РЕШЕНИЕ
№260488/12.4.2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На петнадесети март Година две хиляди
двадесет и първа
В публично заседание
в следния състав:
Съдия :
Даниела Михайлова
Секретар Пламен
Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 488 по описа на съда
за 2021г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.И.Н.– ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 436а-413/20.10.2020г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с което на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за
здравето му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер
на 300 лв.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като връченото на въз.Н.
наказателно постановление било без
вписани номер и дата.На следващо място се сочи, че заповедта на Министъра на
здравеопазването в последствие е била отменена, поради което и след
14.05.2020г. наказуемостта на деянието е била отпаднала. Твърди се още, че
наказващият орган не е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства и
като не е приел случаят за маловажен, е допуснал процесуално нарушение. Поради
това и се иска постановлението да бъде отменено и да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В съдебно заседание въз. Н. редовно призован , не се явява, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв.А. отново пледира за отмяна на постановлението като
неправилно и незаконосъобразно и за присъждане на направените разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована , не се явявя
представител. Постъпили са писмени бележки, в които са изложени съображения за
това, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска
неговото потвърждаване, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На
25.04.2020г. около 13.50 часа , служители на ІІ РУ-Варна, един от които
св. Г.А., поради получен сигнал , отишли в гр.Варна, жк.
„Чайка“, до бл.43, в двора на ОУ
„Захари Стоянов“.Там на спортна площадка имало трима мъже, които тренирали на
спортните уреди. В близост до тях имало и родители с деца. В хода на
извършената проверка била установена самоличността на всички, които се намирали
в двора на училището.Установило се, че единият от мъжете, който тренирал, бил
въз.Р.Н.. Поради това, че с присъствието
си на спортната площадка той
нарушавал въведените противоепидемични
мерки , св.А. съставил против него акт за установяване на
нарушение. В него посочил, че въз. Н., е
нарушил и не е изпълнил въведените със Заповед РД-01-143 / 20.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването , противоепидемични мерки в по чл.63 ал.1 от
Закона за здравето, като посетил спортна
площадка . Нарушението било квалифицирано като такова по чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ.
Актове били съставени на всички установени в училищния двор лица. При личното
предявяване на акта въз.Н. посочил, че има възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени възражения,
в които посочил, че описаната в акта заповед не му била връчена лично,
че не бил в течение на забраните, понеже не гледал телевизия и не слушал радио,
а от 18 март не комуникирал с познати.Виждал , че хората ходят с маски, той
също носел своята и спазвал дистанция на обществени места.Въз.Н. посочил още,
че когато минавал покрай ОУ „Захари Стоянов“, видял че вътре има хора и решил и
той да поспортува, а след 15 минути пристигнали
полицейски служители, които съставили актове на всички, намиращи се в двора.В
заключение въз.Н. посочил, че това му е първо нарушение, че не бил предупреден,
а направо му бил съставен акт, че не бил криминално проявен и противообществена личност, поради което и
формулирал искане да не му бъде налагана глоба и заявил, че повече няма да ходи
в училищните дворове.
Материалите по започналото
административно-наказателно производство били докладвани на прокурор при ВРП.С
постановление от 07.05.2020г. бил поставен отказ да се образува досъдебно
производство, като било посочено, че обществената опасност на деянието е
изключително ниска и съгласно чл.9 ал.2 от НК не представлява престъпление, а
административно нарушение по смисъла на ЗЗ.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение и постановлението на ВРП било издадено и
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление
436“а“-413/20.10.2020г., с което административно-наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта , както и правната квалификация на
нарушението. За него и на основание чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ на въз.Н. била наложена „Глоба“ в
размер на 300лв.
В хода на съдебното производство бе
разпитан Г.А. – актосъставител ,чиито показания съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.Свидетелят си спомни
за случая с необходимата конкретика и
посочи, че въз. Н. се е намирал на територията на спортна площадка в
двора на училището и заедно с други мъже е тренирал на лостовете.
Съдът приобщи към доказателства по делото
представеното от адв.А. наказателно постановление в оригинал, което е било
връчено на въз.Н., което кредитира като относимо към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява
от събраните по делото доказателства
по административно наказателната преписка, събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 436 „а“-413/
20.10.2020г. е
издадено от компетентен орган - от Директора на ОД-МВР-Варна, на основание
чл.209“а“ ал.4 от Закона за здравето.
Актът за установяване на административно нарушение също е съставен от
компетентно лице съгласно Заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на
ОД-МВР-Варна.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство
е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по
смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с който е било установено извършеното от
въз. Багдатян
нарушение.Актът е бил предявен и връчен на въззивника срещу подпис
и е послужил при издаване на
постановлението. Вмененото във вина на въз. Н. нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Направените след предявяване на акта
възражения са били обсъдени , което е видно от съдържанието на постановлението
на ВРП , цитирано в наказателното постановление. В тях не са се съдържали
спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.В наказателното постановление
е посочена нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съдът установи, че действително, в
екземплярът от постановлението, връчен на въз.Н., не са вписани номер и дата на
издаване на постановлението. Такива обаче са вписани в екземпляра, който е
приложен по делото, в който въз.Н. също е положил подпис. Поради това съдът
намира, че в хода на производството не
са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната
Съдът намира, че правилно административно- наказващият орган е констатирал
нарушение на Закона за здравето, като е отнесъл
фактите към хипотезата на правната
норма.От доказателствата по делото безспорно се установява, че
въз. Н.
на 25.04.2020г. е бил установен от полицейски служители на ІІ РУ-Варна
докато се е намирал на територията на
спортна площадка, намираща се в гр.Варна, жк.
„Чайка“ до бл.43, в двора на ОУ „Захари Стоянов“, като е тренирал на спортните
уреди там. Същевременно, със Заповед № РД- 01-143 от 20.03.2020г. на Министъра
на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на
Р.България, като считано от 00.00ч. на 21.03.2020г. са били преустановени
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места.Тази заповед е била изменена със Заповед
№ РД-01-239 от 26.04.2020г. С т.1.1а от нея, считано от 27.04.2020г. отново са
били преустановени посещенията на спортни и детски площадки и съоръжения на
открити и закрити обществени места, като е било допуснато посещение на градски
паркове и градини при стриктно спазване на съответните мерки.В този смисъл,
след като на 25.04.2020г. въз.Н. се е намирал на спортна площадка, то той е нарушил въведените
противоепидемични мерки.Това обстоятелство не се и оспорва. Доколкото пък самия
нарушител във възраженията срещу акта е посочил, че е спазвал част от
противоепидемичните мерки, които са били въведени със същите заповеди на
Министъра на здравеопазването, съдът намира, че същият е знаел за
ограниченията, които е следвало да спазва.
Съдът
намира възраженията в жалбата за отпаднала наказуемост за деянието за
неоснователни. Безспорно е, че посочената в постановлението заповед е била
отменена в последствие, като това е станало със Заповед № РД-01- 251/
05.05.2020г., в сила от 06.05.2020г., а не както се сочи в жалбата със Заповед
№ РД-01-263 / 14.05.2020г. Това обаче не се отразява върху отговорността на въз. Н. , който е допуснал нарушение към момента,
към който заповедта е предвиждала , че се
преустановяват посещенията на спортни площадки. Действието на заповедта
като общ административен акт е отпаднало
в последствение,
но това не обезсилва със
задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на
действието си. Това би било
така единствено ако е била обявена
за нищожна, но такива данни
не са налице
по делото. В тази връзка не
може да намери
приложение и нормата на чл. 3 ал.
2 от ЗАНН , доколкото заповедите
по чл. 63 от ЗЗ са общи
административни актове и отмяната или изменението
им, не представлява
изменение на нормативна разпоредба, за да е приложима
тази хипотеза на ЗАНН. Не би могло да
намери приложение и ТР № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 2/2015 г., в мотивите на което е прието,
че отмяната на общ административен
акт има обратно
действие, т. е. той се счита отменен
от момента на издаването му.
По отношение на горепосочените общи административни актове, не са
ангажирани по делото доказателства за отмяната им
като незаконосъобразни, поради което от
значение е обстоятелството,
че към датата
на извършване на нарушението заповедта е била действаща, пораждала е валидно правно действие на територията
на страната. Отделно от това
в случая административно- наказателната отговорност произтича не от
заповедта, а от закона – чл. 209 „а“ ал.
1 от ЗЗ, която разпоредба не е отменена или изменена
в по-благоприятна редакция към момента на
издаване на наказателното постановление или към момента
на постановяване на настоящия съдебен
акт. Поради това съдът намира възраженията в жалбата за приложението на
чл.3 ал.2 от ЗАНН за неоснователни.
Правилно е била приложена санкционната норма на чл.209
„а“ ал.1 от ЗЗ, тъй като именно в нея е предвидено наказание за този, който не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки,
каквото имаме в настоящият случай.
Съобразно всички събрани по делото доказателства съдът намира, че правилно случаят не е бил
приет за маловажен. В самия ЗАНН не е предвиден законен
критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното
деяние, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения, за да
се установи дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до
прилагане на административно наказателната отговорност. Безспорно е, че
нарушените противоепидемични мерки са били въведени с цел
осигуряване живота и защита на здравето на гражданите и спазването им е с висок
обществен интерес. В случая не се установяват каквито и да било извинителни
причини за нарушаване на въведените мерки, а и няма данни за наличие на обективни причини за поведението на
въззивника. На следващо място, от показанията на св.А. се установява, че трениращите на спортната площадка лица, включително и въз.Н. са били без поставени предпазни маски, т.е. налице
са данни и за друго нарушение на противоепидемичните
мерки. Поради това и следва да се
приеме, че в случая е налице неспазване и игнориране на процесната
заповед на Министъра на здравеопазването, което не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид. С оглед на това искането за приложението на
чл.28 от ЗАНН е неоснователно, като в този смисъл е и решение по к.н.ах.д. № 2685/2020г. на Административен съд-Варна.
Правилно на въз. Н. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300лв.,
който е императивно предвиден в закона и е налице забрана по смисъла на чл.27
ал.5 от ЗАНН за неговото намаляване.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено .
С оглед изхода на
делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и
чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на
ОД на МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на
чл.63 ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН
чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Съобразявайки
продължителността на производството и неговата сложност, съдът намира, че на ОД на МВР-Варна следва да се присъди възнаграждение в размер от
80лева.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 436а-413/20.10.2020г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с което на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за
здравето на Р.И.Н. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер
на 300 лв.
ОСЪЖДА Р.И.Н.
– ЕГН ********** , да заплати
на ОД на МВР-Варна , сумата от
80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
Съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: