Решение по дело №1787/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 516
Дата: 18 април 2012 г.
Съдия: Мина Георгиева Мумджиева
Дело: 20121100601787
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

18.04.2012г.

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, VІІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,  в закрито  съдебно заседание  на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година,  в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                                                               КАТИНА МИНЕВА

                                                                

 

като разгледа докладваното от съдия М.Мумджиева в.н.ч.д. 1787 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.341, ал.2  от НПК.

         С разпореждане от 09.02.2012г. на председателя на СРС, НК, 106 състав  по НОХД 23141/2011г. е прекратено съдебното производство, образувано по внесен в съда обвинителен акт срещу Г.Б.Д. за извършено от него престъпление по чл.211, пр.2, вр. с чл.209, ал.1, пр.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК. 

         Срещу така постановеното разпореждане е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт.

         За да прекрати съдебното производство, СРС е приел за установено, че  неправилно производството е било проведено в отсъствието на обвиняемия, без да са налице предпоставките на чл.206 от НПК.

В протеста се изразява становище, че са налице всички изискуеми предпоставки за образуването на съдебно производство, тъй като са били спазени изискванията на процесуалния закон, тъй като обвиняемият  е бил разпитан първоначално като свидетел  и така е бил запознат, че срещу него има образувано наказателно производство. Подчертава се факта, че обвиняемият е обявен за общодържавно издирване със съответна телеграма и бюлетин.

         Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите в протеста и мотивите в атакуваното разпореждане, намира за установено следното.

         Протестът е  неоснователен.

         Не се спори относно факта, че производството е протекло срещу Г.Б.Д. задочно и привличането му в процесуалното качество на обвиняем е извършено за първи път на 11.10.2011г., с постановление то същата дата, предявено на служебния защитник на 24.11.2011г.

         Спорът, иницииран с протеста срещу първоинстанционния съдебен акт, се повдига във връзка с решаването на въпроса дали са били налице основанията за провеждане на задочно производство срещу Д..

         При собствен анализ на доказателствата, относими към процедурата по призоваването на обв. Д., съдът намира за установено следното.

         Наказателното производство е било образувано с постановление на СРП от 30.03.2007г. за деяние, извършено на неустановена дата през 2005г. По делото са приложени доказателства, че през м. март 2007г. Г. Д. се е намирал в затвора в гр. П. (л.4 от ДП).  По делото са били налични и доказателства за регистрирана фирма – Д. – Г.Д.  с адрес на управление – гр. С., ж.к. „Л.”, бл.*, вх*, ет.*, ап.* (л.22 от ДП). Пред м. октомври 2008г. от този адрес Г. Д. е бил призоваван нередовно, с отбелязване, че през посочения по-горе период там живее наемател, който не го познава. (л.68, л.72  от ДП). За Д. е бил установен и адрес за призоваване в ж.к. „Х.С.” № **, вх.*, ет.8, ап.94, известен на органите на полицията от справка БДС ( л.23 от ДП, л.54 от ДП). През м. юли 2008г. за Г. Д. са били изискани всички необходими справки, без да е проведена процедура по призоваването му от известните по делото адреси.  Първите действия по призоваване датират от  м. ноември 2008г. с оглед приложена по делото призовка от същия месец, изпратена на адреса в ж.к. „Х.С.” (л.66 от ДП).  На този адрес Г. Д. е бил призован редовно чрез съсед. През 2009г. отново е редовно призоваван чрез лице, живущо на същия адрес. (л.82 от ДП).

          Видно е, че Г. Д. се е явил и е бил разпитан в процесуалното качество на свидетел на 20.10.2008г. (л.74 от ДП), докато в приложените по делото призовки, включително и тези, които са оформени по надлежен ред, е посочена дата за явяване – 03.11.2008г. В тази връзка следва да се заключи, че органите на досъдебното производство са разполагали с ефективен начин да призоват Г. Д. дори и за дати, за които липсват надлежно оформени отрязъци от призовки.

       С оглед всичко изложено не може да се приеме, че след като еднократно Д. не е бил намерен на известния по делото адрес, удостоверено с докладна записка  от 02.05.2011г., са изчерпани възможностите за неговото редовно призоваване. ( л.198 от ДП). Още повече, че след 02.05.2011г – датата, посочена в докладната записка и след обявяване на Д. за издирване с постановление за установяване на адрес (л.207 от ДП), Г. Д. се е явил за провеждане на процесуално-следствени действия и този факт е удостоверен със съдържащия се по делото протокол за разпит на свидетел от 17.06.2011г. (л.219, л.220 от ДП). От съдържанието на този протокол е видно, че Г. Д. е посочил адрес за призоваване, различен от известния по справка БДС, а  именно – ж.к. „Х.С.” , бл.**, ет.**. Г. Д. е посочил и възможност за призоваване чрез неговата майка – Н.Д., както и телефони на въпросното лице. По делото не се съдържат доказателства Г. Д. да е бил търсен на така посочения от него адрес. Напротив, последващото призоваване е отново на адреса по справка – БДС, за който от протокол за разпит от 17.06.2011г. става ясно, че не е актуален. (л.246 от ДП). Ето защо при така проведените действия по установяване и призоваване на Г. Д. преди да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност е необосновано твърдението в протеста, че са извършени всички възможни процесуално- следствени действия, за да се осигури личното участие на обвиняемия в наказателното производство. Поначало обявяването на Д. за ОДИ  е прибързано, тъй като няма данни да се е укривал и да е пребивавал на различен адрес от посочения. Липсват доказателства обвиняемият да е знаел, че има качеството на обвиняем и има задължение да спазва предвиденото за този участник в производството процесуално поведение. Изводът в тази насока не се променя от факта, че с допълнителни усилия Г. Д. е обявен за общодържавно издирване към датата на предявяване на обвинението на неговия служебен защитник. И това е така поради естеството на издирвателните мероприятия, които във всички случаи са започнали след 24.11.2011г., когато са изчерпани действията в досъдебната фаза на производството. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обосновано СРС е прекратил съдебното производство с указание да бъде проведено щателно издирване. Във всички случаи водещият разследването следва да изиска справка за хода на проведените издирвателни мероприятия. С оглед констатациите на въззивния съд следва да се проведе и опит за призоваване на обвиняемия от посочения от него адрес в протокол за разпит от 17.06.2011г., както и чрез неговата майка  Н.Д..

Мотивиран от горното и на основание чл.341, ал.1 вр. с чл.249, ал.3 от НПК, чл.345,ал.1 от НПК, въззивният съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на СРС, НО, 106 състав по НОХД 23 141/2011г. от 09.02.2012г.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                 

 

1.

        

                                                                                  

            2.