Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр.Варна, .10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА;
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА ХРИСТОВА;
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
участието на секретаря ЕЛКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдия
БАЖЛЕКОВА въззивно гр.д. №1286 по описа за две хиляди и двадесета година на
ВОС, намира следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М.Г.К., чрез процесуалния представител адв. И.Г., срещу решение №
452/03.01.2020г., постановено по гр.дело №7796/2019г. по описа на Районен съд
-Варна, с което въззивникът е осъден на основание
чл.61 от ЗЗД, вр. чл.59 ЗЗД да заплати на Р.Х.С. сумата от 19,34лв.,
представляваща част от сума заплатена за ремонт на покрив през м. август
2018г., припадаща се според обема на собствеността му в имот ап.7, находящ се в
гр.Варна, ул.“Авксентий Велешки“ №15, ет.3, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на сезиране на съда – 23.05.2019г. до окончателното й
изплащане и 729,50лв. съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят счита решението
за неправилно,незаконосъобразно
и необосновано като постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Излага, че съдът погрешно е възприел становището му в отговора на
исковата молба, поради което и необосновано и неправилно е приел за безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, които са спорни. Твърди,
че безспорен между страните е единствено факта, че ремонтни работи по покрива
са били обсъждани и планувани, като за извършването им са събирани оферти и
парични средства. Оспорва твърденията на ищеца за спешност и неотложност на
ремонтните работи, като в тази връзка съдът не е обсъдил в съвкупност всички
доказателства по делото и е достигнал до неправилни изводи. Излага, че в
нарушение на процесуалните правила, съдът е променил правната квалификация на
иска, като не е уведомил страните. Подвеждането на претенцията под общата норма
на чл.61 ЗЗД е „спестило„ на ищеца провеждане на пълно доказване на иска.
Посочва се, че изборът на етажните собственици в сградата е бил да се извърши цялостен
ремонт на покрива, като ремонтните работи са били планирани и етапно
извършвани. По делото не са представени доказателства установяващи належаща
нужда за извършване ремонт на покрива. Пренебрегвайки волята на останалите
съсобственици, ищецът е избрал да извърши ремонта, без да уведоми за това
останалите. Посочва още, че от представените по делото доказателства се
установява, че предприетата от ищеца чужда работа без пълномощие не е
проконтролирана и приета с необходимата грижа, като работата е приета с
недостатъци.
Твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск,
в частта относно включването в цената на ремонта на разходи за доставка и
монтаж на алуминиева козирка, топлоизолация на козирка и хидроизолация, тъй
като относно тях не са навеждани твърдения за извършване и овъзмездяването им.
Излага се още, че от доказателствата по делото не се установява обема на
повредата на покрива и размера на разходваните средства за ремонта на покрива,
поради което и иска е неоснователен и недоказан. Претендира се отмяна на
решението и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да се
отхвърли като неоснователен.
В
срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Р.С. е депозирал отговор на жалбата, в който се изразява
становище за неоснователност на същата. Претендира се потвърждаване на
решението като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски за
въззивното производство.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена
в срока по чл.259, л.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
При извършена служебна проверка на решението, съгласно
правомощията си по чл.269 ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
На основание чл.269, изр.второ ГПК, следва да се провери правилността на
решениеито, съобразно посоченото в жалбата.
Неоснователни
са наведените във въззивната жалба доводи за недопустимостн а исковата
претенция и постановеното първоинстанционно решение, тъй като в същото е
прието, че правното основание на иска е чл.61, л.2 ЗЗД, вр. чл.59 ЗЗД. С
исковата молба ищецат е сезирал съда с претенция за заплащане на припадащата се
на ответника, в качеството му на съсобственик на самостоятелен обект в
сградата, част от необходимите разноски за ремонт на покрива й, която е
допустима и именно тази претенция е разгледал съда и по нея се е произнесъл с
обжалваното решение. Дадената правна квалификация, съответно промяната на
квалификацията не води до недопустимост на решението, при положение, че е разгледан
предявеният иск, както е в случая.
Предявен е
осъдетелен иск с правно основание чл. 61 от ЗЗД от Р.Х.С.
срещу М.Г.К., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 19,34лв., представляваща стойността на
извършените от ищеца разходи за ремонт на покрив през м. август 2018г.,
припадаща се според обема на собствеността му в имот, находящ се в гр.Варна,
ул.“Авксентий Велешки“ №15, п.7
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са
собственици по отделно на обекти в сграда в етажна собственост, находяща се на
посочения административен адрес. Ответникът е собственик на ½ ид.ч. от
ап.7 на ет.3 от сградата. На 06.08.2018г. ищецът и друг етажен собственик възложили на
Ст.Монев ремонт на покрива на сградата, поради наличен теч, засягащ
апартаментите на двамата възложители при цена 1500лв. Ищецът твърди, че
извършеният ремонт на покрива е представлявал „необходим ремонт“, по смисъла на
§1,т.8 от ДР на ЗУЕС, като на събрание от 26.11.2018г., общото събрание на ЕС е
отказало да възстанови разходите на двамата възложители. Припадащата се на
ответника част от разноските за извършения ремонт е в размер на 19,34лв. които
ищецът претендира да бъде осъден да му заплати.
Ответникът М.К., в писмен отговор, излагат становище за
неоснователност на иска. Не оспорва, че покривът на сградата, в която са
обектите на страните е имало теч. Твърди, че до 10.11.2018г. е предоставил
260лв. за извършване на ремонта, а преди това е заплатил още 26лв. за
извършване на оглед и оценка на теча. Твърди също, че между членовете на ЕС е
възникнал спор относно най-добрата оферта за извършване на ремонта, в това време ищецът самоволно е започнал да
извършва ремонт чрез избран еднолично от него изпълнител. Твърди също, че
изпълнението е некачествено, защото не е извършено почистване на хоризонталната
система от улуци. Поради лошото изпълнение, възложителят не е следвало да го
приема. Оспорва, че са изградени 9 бр. комини, почистване на улуци, подмазване
на шапки и премахване на два реда керемиди и замяната им с фибран.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори
между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ищецът е собственик на ап.11 в гр.Варна, ул.“Авксентий Велешки“ №15 с площ от
42,20 кв.м.; ответникът е собственик на ½ ид.ч. от ап.7, находящ се в
същата сградата на посочения административен адрес.
Приети като доказателства по делото са представените от ищеца договор за
извършване на ремонт на покрив чрез възлагане, сключен на 06.08.2018г. между Р.Х.С.
и Стефан Х. Стоянов, като възложители и Станислав Кънев Монев – изпълнител;
приложение към договор от 06.08.2018г.; приемо-предавателн протокол от
26.08.2018г. към договора за ремонт от 06.08.208г.; разписки за заплатени от
ищеца на 06.08.2018г., 21.08.2018г. и 16.08.2018г. суми по договора за ремонт
общо в размер на 1500лв.
По делото е представен протокол от ОС на ЕС от 26.11.2018г., в който е
вписано изявление на В.Кьосева, че покриват на сградата, находяща се в
гр.Варна, ул.“Авксентий Велешки“ №15 се нуждае от ремонт.
От
показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели се установява,
че в апартамента на ищеца и в още един апартамент, находящ се на последния етаж
от процесната сграда е имало течове, който били в следствие на повреди в
покрива на сградата. Всички разпитани по делото свидетели посочват, че ремонт
на покрива не е правен от много дълго време. Етажните собственици били
уведомени за проблемите с покрива и нуждата от ремонт на същия. Проведено било
и общо събрание на ЕС на 26.11.2018г., на което било взето решение да се
извърши ремонт и събиране на средства за заплащането му от етажните
собственици. В изпълнение на решението се събрали суми за ремонта, на такъв не
бил направен до м. август 2018г. Ремонт на покрива е възложен от ищеца и още
един от етажните собственици и е извършен през м. август 2018г. От показанията
на свидетелите се установява също, че на ищеца не са възстановени суми за
извършения ремонт от тези, които са събрани от етажните собственици по решение
на ОС.
Съгласно
заключението по допуснатата пред ВРС СТЕ, строително ремонтните работи, описани
в приемо-предавателен протокол от 26.08.2018г. с почистване на улуци и изнасяне
на боклук са изпълнени на място на покрива на процесната сграда. Ремонта
включва всички посочени в протокола обекти и работи. След извършения оглед,
вещото лице дава заключение, че ремонтните работи са изпълнени качествено. В
заключението е посочено, че сградата е в експлоатация от 1996г. и от тогава не
са извършвани подобрения и поддръжка на покривната част, като според вещото
лице ремонтът му е бил необходим по смисъла на ЗУЕС. Средната пазарна стойност
на изпълнените на място строително-ремонтни работи към м. август 2018г. е в
размер на 1680,44лв.
По така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящия
състав намира, че първоинстанционния съд е определил правилно квалификацията на
предявения иск по чл.61, ал.2, вр. Чл.59 от ЗЗД. В случая се касае за водене на
чужда работа без пълномощие, ката работата е била предприета и в собствен
интерес. В случая от анализа на събраните по делото доказателства се установява,
че са налице елементите от фактическия състав на воденето на чужда работа без
пълномощие в хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД. Доколкото отделните обекти в
процесната жилищна сграда принадлежат на различни собственици, то съгласно
разпоредбите на чл.38, ал.1 ЗС, същата е със статут на етажна собственост, а
покривът, комините и водосточните тръби са общи части на всички етажни
собственици. По делото безспорно се установява, че ищецът Р. Станев и още един
от етажните собственици, без съгласието на ответника е извършил ремонт на
покрива на сграда, за което е заплатил сумата от 750лв. Съгласно трайната
съдебна практика отношенията между етажните собственици в случаите на направен
от някой от тях ремонт на общи части на сградата се урежда по правилото на чл.61,
ал.2 ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие, съгласно което ако работата
е била предприета уместно и е била добре водена и в собствен интерес, то
заинтересувания отговаря да размера на обогатяването си. В случая , от
доказателствата по делото се установява, че ремонтът на покрива на сградата е
бил предприет уместно от ищеца и е извършен с добро качество. Неоснователни са
доводите на ответника, че ремонтът на покрива не е бил наложителен и неотложен,
както и, че ремонтът не е възложен и извършен с дължимата грижа. От показанията
на свидетелите Стоянов, който живее в апартамент на последния етаж на сградата
и Монев се установява че от построяването на сградата, ремонт на покрива не е
правен. Имало течове от покрива, В апартамента на ищеца и на свидетеля Стоянов,
като се налагало да се правят многократно ремонти в жилищата им. От показанията
на свид. Монев, който бил нает да извърши ремонта се установява, че коминните
тела били разрушени от влагата, водата влизала под „шапките“ и слизала надолу.
Имало отвори и по ламарините на двата ската на покрива. Наложила се и смяна на
една греда и подмяна на керемиди. Така събраните свидетелски показания за
състоянието на покрива на процесната сграда са на лица, имащи преки и
непосредствени впечатления за твърдяните от тях факти и същите кореспондират
помежду си и с останалите събрани по делото доказателства, поради което следва
да бъдат кредитирани, независимо от тяхната заинтересованост. От страна на
ответника не са били ангажирани доказателства за опровергаването им и за
установяване на твърденията му, че ремонтът не
е бил необходим и неотложен. В показанията си ангажираните от страна на
ответника свидетели посочват, че ремонт на покрива не е правен от построяването
на сградата и по решение на ОС на ЕС са предприети действия по проучване, оглед
и възлагане на ремонт на покрива. Свидетелските показания кореспондират и с
посоченото от вещото лице в приетото по делото заключение на СТЕ, че от 1996г.
ремонт на покрива на сградата не е извършван.
Предвид
установеното следва да се приеме, че е била налице необходимост от извършване
на предприетия ремонт, като доколкото от приетото по делото заключение на СТЕ
се установява, че ремонтът е извършен с добро качество, то се налага изводът,
че работата е била добре водена от ищеца. Предвид горното са налице
предпоставките на чл.61, ал.2 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника
до размера на обогатяването му, което в случая съвпада с припадащата се
съобразно притежаваните от него идеални части от общите части на сградата част
от пазарната стойност на извършените строително-ремонтни работи.
От
представените по делото договор и разписки се установява, че за извършване на
ремонт на покрива на процесната сграда е заплатена сумата от 1500лв. Съгласно
наведените в исковата молба твърдения и от ангажираните доказателства се
установява, че сумата за извършване на ремонта е заплатена от двамата
възложители, като всеки от тях е заплатил по 750лв. Заплатеното от ищеца сума в
размер ан 750лв. следва да се разпредели между отделните обекти, съобразно
тяхното участие в общите части на сградата. Ответникът е собственик на ½
ид. ч. от апартамент в процесната сграда и на 5.15835% ид.ч. от общите части на
сградата, поради което той дължи 38, 69лв., съставляваща съответната част от пазарната
стойност на направените разходи за ремонт на покрива. Ищецът е предявил
претенция за заплащане на сумата от 19, 34лв., която предвид изложеното по-горе
е основателна и следва да бъде уважена.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 19,34лв.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
Водим от
гореизложеното и предвид съвпадане на изводите, до които е стигнал ВОС, с
установеното от ВРС по спора, решението на първата инстанция в този смисъл
следва да бъде потвърдено.
Предвид изходът от спора и направеното искане от въззиваемата
страна, на същата следва да се присъди сумата от 200лв., представляваща
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 452/03.01.2020г., допълнено и поправено с решение №1881/30.04.2020г.,
постановено по гр.дело №7796/2019г. по описа на Районен съд -Варна.
ОСЪЖДА М.Г.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на Р.Х.С. сумата от 200лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: