Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 12.02.2020г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на тридесет
и първи януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2025/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в
която се излагат твърдения, че между страните е
сключен Договор за мобилни услуги от 20.08.2016г. за
мобилен номер *, по силата на който за срок от 24 месеца
ищецът се е задължил да предостави на ответника ползването на мобилни услуги по абонаментен план *, а
последният се е задължил да заплаща тяхната стойност. Изтъква се, че договорът
е изменен с Допълнително споразумение от
15.12.2016г., съгласно което за срок от 24 месеца ищецът
се е задължил да предостави на ответника ползването на мобилни услуги по абонаментен план *при промоционален месечен абонамент от
30,99 лв., а последният се е задължил да заплаща
тяхната стойност. Навеждат се доводи, че на 20.08.2016г. между страните е
сключен и Договор за лизинг, съгласно който ищецът е предоставил на ответника
временното и възмездно ползване на устройство * като последният се е задължил да заплаща
дължимите 23 броя месечни лизингови вноски в размер на 14,59 лв. Ищецът твърди,
че е изпълнил задълженията си по договорите като за ползваните от ответника
услуги на обща стойност от 119,48 лв. за периода от 25.11.2016г. до 24.02.2017г.
и за дължимите лизингови вноски на обща стойност от 282,94 лв. за периода от
25.11.2016г. до 24.04.2017г. е издал фактури с *,
които е следвало да бъдат заплатени съответно на 09.01.2017г., 09.02.2017г.,
12.03.2017г., 09.04.2017г. и 10.05.2017г. Ищецът твърди, че горепосочените суми
не са погасени като за тях е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №712/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните договори в общ размер на
402,42 лв. са дължими, поради което отправя
искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №273 от 08.03.2019г. по частно гражданско дело №712/2019г.,
по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът, в
срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, в който
оспорва предявените искове. Изтъква, че по делото
липсват доказателства за реално предоставяне и правилно отчитане на твърдените
мобилни услуги, поради което претендираната от ищеца сума за заплащането им е
недължима. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 20.08.2016г. между
страните е сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер *, по силата на който за срок от
24 месеца ищецът се задължил да предостави на ответника ползването на мобилни услуги по
абонаментен план *, а последният се е задължил да заплаща тяхната стойност при
стандартна месечна абонаментна вноска от 20,99 лв. На същата дата страните
сключили и договор за лизинг, съгласно който ищецът предоставил на ответника
временното и възмездно ползване на устройство *, а последният се е задължил да
заплаща лизингова цена от 335,57 лв. в срок до 20.07.2018г. на 23 броя месечни
лизингови вноски в размер на 14,59 лв. В договора за лизинг била уговорена
възможност за ответника да придобие собствеността на устройството след
заплащане на сума равняваща се на една лизингова вноска както и задължение при
невръщането му след изтичане на уговорения срок да заплати същата сума на
лизингодателя. На 15.12.2016г. договорът за мобилни услуги е изменен с допълнително споразумение, съгласно което за срок от 24 месеца ищецът се задължил да
предостави на ответника ползването на мобилни услуги по
абонаментен план *при
промоционален месечен абонамент от 30,99 лв., а
последният се е задължил да заплаща тяхната стойност. При възникване на
облигационните отношения ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия за взаимоотношенията на * с потребителите на мобилни услуги и с ценовата листа за абонаментни
планове. За
ползваните от ответника мобилни услуги за времето от 25.11.2016г. до
24.02.2017г. по договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение към
него в размер на 119,48 лв. и за дължимите плащания за целия срок по договора
за лизинг от 282,94 лв., ищецът издал фактури с ********, които е следвало да бъдат заплатени съответно на
09.01.2017г., 09.02.2017г., 12.03.2017г., 09.04.2017г. и 10.05.2017г. На
23.03.2017г. ищецът изпратил и покана до ответника за заплащане на задълженията
му с уведомление за прекратяване на договорите при неизпълнение. Поради липсата на доброволно изпълнение,
на 05.03.2019г. ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, във връзка с което е
образувано частно гражданско дело №712/2019г., по описа на Великотърновския
районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 08.03.2019г. издал
заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се
установява, че за периода от 25.11.2016г. до
24.02.2017г. на ответника в качеството на абонат с номер * са предоставените от ищеца мобилни услуги
по процесните договори, включително и такива за международни разговори, кратки
текстови съобщения, услуги на тел. 123 и др. на обща стойност 15,54 лв., които
не са били включени в тарифния му план. Вещото лице е установило, че за периода
от 25.01.2017г. до 24.02.2017г. ответникът не е използвал изходящи мобилни
услуги, тъй като изходящия трафик е бил спрян от ищеца поради неплащане на
просрочени задължения.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице
са валидни облигационни отношения по сключените между страните
договори, по които ищецът е изпълнил задълженията си към ответника като му е предоставил възмездно ползване на мобилно
устройство за срок от 23 месеца и реално му е предоставил ползването на мобилни
услуги за периода от 25.11.2016г. до 24.02.2017г., включващи както услуги по
тарифни планове с фиксирани месечни такси, така и услуги с добавена стойност /международни разговори, кратки текстови съобщения, услуги на тел. 123 и
др./, заплащането на които се начислява отделно.
В резултат на това за потребителя на услугите е възникнало задължение да
заплати тяхната стойност от 119,48 лв. както и стойността на лизинговите вноски за оставащия срок на договора от 282,94 лв. с оглед липсата на доказателства за връщане на предоставеното му устойство.
По делото липсват доказателства за погасяване на задълженията от
ответника на падежа на фактурите, поради което същите са дължими. С оглед гореизложеното предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД по отношение на процесните вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело
№712/2019г., по описа на Великотърновския районен съд са основателни и следва
да бъдат уважени.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 925 лв., представляващи направени по
делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за
особен представител и възнаграждение за вещо лице, както и 385 лв., представляващи
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, направени в
производството по издаване на заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №712/2019г., по описа на Великотърновския районен
съд.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на М.И.С. с ЕГН: **********
***, че дължи на *, **, сумата от 402,42 лв. /четиристотин и два лева и
четиридесет и две стотинки/ - главница, представляваща сбор от цена в размер на 119,48 лв. за ползвани мобилни услуги за периода от 25.11.2016г.
до 24.02.2017г. по Договор за мобилни услуги от 20.08.2016г. за мобилен номер
* и Допълнително споразумение от 15.12.2016г. и от лизингови вноски в размер на 282,94
лв. по Договор за лизинг от 20.08.2016г., за което са издадени фактури с *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена
заповед за изпълнение №273 от 08.03.2019г. по частно гражданско дело
№712/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда
М.И.С. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, **,
сумата от 925 лв. /деветстотин двадесет и пет лева/, представляваща направени
по делото разноски както и сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/,
представляваща направени разноски по частно
гражданско дело №712/2019г.,
по описа на Великотърновския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №712/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: