Решение по гр. дело №1104/2025 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 345
Дата: 7 ноември 2025 г.
Съдия: Пепа Димова Жекова
Дело: 20255610101104
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. гр. Димитровград, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пепа Д. Жекова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело №
20255610101104 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с
чл. 9, ал. 1 ЗПК и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД твърди, че се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника С. Й. Й. по
ч.гр.д. № 886/2025г. на Районен съд – гр. Димитровград. Длъжникът възразил
срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което обусловило
интереса на ищеца от предявяване на установителни искове за установяване на
вземанията по заповедта и осъдителни искове за вземанията, за които е
отказано издаване на такава заповед за изпълнение.
Ищецът твърди следните обстоятелства, от които произтичали
вземанията му:
На 17.02.2023г. - С. Й. Й. подава до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Последната е получила
разяснения, които са дали възможност да прецени доколко предлаганите
продукти съответстват на възможностите и на финансовото състояние.
Същата е декларирала, че е запозната и с Общите условия на „ПРОФИ
1
КРЕДИТ България” ЕООД, видно от Декларации. Получила е и
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр
с Допълнителна преддоговорна информация.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия
по ДПК № 40015541826 клиентът може да избере да закупи една или повече
допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното
на същите не е задължително условие за сключване на договора, а е
опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената възможност,
към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати
дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се
разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една
погасителна вноска. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя
свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит,
включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Общият размер на
договорното възнаграждение по кредита е предварително определен в
погасителния план.
Страните са се споразумели договорното възнаграждение по кредита,
което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита,
да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. Неизплатеното падежирало договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото е в размер на 150.64 лева, дължимо за периода
от 20.11.2023
На 17.02.2023 г. бил сключен договор за потребителски кредит №
40015541826 между „Профи Кредит България” ЕООД, като кредитор и С. Й.
Й., като длъжник., при следните параметри: Сума на кредита: 800.00 лв.; Срок
на кредита: 18 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 59.77 лева;
Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 20 то число
на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.57; Годишен лихвен
процент: 41.00; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита:
1075.91 лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са
както следва:- Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“:
320.00 лева;- Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“:
480.00 лева;-Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 44.45 лева.
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и
2
закупена допълнителна услуга е както следва:- Общо задължение: 1875.91
лева;- Общ размер на месечна вноска по договора: 104.22 лева;- Дата на
погасяване: 20-ти ден от месеца. „Профи Кредит България“ ЕООД
изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора, като на 20.02.2023 г.
превело парична сума в размер на 800 лева на длъжника С. Й. Й. чрез паричен
превод към EasyPay. Първоначално е изготвен погасителен план с определени
18 вноски с падежна дата – всяко 20-то число на месеца. Впоследствие
погасителният план се е увеличил с три вноски /до 21 на брой/. Увеличаването
броя на вноските се дължи на факта, че по ДПК №40015541826 С. Й. Й. е
поискала на два пъти промяна на погасителния план: 1.Безплатно отлагане на
вноски и 2.Безплатно намаляване на размера на погасителни вноски.
Подписани са два Анекса:
На 08.08.2023 г. е сключен Анекс №1 за отлагане на 5-та погасителна
вноска, за което е изготвен и нов погасителен план с 19 погасителни вноски,
по който клиентът трябва да погаси своето задължение и в края на същия да
погаси и отложената вноска. ГПР е бил намален на 43.62%.
На 11.09.2023 г. е сключен и Анекс №2 за намаляване на 3 погасителни
вноски – 6, 7 и 8. Сключен е Анекс № 2, ГПР се намалява на 38.63%.
Погасителните вноски насарстват до 21 на брой. Общият размер на
задължението остава непроменен след Анексите.
С. Й. Й. не е изпълнила задължението, което е поела по договора.
Преустановила е плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава,
направила е следните плащания по заема на дати: На дата 12.03.2023 г. са
платени 104.80 лева; На дата 31.05.2023 г. са платени 138.80 лева; На дата
01.08.2023 г. са платени 142.60 лева; На дата 07.08.2023 г. са платени 108.80
лева; На дата 02.11.2023 г. са платени 83.80 лева; На дата 04.12.2023 г. са
платени 55.80 лева; На дата 03.01.2024 г. са платени 56.80 лева; На дата
24.10.2024 г. са платени 48.80 лева; На дата 12.11.2024 г. са платени 48.80 лева;
На дата 09.12.2024 г. са платени 48.80 лева; На дата 07.01.2025 г. са платени
48.80 лева; На дата 07.03.2025 г. са платени 100.00 лева.
Общата сума на направените плащания по ДПК 40015541826 е в размер
на 986.60 лева. С нея е погасена сума в размер на 601.16 лева, съгласно
задължението по погасителен план - 7 пълни вноски. Частично плащане в
размер на 27.62 лева има по 8-та вноска /8-ма предвид двата Анекса/. В общата
3
сума на получените плащанията са включени и постъпили те плащания по
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 247.89
лева.
Заплатена е и законна лихва в размер на 47.55 лева, дължима от
20.11.2024 г. - датата на изтичане на погасителния план до 21.05.2025г. С
плащанията си клиентът е заплатил и 90.00 лева начислени такси по Тарифа.
Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК №
40015541826, а именно „КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ
ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички
разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на
просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни
обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения
на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа..“.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите
договорни задължения, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК
№ 40015541826 и е изпаднал в забава, към настоящия момент целият
погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо в
пълния си дължим размер. Последната вноска по погасителен план е била с
дата 20.11.2024г.
Искането до съда е да постанови решение, с което да се признае за
установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД срещу длъжника ни С. Й. Й. с ЕГН: **********, за следните
суми: главница – 596.34 лв. /петстотин деветдесет и шест лева и 34 стотинки/;
договорно възнаграждение – 150.64 лв. /сто ипетдесет лева и 64 стотинки/,
дължимо за периода от 20.11.2023 г. до 20.11.2024 г. – дата на изтичане на
погасителния план; възнаграждение за закупена и използвана услуга ,,Фаст‘‘ –
204.37 лв. /двеста и четири лева и 37 стотинки/, дължимо за периода от
20.11.2023 г. до 20.11.2024 г. – дата на изтичане на погасителния план и
възнаграждение за закупена и използвана услуга ,,Флекси‘‘ – 323.40 лв.
/триста двадесет и три лева и 40 стотинки/, дължимо за периода от 20.11.2023
г. до 20.11.2024 г. – дата на изтичане на погасителния план по договор за
потребителски кредит № 40015541826, ведно със законната лихва от
22.05.2025 г. до изплащане на вземането.
Представя банкови сметки, по които длъжникът може да плати сумите:
4
"Алианц Банк България" АД: IBAN: BG77BUIN95611000316182 BIC:
BUINBGSF. Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не постъпил отговор на
исковата молба от С. Й. Й.. В съдебно заседание ответницата посочва, че
процесния договор е нищожен.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
По ч.гр.д. № 886/2025г. на Районен съд – гр. Димитровград, съдът е
издал в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу С. Й. Й. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумите 596,34
лева (петстотин деветдесет и шест лева и 34 стотинки), представляваща
главница , ведно със законна лихва за период от 22.05.2025 г. до изплащане на
вземането, сумата 150,64 лева (сто и петдесет лева и 64 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 20.11.2023 г. до 20.11.2024 г.,
сумата 37,72 лева (тридесет и седем лева и 72 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 20.11.2024 г. до 21.05.2025 г., 204,37лева (двеста
и четири лева и 37 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга фаст за период от 20.11.2024 г. до изплащане на
вземането, 323,40лева (триста двадесет и три лева и 40 стотинки),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси за
период от 20.11.2024 г. до изплащане на вземането, 400,00лева (четиристотин
лева), представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска
по договор за кредит за период от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането,
както и държавна такса в размер на 34,25 лева (тридесет и четири лева и 25
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто
лева).
По делото не е спорно, а и от представения договор за потребителски
кредит бил сключен № 40015541826/17.02.2023 г. и преводно нареждане от
20.02.2023 г. се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД е
предоставило на С. Й. Й. заемна сума в размер на 800 лева, при годишен
процент на разходите 48,54 %, годишен лихвен процент 41 %, лихвен процент
на ден 0.11%, като общо задължение, включващо главница и договорна лихва,
5
е посочена сумата от 1075,91 лв. Заемателят се е задължил да върне заема на
18 месечни погасителни вноски, всяка от които от по 59,77 лева. В договора е
посочено още, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги С. Й. Й.
дължи и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 320,00 лева
и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 480,00 лева,
като общо посочената в договора като дължима месечна вноска, включваща
главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е 44,45
лева. Представени са Общите условия на дружеството и погасителния план
към договора.
На 08.08.2023 г. е сключен Анекс №1 за отлагане на 5-та погасителна
вноска, за което е изготвен и нов погасителен план с 19 погасителни вноски,
по който клиентът трябва да погаси своето задължение и в края на същия да
погаси и отложената вноска. ГПР е бил намален на 43.62%.
На 11.09.2023 г. е сключен и Анекс №2 за намаляване на 3 погасителни
вноски – 6, 7 и 8. Сключен е Анекс № 2, ГПР се намалява на 38.63%.
Погасителните вноски насарстват до 21 на брой. Общият размер на
задължението остава непроменен след Анексите.
По делото е представено едностранно съставено от ищеца извлечение по
сметка по договор за потребителски кредит № ********** към дата
26.06.2025 г., съгласно което ответницата е заплатила на ищеца по този
договор общо сумата от 986,60 лева, като е отразено, че остатъчното
задължение възлиза на 1274,75 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институции
по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства (както е в конкретния случая). Това определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9,ал. 4 ЗПК.
Представеният по делото договор за паричен кредит, подписан и
неоспорен от ответника, установява възникналото заемно правоотношение
между страните по делото, а получаването на отпуснатата в заем сума от 800
лева се доказва от представеното преводно нареждане по делото.
6
Видно от събраните по делото доказателства ответницата е заплатила на
ищеца по договора за потребителски кредит общо сумата от 986,60 лева –
факт, признат от ищеца и в исковата молба.
Предвид горното, съдът намира, че с извършените от ответника
плащания общо в размер на 986,60 лева, същият е погасил изцяло дължимата
от него сума за главница в размер на 800 лева, откъдето следва и
неоснователността на предявения установителен иск за дължимост на
главница в размер на 800 лева.
Съдът не възприема довода на ищеца и отразеното от него в
извлечението по сметка за извършените плащания, че с платените от
ответника суми в общ размер от 986,60 лева са погасени частично сумите за
главница, договорни лихви и възнаграждение за допълнителни услуги, поради
това, че клаузите, с които е уговорено възнаграждението за допълнителни
услуги и клаузата, с която е уговорено договорното възнаграждение
(договорни лихви) са нищожни, по следните съображения:
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът
обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в
споразумението за допълнителни услуги е определено общо възнаграждение
за няколко различни услуги. Наред с това, заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните договор. Така с уговарянето на
допълнително възнаграждение в размер, надхвърлящ дори главницата по
договора за кредит, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Следователно, на основание
чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл. 21, ал. 3ПК, тези клаузи са нищожни. Оттук следва и
неоснователността на предявения установителен иск за заплащане на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ 320,00 лева и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ 480,00 лева.
7
Клаузата, с която е уговорена договорната лихва в годишен размер 41 %
също е нищожна, защото надхвърля трикратния размер на законната лихва и
противоречи на добрите нрави. Съгласно решение № 906 от 30.12.2004 г. на
ВКС по гр.д.№ 1106/2003 г., ІІ т.о., решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по
гр.д.№ 315/2005 г., ІІ г.о., решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№
5093/2007 г., ІІ т.о. и др. противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем
(напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Налице е неравноправно
третиране на кредитополучателя като икономически по-слаб участник в
оборота. Оттук следва и неоснователността на предявения иск за установяване
на съществуване на вземане на ищеца за сумата от 150,64 лева - договорно
възнаграждение за периода от 20.11.2023 г. до 20.11.2024 г. – дата на изтичане
на погасителния план.
Предвид гореизложеното, предявените от ищеца против ответника
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх.В, против С. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: с.
Ябълково, ул. ,,Клокотница‘‘ № 1, общ. Димитровград, обл. Хасково, искове
за установяване съществуването на вземанията на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, за следните суми: главница – 596.34 лв. /петстотин
деветдесет и шест лева и 34 стотинки/; договорно възнаграждение – 150.64 лв.
/сто ипетдесет лева и 64 стотинки/, дължимо за периода от 20.11.2023 г. до
20.11.2024 г. – дата на изтичане на погасителния план; възнаграждение за
закупена и използвана услуга ,,Фаст‘‘ – 204.37 лв. /двеста и четири лева и 37
стотинки/, дължимо за периода от 20.11.2023 г. до 20.11.2024 г. – дата на
изтичане на погасителния план и възнаграждение за закупена и използвана
услуга ,,Флекси‘‘ – 323.40 лв. /триста двадесет и три лева и 40 стотинки/,
дължимо за периода от 20.11.2023 г. до 20.11.2024 г. – дата на изтичане на
8
погасителния план по договор за потребителски кредит № 40015541826, ведно
със законната лихва от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 886/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Димитровград,
като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9