РЕШЕНИЕ
№ 4692
гр. **, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110151787 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу ***, с която по реда на
чл. 422 ГПК е предявен иск за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 5952,52 лева, представляваща
неизплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение.
В исковата молба се твърди, че около 13:50 часа на 22.12.2020 г. на път Е79 в
посока от гр. ** към гр. *** настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между
лек автомобил „***“ с рег. № *** и автомобил „***“ с рег. № ***. Вина за
настъпването на инцидента имал водачът на лек автомобил „***“ с рег. № ***, който
при движението си по посочения пътен участък застигнал и блъснал попътно
движещия се лек автомобил „***“ с рег. № ***, като причинил на последния
имуществени вреди. За инцидента двамата водачи съставили двустранен констативен
протокол за ПТП.
Към датата на инцидента лек автомобил „***“ с рег. № *** бил застрахован по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото дружество с полица № ***.
Вследствие настъпилото ПТП при ищеца била заведена щета № ***, като след
извършен оглед и оценка на щетите в полза на собственика на увреденото МПС било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 18969,06 лева на 18.03.2021 г.
Към момента на настъпване на произшествието отговорността на виновния за
него водач била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
1
дружество, поради което ищецът предявил регресната си претенция до този размер,
ведно със сторените ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, към ответника за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, но ответникът заплатил
само част от същото в размер на 13031,54 лева. До датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение остатъкът от претендираното регресно
обезщетение в размер на 5952,52 лева не бил изплатен, поради което ищцовото
дружество моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен изцяло
предявения иск за установяване дължимостта на вземането, като в полза на ищеца се
присъдят и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника *** за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв с вх. № 377868/22.11.2024 г., с
който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Ответникът оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между
ищеца и застрахованото лице, както и наличието на покрит риск по застраховката.
Оспорен е и посоченият в исковата молба размер на вредите, причинени от процесното
произшествие, като се твърди, че увреденото МПС не е следвало да бъде
отремонтирано в официален сервиз, а в условията на евентуалност - че уговорка в този
смисъл по процесната имуществена застраховка не обвързвала делинквента и неговия
застраховател. Отправено е искане за отхвърляне на исковата претенция и за
присъждане на сторените по делото разноски.
На 22.11.2024 г. по делото е постъпил втори отговор на исковата молба с вх. №
377887, в който се съдържат възражения и искания, идентични с тези от отговор с вх.
№ 377868. С втория отговор се оспорва и наличието на причинна връзка между
описания в исковата молба механизъм на ПТП и част от вредите, установени по
увредения автомобил, съгласно представения от ищеца опис.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 411 КЗ за признаване за установено между
страните, че ответникът *** дължи на ищеца *** сумата 5952,52 лева, представляваща
незаплатен остатък от регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка
“Каско на МПС”, полица № ***, за вреди, причинени на лек автомобил „***“ с рег. №
*** в резултат на настъпило на 22.12.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.06.2024 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, за която на 12.07.2024 г. е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 37676/2024 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
Съобразно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникне регресното
притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу
застрахователя, обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо
2
лице (делинквент), е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/
действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца
застраховател; 2/ възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно
(деликтно) основание срещу причинителя на вредата; 3/ застрахователят по
имуществената застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за
причинените на увреденото лице вреди; 4/ към момента на настъпване на вредата
(осъществяването на процесния деликт - ПТП) между делинквента и
ответниказастраховател да съществува действително застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“.
Не са спорни между страните и се установяват от събрания доказателствен
материал следните обстоятелства: 1/ съществуването по време на настъпване на
процесното застрахователно събитие на валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен от ответното дружество в
качеството му на застраховател по отношение на лек автомобил „***“ с рег. № ***; 2/
възникването на процесното застрахователното събитие и механизма на настъпването
му; 3/ изплащането на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество в размер
на 18969,06 лева; 4/ изплащането от ответника в полза на ищеца на част от
претендираното регресно обезщетение, възлизаща на сумата от 13031,54 лева.
От представената по делото застрахователна полица № *** от 28.10.2020 г.
съдът приема за установено, че между *** и собственика на лек автомобил „***“ с рег.
№ *** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в същата, действащо за
времето от 00:00 часа на 01.11.2020 г. до 24:00 часа на 31.10.2021 г., като именно в
рамките на този период - на 22.12.2020 г. е настъпило и процесното ПТП. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че не е налице влязъл в сила
застрахователен договор между ищеца и собственика на МПС „***“ с рег. № ***. Това
е така, тъй като застрахователната полица, в която е обективиран договор за
застраховка „каско на МПС“ за процесния автомобил е представена в цялост по
делото. Въпреки че същата не е подписана и от двете страните, те са изпълнили
задължението си по него. Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният договор се
сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт.
Писмената форма на застрахователния договор е за действителност. В случая ищецът
не е представил двустранно подписана застрахователна полица. По делото обаче са
налице доказателства, от които може да се установи съдържанието на волеизявленията
на страните по застраховката - по смисъла на чл. 293, ал. 4 ТЗ, според която
разпоредба, приложима към търговските сделки, каквато несъмнено е договорът за
застраховка, писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано
технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Отделно от това,
наред със застрахователния договор, по делото са представени още талон за оглед на
автомобил № ***/28.10.2020 г., удостоверяващ техническото му състояние към
момента на огледа. По делото е безспорен фактът, че застрахователят е заплатил
застрахователно обезщетение за вредите от процесното ПТП, поради което може да се
направи обоснован извод, че не е оспорил действителността на изявлението на другата
страна, поради което договорът е действителен и е породил действие между страните.
По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на
застрахования МПС. В срока на действие на договора е настъпило застрахователно
събитие /покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора - ПТП,
по смисъла на дефиницията, дадена в последните/, за което застрахователят е
3
обезщетил застрахованото лице за причинените на застрахованото имущество щети в
размер на 18969,06 лева на 18.03.2021 г., поради което е встъпил в правата на
увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива
права. Нещо повече, в подкрепа на този извод е и поведението на самия застраховател
- ищец, доколкото след уведомяването за застрахователното събитие той е извършил
оглед и е изготвил опис-заключение на щетите по процесния автомобил, във връзка
със заведената пред него застрахователна щета, като е възложил извършването на
ремонта на офизиален сервиз „***“ *** и е изплатил застрахователно обезщетение,
което не би сторил, ако не е счел, че е налице влязъл в сила застрахователен договор,
от който да се счита за обвързан.
На следващо място, от приетите като част от застрахователната преписка
уведомление за щета, опис на претенция и доклад по щета се установява образуването
на застрахователна преписка при ищеца по щета № 0913-1261-20-402335, както и
признаване на правото на застрахователно обезщетение в размер на 18989,06 лева, в
т.ч. и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева за настъпили вреди по
застрахования автомобил в резултат на процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че е налице валидно
сключен договор за имуществено застраховане между ищцовото дружество и
собственика на увреденото при процесното ПТП имущество, с оглед на което е
възникнало регресно право по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ. Този извод се подкрепя от
заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза,
кредитирано от съда в цялост по реда на чл. 202 ГПК като мотивирано и компетентно
изготвено, съгласно което процесните щети по лек автомобил „***“ с рег. № *** от
техническа гледна точка биха могли да настъпят и са в причинно-следствена връзка с
описания в исковата молба механизъм на ПТП.
По делото е приет двустранен констативен протокол от 22.12.2020 г., в който са
описани видимите увреждания на двата автомобила, както и че ПТП-то е настъпило на
път Е79 в посока от гр. ** към гр. ***, като в частта за вината на лек автомобил „***“
с рег. № *** е посочено, че същият е виновен за настъпилото ПТП.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за вреди, причинени на трети лица, вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.
Съобразявайки посочената материалноправна уредба, съдът намира, че ответното
дружество, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
спрямо лек автомобил „***“ с рег. № ***, носи отговорност за вредите, причинени на
лек автомобил „***“ с рег. № ***, доколкото същите са пряка и непосредствена
последица от предприетите от водача на лек автомобил „***“ с рег. № *** действия
при управление на посоченото МПС. Същият не е преценил правилно създалата се
пътна обстановка и е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП,
изискващи водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, и с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, както и да се движат на такова разстояние от движещото се
пред тях друго превозно средство, че да може да избегнат удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че описаните в исковата молба вреди
4
по лек автомобил „***“ с рег. № *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесното ПТП, реализирано по вина на водача на лек автомобил „***“
с рег. № ***.
На следващо място неоснователно е възражението на ответника, че от страна на
ищеца не е доказано наличието на покрит застрахователен риск. Изрично в
застрахователната полица се съдържа отбелязване относно сключването при „Клауза
1“, като с оглед спецификата на договора за застраховка „Каско на МПС“,
представляващ вид имуществена застраховка, съдът приема, че основното му
предназначение е насочено най-вече към покриване на риска от увреждане на
застрахована вещ - в случая лек автомобил „***“ с рег. № ***. Отделно от това, по
делото няма данни, а и ответникът не твърди точно този риск да е изключен от обхвата
на „Клауза 1“, още повече, че наред с тази клауза, страните са уговорили и
допълнителни застрахователни покрития. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. В § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Кодекса
на застраховането /ДРКЗ/ се съдържа легално определение на понятието
„застрахователно събитие“ - това е настъпването на покрит риск по застраховка в
периода на застрахователното покритие, а „застрахователен риск“ според § 1, т. 3 ДРКЗ
е обективно съществуващата вероятност от настъпването на вредоносно събитие,
възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на
застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице. В случая, от обсъдените
по-горе доказателства по делото се установи, че в срока на валидност на
застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие по смисъла на закона -
вредоносно събитие - ПТП, в резултат на което за застрахования са настъпили вреди,
състоящи се в увреждане на застрахованото имущество /МПС/, т. е. представляващо
покрит застрахователен риск.
Спорен по делото е въпросът относно размера на застрахователното
обезщетение, изплатено от ищеца в резултат на процесното пътно произшествие.
Съгласно изслушаното по делото и неоспорено от страните заключение по
автотехническата експертиза, стойността на така причинените щети възлиза на сумата
от 13474,72 лева, определена по средни пазарни цени, и на сумата от 18045,18 лева,
определа по цени на фирмен сервиз.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма - за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен
ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи обезщетението по действителната стойност на вредата към момента на
осъществяване н а застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като
ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в този смисъл – Решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 52/08.07.2010 г. до т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на
ВКС, ІІ ТО; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО,
Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и
5
по отношение на действащия КЗ).
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените
вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка
„Каско“, тъй като плащането на недължимо обезщетение не може да се
противопостави на ответника, и не повече от размера на действително платената сума.
Ето защо следва да бъдат съпоставени тези стойности, за да се определи в какъв
размер е възникнал регресният дълг.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: В случай че е бил пуснат в експлоатация
преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката
(официален фирмен сервиз), следващото се застрахователно обезщетение е това, за
стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и
която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури. При
липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест ако автомобилът е бил
пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не
в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база
средната пазарна цена, тоест изхожда се от възстановителната стойност на
имуществото.
В случая, видно от представените полица по застраховка „Каско“ и опис-
заключение по щета № ***, годината на производство на лек автомобил „***“ с рег. №
*** е 2015 г., т. е. към момента на настъпване на процесното ПТП /22.12.2020 г./ той е
бил в експлоатация от около пет години.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че размерът на регресното
обезщетение в разглеждания казус следва да бъде определен по средни пазарни цени
към датата на настъпване на процесното ПТП, като съгласно заключението на
изслушаната автотехническа експертиза, този размер възлиза на сумата от 13474,72
лева. Доколкото не е спорно между страните, че ответникът е погасил задължението
до размера от 13031,54 лева, непогасеният остатък от същото е в размер на 443,18 лева.
При този извод предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи за
сумата от 443,18 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 5952,52 лева
искът подлежи на отхвърляне. Като последица от частичното уважаване на иска в
полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.06.2024 г.
– до окончателното плащане.
По разноските:
Право на разноски имат и двете страни, поради частичната основателност на
исковите претенции.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски, заплатени в заповедното и
исковото производство, съобразно уважената част от предявения иск, както следва: за
заповедното производство – в общ размер от 12,59 лева за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство – в общ размер от 25,64
лева за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ответника се дължат разноски за исковото производство в общ
размер на 185,11 лева, представляващ депозит за вещо лице, съобразно отхвърлената
част от исковата претенция, доколото други извъшени разходи от страната не са
доказани.
6
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, че
е*** АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. **, ***, дължи на
***, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. **, бул. „***, сумата от 443,18
лева, представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за изплатено
обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, полица № ***, за вреди, причинени на
лек автомобил „***“ с рег. № ***, в резултат на настъпило на 22.12.2020 г. ПТП, ведно
със законната лихва от 20.06.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума,
за които на 12.07.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 37676/2024 г.
по описа на СРС, 47-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената част
от 443,18 лева до пълния предявен размер от 5952,52 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК: **, със седалище и адрес
на управление: гр. **, бул. „**, да заплати на ***, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. **, бул. „**, сумата от 12,59 лева, представляваща сторени в хода на
заповедното производство разноски, както и сумата от 25,64 лева, представляваща
сторени в хода на първоинстанционното производство разноски, съобразно уважената
част от предявения иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ***, ЕИК: **, със седалище и адрес
на управление: гр. **, бул. „**, да заплати на **, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. **, бул. „**, сумата от 185,11 лева, представляваща сторени в хода на
първоинстанционното производство разноски, съобразно отхвърлената част от
предявения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8