Р Е Ш
Е Н И Е № 260011
гр. Хасково 05.02. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд ……………...................…..............…................ колегия в публично
заседание на втори
февруари.………………………………….……….......................................
през две хиляди
двадесет и първа ……………………………...........................година в състав:
Председател : МИЛЕНА
ПЕТЕВА
Членове : ФИЛИП
ФИЛИПОВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
при секретаря Петя Делчева. ……………………......................................
в присъствието на
прокурора ..............Дарина
Славова….......……………….......като разгледа докладваното от
.........................председателя……..………………...........ВНОХ дело № 303…......... по описа
за 2021 год., ...........................................…….……… за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 36/26.02.2020 г., постановена по НОХД № 224/2019 г. Районен съд-Момчилград е признал подсъдимия М. *** за невиновен в това, че на 09.03.2015 година в гр.М., пред надлежен орган на властта – Районен съд-Момчилград, набедил А.М.Х. ***, в престъпление по чл.130 ал.2 вр. ал.1 от НК, като знаел, че е невинен и набеденият е бил привлечен към наказателна отговорност по НЧХД № 53/2015 г. по описа на Районен съд-Момчилград, поради което го е оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл.286 ал.2 вр. ал.1 от НК. Със същата присъда съдът е отхвърлил предявения от А.М.Х. против подсъдимия М.Х.М. граждански иск за сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на деянието.
Недоволен от присъдата е прокурорът от Районна прокуратура-Момчилград, който я атакува в срок с доводи за неправилност и необоснованост. Първоначално бланкетен, впоследствие протестът е бил допълнен с подробно изложение на поддържаните съображения, като в подкрепа на твърдението за необоснованост на съдебния акт е акцентирано върху непълната и едностранчива интерпретация на доказателствения материал и отдадения превес на дадените от подсъдимия обяснения при игнориране на всички останали доказателства и доказателствени средства. Във връзка с довода за неправилност прокурорът представя детайлен анализ на установените по делото доказателствени източници и произтичащите от тях фактически и правни изводи, които предлага да бъдат възприети от въззивния съд като съответстващи на действително сложилите се събития и на предложения от обвинението материален закон. В заключение се заявява, че събраните по делото доказателства установявали по еднозначен и категоричен начин, че при подаването на инкриминираната тъжба пред Районен съд-Момчилград подсъдимият е съзнавал, че спрямо него не е било извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК, но умишлено е набедил А.Х. в извършването на такова престъпление, предвиждайки и целейки настъпването на съставомерните неблагоприятни последици. Като отбелязва, че престъплението по чл.286 ал.1 от НК е възможно както при пряк, така и при евентуален умисъл като проява на субективната му страна, прокурорът поддържа, че доказателствата по делото в случая аргументират първата от тези форми на вина, с оглед установените лични мотиви на подсъдимия да набеди пострадалия и предполагайки, че съответния надлежен орган на власт, в случая Районен съд-Момчилград, ще възприеме невярната теза за неправомерно посегателство. Така прокурорът намира, че всички съставомерни елементи на престъплението, за което е било повдигнато обвинение срещу М.М., са били доказани по делото и затова искането му е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по това обвинение и му бъде наложено съответно на извършеното деяние наказание.
В такава насока са и доводите, изложени във въззивната жалба на частния обвинител А.Х., който обжалва присъдата в наказателно-оправдателна и гражданско-отхвърлителна й част. Той също твърди, че обвинението е било доказано в необходимия безспорен и непротиворечив начин, като са били установени както обективните, така и субективните белези на инкриминираното поведение. Набляга се на доказателствената обезпеченост на съзнателното уличаване в неизвършено престъпление при безспорната установеност и на съпътстващите умисъла субективни моменти – мотивите за извършеното престъпление. Тези съображения се детайлизират от повереника в съдебните прения, в които представеният анализ на доказателствата по делото се поддържа като съответен на действителното съдържание на доказателствените източници и поради това аргументиращ необосноваността и неправилността на съдебния акт, в който според въззивника се съдържали противни на установените фактически положения, а в резултат на това и неверни правни оценки. Искането на частния обвинител е за отмяна на този акт и постановяване на друг, с който подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.286 ал.2 вр. ал.1 от НК. Претендира се още уважаване на гражданския иск за обезщетяване на причинените от деянието неимуществени вреди в заявения размер, а също и присъждане на направените по делото деловодни разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково поддържа протеста и изложените в него доводи, към които добавя такъв за необоснованост на присъдата, поради липса на ясен и пълноценен анализ на доказателствата по делото, от който да бъдат извлечени фактическите, а и правни, аргументи, които е имал предвид съда при постановяването на своя акт.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец се присъединява към протеста, като изцяло споделя изложения в него доказателствен анализ, както и фактически и правни заключения. Той поддържа и въззивната жалба, чиято аргументация разширява в хода на съдебните прения чрез подробна интерпретация на доказателствения материал и коментар на съставомерните елементи на инкриминираното поведение, които намира за несъмнено доказани и неправилно отхвърлени от първоинстанционния съд.
Частният обвинител и граждански ищец поддържа своята жалба и се присъединява към изложението на своя повереник.
Защитникът на подсъдимия оспорва както протеста, така и въззивната жалба. Намира атакуваната присъда за правилна с позицията, че по делото не е бил доказан основният обективен белег на инкриминираната дейност – съзнателно набедяване на Х. в престъпление, което той не е извършил. Становището на защитника е, че престъпление, насочено против телесната цялост на подсъдимия, в действителност е било осъществено, а неспособността за доказването му в състезателния процес по НЧХД № 53/2015 г. сама по себе си не можела да аргументира извод за целенасочено уличаване при съзнаване невиновността на сочения от него извършител. От друга страна, по делото били събрани достатъчно доказателства в подкрепа на тезата, че противоправното деяние е било реализирано и че негов автор е именно частният обвинител Х., поради което обвинителната фактология била опровергана, а не безспорно доказана, както се твърдяло в протеста и в жалбата. Еднопосочните показания на разпитаните по делото полицейски служители, съставеният акт за административно нарушение и разказаното от свидетелите-очевидци били достатъчни, за да се приеме, че е било осъществено неправомерното посегателство против здравето на М., а останалите доказателства не били в състояние да разколебаят това, макар то да останало недоказано в проведеното частно наказателно производство. Искането на защитника е атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият се придържа към изложените от защитника съображения и настоява за съдебен акт, с който присъдата да бъде потвърдена с позицията, че престъпно посегателство против него е било извършено, а инициираното от него производство от частен характер не е било акт на целенасочено набедяване в неосъществено престъпление.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:
Настоящата въззивна проверка е втора по ред по повод образуваното пред Районен съд-Момчилград съдебно производство по обвинителен акт на прокурора от Районна прокуратура-Момчилград, с който против подсъдимия М.Х.М. е предявено обвинение за престъпление по чл.286 ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно за това, че на 09.03.2015 година в гр.Момчилград, пред надлежен орган на властта – Районен съд-Момчилград, набедил А.М.Х. ***, в престъпление по чл.130 ал.2 вр. ал.1 от НК, като знаел, че е невинен и набеденият е бил привлечен към наказателна отговорност по НЧХД № 53/2015 г. по описа на Районен съд-Момчилград. Първото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е приключило с Присъда № 80/06.06.2019 г. по НОХД № 11/2019 г., с която подсъдимият М. е бил признат за виновен по така предявеното обвинение, бил е осъден да заплати на А.Х. сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възложени са били в негова тежест деловодните разноски, направени от бюджета и от частния обвинител. По жалба на подсъдимия М., както и жалба на частния обвинител и граждански ищец Х. е било образувано ВНОХД № 132/2019 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, който с решение № 65/14.08.2019 г. е отменил постановената присъда изцяло и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Момчилград. Причина за отмяната е била установено от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на изброените в чл.348 ал.3 от НПК, а именно незаконност на съдебния състав, разгледал делото. Съгласно съобразителната част на въззивното решение, за съдията, участвал в разглеждането на делото и постановил атакувания съдебен акт, е било налице основание за отвод, поради което той сам следвало да се отстрани от делото, а след като не е сторил това, издаденият по делото съдебен акт се явявал незаконосъобразен – постановен в нарушение на процесуалните правила. Конкретиката в мотивите на решението по ВНОХД № 132/2019 г. на Окръжен съд-Кърджали сочи (а това установяват и материалите от досъдебното досие), че фактическите основания за възприетата незаконност на съдебния състав са се състояли в следното: Съдията, участвал в състава на съда, е взел отношение по събраните в досъдебното производство доказателства и е формирал становище по въпросите – извършено ли е престъпление и кой е неговият автор, преди образуването на съдебното производство, като това е станало чрез произнасяне в два съдебни акта, предшестващи началото на съдебния процес по разглеждания сега обвинителен акт – Определение № 9/18.05.2017 г. по НЧД № 64/2017 г. на РС-Момчилград, с което по реда на чл.243 ал.4 от НПК е отменено Постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство и Присъда № 76/24.06.2015 г. по НЧХД № 53/2015 г. по описа на същия съд, с която подсъдимият по това дело /сега частен обвинител/ А.Х. е бил признат за невиновен по предявеното против него обвинение по чл.130 ал.2 от НК.
По сега разглежданото съдебно производство, образувано под нов пореден номер 224/2019 г. по описа на Районен съд-Момчилград е допуснато абсолютно същото нарушение на процесуалните правила. Съставът на съда, разгледал това дело (правилно започнало от стадия на разпоредителното, а не съдебното, заседание) са участвали съдията Й. Г. и съдебните заседатели Р. Ю. и Е. Г. В същото време съдията Г. е постановил и Определение № 38/21.11.2017 г. по НЧД № 330/2017 г. по описа на РС-Момчилград, с което в производство по чл.234 ал.4 от НПК е потвърдил Постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство от 31.10.2017 г. Посоченият съдебен акт се съдържа в кориците на досъдебното досие, а изложените в него обстоятелства установяват, че частното наказателно производство, развило се в рамките на досъдебния стадий на процеса, е било образувано по жалба на А.Х. против отказа на прокурора да продължи наказателния процес по ДП № 112/2016 г., воден срещу М.М. за престъпление по чл.286 ал.2 вр. ал.1 от НК. С Определението от 21.11.2017 г. съставът на съда с участието на съдията Й. Г. е потвърдил този отказ, респ. постановлението за прекратяване на наказателното производство, обосновавайки липсата на визираните в наказателната норма съставомерни признаци и най-вече приемайки отсъствието на необходимия субективен елемент за квалифициране на поведението като съзнавано, преднамерено уличаване на другиго в престъпление пред надлежен орган на властта. В същия съдебен акт е аргументирана и принципната невъзможност постановената в предходен процес оправдателна присъда да бъде основополагащ фактор, който в обективен план да характеризира поведението като престъпно по смисъла на чл.286 ал.1 от НК, доколкото неуспешното доказване на противоправното деяние не следвало да бъде отъждествявано с липсата на такова деяние, още повече при възникналата у лицето субективна увереност, че то всъщност е било реализирано.
За да се отговори на въпроса дали така постановеният и така мотивиран от съдията Г. съдебен акт в производството по чл.243 ал.4 от НПК е бил основание за отстраняването му от настоящия съдебен процес следва да се имат предвид две групи принципни положения: Първо, съдебната практика е последователна във виждането, че участието на съдията в производството по чл.234 ал.4 от ГПК представлява принципна пречка той да бъде включен в състава на съда в решаващия етап на процеса – съдебното производство. Това разбиране е не само изводимо от визираната в чл.29 ал.1 б.“в“ на НПК забрана, но и от обстоятелството, че при контрола на прокурорския акт за прекратяване на наказателния процес съдът по норматив е поставен пред необходимостта да вземе отношение както по събраните в досъдебния стадий доказателства, така и по фактическите и правни заключения, които те налагат, като в резултат именно на тази преценка следва да бъде даден отговор на въпроса дали законосъобразно и обосновано е сложен край на наказателното преследване. Второ, константна е практиката на съдилищата, включително на Европейския съд по правата на човека, че критериите за безпристрастност на съдията са обективни и субективни, като първите включват реално съществуващи и установими обстоятелства, поставящи съмнение и дори изключващи независимостта на съда, а вторите са изводими от самото поведение на съдията, проявленията на което занижават оценката за непредубеденост при разглеждането на делото. В случая, както вече се посочи, съдията, който е постановил сега обжалваната и протестирана присъда безспорно е издал съдебен акт в едно от протеклите производства по чл.234 ал.4 от НПК, като в този акт не е коментирал единствено въпроси от процедурно естество и макар да е спестил доказателствения анализ, какъвто не е изложил в писмена форма, то направените заключителни изводи сочат, че такъв анализ на практика е бил направен, а те /изводите/ касаят съществен за наказателната отговорност въпрос – извършено ли е деяние и виновно ли е то. Разбира се, за взетото предварително становище от съдията по посочения въпрос следва да се съди не само от факта на осъществения контрол върху прокурорското решение, но и от съдържанието на самия съдебен акт и както вече се посочи, от обема и характера на доказателствения разбор и формулираните решителни правни заключения, които в случая несъмнено обуславят позиция по тези моменти, които са предмет на централната за наказателния процес фаза - съдебната. При това положение несъмнено съдията, участвал в производството по чл.243 ал.4 от НПК не е могъл и не е следвало да разгледа образуваното по внесения вече от прокурора обвинителен акт, явил се последица от отмяната на определението, с което постановлението за прекратяване на делото е било потвърдено и въвел идентична фактическа и доказателствена рамка на тази, която е била налична към момента на произнасянето по НЧД № 330/2017 година. Аналогични и почти тъждествени на следващо място са мотивите, изложени в подкрепа на оправдателната присъда с тези, които докладчикът по НЧД № 330/2017 г. е имал предвид, за да постанови своето определение. Сравнителният анализ на двата акта сочи пълно сходство на правните съображения и последователност във възприетия мотивационен подход – необсъждане на доказателсвените източници, неописание на установените по делото факти, изолирани от доказателствата и необвързани с конкретика по-скоро житейски, отколкото формално-логични и правни съждения. А последното сочи, че не само формалното участие на съдията в предходното, развило се в досъдебния стадий производство, но и самото съдържание на постановения от него съдебен акт, предмет на настоящата проверка, са ясен показател за отсъствието на независимост и непредубеденост, т.е. илюстрират липсата на една от фундаменталните гаранции за провеждането на справедлив процес. Независимо от причините, поради които никоя от страните по делото не е констатирала своевременно този порок на производството, той няма как да бъде пренебрегнат при така сериозното засягане на основен принцип в наказателното производство, безспорно отразило се в негативен план върху правата на страните, в частност на атакуващите постановената присъда. Очевидно страните /с изключение на прокурора от Окръжна прокуратура-Хасково/ игнорират и друг не по-малко съществен недостатък на съдебния акт, а именно неговата явна необоснованост. Пестеливият подход при изложението на мотивите не би бил съществен дефицит, ако те не показваха, че съдът целенасочено е игнорирал част от доказателствената съвкупност и е игнорирал напълно важна категория от доказателствените източници, на която страните настоятелно са се позовавали в хода на производството и при съдебните прения, а прокурорът е ангажирал, за да обоснове своята обвинителна теза. Така съдът изрично, но без особено ясни и разбираеми аргументи, е посочил, че „останалите представени доказателство по делото, както гласни, така и писмени и аудиозапис…са неотносими към така предявеното обвинение“. Защо съдът е решил да стесни доказателствената маса е въпрос, на който съобразителната част към присъдата не дава отговор, а как пък е направен извода, че подсъдимият е бил уверен в истинността на описаните в частната му тъжба събития и че те „очевадно не са неистински“ е следващото безперспективно питане, което писмения текст формира. Така на практика заключението в мотивите, че обвинението не е било доказано, почива единствено върху коментара на писмените доказателства, които съдът е изброил – тъжба, въззивна жалба, акт за нарушение и издадено наказателно постановление, т.е. процедирано е така, както и в производството по чл.243 ал.4 от НПК. Така изложени, мотивите към присъдата не отговарят дори на минималния стандарт за пълнота, всестранност и разбираемост, защото не позволяват да бъде проверен нито процеса на формиране на вътрешното убеждение, нито какви факти съдът е приел за установени, в това число установена ли е или не описаната в обвинителния акт фактическа картина. В този смисъл пороците в тази част на присъдата следва да бъдат окачествени като липса на мотиви.
Изложеното дотук обосновава извода, че атакуваната присъда е постановена при две съществени и неотстраними нарушения на процесуалните правила – тя е постановена от незаконен състав и в нея липсват мотиви. Това на основание чл.335 ал.2 от НПК налага нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Резонният в случая въпрос дали е възможно повторно връщане на делото на този съд предвид разпоредбата на чл.335 ал.3 от НПК следва да получи утвърдителен отговор. Забраната за повторно връщане на делото за ново разглеждане касае валидни ревизирани съдебни актове, както се посочва в Решение № 127/06.10.2020 г. по н.д.436/2020 г. на ВКС. В настоящия случай, както се отбеляза по-горе, отменената с Решение № 65/14.08.2019 г. по ВНОХД № 132/2019 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали присъда по НОХД № 11/2019 г., е била постановена от незаконен състав, поради което тя не е представлява годен и затова подлежащ на пълноценна проверка от въззивния съд съдебен акт. Такъв е и настоящият контролиран акт, при отмяната на който и евентуалното решаване на делото по същество би се стигнало да лишаване на страните от една съдебна инстанция, още повече че пороците при настоящото разглеждане на делото са рефлектирали върху основните права на страните и са засегнали конституционно-гарантирани принципи на наказателното правораздаване. Ето защо, следва да се приеме, че въведената в чл.335 ал.3 от НПК забрана в случая е неотносима, а присъдата като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Присъда № 36 от
26.02.2020 г., постановена по НОХД № 224/ 2019 г. по описа на Районен съд-Момчилград.
ВРЪЩА делото на Районен
съд-Момчилград за ново разглеждане от друг състав на същия съд и от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.