Разпореждане по дело №6117/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262147
Дата: 5 октомври 2020 г.
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20205330206117
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

5.10.2020 г., гр. Пловдив

 

Божидар Кърпачев- районен съдия при Пловдивски районен съд, като съдия-докладчик по НЧХД № 6117/2020 г. по описа на ПРС, I н.с., след  като се запознах с материалите по делото и в изпълнение на правомощията си по чл. 250-252 НПК намирам, че делото не подлежи на разглеждане от ПРС, доколкото му е местно неподсъдно.

           Съгласно чл. 36, ал.1 НПК делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.

          Според трайната съдебна практика при преценка дали делото му е подсъдно,  съдът се ръководи от правната квалификация и от фактическите обстоятелства, изложени в сезиращия съда документ- обвинителен акт/ тъжба.

          Така изрично Решение №224/14.03.2019 по дело №1033/2018 на ВКС, Решение № 405 от 04.12.2008 г. по нак. д. № 394 / 2008 г. на  ВКС, Определение № 45 от 11.05.2018 г. по ч. н. д. № 421 / 2018 г. на ВКС, Определение № 67 от 04.06.2019 г. по ч. н. д. № 486 / 2019 г. на ВКС, Определение № 143 от 02.12.2010 г. по ч.н. д. № 627/2010 г. на ВКС, Определение № 70 от 04.05.2017 г. по ч. н. д. № 442 / 2017 г. на ВКС, Определение № 70 от 04.05.2017 г. по ч. н. д. № 442 / 2017 г. на ВКС, Определение № 37 от 07.03.2011 г. по ч.н.д. № 72/2011 г. на ВКС, Определение № 48 от 16.04.2010 г. по ч.н. д. № 151/2010 г. на ВКС, Определение № 155 от 04.10.2011 г. по ч.н. д. № 2102/2011 г. на ВКС

          При резултатни престъпления престъплението е довършено, там където е настъпил съставомерния правен резултат.

          Така Определение № 73 от 20.05.2013 г. по ч.пр. д. № 832/2013 г. на Върховен касационен съд, Определение № 42 от 19.04.2019 г. по ч. н. д. № 253 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение

          В процесната тъжба се повдига обвинение за клевета, осъществена със сигнал подаден пред държавен орган.

          Според доктрината и трайната съдебна практика клеветата е типично резултатно престъпление, което се счита за довършено с достигането на „клеветническата информация“ до поне едно трето лице, доколкото тогава тя се счита „разгласена“.

В случай, че клеветата се разпространява чрез сигнал до държавна институция, тя се счита довършена по местонахождението на органа, до който е адресиран сигнала, доколкото с прочитането на сигнала от длъжностните лица в органа-адресат се довършва разгласяването като форма на изпълнителното деяние.

          Така изрично Решение № 51 от 19.II.1980 г. по н. д. № 26/80 г., II н. о., Определение № 73 от 20.05.2013 г. по ч.пр. д. № 832/2013 г. на Върховен касационен съд, Определение № 28 от 16.04.2003 г. по ч. н. д. № 303/2003 г., I н. о. на ВКС, Определение № 100 от 19.09.2016 г. по ч. н. д. № 904 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение.

          В тъжбата се твърди, че инкриминирането деяние е довършено чрез подаване на сигнал против тъжителката до Дирекция  вътрешна сигурност към МВР- гр. София.

Това се установява и от приложения като доказателство по делото сигнал, от който е видно, че той е адресиран до МВР, Дирекция вътрешна сигурност- гр. София, ул. Шести септември.

          От гореизложеното следва, че престъплението е довършено в гр. София, като именно Софийски районен съд се явява местно компетентен да се произнесе по тъжбата.

          Действително тъжителката излага твърдения, че е разбрала за разгласените позорни обстоятелства в последствие  в гр. Пловдив. Това обаче е ирелевантно  за преценка къде е довършено деянието клевета и за местната подсъдност на делото.  Това е така, доколкото клеветата е довършена там където „позорящата информация“ за първи път е станала достояние на трети лица, а не къде е станала достояние на тъжителя.

          Така изрично Определение № 19 от 15.02.2016 г. по ч. н. д. № 120 / 2016 г. на Върховен касационен съд, Определение № 118 от 23.07.2013 г. по ч.пр. д. № 1000/2013 г. на Върховен касационен съд, Определение № 28 от 16.04.2003 г. по ч. н. д. № 303/2003 г., I н. о. на ВКС.

          По изложените съображения съдебното производство по описа на ПРС  следва да се прекрати и делото да се изпрати на Софийски районен съд по компетентност.

          Така мотивиран

 

Р А З П О Р Е Ж Д А М:

 

ПРЕКРАТЯВАМ СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НЧХД  № № 6117/2020 г. по описа на ПРС, I н.с.,

 

ДА СЕ ИЗПРАТИ ДЕЛОТО  по подсъдност на  Софийски районен съд. 

 

Разпореждането е окончателно.                  

                                     

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

С.И.