гр.К.,
.............2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
К.районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря ................Х. К................................................................. като разгледа докладваното от съдията ............................гр.дело №3236 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е правно основание
чл.79, ал.1,пр.второ във вр. с чл.82, вр. с чл.280 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 09.05.***7 год. сключила с „***“
ЕАД договор за кредит за текущо потребление за рефинансиране, за сумата ***лв.,
който усвоила. Кредита изплащала редовно и лично до м.10.2012 год., след което
се наложило се да замине да работи в Чехия, продължила да погасява кредита,
като до м.04.2013 год. изпращала парични суми на поръчителя по кредита - И.М.Б.,
която добросъвестно погасявала вноските. От м.06.2013 год. се уговорила с ответницата
Н.К.П. да изпраща на нея сумите за погасяване на вноските. Твърди, че от 06.06.2013 год. изпращала на ответницата суми за погасяване на
вноските по кредита, както и други суми, както следва: 06.06.2013
год. в размер на ***лв., на 22.08.2013 год. – ***лв., на 13.09.2013 год. – ***лв.,
на 15.11.2013 год. -***евро (***лв.), на 19.01.2014 год. – ***лв., на 20.02.2014 г.-***лв.,
на 23.03.2014 год.
– ***лв., на 29.03.2014 год. – ***лв., на 20.05.2014 год. – ***лв. и на 28.05.2014 год.
– ***лв., чрез „***“ - гр.О., Р. Ч., с изключение на сумата от ***евро, която
била изпратена през банкова сметка *** „М Б.“ в гр. О.. Изпратила на ответницата други суми,
разписките за които твърди, че не е запазила, а именно: на 25.06.2013 год. – ***лв.,
на 07.08.2013 год. – ***лв., на 20.12.2013 год. – ***лв. и на 16.06.2013 год. –
***лв.. През целия период, ответницата я
уверявала, че е внасяла вноските по кредита, но разписки за това не й
предоставила, въпреки настояването за това. Това породило у нея съмнение и в
края на м.05.2014 год. се свързала със служител в „***“ ЕАД, който я уведомил,
че няма постъпления по кредита. Разбрала, че от получените от ответницата суми,
тя внесла единствено на 07.06.2013 год. -*** лв. в „***“ ЕАД за погасяване на
кредита и тъй като останалите суми не е внесла, кредитът станал предсрочно изискуем и „***“ ЕАД цедирала
остатъка от вземането си на ОТП Ф. България на 06.11.2013 год., който се
снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д.№2093/2013 год. по описа на Районен съд-К.,
въз основа на който било образувано изпълнително дело №20148680***309 по описа
на ЧСИ Р.М., рег.№868 и с район на действие Окръжен съд – С.. Твърди, че с
бездействието си ответницата, която вместо да внася изпратените й суми в „***“
ЕАД, ги задържала за себе си, кредитът станал предсрочно изискуем, предприето
било принудително изпълнение, в резултат на което са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в санкции по раздел VII от ОУ към Договора за кредит,
разноски за образуваното заповедно производство, вкл. държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт/адвокат, както и разноски по изпълнителното дело,
вкл. такси по ЗЧСИ и възнаграждение за юрисконсулт/адвокат. Предвид това
възникнал правен интерес от предявяване на иска за репариране на умишлено
нанесените й имуществени вреди в размер на *** лв., които настъпили в причинна
връзка с бездействието на ответницата. Поради това, че до 16.06.2014 год.
ответницата поддържала у нея заблуждение, че внасяла парите по сметката в „***“
ЕАД, сезирала Районна прокуратура - гр.К. и било образувано ДП №284
ЗМ-1185/2015 год., пр.пр.№653/2015 год. по описа на
РП-К., по повод на което на 29.06.2017 год. ответницата й възстановила частта
от изпратените й суми- в размер *** лв., представляващи вноските по кредита.
Поради възстановяване на сумата от *** лв. претендира обезщетение за нанесените
й имуществени вреди, изразяващи се в обезщетение по р-л VII от ОУ към Договора
за кредит, разноски в образуваното заповедно производство, вкл. държавна такса
и възнаграждение за юрисконсулт/адвокат, както и разноски по изпълнителното
дело, вкл. такси по ЗЧСИ и възнаграждение за юрисконсулт/адвокат, ведно с лихва
по чл. 86 от ЗЗД върху главниците, съобразно периодите на тяхното възникване. В
допълнителна молба уточнява, че от м.02.2013 год. започнала да превежда суми за
кредита на поръчителя И.Б., както следва: м.02. - *** лв., м.03. - ***лв. и
м.04. - *** лв., които били преведени в банката и покрили дължимите месечни
вноски за м.11.2012 год. в размер на ***лв., м.12.2012 год. в размер на ***лв.,
м.01.2013 год. в размер на ***лв., м.03.2013 год. в размер на ***лв. и
м.04.2013 год. частично - в размер на ***лв. На 06.06.2013
год. превела на ответницата сума от *** лв., за довнасяне на месечната
вноска ***лв. с падеж 09.04.2013 год., месечната вноска в размер на ***лв. с
падеж 09.05.2013 год. и месечна вноска в размер ***лв. с падеж 09.06.2013 год.
От тази сума на 07.06.2013 год. ответницата превела на банката сума в размер на
*** лв., вместо дължимите към онзи момент ***лв. На 25.06.2013 год. превела на
ответницата *** лв. за погасяване на месечна вноска в размер на ***лв. с падеж
09.07.2013 год. Сумата от ***лв. не била преведена на банката. На 07.08.2013
год. превела на ответницата сумата от *** лв. за погасяване на месечни вноски
от по ***лв. с падеж 09.08.2013 год. и 09.09. 2013
год. Сумата от ***лв. не била преведена на банката. На 22.08.2013 год. превела
сумата от ***лв. на ответницата за погасяване на ***лв. от месечна вноска с
падеж 09.10.2013 год. и месечна вноска с падеж 09.11.2013 год. в размер на ***лв.
Сумата от ***лв. не била преведена на банката. На 13.09.2013 год. превела на
ответницата сумата от *** лв. за погасяване на ***лв. месечна вноска с падеж
09.12.2013 год. Сумата не била преведена на банката. На 15.11.2013 год. превела
на ответницата сумата ***лв. за погасяване на ***лв. месечна вноска с падеж
09.01.2014 год. Сумата не била преведена на банката. На 20.12.2013 год. превела
на ответницата сумата от *** лв. за погасяване на ***лв. месечна вноска с падеж
09.02.2014 год. Сумата не била преведена на банката. На 19.01.2014 год. превела
на ответницата сумата от *** лв. за погасяване на ***лв. за месечна вноска с
падеж 09.03.2014 год. Сумата не била преведена на банката. На 20.02.2014 год.
превела на ответницата е преведена сумата от ***лв. за погасяване на ***лв. за
месечна вноска с падеж 09.04.2014 год. Сумата не била преведена на банката. На
23.03.2014 год. превела на ответницата сумата от ***лв. за погасяване на ***лв.
за месечна вноска с падеж 09.05.2014 год. Сумата не била преведена на банката.
На 29.03.2014 год. превела на ответницата сумата от ***лв. за погасяване на ***лв.
за месечна вноска с падеж 09.06.2014 год. Сумата не била преведена на банката.
На 20.05.2014 год. превела на ответницата сумата ***лв. за погасяване на ***лв.
от месечна вноска с падеж 09.07.2014 год. Сумата не била преведена на банката.
На 28.05.2014 год. превела на ответницата сумата ***лв. за погасяване на
126.41лв. за месечна вноска с падеж 09.08.2014 год. Сумата не била преведена на
банката. На 16.06.2014 год. превела на ответницата сумата *** лв. за погасяване
на ***лв. от месечна вноска с падеж 09.08.2014 год. Сумата не била преведена на
банката. Тъй като на 07.06.2013 год. ответницата извършила частично плащане в
размер на ***лв. вместо дължимата вноска в размер на ***лв. с падеж 09.06.2013
год., за „***“ АД на 09.06.2013 год. настъпило просрочие.
Въпреки превежданите след това суми, ответницата П. спряла всички плащания,
поради което към 09.09.2013 год. кредита станал
предсрочно изискуем и на 12.09.2013 год. „***“ АД се снабдила със Заповед за
изпълнение №1386 и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д.№2093/2013 год.
по описа на РС - К., по силата на който била осъдена да заплати ***лв.
договорна лихва от 09.01.2013 год. до 10.09.2013 год., както и сумата в размер
на ***лв. лихва за забава, която изплатила по изп.д.№
309/2014 год. на 11.07.2013 год., ведно със законна лихва върху главницата от
10.09.2013 год. до изплащане на вземането. Заявява, че между нея и ответницата Н.К.П.
бил сключен устен договор, по силата на който следвало да превежда на ответницата суми за погасяване на месечни
вноски по договора за кредит за текущо потребление от 09.05.***7 год., сключен
с „***“ ЕАД, а ответницата - да внася в банката месечните вноски. От момента на
извършеното плащане на 07.06.2013 год. до възникване на предсрочната
изискуемост - 10.09.2013 год. ответницата твърдяла, че с всяка преведена й сума
погасявала дължимите вноски в ***АД, но това свое задължение тя не изпълнила. С
поведението си ответницата й нанесла вреда, представляваща ***лв. договорна
лихва с ***ЕАД, ***лв. - лихва за забава, ведно със законна лихва върху
главницата от 10.09.2013 год. до изплащане на вземането съобразно Заповед за
изпълнение №1386 и изпълнителен лист от 12.09.2013 год. Неизпълнението на
задължението от страна на ответницата да внесе дължимите вноски по кредита
довело до предсрочна му изискуемост въз основа на което ***ЕАД се снабдила със
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист; ***лв., представляващи сторени
разноски по ч.гр.д.№2093/2013 год. по описа на Районен съд - К. за внесена ДТ и
възнаграждение за юрисконсулт) направени от ***ЕАД на 12.09.2013 год. в
заповедното производство. По силата на изпълнителния лист и образуваното
изпълнително дело №309/2014 год. разноските били направени в претендирания размер и събрани на 11.07.2014 год. от нея. Сумата ***лв., представлявали сторени
разноски по изпълнително дело №20148680***309 по описа на ЧСИ Румяна Манджурова с район на действие ОС –С.за такси по т.26 от
Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС, които били събрани от
нея към 04.05.2015 год. В хода на производството е на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение. Производството по отношение на лихвата за забава с
правно основание чл.86 от ГПК е прекратено поради оттеглянето му. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата Н.К.П., с ЕГН-********** *** да и заплати нанесените й вреди, както
следва: ***лв. наложени санкции/неустойки, поради забавено плащане на месечни
вноски по Договор за кредит от 09.05.***7 год., сключен с „***“ ЕАД, ***лв., представляващи заплатени разноски по
ч.гр.д.№2093/2013 год. по описа на Районен съд - К. и ***лв., представляващи
платени разноски по изпълнително дело №20148680***309 по описа на ЧСИ Р. М. рег.
№868 с район на действие ОС С. за такси по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ с включен ДДС. Претендира съдебни разноски.
В отговор на
исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения
иск с твърдение, че „исковата молба е недопустима, тъй като у ищцата липсвал
правен интерес от завеждането на иска“. Нямало доказателства, че ищцата е
заплатила сторените разноски по ч.гр.д.№2093/2013 г. по описа на КРС, както и
разноските по изпълнително дело №20148680***309 по описа на ЧСИ Р. М.. Твърди,
че запорното съобщение е до поръчителя И.Б. по
Договора за банков кредит от 09.05.***7 г., от което следвало, че изпълнението
е насочено към солидарния длъжник по изпълнително дело №20148680***309. Нямало
доказателства, че изпълнението е насочено към ищцата и суми по изпълнителното
дело са постъпили от нея. Вероятно всички разноски, както по частното
гражданско дело, така и по изпълнителното дело са били платени от поръчителя И.Б.,
поради което ищцата нямала правен интерес от завеждането на иска и не била
процесуално активно легитимирана да води делото. Твърди, че искът е
неоснователен. Договорът за банков кредит за текущо потребление за
рефинансиране от 09.05.***7 г., отпуснат на ищцата от „***" ЕАД, станал предсрочно изискуем по вина на ищцата поради
неплащане на 4 погасителни вноски с падеж до 9-то число на месеца, както
следва: на 09.11.2012 т. не била платена погасителна вноска в размер на ***лв.,
на 09.12.2012 г. не била платена погасителна вноска в размер на ***лв., на
09.01.2013 г. не била платена погасителна вноска в размер на ***лв. и на
09.02.2013 г. не била платена погасителна вноска в размер на ***лв.., с което
поради забава в плащанията над 90 дни, на основание т.19.2 от Общи условия за предоставяне на кредит за текущо
потребление, а именно на 12.03.2013 г. кредитът станал автоматично предсрочно
изискуем. От приложените към исковата молба 9 броя платежни нареждания от Western union/, ищцата й е изпращала суми в периода м.06.2013 г.-
м.05.2014 г. Действително сумите й били изпращани, за да погасява
на кредита, но когато ищцата й изпратила първата сума през м.06.2013 г., отишла
в банката и се опитала да я внесе по договора за кредит от 09.05.2018 г.,
но там й казали, че договорът за банков
кредит станал предсрочно изискуем и по него не можело да се правят погасителни
вноски, защото бил придвижен за принудително изпълнение. Тогава служител на
банката я уведомил, че може да прави вноски по друг кредит на ищцата - т.нар.
Кредитна линия. След като направила вноската по другия кредит, се обадила на
ищцата по телефона и й казала, че по Договора за кредит за текущо потребление
за рефинансиране е настъпила предсрочна изискуемост и не можело да се правят
вноски но него. Следващите пъти, когато ищцата й пращала пари, правеждала вноски по т.нар. Кредитната линия в банката, а
другата част от парите давала на сина и на съпруга на ищцата. Разчитала на
добрите си взаимоотношения с ищцата и не търсила никакви разписки от нейните
близки за парите, които им оставяла от нейно име. През 2015 г. ищцата подала
срещу нея жалба в полицията и образувано ДП №284 ЗМ 1185/15 г. , прокурорска
преписка вх.№653/2015 г., по което подробно дала обяснения, във връзка с получените
пари от ищцата и тъй като нямала доказателства, че голяма част от парите дала
на близките й, под страх от наказание, върнала на упълномощен от ищцата адвокат
всички пари, които получила. Досъдебното производство било прекратено. Заявява,
че вече не дължи на ищцата пари и не поддържала контакт с нея. Твърди, че за
образуваното производство по ч.гр.д.№2093/2013 г. по описа на КРС и
изпълнително дело №20148680***309 по описа на ЧСИ Р. М., за принудително
събиране от ищцата и поръчителя И. Б.на суми: ***лв. дължима главница по
Договор за кредит за текущо потребление за рефинансиране от 09.05.***7 г., ***лв.
договорна лихва за периода 09.01.2013 г. до 10.09.2013 г. и ***лв. наказателна лихва за периода 09.02.2013 г. до 10.09.2013 г., не носи никаква отговорност. Предсрочната изискуемост на Договор за кредит от
09.05.***7 г. настъпила поради невнасяне на вноски по него от ищцата в периода
м.11.2012 г. – м.02.2013 г., от което следвало, че изцяло ищцата
станала причина кредитът й да стане предсрочно изискуем, тъй като не е внасяла
дължимите от нея вноски в съответния период. Неизпълнението на задълженията от
ищцата към банката довело и до принудително събиране на дължимите суми по
кредита, а оттам и до понасяне на разноските по принудителното изпълнение, в
това число и санкции/неустойки, поради забавено плащане на месечни вноски по
Договор за кредит от 09.05.***7 г. В исковата молба ищцата твърдяла, че в
периода м.02.2013 г. – м.04.2013 г. е превеждала суми на поръчителя по договора
за банков кредит и ако поръчителят
превеждала на банката изпращаните й суми, нямало да се стигне до
предсрочната изискуемост на кредита, настъпила през м.03.2013 г. Затова, счита
не е осъществен и доказан фактическия състав на търсената от нея имуществена
отговорност. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вреди на основание чл.110, във вр. с чл.114, ал.3 от ЗЗД.
В откритото заседание чрез пълномощника заявява, че с ищцата се уговорили,
да внася от нейно име сумите, които ищцата ще й изпраща за погасяване на
кредита, в „***“ ЕАД. Моли съда
да отхвърли изцяло като недопустим, неоснователен и недоказан предявения от
ищцата иск. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства, становища и доводи на страните,
съдът намира за установено следното:
Не е спорно, че между ищцата К.Д.К. и ответника Н.К.П. в края на м.05.2013г. е постигната устна договорка ищцата да превежда на ответницата
суми, а последната да ги внася от името на ищцата в ***за погасяване на
месечните и вноски по договора за кредит, сключен между К.К.
и „***“ ЕАД /за текущо потребление от 09.05.***7 год./. Това се установява и от
документите в приложената
по настоящото дело пр.пр.№653/2015 г. по описа на РП-К..
По делото е представено заверено
копие на договор за текущо потребление за рефинансиране, сключен на 09.05.***7
г. между К.Д.К. и „***“ ЕАД
за сумата ***лв. за текущо потребление и отчасти за рефинансиране на
дълг към „Е.“ АД в размер на ***лв., със срок за издължаване на кредита-120
месеца, считано от датата на кредита, като страните уговорили кредитът да се
погасява чрез разплащателна сметка №02/13893556 и се отчита по кредитна сметка
№11/13921394 на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план
/приложение №1/, с падежна дата за издължаване на месечните вноски- 09-то число
на месеца. Приложен е и Договор за поръчителство от 08.05.***7 г., сключен
между „***“ ЕАД и И.М.Б. като поръчител, с който се обезпечава задължението на
кредитополучателя К.Д.К. по договора за текущо потребление от м.05.***7 г.,
сключен с банката за сумата ***лв., за срок от 120 месеца и при лихва 8.95%
годишно.
От заверено копие на заповед №1386/12.09.2013 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№2093/2013 г. по описа на РС-К.
е видно, че е издадена в полза на кредитора “***”
ЕАД, ЕИК:*** срещу солидарните длъжници К.Д.К., с ЕГН
**********– кредитополучател и И.М.Б.,
с ЕГН-********** – поръчител, за сумите: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва за периода от 09.01.2013 г. до
10.09.2013 г., ***лв. лихва за
забава за периода от 09.02.2013 г. до 10.09.2013 г. и законна
лихва върху главницата, от 10.09.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата ***лв. разноски по делото, от които: ***лв. държавна такса и
***лв. юрисконсултско
възнаграждение, като вземането на кредитора произтича от: извлечение по
кредитна сметка №13921394 по изискуем кредит на К.Д.К. към 10.09.2013 г.,
договор за кредит за текущо потребление за рефинансиране от 09.05.***7 г. и
договор за поръчителство на И.М.Б. и е издаден изпълнителен лист.
Съгласно приложеното заверено
копие на извлечение от счетоводни книги №13921394, съгласно договора за
кредит от 09.05.***7 г. с размер ***лв.,
сключен между „***“ ЕАД и К.Д.К., до настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита не са платени изцяло 4 броя погасителни вноски с падеж 9-то число на
месеца: 1.На 09.11.2012 г. не е платена погасителна вноска в размер на ***лв.;
2.На 09.12.2012 г. не е платена погасителна вноска в размер на ***лв.; 3.На
09.01.2013 г. не е платена погасителна вноска в размер на ***лв.; 4.На
09.02.2013 г. не е платена погасителна вноска в размер на ***лв., като на
основание т.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредит за текущо
потребление на „***“ ЕАД, поради забава в плащанията над 90 дни, на 12.03.2013
г. кредитът е станал предсрочно изискуем като към 10.09.2013 г. са дължими:
главница-***лв.,
договорна лихва- ***лв.,
считано от 09.01.2013 г. до 10.09.2013 г. и наказателна лихва- ***лв.,
считано от
09.02.2013 г. до 10.09.2013 г.
От
заверено копие на удостоверение изх.№1532/26.03.2019 г. на ***“ ЕАД - ФЦ К.
/л.86/, удостоверение изх.№2178/09.05.2019 г. /л.120/ и удостоверение
изх.№2226/13.05.2019 г. ведно с
операционна бележка от 07.06.2013г. /л.121, 122/ се установява, че К.Д.К. е
ползвала в ***“ ЕАД два кредита - Кредит за текущо потребление №13921394 в
размер на ***лв. и Кредит овърдрафт в размер на
*** лв. като в периода 06.06.2013 г.-16.03.2014 г. по кредит за текущо потребление е
извършено еднократно плащане от *** лв. на 07.06.2013 г., в периода 09.11.2012
г.-06.06.2013 г. са извършени 4 плащания: 1.На
07.11.2012 г.-***лв.; 2. На 09.11.2012 г.-***лв.; 3.На 26.11.2012 г.-***лв. и
на 23.04.2013 г.-*** лв. и поради допуснати просрочия,
същият е бил класифициран като предсрочно изискуем на 12.03.2013 г.
Представени
са завери копия извлечение по сметка №/11/**********13921394 на „***“ ЕАД за заем ***лв., за периода
05.03.***7 г. до 31.12.2013 г. /л.87/ и Извлечение по сметка №/13/0000000020825076 на ***“ ЕАД,
за заем *** лв. за периода от 01.03.***6 г. до 21.12.2013 г.
Представени са 8 бр. парични преводи на чешки/ англ. език с превод на бълг.език, неоспорени. Съгласно
справка изх.№237/2019 г. на ФК„К. Е. С.“
ЕООД гр.С., лицето Н.К.П., с ЕГН-********** е получила парични преводи от Ч.,
гр.О., изпратени от лице с имена К.Д.К., изплатени в офис на ЕТ „Р.-Х. С.“: на
06.06.2013 г.-***.. лв. с дата на нареждане 06.06.2013 г.; на 22.08.2013 г.-***лв. с дата на нареждане
22.08.2013 г.; на 14.09.2013 г.-***.. лв. с дата на нареждане 13.09.2013 г.; на
20.01.2014 г.-***.. лв. с дата на нареждане 19.01.2014 г.; на 21.02.2014 г.-***лв.
с дата на нареждане 20.02.2014 г.; на 24.03.2014 г.-***лв. с дата на нареждане
23.03.2014 г.; на 31.03.2014 г.-***лв. с дата на нареждане 29.03.2014 г.; на
21.05.2014 г.-***лв. с дата на нареждане 20.05.2014 г. и на 29.05.2014 г.-***лв.
с дата на нареждане 28.05.2014 г.
Видно от заверено копие на запорно съобщение
изх.№4667/16.07.2014 г. по изп.д.№20148680***309 на
ЧСИ Р. М., рег.№868 на КЧСИ, с район ОС-С. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на И.М.Б. по молба на взискателя „ОТП
Ф.“ ЕАД и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№2093/2013 г. по описа на РС-К.,
въз основа на които е образувано изп.дело за сумите: ***лв.
главница, ***лв. лихви и неолихвяема сума-***лв. в
полза на взискателя, както и такси по изпълнението и
разноски по и.д. в размер на *** лв. и такси по т.26 от Тарифата за такси и
разноски по ЗЧСИ.
Съгласно показанията на св.И.М.Б. ищцата заминала в Ч. през 2012 г.,
а от 2013г. започнала да й праща пари, за погасява кредита й в „***“ ЕАД. През
м.04.2013 г. получила от сина на ищцата около ***лв. и когато отишла в банката да ги внесе я
уведомили, че сумата ще бъде разпределена и насочена към кредита и овърдрафт на
К.К.. След това прекъснала контактите си с К.К.. След м.04.2013г., Н.П. я посетила на работното й място
и съобщила, че тя ще внася суми за погасяване кредита на ищцата. След
м.09.2013г. и се обаждали един-два пъти от „***“ ЕАД, за да се правят вноски по
кредита. В началото на м.12.2013г. получила писмо, в което й съобщили, че
кредита е изискуем и сумата, която трябвало да се внесе. На работното й място я
посетил представител на „ОТП Ф.“ и я уведомил, че като поръчител по кредита ще
й бъдат удържани суми от пенсията. Свързала се с Н.П. по телефона, но тя й
казала, че не поддържа повече връзка с ищцата, че ако й бъдат изпратени пари,
ще й ги даде за да ги внесе, че няма телефонния й номер и че К.К.. Изпратила писмо с обратна разписка на К.К. до първия известен й адрес в Ч..
От така установеното съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е правно основание чл.79, ал.1,пр.второ във вр. с чл.82, вр. с чл.280 от ЗЗД. Съгласно чл.280 от ЗЗД поръчката е договор по силата на който едната страна, наречена довереник се задължава да извърши за сметка на другата страна, наречена доверител възложените му от последния действия. По правило договорът за поръчка е неформален и консенсуален, и се счита за сключен от момента, в който довереникът се съгласи да извърши възложените му от доверителя действия за негова сметка като тежестта да докаже мандатното правоотношение е страната, която го твърди. При договора за поръчка и двете страни са кредитор и длъжник една спрямо друга като основанието за изпълнение задължението на едната страна е изпълнението на задължението на другата страна. Правна последица от виновно неизпълнение задълженията на довереника, произтичащи от сключен договор за поръчка е предвидената в чл.79, ал.1 от ЗЗД възможност за доверителя да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата или обезщетение на вредите от неизпълнението. Елементите на фактическия състав на чл.82 от ЗЗД включват неизпълнение на задължението по договора по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната страна. Отговорността по чл.82 от ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението и е ограничена до преките и предвидими вреди, които са настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след неизпълнението т.е. разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал ако задължението би било изпълнено. При договора за поръчка виновното неизпълнение задълженията на довереника е правопораждащият факт на вземането на доверителя-кредитор за обезщетение за вредите от неизпълнение. От събраните по делото доказателства и неоспорени обстоятелства, отношенията между страните следва да се квалифицират като такива по сключен в края на м.05.2013 г. устен договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, по който Н.К.П. като довереник, се задължила от името на доверителя К.Д.К. да внася в „***“ ЕАД ФЦ-К. суми за погасяване на кредита й, след доставянето на средствата от ищцата-доверител.Следователно изпълнението на задължението на ответницата-довереник е обвързано от изпълнение задължението на ищцата-доверител, да авансира необходимите парични средства за погасяване на задължението в „***“ ЕАД, ФЦ-К. по договора за кредит- арг.и от чл.285 от ЗЗД. В изпълнение на задължението по поръчката, в периода 01.06.2013 г.-31.12.2013 г. ищцата е изпратила на ответницата с три парични превода суми, получени от последната както следва: на 06.06.2013 г. -***.. лв., на 22.08.2013 г. - ***лв. и на 13.09.2013 г. – ***.. лв., от които преводи ответницата е внесла в „***“ ЕАД, ФЦ-К. по договора за кредит от 09.05.***7 г. единствено сумата от *** лв. на 07.06.2013 г. По делото няма твърдения, а и представени писмени доказателства получените на 22.08.2013 г. и на 13.09.2013 г. суми ответницата да е внесла по договора за кредит за текущо потребление, поради което е налице неточно и виновно неизпълнение на задълженията и по поръчката. Неизпълнението на тези задължения обаче не би могло да обоснове претенцията на ищеца за претърпените имуществени вреди. Към м.05.2013 г. ищцата е била длъжник на „***“ ЕАД ФЦ-К. по сключени два договора: договор за кредит овърдрафт в размер на *** лв. и договор за кредит за текущо потребление от 09.05.***7 г. в размер на ***лв., който се установи, че е бил класифициран от банката на 12.03.2013 г. като предсрочно изискуем поради просрочени 4 бр. вноски от кредитополучателя. Потестативното право да бъде обявена предсрочната изискуемост на кредита принадлежи на банката-кредитор при настъпване на условията, уговорени в договора за кредит. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при което се отнема преимуществото на срока по договора респ. по погасителния план. Това субективно преобразувателно право е установено в полза на кредитора /банката/, като на последния е предоставена преценката дали ще го упражни и кога. Следователно факта на предсрочната изискуемост е настъпил преди сключването на поръчката и е последица от неизпълнение на задълженията на ищцата по договора й за кредит, поради което и банката е упражнила правото си да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК за вземанията си чрез иницииране на заповедно производство и да пристъпи към принудителното им събиране. Предвид обстоятелствата, на които ищцата основава претенцията си за вреди и техния вид, както и ангажираните по делото доказателства съдът намира, че не се установи причинна връзка между неточното изпълнение на поръчката и упражненото от банката право на предсрочна изискуемост на вземането й по договора за кредит от 09.05.***7 г., доколкото няма наведени доводи и в тази връзка представени доказателства, след м.05.2013 г. ищцата да е предоговорила с банката условията по този кредит в т.ч. срока за погасяване на задължението, да е уведомила ответницата и във връзка с това да й е указала как да изпълнява. Няма наведени доводи, а и събрани доказателства ищцата да е възложила, а ответницата да се е задължила да внесе получените суми от нейно име на други лица за погасяване на кредита. Предвид гореизложеното съдът намира, че не се доказа наличието на кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на ответницата за заплащане на претендираното обезщетение за нанесените й вреди, изразяващи се в наложени санкции/неустойки, поради забавено плащане на месечни вноски по Договор за кредит от 09.05.***7 год., сключен с „***“ ЕАД, платени разноски по ч.гр.д.№2093/2013 год. по описа на Районен съд – К., платени разноски и такси по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС по изпълнително дело №20148680***309 по описа на ЧСИ Р. М. рег. №868 с район на действие ОС С., в общ размер ***лв., поради неизпълнение от ответницата на договора за поръчка от м.05.2013 г., поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед неоснователността на иска съдът счита, че не следва да разглежда възражението за погасителна давност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на *** лв. платено адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.К., с ЕГН-**********
*** против Н.К.П., с ЕГН-********** ***, иск е правно основание чл.79,
ал.1,пр.второ във вр. с чл.82, вр.
с чл.280 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди по
устен договор за поръчка от м.05.2013 г., изразяващи се в ***лв. наложени санкции/неустойки, поради забавено
плащане на месечни вноски по Договор за кредит от 09.05.***7 год., сключен с „***“
ЕАД, ***лв. заплатени разноски по
ч.гр.д.№2093/2013 год. по описа на Районен съд - К. и ***лв. платени разноски и
такси по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС по
изпълнително дело №20148680***309 по описа на ЧСИ Р. М. рег. №868 с район на
действие ОС С. като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Д.К., с ЕГН-********** *** да
заплати на Н.К.П., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
съдебни разноски в размер на *** лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: