Р Е Ш
Е Н И Е №260039
Град
Несебър, 22.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1203 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.Р.И. с ЕГН **********,***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4160935 на ОДМВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено наказание “Глоба” в размер на 400 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че Електронният фиш е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при нарушение на материалния закон. Неправилно е определена правната квалификация на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като съгласно тази разпоредба разрешената скорост е до 50 км./ч. в населено място и до 90 км./ч. извън населено място за водач на пътно превозно средство от категория „В“, която жабоподателят е придобил, и към която категория спада управляваният от него лек автомобил. Когато обаче е посочил, че разрешената в участъка скорост е до 60 км./ч., такова ограничение не е предвидено в чл.21, ал.1 от ЗДвП, но което може да се укаже с пътен знак, което навежда на нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, още повече, че в обстоятелствената част на Електронния фиш е посочено, че скоростта е регулирана с пътен знак В-26. Това противоречие от една страна лишава жалбоподателя от възможността да разбере както какво конкретно нарушение е извършил, така и какво е действителното ограничение на скоростта в дадения пътен участък, и представлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш в резултат на неправилното приложение на материалния закон. Освен това в Електронния фиш не е посочено, конкретизирано мястото на нарушението, дали е в населено или извън населено място, което е в нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а посочването само на посоката на движение на пътното превозно средство не е достатъчно за изпълнение на изискванията за съдържание на електронния фиш. Като друго нарушение жалбоподателят изтъква, че от връчения му снимков материал от клипа, едновременно с Електронния фиш, не може категорично да се установи, че заснетият автомобил е негов, тъй като на снимката не се вижда първата буква на заснетия автомобил, и по необоснован начин наказващият орган е приел, че автомобилът е с рег.№ А .... ВВ. Наред с това освен, че отрича да е извършил вмененото му нарушение, за което му е наложена санкцията с електронния фиш, жалбоподателят счита, че това вменено му административно нарушение не е доказано по категоричен и несъмнен начин. Моли електронният фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и също не изпраща представител.
От фактическа страна:
На 16.11.2020г. за времето от 10:30 часа до 14:30 часа А.Г.А. на длъжност “полицейски инспектор“ Пътен контрол при РУ Несебър, ОДМВР Бургас, е изпълнявал служебните си задължения като е работил с мобилна система за видеоконтрол TER1-M № 4835, идент. № 542. Автоматизираното техническо средство е било поставено в служебен автомобил с рег.№ А ....НА, позициониран на 205,5-и км. на Главен път І-9, на бензиностанция “Шел”, и с него са били заснемани автомобилите, движещи се в посока град Варна – град Бургас, в който участък – контролираната посока – ограничението на скоростта е било до 60 км., обозначено с пътен знак В-26. В 12:45 часа на 16.11.2020г. в посочения пътен участък и със същата посока на движение се е движел автомобил “БМВ Х 5” с рег.№ А .... ВВ. Засечената от автоматизираното техническо устройство скорост на автомобила е била 95 км./ч. В резултат на констатираното администативно нарушение, изразяващо се в превишение на скоростта с 35 км./ч. над разрешената в участъка, автоматизираното техническо средство е заснело клип № 17026, при което са направени четири снимки: първата отразява с половин секундно предварение на автомобила, втората снимка е направена в момента на заснемане на скоростта на движение на автомобила поради превишаването над разрешената, от който момент и по която причина системата освен, че е започнала да записва, е започнала и да запаметява, третата снимка е една секунда след като вече е установена превишената скорост на автомобила, а четвъртата снимка, имаща за цел да заснеме и запамети държавния контролен номер на автомобила, е направена 2,8 секунди след засичането скоростта на автомобила. На тази четвърта снимка ясно и очетливо се вижда номера на автомобила, заснет по това време с отчетената превишена скорост, и че това е рег.№ А .... ВВ. Освен това на никоя от четирите снимки не е заснет друг автомобил, който да преминава през участъка в същата посока на движение така, че да не оставя съмнение за кой точно автомобил се отнася засечената превишена скорост. По този начин системата за видеонаблюдение е така настроена, че да разпознава автоматично номерата на автомобилите, има функцията да изписва конкретния номер на засечения автомобил и да го запаметява.
За използването на мобилното автоматизирано техническо средство или система е съставен протокол от 16.11.2020г. на ОДМВР съгласно Приложение 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/23.06.2019г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Собственик на автомобила е Р.Р.И. с ЕГН **********, с адрес: *** – жалбоподателя.
За извършеното нарушение е бил съставен Електронен фиш серия К № 4160935 срещу жалбоподателя – собственик на автомобила, с който за наказуема е била приета скорост от 92 км./ч.
Разпитан в качеството му на свидетел, полицейският служител, в чийто ползван от него служебен автомобил е била поставена мобилната система за видеоконтрол, обяснява разминаванията по отношение на четвъртата снимка от снимковия материал, изготвен въз основа на заснетия клип, като посочва, че в единия случай – цветния снимков материал, автомобилът е заснет 3.0 секунти след като системата е започнала да запаметява, и когато автомобилът е бил прекалено близо до заснемащото устройство, поради което не е записан целият рагистрационен номер на автомобила, докато на другия – черно-белия, снимков материал, четвъртата снимка от клипа при неговото обработване, е от 2,8 секунди след началото на записа, и на която целият регистрационен номер на автомобила може да се види ясно и отчетливо.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневен срок за обжалване по чл.189, ал.8 от ЗДвП, от лице, имащо правен интерес да атакува електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Вмененото на Р.Р.И. административно нарушение е за превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата при управление на моторно превозно средство, установено извън населено място, при въведено ограничение с пътен знак по смисъла на разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Обжалваният електронен фиш е издаден от мобилна система за видеоконтрол. В горецитираната наредба (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г.) са разписани ясни правила във връзка с използването на мобилни технически средства, като е предвидено изрично и попълването на протокол с ясно посочване на мястото на контрол, на което се извършва заснемането, което в случая е сторено.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че с автомобила, собственост на жалбоподателя, е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Автомобилът е управляван на 16.11.2020г. в 12:45 часа по Главен път І-9 на 205,5-и км., с посока към град Бургас, с наказуема скорост 92 км.ч. (при отчитане на възможностите за допустимата грешка от техническото устройство), при разрешена скорост извън населено място в конкретния пътен участък от 60 км.ч., съобразно поставения в участъка пътен знак. Нарушението е било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от 23.10.2020г. за последваща проверка след ремонт на мобилната система за видеоконтрол. От представената снимка, заснета от средството за измерване на скоростта и по-конкретно от увеличен кадър на регистрационния номер на заснетия автомобил, се установява регистрационния номер на автомобила, собственост на Р.Р.И.. На основание чл.189, ал.4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден електронен фиш именно на жалбоподателя – собственика на автомобила.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Несъмнено към 16.11.2020г. – датата на нарушението, собственик на автомобила е бил Р.Р.И. и правилно той е посочен като водач на автомобила. Следователно, ако жалбоподателят твърди, че превозното средство е било управлявано от друго лице към момента на извършване на нарушението, е могъл, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението и респективно издаденият фиш да бъде анулиран и да се издаде нов на името на действително управлявалия го. Р.Р.И. не се е възползвал от така предвидения ред и не е подал декларация с данни за друг водач на автомобила. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че правилно, но само съобразно описателната част на електронния фиш, именно жалбоподателят е подведен под административно наказателна отговорност съобразно регламентираната в ЗДвП процедура. Съдът не приема възражението на жалбоподателя, че заснетият автомобил не е бил неговия, тъй като това се опровергава от доказателствата по делото, и в частност черно-белия снимков материал от клипа, в който на четвъртата снимка се вижда ясно регистрационният номер на неговия автомобил (Решение № 2216 от 27.11.2018г. по КНАХД № 2549/2018г. по описа на Административен съд – Бургас).
Неправилно обаче и в нарушение на материалния закон е посочена както правната квалификация на нарушението – чл.21, ал.1 от ЗДвП, така и е приложена санкционната разпоредба по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвид, че нарушението е извършено не в населено място, а извън населено място. Освен това в дадения пътен участък ограничението на скоростта от 60 км./ч. е сигнализирано с пътен знак В-26, както е посочено и в самия Електронен фиш, което навежда на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Предвидената за това нарушение санкция е Глоба в размер на 300 лева на основание чл.189, ал.2, т.4 от ЗДвП, която обаче санкционна разпоредба също не е приложена.
Непосочването на правната квалификация на нарушението, респ. неправилното й посочване, което наред с неправилното посочване на санкционната разпоредба и размера на глобата, която е с фиксиран от законодателя размер, категорично нарушава правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяна на Електронния фиш, тъй като същеествените противоречия в него са го опорочили до степен да не може въз основа на него да бъде ангажирана административно наказателна отговорност на лице, макар и извършило административно нарушение по Закона за движение по пътищата.
Ето защо и на основание чл.63 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА Серия К № 4160935 на ОДМВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на Р.Р.И. с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: