Решение по дело №2309/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1636
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Румяна Иванова Андреева
Дело: 20225300502309
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1636
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300502309 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р. Ш. Д. и Е. А. К. и двамата чрез адв. Г.
А. против решение № 260031 от 22.03.2022 година, постановено по гр.д. №
1821/2020 г. по описа на Районен съд - Асеновград, ІV гр. състав, с което са
отхвърлени предявените от двамата искове с искане да бъде признато за
установено по отношение на ответницата А. Ш. П., че ищците са
собственици на основА.е давностно владение при равни части на обект с
идентификатор 00702.530.** по кадастралната карта на гр. А. с
административен адрес гр. А., ул. „***, ет. 1, представляваща жилище
апартамент с площ по документ 92,94 кв.м., намиращ се на първи жилищен
етаж от двуетажна жилищна страда с идентификатор 00702.530.**, ведно с
общите части на сградата, в които се включват ½ ид.ч. от приземието с площ
93,58 кв.м. и ½ ид.ч. от земята под сградата и от двора, представляващ
поземлен имот с идентификатор 00702.5**, при грА.ци и съседи: на същия
етаж няма, под обекта няма, над обекта обект с идентификатор 00702.530.8**,
както и е отхвърлен предявеният от Е. А. К. против А. Ш. П. иск с правно
основА.е основА.е чл. 75, ал. 2 от ЗН за прогласяване за нищожна на делбата,
допуснатата със съдебно решение № 365/07.08.2019 г. и извършена със
съдебно решение № 319/07.08.2020 г. по гр.д. № 246/2019 г. на Районен съд –
Асеновград, поради неучастието в същата на Е. А. К. като съделител. В
жалбата се поддържа оплакването, че така постановеното решение е
1
неправилно и необосновано, като се иска и постановяване на друго решение
по същество, с което да се уважат предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата страна А. П. чрез процесуалния й представител адв. Б.
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
От А. Ш. П. е постъпила частна жалба против определение №
260084/25.05.2022 г., постановено по същото дело, с което е оставено без
уважение искането и за изменение на постановеното по същото дело решение
в частта за разноските, чрез присъждането в нейна полза на разноски в общ
размер от 1370 лв. Иска се отмяна на определението по съображения за
неправилност и присъждане на разноски в пълния претендиран размер.
Ответниците по частната жалба Р. Ш. Д. и Е. А. К. я оспорват като
неоснователна.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събрА.те по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок за
обжалване, изхожда от надлежни стрА. и е процесуално допустима.
Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е огрА.чен от посоченото в жалбата.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо
по следните съображения:
Производството по гр. д. № 1821/2020 г. на РС – Асеновград е
образувано по предявени от Р. Ш. Д. и Е. А. К. против А. Ш. П.
установителни искове за собственост на основА.е давностно владение върху
процесния недвижим имот, по отношение на който се твърди да е било
висящо производство по съдебна делба, като е било образувано гр.д. №
246/2019 г. на РС – Асеновград. По посоченото дело е било постановено
влязло в сила Решение № 365 от 01.08.2019 г., с което между А. Ш. П. и Р. Ш.
Д. е допуснато извършването на делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.530.84**, находящ се в гр. А., обл. П-вска, по КК и КР,
одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, адрес на имота
А., ул. „Ч***. Предвид така допуснатата делба и изложените в исковата молба
твърдения ищцата Е. А. К. да има самостоятелни права в имота, се предявява
от същата и иск за прогласяване за нищожна на основА.е чл. 75, ал. 2 ЗН на
съдебната делба, извършена по гр. д. № 246/2019 г. на РС – Асеновград.
Действително, установява се по делото, че с влязло в сила Решение
№ 365 от 01.08.2019 г., постановено по гр.д. № 246/2019 г. на РС – Асеновград
, е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.530.*.*, между А. Ш. П. и Р. Ш. Д., при квоти: ½ идеална част за А. Ш.
П. и 1/2 идеална част за Р. Ш. Д., както и на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор
00702.**, в А., обл. П-вска, по КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-
52/08.07.2004 г. на ИД на АК, адрес на имота А***, ул. „Ч. * **, с площ 409
кв.м., трайно предназначение на територия урбА.зирана, начин на трайно
2
ползване: ниско застрояване /до 10 м/, № на предходен план 5013904*, при
съседи: 00702.53*, 00702.53*, 00702.53*, 00702.5*, при следните квоти: за А.
Ш. П. – 1/4 идеална част, и за Р. Ш. Д. – 1/4 идеална част.
С това съдебно решение със сила на пресъдено нещо е решен
въпросът между стрА.те Р. Ш. Д. и А. Ш. П. относно това налице ли е
съсобственост върху описА.я недвижим имот, кои са участниците в
съсобствеността и какви са техните дялове. Влязлото в сила решение по
допускане на делбата има сила на присъдено нещо в отношенията между
стрА.те по него, техните универсални и частни правоприемници. Именно в
това съдебно производство ищецът Р. Ш. Д., който там е имал качеството на
съделител, в първата фаза на делбата е следвало да релевира възраженията си
относно наличието на съсобственост, лицата, между които тя съществува,
делбените им права, включително и възражението си за изтекла в негова
полза придобивна давност. Същият като страна в делбеното производство е
обвързан от влязлото в сила решение по допускане на делбата, с което са
установени участниците в съсобствеността и размерът на тяхните дялове.
Настоящото исково производство е образувано след влизане в сила на
решението по допускане на делбата между Р. Ш. Д. и А. Ш. П. и след
постановяване на първоинстанционното решение по извършването й.
Недопустимо е на основА.е чл.299, ал.1 ГПК установяването на друг размер
на правата въз основа на възражението за изтекла в полза на ищеца Р. Ш. Д.
придобивна давност в последващо произовдство, каквото е настоящото. Ето
защо предявеният от него установителен иск за собственост се явява
процесуално недопустим. Първоинстанционното решение, с което този иск е
разгледан по същество, е процесуално недопустимо, поради което в тази част
същото следва да се обезсили, а образуваното производство на основА.е
чл.299, ал.2 ГПК следва да се прекрати.
По предявените искове от Е. А. К.:
Както беше установено, с влязло в сила Решение № 365 от
01.08.2019 г., постановено по гр.д. № 246/2019 г. на РС – Асеновград е
допуснат до делба самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.530.*, между А. Ш. П. и Р. Ш. Д. при квоти: ½ идеална част за А. Ш. П.
и 1/2 идеална част за Р. Ш. Д., както и на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор
00702.5*, между същите съделители при равни права. Служебно известно е на
съда, че производството по гр. д. № 246/2019 г. по описа на РС – Асеновград е
приключило с влязло в сила Решение № 319 от 07.08.2020 г. по извършване
на делбата.
Ищцата Е. А. К. е предявила против ответницата А. Ш. П. иск по чл.
124, ал. 1 ГПК с искане за признаване за установено, че тя е собственик на ½
идеална част от процесния недвижим имот, допуснат до делба с решението по
гр.д. № 246/2019 г. на РС – Асеновград, на основА.е давностно владение,
както и иск по чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожност на делбата, поради
неучастието и в нея като лице със самостоятелни права.
Е. А. К. има правен интерес да предяви тези си искове против стрА.те,
3
обвързА. от силата на пресъдено нещо с решенията по гр. д. № 246/2019 г. на
РС – Асеновград. Исковете и обаче са насочени само против единия
съделител - А. Ш. П.. Ето защо съдът приема, че същите са процесуално
недопустими, недопустимо е и първоинстанционното решение, с което
същите са разгледА. по същество.
Ето защо тази му част решението на районния съд следва да се
обезсили, а делото да се върне на друг състав на първостепенния съд, който
следва да се произнасяне по предявените искове, след като даде възможност
на ищцата да посочи с оглед твърденията и в исковата молба, против кои
лица насочва исковете си и след извършена преценка за тяхната допустимост.

Предвид обезсилването на решението, въпросът за разноските по
исковете на Е. А. К. не следва да се разглежда, а такива следва да се присъдят
наново при решаване на спора по същество. Не следва да се разглежда и
подадената частна жалба на А. Ш. П. против определението, постановено по
реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските.
Предвид прекратяването на производството по исковете на Р. Ш. Д., на
основА.е чл.78, ал.4 ГПК същият ще бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна – ответник половината от направените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение пред АРС, които се констатираха на 685 лв. и
половината от разноските за заплатено адвокатско възнаграждение пред ПОС,
които се констатираха на 200 лв., или общо сумата от 885 лв.
По тези съображения и на основА.е чл.270, ал.3 от ГПК, Съдът

РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260031 от 22.03.2022 година, постановено по
гр.д. № 1821/2020 г. по описа на Районен съд - Асеновград, ІV гр. състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 2309/2022г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив Х гр.състав и производството по гр.д. № 1821/2020
г. по описа на Районен съд - Асеновград, ІV гр. състав, в частта на иска на Р.
Ш. Д. с ЕГН **********.
ВРЪЩА делото в частта на исковете на Е. А. К. с ЕГН ********** на
друг състав на Районен съд – Асеновград за произнасяне по същите съобразно
дадените указА.я.
ОСЪЖДА Р. Ш. Д. с ЕГН ********** с адрес: гр.А., ул.“Ч** да заплати
на А. Ш. П. с ЕГН ********** с адрес: гр.А., ул.“*** сумата от 885
/осемстотин осемдесет и пет/ лв. разноски по делото пред АРС и ПОС
предвид прекратяването на производството по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на стрА.те.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5