да
заплати на В. К. В. с ЕГН **********, сумата от 179,90 лв., разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9