О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 08.11.2018
година гр. С.З.ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
08.11. 2018 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
Като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
Ч.т.д.
№ 1325 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по частната жалба на ,,А.Т.‘‘
ЕООД против определение № 1513/25.07.2018 г. по гр.д. № 1866/2018 г. по описа
на РС – К., с което е прекратено производството по делото, поради
недопустимост.
Жалбоподателят ,,А.Т.‘‘ ЕООД излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Моли съда да отмени обжалваното определение.
Окръжен съд – гр. С.З.в настоящия си
състав, след като обсъди частната жалба и данните по първоинстанционното дело,
намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.
422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД от „А.Т.” ЕООД против П.Г.Р. за установяване съществуването на
вземането на ищеца по издадена заповед № 336/08.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 613/2018 г. по описа на РС –К..
С разпореждане от 18.04.2018 г. съдът е указал да се
извърши процедура по чл. 47 от ГПК чрез поставяне на уведомление на адреса на
длъжника. На 04.05.2018 г. е поставено уведомление в пощенската кутия на
адреса. Съобщението е върнато след изтичане на указания срок, след като не се е
явило упълномощено за получаване лице.
С разпореждане от 17.05.2018 г. РС-К. е изискал от
Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – П. справка за
регистрирани трудови договори, наименование и адрес на работодателя на П.Г.Р.,
ЕГН ********** с адрес: *** З.. Видно от предоставената справка, лицето П.Р.
има актуален трудов договор.
С разпореждане от 21.05.2018 г. съдът е указал да се
изпрати ново съобщение по местоработата на длъжника в гр. Ш., ул. „****, фирма
„Б.К.Б.“ ООД., като връчителят е удостоверил, че „адресът е посетен на 04.06.2018 г., като по
данни на майката Е.С.М.лицето е извън страната.“
Предявеният иск е недопустим по следните
съображения:
Съдът констатира, че горепосочената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не е връчена
надлежно на длъжника, поради което ищецът няма правен интерес от завеждане на
настоящия установителен иск. В този смисъл са разрешенията, дадени в т. 10а от
ТР 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съображенията са, че независимо от указанията до заявителя за предявяване на
установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, съдът, който разглежда иска, не е
освободен от задължението да провери абсолютните процесуални предпоставки,
които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
Според приложимата редакция на чл. 47, ал. 1 ГПК,
ДВ, бр. 42 от 2009 г., действаща към момента на връчването, когато ответникът
(длъжникът) не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на
вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на
входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската
кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В уведомлението се посочва, че
книжата са оставени в канцеларията на съда, съответно в общината, както и че те
могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепване на уведомлението (чл. 47, ал. 2 ГПК).
На основание чл. 47, ал. 5
във вр. ал. 1 ГПК,
съобщението се смята връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината.
Предпоставките за фингирано връчване по
реда на чл. 47, ал. 5
във вр. ал. 1 ГПК
са установени в задължителна последователност, според която уведомлението
следва да бъде залепено на вътрешната врата на имота или на пощенската кутия, а
само ако няма достъп до тях – на входната врата на имота или на видно място
около нея. Освен това връчителят е длъжен да пусне уведомление и в пощенската
кутия, до която има достъп, едновременно със залепването на уведомлението.
Всички тези обстоятелства, релевантни за
приложението на нормата, както и конкретните действия по връчването, предприети
от длъжностното лице по призоваването, следва да бъдат отразени в съобщението,
за да може съдът да направи обосноват извод за наличието, респективно липсата
на основание за приложение на законоустановената фикция (в този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 55 от 4.04.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 4898/2017 г., III ГО, решение № 14 от 20.04.15 г. на ВКС по гр. д. №
5741/2014, I ГО и др.).
В случая връчителят е отразил, че е
посетил адреса на 13.03.2018 г. и на
16.03.2018 г., но „по сведение на майката Е.С.М.,
лицето е извън страната, като има вероятност да се прибере до изтичане на
едномесечния срок, но не се е прибрал до момента“. На 04.05.2018 г. е поставено
уведомление в пощенската кутия.
В разписката не е отразена причината,
поради която уведомлението е пуснато в пощенската кутия, а не е залепено на вътрешната
врата на имота или на пощенската кутия, а само ако няма достъп до тях – на
входната врата на имота или на видно място около нея, като не са посочени и
данни във връзка с наличието или липсата на достъп до тях.
Следователно не е спазена нормативно
установената в чл. 47, ал. 1 ГПК
процедура и връчването по на длъжника не е извършено надлежно.
В изпълнение на указанията дадени с разпореждане от
21.05.2018 г. по гр.д. № 1866/2018 г. по описа на РС – К. заповедта да се връчи
на длъжника по местоработата - гр. Ш., ул. „****, фирма „Б.К.Б.“ ООД, връчителят
е удостоверил, че „адресът е посетен на 04.06.2018 г., като по данни на майката
Е.С.М.лицето е извън страната.“
Не може да бъде прието за такова и
осъщественото по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК
връчване по месторабота на длъжника, тъй като не е посочена длъжността на
лицето Елеонора Стефанова - в качеството работодател на адресата или е лице,
представляващо работодателя – по закон или упълномощено лице от работодателя.
Поради това не е налице редовно връчване
на заповедта за изпълнение и дадените указания по чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК са преждевременни.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че обжалваното
определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, Окръжния съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1513/25.07.2018 г. по гр.д. № 1866/2018
г. по описа на РС – К..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.