№ 1951
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Розалина Г. Ботева
ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508764 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 27. 04. 2021 год., постановено по гр. д. № 56613/2020 год. на СРС ІІ ГО 177 състав, претенции на
Т.С. ЕАД са частично уважени срещу С. Й. Д., Д. Л. Д. и ФР. Л. Д., а в останалата част са отхвърлени, видно от
диспозитива на решението. Присъдени са разноски с оглед изхода на делото. Решението е постановено при
участие на трето лице помагач на страната на ищеца Т.С. ЕООД.
С въззивната жалба на ответниците въззивници решението се атакува в уважителните части, като
незаконосъобразно, неоснователно, несъобразено с изложение в писмените отговори. В рашението не се
коментират възраженията на ответниците относно валидността на представени от ищеца писмени доказателства.
Моли се съдът да уважи въззивната жалба и отмени решението на СРС, като присъди разноски. В допълнение
към въззивната жалба ответниците поддържат оплакването във въззивната жалба за необсъждане на
доказателствата от районния съдия по възражения и твърдения на ответниците, на съображения с допълнението
на жалбата.
Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК, към мотивите на което се препраща с настоящите с оглед принципа
за процесуална икономия в гражданския процес.
С молба на ищеца въззиваем се счита жалбата да е неоснователна и недоказана, несъответна на съдебната
практика по подобни въпроси.Поддържа се, че жалбата е неоснователна, иска се постановяване на решение за
отхвърлянето и като такава, с присъждане на направени по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за
един юрисконсулт. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответниците, за неговото основание и реално осъществяване на престацията.
В открито съдебно заседание адвокат Ж. за въззивниците ответници по иска моли за уважаване на въззивната
жалба. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК не са заявени от страните пред въззивния съд.
Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са заявили нови доказателствени искания.
1
Въззивната жалба на ответника против основното решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, в обжалваната му
част – да е правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответниците, във
връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с
настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя
възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
Стана реч, че жалбоподателите въззивници поддържат, че решението е постановено незаконосъобразно,
неоснователно, несъобразено с изложение в писмените отговори.
Всички твърдения и възражения на ответниците са обсъдени заедно с доказателствата по делото и на тях
районният съдия е дал адекватен правилен и без пропуски отговор, като изводите му се споделят от настоящия
съдебен състав. Доказателствата не са оспорени по надлежния за това в ГПК ред. Заключенията на вещи лица са
също неоспорени по чл. 200 ал. 3 ГПК и са обсъдени заедно с другите доказателства по делото съобразно чл. 202
ГПК.
В открито съдебно заседание адвокат Ж. е заявила изрично , че нямат други доказателствени искания, поради
което съдът е сложил край на съдебното дирене и дал ход на устните състезания.
Доказателствата по несъмнен начин установяват, че между страните е налице облигационно правоотношение.
Исковите претенции са доказани по основание и по размер, поради което са основателни и подлежат на
уважаване в съответните части, явяващи се неблагоприятни за ответниците.
В резюме възраженията на ответниците с жалбата преповтарят в преобладаващата си част същите от исковата
молба, са несъстоятелни, поради което и твърденията им с въззивната жалба се отклоняват и не се възприемат от
въззивния съд, тоест оплакването, че съдът не ги е обсъдил в обжалваното решение, се явява неоснователно.
Районният съдия е разгледал всички възражения на ответниците на фона на неоспорени по реда на чл. 193 – чл.
194 ГПК доказателства – писмени документи и експертни заключения, вследствие на което решението е
постановено законосъобразно, съобразено с изложение в писмените отговори, а в жалбата. Като допълнение
следва да се подчертае, че районният съдия правилно е разпределил доказателствената тежест между страните,
като проектът за доклад по делото, обективиран нарочно в съдебно определение, не е оспорен от пълномощника
на ответниците, а и от останалите по делото страни и е консолидиран да е окончателен в открито съдебно
заседание, проведено на 12. 04. 2021 год.
Твърденията и възраженията на ответната страна са били правилно обсъждани въз основа на събраните по делото
доказателства, като последните удостоверяват установената фактическа обстановка, към която съдът препраща, с
оглед правомощията му по чл. 272 ГПК.
С оглед въззивните доводи и процесуалното поведение на ответниците, следва да се посочи, че съгласно
задължителните за съда решения на ВКС по чл. 290 ГПК №№ 67 от 6.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г., І т. о. и 27
от 16.04.2014 г. по т. д. № 1893/2013 г., ІІ т. о. параметрите на спора се считат очертани едва след доклада по чл.
146 ГПК. При наличие на други твърдения и възражения в жалбата въззивният съд е недопустимо да се
произнася.
Ищецът следва да установи фактическия състав, пораждащ спорното право, като при преценката за
осъществяването на релевантните за това право факти съдът трябва да съобрази и възраженията на ответника,
които обаче не се основат на негови твърдения за факти относно възникването, съществуването и погасяването на
спорното право.
Съдебната практика, задължителна за съдилищата е единна и категорична, по въпроса според който в
изложението на подадената въззивна жалба се поддържа, че районният съд се е произнесъл съобразно
правомощията си да обсъди всички възражения на страните като твърдят с жалбата, че съдът не е обсъдил всички
възражения и доводи, посочени от тях, вкл. и онези от тях, които се преклудират.
Формулираният въпрос следва ли в решението си съдът да обсъди всички възражения на страните, вкл. и онези,
които се преклудират представлява въззивно оплакване, което обаче е изцяло несъстоятелно, като и правните
2
изводи на двете инстанции съвпадат, поради което изводът на въззивния съдебен съставе, че решението е
правилно, законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, обосновано е и
мотивирано, в обжалваните части, и в тях следва да бъде потвърдено като такова.
„Освен това необсъждането на определени доводи не винаги е пряко свързано с крайния извод на съда за
основателността на предявения иск и без касаторът да е посочил конкретния довод, за който твърди, че не е бил
обсъден, да е свързал същия с приложимата материалноправна норма и с въпрос по нейното приложение, не може
да се приеме, че е извършено надлежно обосноваване на основание за допускане на касационно обжалване“,
според ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 373 ОТ 22.06.2012 Г. ПО ГР. Д. № 457/2012 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС.
Други оплаквания и възражения въззивната на ответниците жалба не съдържа, поради което в рамките й
настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
искането, въззивната жалба на ответниците следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивниците ответници част следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателите разноски не се следват и не се присъждат.
Въззиваемият ищец е претендирал разноски, в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение, което му се
следва с оглед и на процесуалното му поведение, подаване на молба от 09. 06. 2022 год.,
По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК,
ограничение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение от 30. 01. 2020 год., постановено по гр. д. № 10139/2018 год. на СРС І ГО 36 състав.
ОСЪЖДА С. Й. Д. с ЕГН **********, Д. Л. Д. с ЕГН ********** и ФР. Л. Д. с ЕГН **********, в условия на
солидарност, да заплатят на Т.С. ЕАД, ЕИК ****, 200 лева юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт
пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.С. ЕАД – фирма за дялово разпределение и трето лице помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3