Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 165
29.04.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на
двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело №
326 по описа за 2020 година по описа на съда,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на М.Ю.Ю., ЕГН : **********, адрес ***, подадена чрез адв.М.Ф.,
срещу Ревизионен акт № Р-16002619003655-091-001/20.12.2019 г., потвърден с
Решение № 113/09.03.2020 г. на Директор на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП
гр.Пловдив.
В
жалбата се посочва, че обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен - издаден
в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, явно необоснован и
немотивиран - фактическите констатации и правните изводи, до които достигнал
ревизиращият орган, не се подкрепяли и били в противоречие със събраните
доказателства, повечето от които изобщо не били предмет на проверка и анализ при
изготвянето на констатациите и формирането на изводите, както по време на
извършване на ревизията и при издаване на обжалвания ревизионен акт, така и от
горестоящия административен орган, пред който се развило производството по
обжалването на акта по административен ред. РА бил издаден от компетентният
орган при липса на формирани у същия ясни и конкретни мотиви, които да
обосновават правилността на установените задължения и да опровергават
представените от ревизираното лице доказателства. Вследствие на горното, РА бил
постановен и при допуснати особено съществени нарушения на административно-
производствените правила и принципи на данъчния процес - на служебното начало,
обективност при извършване на ревизията, пълнота и всестранност на
доказателствата и др.
На
първо място, жалбоподателят счита, че неправилно ревизията протекла по реда на
чл. 122 от ДОПК и неправилно на ревизираното лице била определена основа за
облагане с ДДФЛ за 2018 г. по реда на ал. 2 на чл. 122 от ДОПК. Съгласно вече
константната съдебна практика на ВАС, за да се приложи чл. 122 от ДОПК при
установяването на дължимия данък, следвало да е налице особен случай, който да
препятства извършването на ревизия по общия ред за определяне на конкретното
данъчно задължение, за конкретния данъчен период и за конкретния данъчен
субект. Тези особени случаи били уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и
следвало да са установени обективно от органа по приходите в условията на пълно
доказване. В случая не само че не било доказано наличието на основание за
преминаване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, но не било и ясно
дефинирано такова основание. В самото начало на РД, представляващ мотиви за
издаване на обжалвания РА и оттам неразделна част от същия, по отношение на
процедурата на извършване на ревизията било посочено, че „с оглед описаното и
при всички събрани в хода на ревизията доказателства са установени
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК“ (стр. 3, първи абзац на РД). Вследствие на което, на основание
чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ДО определил основата за облагане с преки и косвени
данъци, след задължителен анализ на всяко едно от относимите към съответния
данъчен субект обстоятелства, визирани в ал. 2, т. 1 до т. 16 на чл. 122 от ДОПК. Съгласно чл. 122, ал. 3 от ДОПК, ревизионният доклад се обосновавал с
обстоятелствата по ал. 1 - тези, които обосновават наличието на предпоставките
за преминаване към определяне на основата на облагане по реда на чл. 122 от ДОПК и обстоятелствата по ал. 2 - тези, които следва да бъдат взети предвид при
определяне на основата за облагане на ЗЛ, в случаите на извършване на ревизия
по чл. 122 от ДОПК. Това означавало, че доказването наличието на предпоставките
по чл. 122, ал. 1 от ДОПК било отделно и самостоятелно от анализа по чл. 122,
ал. 2 от ДОПК, с цел определянето на основата за облагане. В случая
ревизиращият орган приел наличието на предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК,
без да бил доказал и обосновал този свой извод с конкретно посочени факти.
Посоченото в РД наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК
не било достатъчно, за да обоснове наличието на предпоставките за извършване на
ревизията по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По никакъв начин в РД не били посочени за
какви приходи става дума, които били укрити от жалбоподателя - обстоятелството
по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Когато ставало дума за приходи, то същите
следвало да бъдат обективно установени, трябвало да бъде установено тяхното
получаване и съответно укриването им. В случая такова установяване на получени
приходи от лицето през 2018 г., които същото да било укрило, не било
установено. Не било доказано наличието на предпоставката и по чл. 122, ал. 1,
т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност да не съответстват на имущественото и финансовото състояние на
ревизираното лице. С връченото на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, уведомление
изх. № Р- 16002619003655-113-001/30.08.2019 г. лицето било уведомено, че в хода
на ревизията били установени следните обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК - до започване на ревизията не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017
г., когато задължението се определя по декларация; т. 2 от ДОПК - налице са
данни за укрити доходи; и т. 5 от ДОПК - документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци, липсват, поради което основата
за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за
периода 01.01.2017 г. - 31.12.2018 г., и осигурителният доход за установяване на
задълженията за ЗОВ, ще бъде определена по реда на чл. 122 - 124а от ДОПК. С
това уведомление, което било задължително при извършване на ревизията по реда
на чл. 122 от ДОПК, лицето по никакъв начин не било уведомено, че органите по
приходите са констатирали наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност не съответстват на имущественото и финансовото състояние на
ревизираното лице, което обстоятелство горестоящият административен орган приел
за доказано в постановеното от него решение. Всички тези конкретни факти водели
до нарушаване правото на защита на ревизираното лице още в хода на извършваната
му ревизия, и обосновавали твърдението, че е допуснато процесуално нарушение
при извършване на ревизията, приключила с обжалвания РА.
На
следващо място, от констатациите, съдържащи се в РД, ставало ясно, че по
отношение на 2018 г. било установено, че извършените от ревизираното лице
разходи превишават постъпленията на същото със сумата от 104 784.16 лв. По
отношение на тази разлика ревизиращият орган посочил, че като се имат предвид
установените фактически обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и на основание
на извършения анализ на относимите към данъчния субект обстоятелства по чл.
122, ал. 2 от ДОПК за ЗЛ е установен доход от извършвана трудова дейност за
периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. До този извод ревизиращият орган
стигнал вследствие извършения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и по-конкретно въз основа на изготвения за целите на ревизията паричен
поток на ревизираното лице за периода от 2016 г. до 2018 г. вкл. Още с
възражението срещу РД, жалбоподателят възразил срещу констатациите на ревизията
и заявил, че много от фактите и обстоятелствата, които имат значение за
финансовото му състояние и към съставения паричен поток, не са били взети
предвид от ревизиращия орган, като към възражението приложил и доказателства за
тези факти. Касаело се за доказателства за реализираните от В. Р. Х. (жената, с която жалбоподателят
повече от 20 г. живеел на семейни начала и от която имал деца) и от Б.В.Х. - дъщеря на
ревизираното лице, доходи, както и декларация от двете, с която същите
декларирали, че реализираните от тях доходи в Х. предоставили на М.Ю. за
подпомагане на семейния им бизнес. Органът, издал РА, след като констатирал
постъпилото възражение с приложените към същото доказателства приел, че същите
не опровергават изводите на ревизиращия орган, тъй като представените
удостоверения от данъчната служба на Х. установявали единствено получените
доходи от лицата за периода от 2014 г. до 2018 г. вкл., но не и изразходваните
от тях средства за издръжка. По отношение на декларациите от лицата, същите не
били кредитирани с аргумент, че представляват частни документи, които
удостоверяват изгодни за издателя факти, поради което не са годно доказателство
в процеса.
Жалбоподателят
счита констатациите на ревизията и формираните от приходния орган изводи за
неправилни и незаконосъобразни, вследствие нежелание на същия да установи
безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и
отговорността на задълженото лице. В случая в хода на ревизията не било
доказано по надлежния ред извършването на разходи, които да не съответстват на
доходите на лицето. Доказването в данъчните производства, в частност в
ревизионното производство, било съвкупност от процесуални действия и включвало
събирането - както служебно от органа, така и по искане на ревизираното лице,
преценка и анализ на доказателствата. Така се реализирал един от основните
принципи на данъчния процес - принципът за обективност при установяване на
фактите и обстоятелствата, които са от значение за правата и задълженията на
задължените лица. Истината за тези факти можела да се установи единствено при
точното спазване на правните норми, а тези правни норми били обособени в глава
8 от ДОПК - Доказателства и доказателствени средства. Не винаги за всеки факт
съществувал изричен писмен документ, който го установява, в някои случаи
истината за този факт се извличала чрез други средства, които било пряко, било
косвено свидетелствали за същия. Последните не следвало да се пренебрегват и
игнорират при преценката и анализа на доказателствата в хода на ревизията.
Безспорно в случая органът, извършил ревизията и издал РА, както и горестоящият
административен орган, неправилно интерпретирали и анализирали събраните
доказателства, включително и тези, представени с възражението срещу РД,
вследствие на което достигнали до неправилния извод за наличие на
несъответствие между реализираните от жалбоподателя доходи и извършените
разходи през 2018 г., вследствие на което пристъпили към определяне на основа
за облагане по реда на ал. 2 на чл. 122 от ДОПК.
Прието
било, че за ревизираната 2018 г. е налице несъответствие между извършените
разходи и получените приходи/доходи на ревизираното лице, което несъответствие
било определено като недекларирани доходи за 2018 г. в размер на 104 784.16 лв.
Настоящата
ревизия била предшествана от извършена на физическото лице М.Ю. проверка за
съпоставка на имуществото и доходите на същото за периода 01.01.2016 г. до
31.12.2018 г. Още в хода на проверката въз основа на представените от лицето
обяснения и доказателства било установено, че същото дълги години пребивало и
работило в Х., където реализирало и доходите си. Представени били доказателства
за размера на реализираните доходи за периода от 2011 г. до 2015 г. вкл., а в
хода на ревизията - и за реализираните доходи за периода от 2008 г. до 2011 г.
Същевременно в хода на ревизията лицето представило данни и за реализираните от
В. Р. Х. доходи, както и за размера на реализираните доходи от дъщеря му - Б.Х..
В отговор на връченото му в хода на ревизията искане №
Р-16002619003655-040-010/22.07.2019 г., ревизираното лице посочило, че същият
към момента пребивава в Б., а семейството му - жена му и децата му продължават
да живеят и работят в Х.. Макар със съпругата си да нямали брак, то от
представеното Удостоверение за пребиваване в Х. било видно, че те заедно с
децата си живеят на един адрес в Нидерландия, като при идването си в Б. също
били на един адрес. По отношение на внесените лични средства в дружеството,
РЛ посочило, че същите са с произход
както реализирани от него доходи, така и доходи на съпругата му и дъщеря му,
като с обяснението представил справка за размера на доходите на В.Х. и В. Х..
Ревизиращият орган приел за доказани единствено доходите на жалбоподателя на
база представените от лицето декларации за периода от 2008 г. до 2015 г. и след
приспадане на извършените от същия разходи, които били разходи на цялото му
домакинство, установил, че към 01.01.2016 г. наличните парични средства у
ревизираното лице са в размер на 172 053.40 лв.
С
жалбата по административен ред жалбоподателят оспорил приетото от ревизията
начално салдо към 01.01.2016 г. с аргумент, че същото е твърде занижено и
необективно, както и паричния поток за 2017 г. и 2018 г, доколкото в приходната
част на същия не били включени предоставените на лицето парични средства от съпругата
му В.Х. и дъщеря му с произход - техни доходи от Х.. Въпреки, че облагането не
било семейно, от представените писмени доказателства за реализираните доходи от
двете лица, както и от представените от тяхна страна писмени декларации, се
установявало, че и техните парични средства, получени от работата им в Х., били
използвани от жалбоподателя, както било посочено в декларациите за финансиране
на „семейната“ им фирма.
Още
в хода на проверката в отговор на искане № ПФ 16002618000811-040-001/18.01.2019
г., М.Ю. декларирал, че към 01.01.2016 г. разполагал в брой със сума в размер
на около 330 000 лв. Тази сума лицето обосновало с представените доказателства
за получените от него доходи в Х., като в хода на ревизията представил и
доказателства за размера на доходите и на другите членове от домакинството му,
а именно жената, с която е във фактическо съжителство и дъщеря им. Напълно
естествено и нормално било лица, които съжителстват и живеят заедно в едно
домакинство, както РЛ и майката на децата му - В. Р. Х., да си помагат, както в
случая съпругата му му предоставила средствата, които реализирала от работата
си в Х. за издръжка на семейството и подпомагане на семейния бизнес. Макар по
смисъла на СК между тях да нямало възникнала общност на приходите и разходите,
то такава реално била налице, поради съвместното им съжителство. Освен В.Х., и
дъщерята на жалбоподателя предоставила на същия реализираните от нея доходи в Х.,
видно от изрично изготвената от същата декларация, приложена към възражението
срещу РД. Тоест произходът на средствата, с които жалбоподателят извършил
установените от приходния орган разходи, а именно внесени от същия средства в
дружеството, чийто едноличен собственик е "ЕНКА 1" ЕООД и вноските по
банковите му сметки, бил известен и доказан от ревизираното лице в хода на
ревизията. А това били именно средства, които лицето получило като доход от
работата си в Х., който доход бил надлежно доказан като получен и деклариран от
М.Ю. пред компетентните власти в Х., както и доходи, получени от В. Р. Х. –
жената, с която живеел във фактическо съжителство на един адрес и имали общи
деца. Това обстоятелство било надлежно установено пред ревизиращите органи с
извлечение от общинския регистър с лицата на Община Хага, район Ескамп, от
което извлечение се виждала датата на установяване на жалбоподателя и
семейството му в Х. и адреса, на който били установени. Освен съпругата му и
дъщеря му - Б.В.Х. предоставила на баща си дохода, който получила от работата
си в Х., за подпомагане на семейния им бизнес, а именно дейността на
дружеството "ЕНКА 1" ЕООД. Напълно неоснователно ревизиращият орган,
дори и след представяне към възражението срещу РД на декларации от съпругата В.
Р. Х. и от дъщерята Б.В.Х., ведно с удостоверение от съответната данъчна служба
на Нидерландия, с легализиран превод на български език относно размера на
регистриран получен доход от тези лица, отказал да признае заявеното от
жалбоподателя по време на ревизията обстоятелство, че получил напълно
безвъзмездно, като паричен ресурс и техните доходи от положения труд и не
включил същите както в началното салдо на лицето, така и в паричния поток за
всяка една от годините. По категоричен начин се доказвала финансовата
обезпеченост на двете лица да предоставят на ревизираното лице съответните
парични средства, тоест доказано било изпълнението на материалните предпоставки
на чл. 225, ал. 2 от ЗЗД. Съответно от страна на приходния орган не били
предприети никакви действия с цел събиране на доказателства, оборващи
доказателствената стойност на представените от ревизираното лице доказателства
във връзка с предоставените като паричен ресурс доходи от положен труд от съпругата
и дъщерята на ревизираното лице. Още с отговора на първото връчено искане до
лицето във връзка с извършваната му ревизия, същото посочило, че всички вложени
в дружеството средства са от неговите доходи, доходите на съпругата му - В. Р.
и дъщеря му Б.Х., реализирани в Х., като представил и доказателства в тази
връзка. Ревизиращият орган в рамките на срока за извършване на ревизията не
предприел никакви действия, в това число и по реда на обмен на информация между
държавите, за събиране на доказателства, оборващи тези предоставени от
ревизираното лице документи. Поради което напълно неоснователно се игнорирало
обстоятелство, което било доказано по съответния ред от представените
доказателства. Ако и тези доходи бъдели включени в приходната част на паричния
поток за всяка една от годините, щяло да се установи, че не е налице превишение
на разходите над приходите и липсвал недостиг на средства, който да бъде
определен като доход за 2018 г., подлежащ на облагане с данък върху доходите,
осигурителни и здравно осигурителни вноски.
Сочи
се още, че изготвеният на ревизираното лице паричен поток за всяка една от
годините - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. бил неправилен, тъй като съпоставката не
била само между тези приходи и разходи, които били извършени в брой, по
небанков път. Също така ревизиращият орган не бил включил в паричния поток на
лицето за 2016 г. получената от същото в брой сума от продажбата на поземлен
имот, за която бил съставен НА за покупко - продажба № 45/20.10.2016 г.,
представен на органа по приходите.
На
следващо място, РА бил незаконосъобразен и относно установените със същия
задължения за ЗОВ за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. РА в тази част бил
незаконосъобразен и поради това, че не било доказано въпросната разлика между
приходите и разходите да е доход от трудова дейност по аргумент от чл. 6, ал.
2, чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО или от друга дейност, за която
се дължат осигурителни вноски. Не била налице законова презумпция, че
недостигът на парични средства и укритите доходи представляват доходи от трудова
дейност. В разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО законодателят изрично посочвал,
че осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на
осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход, като в
процесния случай следвало органите по приходите да обосноват по несъмнен начин,
че недостигът на парични средства и укритият доход били вследствие на
осъществявана трудова дейност от ревизираното лице през 2018 г., а това не било
установено по никакъв начин. Презумпция за трудова дейност не се извличала нито
от чл. 124а от ДОПК, нито от посочените разпоредби на КСО. За да била налице
такава, то тя трябвало да е въздигната от законодателя в правна норма.
Констатации, а и доказателства в тази насока - а именно, че установеният
недостиг на парични средства при извършената съпоставка на годишна база на
разходите и доходите, представляват доход от трудова дейност, липсвали както в
РД, така и в РА.
При
извършване на процесната ревизия, приключила с обжалвания РА, липсвала обективна
и компетентна преценка на фактите и обстоятелствата, които имали значение за
облагането на лицето, поради което извършеното му облагане с допълнителен данък
общ доход за 2018 г. и допълнително начисляване на задължителни осигурителни
вноски било напълно неоснователно и незаконосъобразно. Дори в светлината на
това, че не било изяснено дали М.Ю. има статут на местно лице по смисъла на
ЗДДФЛ или не бил местно лице. Това обстоятелство не било обект на установяване
и обследване, въпреки данните за това, че семейството му живее в Х., откъдето
били придобити и основната част от неговите доходи, установени в хода на
ревизията.
С
оглед горното се твърди, че ревизионният акт, с който са установени задължения
за данък върху годишната данъчна основа и задължителни осигурителни вноски на
самоосигуряващото се лице, извън декларираните и внесени от същото за
ревизирания период, бил незаконосъобразен - издаден в противоречие на
материалния и процесуален закон, необоснован, доколкото констатациите в същия
не били подкрепени с доказателства, поради което се моли да бъде отменен. Жалбоподателят
прави искане за присъждане на произтеклите
от делото разноски.
Ответникът
по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр.Пловдив, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище, моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът,
след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят
М.Ю.Ю., ЕГН: **********, е с регистриран постоянен адрес ***. Същият е
управител и едноличен собственик на капитала на еднолично дружество с
ограничена отговорност с наименование „ЕНКА 1“ ЕООД с ЕИК по Булстат: 20*******,
вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията на 02.06.2018 г. със
седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.„К.Б. № *, ет. 8, ап. *Производството
по издаване на оспорения в настоящото производство ревизионен акт е инициирано
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-1600261903655-020-001/13.06.2019 г. на Й. Т. М. - Началник на сектор „Ревизии“,
Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, с която заповед е възложено
извършване на ревизия на М.Ю.Ю., ЕГН : **********, адрес ***, с обхват на
ревизията – Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., ДОО – за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., Универсален пенсионен фон за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. Определен е
срок за приключване на ревизионното производство - три месеца от датата на
връчване на заповедта, като посочената заповед е надлежно връчена по електронен
път на ревизираното лице на 17.06.2019 г. Заповедта е изменена със Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-1600261903655-020-002/17.09.2019
г. по отношение на срока за завършване на ревизията, като е определена нова
крайна дата – до 17.10.2019 г., която заповед за изменение е връчена надлежно
по електронен път на ревизираното лице на 17.09.2019 г.
В хода на ревизията на
жалбоподателя е връчено Уведомление изх. № Р-6002619003655-113-001/30.08.2019 г., с което на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК същият е уведомен, че в хода на ревизията са установени следните
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК - до започване на ревизията не е
подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г., когато задължението се определя по
декларация; т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити доходи; и т. 5 от ДОПК –
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци
липсват, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2018 г. и
осигурителният доход за установяване на задълженията за ЗОВ, ще бъде определена
по реда на чл. 122 - 124а от ДОПК. От ревизираното лице са изискани декларации
за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3, както и писмени обяснения,
придружени със съответните доказателства.
След
завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК,
резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад №
Р-16002619003655-092-001/31.10.2019 г. (стр. 73), срещу който е подадено Възражение
вх.№ 25875/13.12.2019 г. от страна на ревизираното лице (стр. 34). В същото е посочено, че в хода на
производството не са установени всички относими факти и във връзка с това се
представят допълнителни писмени доказателства, установяващи реализирани в
чужбина доходи от В. Р. Х. – жената, с която ревизираното лице живее на семейни
начала, и Б.В.Х. – негова дъщеря, които същите са предоставили на М.Ю. за
издръжка на семейството и подпомагане на семейния бизнес. Приложени са
декларации от посочените лица, данни за доходите им за периода 2014 – 2018 г.,
както и данни от общинския регистър на Община Хага.
Видно
от находящото се в материалите по делото извлечение от Общински регистър за
лицата от Община Хага, район Ескамп (л.
60)
за
М.Ю.Ю., съставено на 18.10.2019 г., датата на установяването на жалбоподателя в
Нидерландия (Х.) е 11.02.2008 г., същият е с регистриран настоящ адрес:
Спортзихт 5 (жилищен адрес), 2543RH Хага. Други вписани лица на този адрес са: В.
Р. Х., Х. Д. С.и Б.В.Х..
Видно
от находящата се по делото Декларация (л. 39), В. Р. Х., ЕГН: ********** е
декларирала, че е предоставила на М.Ю.Ю., с когото живее на семейни начала в
едно домакинство и има общи деца,
следните суми, които е придобила от Х., а именно: 2014 г. – 7 768,00
евро, 2015 г. – 9 846,00 евро, 2016 г. – 20 391,48 евро или общо 48 248,00
евро.
Видно
от находящата се по делото Декларация (л. 41), Б.В.Х., ЕГН: **********, е
декларирала, че е предоставила на баща си М.Ю.Ю., следните суми, реализирани доходи в Х., а
именно: 2015 г. – 1 115,00 евро,
2016 г. – 1 857,00 евро, 2017 г. – 7 383,00 евро, 2018 г. – 23 781,00 евро или
общо 34 136,00 евро.
Представени
са и Удостоверения за регистриран доход от Данъчна служба, Пощенска кутия 9047,
7300 GJ
Апелдоорн, с дата на разпечатка от секцията в интернет страницата Моята данъчна
служба 9 септември 2019 г. на името на В. Р. Х. и на името на Б.В.Х. относно
регистрирани доходи на двете лица, които като периоди и суми съвпадат изцяло с
посочените периоди и декларирани като предоставени суми в горепосочените
декларации, представени от лицата в хода на ревизионното производство.
След
преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и
обстоятелства, както и на
допълнително представените доказателства и изложени възражения, органът, възложил ревизията, и
ръководителят на ревизията са постановили процесния Ревизионен акт №
Р-16002619003655-091-001/20.12.2019 г. (стр. 26), издаден от Й. Т. М., Началник на
сектор, възложил ревизията, и Е. С. Ц., Главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията. С цитирания ревизионен акт с оглед направената съпоставка
на извършените парични разходи с получените приходи/доходи, ревизионният екип е
установил недекларирани доходи за 2018 година в размер на 104 784.16 лв.,
съответно определил върху същия дължими задължителни осигурителни вноски, данък
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и лихва за невнесения в законоустановения срок данък.
С ревизионния акт са установени следните задължения на М.Ю.Ю. за ревизирания
период 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г., а именно: Данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 9 593.00
лв. – главница и 623.60 лв. лихва; вноски за ДОО за самоосигуряващо се
лице за 2018 г. в размер на 3 895.15 лв.
– главница и 283.26 лв. лихва; вноски за
ДЗПО – УПФ за самоосигуряващо се лице за 2018 г. в размер на 1 315.93
лв. – главница и 92.54 лв. лихва, и
вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за 2017 г. в размер на
73.60 лв. – главница и 15.10 лв. лихва и за 2018 г. в размер на 2 105.49 лв. –
главница и 153.12 лв. лихва или задължения в общ размер от 18 150.79 лв.
В
срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, с жалба вх. № 20-31-3/10.01.2020 г. (стр. 23) по
описа на ТД на НАП – Пловдив (подадена
на 02.01.2020 г. в деловодството на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково), ревизираното лице е оспорило
констатациите, обективирани в ревизионния акт, пред Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП – Пловдив. По повод
така подадената жалба, с Решение № 113 от 09.03.2020 г. (стр. 15), решаващият орган е потвърдил
изцяло ревизионния акт. Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е
връчено на ревизираното лице по електронен път на 11.03.2020 г., видно от
приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път (стр. 14). Последвало е подаване на жалбата
до съда чрез Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, входирана с вх. № 94-00-41/20.03.2020
г. (стр.
7).
Видно
от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
45, том III, рег. № 6298, Дело № 412 от 2016г. (л. 218), е, че на 20.10.2016 г. С.С. А., Й.Д.А.а
и М.Ю.Ю. са продали на „ЕНКА 1“ ЕООД, с представител и управител М.Ю.Ю. свой
съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Хасково, ул. „Г. И.“ № *и ул. „К. В.
№ *с площ от 484 кв. м. за сумата от 9 900.00 лв., която сума е платена в брой.
С
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132, том IV, рег. № 7773, дело № 565 от
2017 г. (л.
200),
М.Ю.Ю. и В. Р. Х., представлявана от пълномощника си М.Ю.Ю., са продали на
30.10.2017 г. на М. С. Т.и З. Т. Т., недвижим имот, находящ се в гр.Х. ул.„К.
Б.“ № *за сумата 138 864.00
лв. По искане на двамата продавачи цялата продажна цена е преведена по банкова
сметка *** М.Ю.Ю..
С
оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна, по искане на
жалбоподателя, в хода на производството бе назначена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че в
ревизионното производство М.Ю.Ю. е декларирал, че доходите му са от работа в Х.,
внесени в страната в брой при пристиганията му в Б. и от продажбата на
апартамент с Нотариален акт № 132/30.10.2017 г. в гр.Хасково. При извършена
предходна проверка същият представил годишни данъчни декларации за облагаемите
си доходи в Х. за периода 2011 г. – 2015 г., според които фискалната му печалба
в лева за този период възлиза на сума в общ размер от 169 104.97 лева.
Съобразно
поставената към експертизата задача, вещото лице установило предоставени на
жалбоподателя средства от следните лица: В. Р. Х., ЕГН: **********, която
декларирала, че е предоставила на М.Ю.Ю., с когото живее на семейни начала в
едно домакинство и има общи деца, за
периода 2014 г. – 2018 г. сума в общ размер от 48 248 евро с левова
равностойност 94 364.89 лева. Б.В.Х. декларирала, че е предоставила на
баща си М.Ю.Ю. реализирани доходи в Х., за
периода 2015 г. – 2018 г. в общ размер от 34 136 евро с левова
равностойност 66 764.21 лева.
По отношение
на приходите на жалбоподателя вещото лице установява следните такива за
конкретните години:
За 2016 г. -
от продажба на недвижим имот с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 45, том III, рег. №
6298, дело № 412 от 2016г. - в размер на 3 300.00 лв., предоставени средства
от В. Р. Х. - в размер на 10 016.00 евро с левова равностойност – 19
589.59 лв. и предоставени средства от Б.В.Х. в размер на 1 857.00 евро с левова
равностойност – 3 631.98 лв.
За 2017 г. -
от продажбата на недвижим имот с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 132, том IV, рег.
№7773, дело № 565 от 2017г. - в размер на 138 864.00 лв., предоставени средства
от В. Р. Х. - в размер на 10 192.00 евро с левова равностойност – 19 933.82
лв. и предоставени средства от Б.В.Х. - в размер на 7 383.00 евро с левова
равностойност – 14 439.89 лв.
За 2018 г. -
предоставени средства от В. Р. Х. в размер на 10 426 евро с левова
равностойност 20 391.48 лв. и предоставени средства от Б.В.Х. в размер на 23 781.00
евро с левова равностойност – 46 511.59 лв.
Направено е
и подробно изследване и на разходите на жалбоподателя за този период.
На
база така събраните данни и съобразно поставените към експертизата въпроси, в
заключението си вещото лице изготвя съпоставка между доходите и разходите на
жалбоподателя за периода от 2016 г. до 2018 г. в четири варианта.
В първия вариант от заключението е
извършена съпоставка между доходи и разходи съгласно данните по ревизионния акт
с начално салдо към 01.01.2016 г. в размер на 172 053.40 лева, при което без
наличието на постъпления през 2016г., установените налични парични средства към
31.12.2016 г. са в размер на 89 243.37 лв. При съпоставка между доходи и
разходи за 2017 г. установените налични парични средства в брой към 31.12.2017 г.
били в размер на 29 682.05 лв. При съпоставка между доходи и разходи за
2018 г. се установявало, че към 31.12.2018 г. разходите превишават
постъпленията със сумата 104 784.16 лв. С оглед така направените изчисления по
Ревизионен акт бил налице недостиг на парични средства у жалбоподателя към
31.12.2018 г. в размер на минус 104 874.16 лв.
Във втория
вариант на заключението си експертизата извършва съпоставка на доходи и разходи,
като приема, че наличните парични средства към 01.01.2016 г. възлизат на сума в
размер на 330 000.00 лева (колкото са
декларирани от жалбоподателя в отговор на искане № ПФ
16002618000811-040-001/18.01.2019 г.), като към
постъпленията за периода вещото лице включва и предоставените средства от В.Х.
и Б.Х., както и сумата, получена от продажбата на съсобствен недвижим имот с НА
№ 45/20.10.2016 г. В този вариант установените
налични парични средства към 31.12.2016 г. са в размер на 252 711.54 лв. При извършената в този вариант
съпоставка на доходи и разходи за 2017 г. установените налични парични средства
към 31.12.2017 г. били в размер на 248 396.76 лв., а към 31.12.2018 г. -
182 671.08 лв. При така направените изчисления вещото лице стига до извода, че
не е налице недостиг на парични средства у жалбоподателя към 31.12.2018 г.
В третия вариант на заключението си вещото
лице извършва съпоставка на доходи и разходи, като приема, че наличните парични
средства към 01.01.2016 г. възлизат на сума в размер на 208 684.14 лева, като в тази сума са включени реализираните
от жалбоподателя доходи, съобразно посоченото в ревизионния доклад, и към тях
са прибавени паричните средства на В. и Б.Х., декларирани като предоставени на жалбоподателя
през 2014 г. и 2015 г. При този вариант
установените налични парични средства към 31.12.2016 г. били в размер на 131
395.68 лв., установените налични парични средства към 31.12.2017 г. - 127 080.90 лв., установените налични парични
средства към 31.12.2018г. - 61 355.22
лв. При този вариант вещото лице заключава, че също не е налице недостиг на
парични средства у жалбоподателя към 31.12.2018 г.
В четвъртия вариант на заключението
си експертизата извършва съпоставка на доходи и разходи, като приема, че
наличните парични средства към 01.01.2016 г. възлизат на сума в размер на
172 053.40 лева, съобразно началното салдо по ревизионния акт, плюс
сумите, постъпили от В.Х. и Б.Х.. При този вариант установените налични парични
средства към 31.12.2016 г. били в размер на 94 764.94 лв., установените налични
парични средства към 31.12.2017 г. - в размер на 90 450.16 лв., установените
налични парични средства към 31.12.2018 г. - в размер на 24 724.48 лв. При този
вариант също не бил налице недостиг на парични средства у жалбоподателя към
31.12.2018 г.
По
искане на жалбоподателя по делото бяха събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Х., Б.Х. и А.М..
Свидетелката В. Р. Х. заяви при разпита си в съдебно заседание, че живее на
семейни начала с жалбоподателя. През 2009 г. заминали
за Х.. Първи заминал жалбоподателят, намерил си работа, осигурил им жилище, а
след това заминала и свидетелката заедно с дъщеря им. Живеели заедно, имали
общо домакинство. Целта им била да съберат пари и да направят нещо в Б., да имат
за старините си. Свидетелката започнала работа в Х. почти в самото начало.
Знаела за извършената на жалбоподателя ревизия. По този повод представила
декларация, в която посочила сумите, които му предоставила. Предоставените пари били
общи спестявания. Събирали ги, откакто заминали за Х.. В началото жалбоподателят често пътувал между Б.
и Х., но преди 2-3
години се установил в Б. и на всеки няколко месеца пътувал до Х.. При
пътуванията си носел пари в Б.. Тези пари му били необходими за започнатото
строителство.
Свидетелката Б.В. Х., дъщеря на жалбоподателя, заяви при разпита си в
съдебно заседание, че преди
да завърши
училище, след 2015 г., започнала работа в аптека в Х. като стажант, за което й
плащали, съответно всичко, което имала, давала на баща си. Когато бил в Х., му
ги давала лично, а когато бил в Б., му ги изпращала по банков път. През учебната
година ходела на стаж, а след втората и третата година работила и в аптека,
когато имала време. Когато не учела, била винаги на работа. Парите давала на
баща си за строежа в Б.. Знаела,
че майка й също му дава пари. Бюджетът на семейството им бил общ. По време на
ревизията по повод предоставяните на баща й пари същата подписала документ,
изготвен от счетоводител, в който посочила какви суми му е предоставила. По
повод образованието си в Х. свидетелката заявява, че същото било осигурено от
държавата. По време на стажа получавала всеки ден по 150 евро, като ходела
два дни на стаж, а другото било обучение.
Свидетелят
А.М., първи братовчед на жалбоподателя, заяви в показанията си пред съда, че допреди
две години жалбоподателят бил в Х., където работел заедно с жена си и дъщеря
си. Докато бил там, му пращал пари за строежа в Б. по банкова сметка, ***. Това
било през 2015 г. После си направил негова банкова сметка ***етеля. М. му
изпращал парите от холандската си сметка в сметката на свидетеля в ОББ. След
като жалбоподателят се връщал в страната, свидетелят му давал изпратените пари.
Жалбоподателят му изпращал пари и по шофьори. Свидетелят държал тези пари у
дома си, в каса. Знаел, че жалбоподателят, освен на него, изпращал пари и на
сестрата на жена му, както и на негов приятел на име М.. Сумите, които изпращал
на свидетеля, били от порядъка на 2 000 евро, 3 000 евро, като поне през 2-3
месеца пращал пари.
При
така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че
жалбата до съда е процесуално допустима, като подадена в предвидения за това
срок, против подлежащ на съдебен контрол административен акт, след надлежно
изчерпан административен ред за неговото оспорване, и от лице, имащо правен
интерес.
Преценявайки
събрания по делото доказателствен материал, както и валидността,
законосъобразността и обосноваността на обжалвания Ревизионен акт, с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът счита
жалбата за основателна поради следните съображения:
Обжалваният
Ревизионен акт № Р-16002619003655-091-001/20.12.2019 г. е издаден от
компетентни органи по приходите, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, и
в предвидената за това форма. Ревизионното производство е образувано с
издаването на заповед за възлагане на ревизия от Й. Т. М. - Началник на сектор
„Ревизии“, Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, като по делото не се спори
относно надлежното делегиране на същата на правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 1
и чл. 113, ал. 3 от ДОПК, в потвърждение на което по делото е представена Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г.
на Директора на ТД на НАП - Пловдив.
Ревизионен
доклад № Р-16002620002976-092-001/10.09.2020 г. е съставен от определените със
Заповедта за възлагане на ревизията ревизиращи орган на 10.09.2020 г., при
спазване на предвидения в чл. 117 от ДОПК 14-дневен срок, считано от посочения
в Заповед за ЗВР № Р-16002620002976-020-001/22.05.2020 г., изменена със Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-1600261903655-020-002/17.09.2019
г., срок на завършване на ревизията. В съответствие с изискването на чл. 117,
ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на
10.09.2020 г. и на същото е предоставена възможност да направи писмено
възражение.
Процесният
Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на
ревизията, на 07.10.2020 г., тоест в 14-дневен срок от подаване на възражението
с вх. № 18024/23.09.2020 г., съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК,
като ревизионният акт е съставен в писмена форма и има определеното в чл. 120,
ал. 1 от ДОПК съдържание.
Данъчният
субект е обжалвал ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред
Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив към Централно управление на
НАП, който при спазване на срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК - 60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от
получаването на жалба с вх. № 20027/20.10.2020 г., се е произнесъл с Решение №
572/19.11.2020 г., с което е потвърдил изцяло обжалвания ревизионен акт.
Поради
изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган, при спазване на установената процедура и властническото волеизявление е
обективирано в изискваната от закона форма.
От
друга страна, съдът, макар и да не възприема изложените в жалбата доводи, че липсата
на надлежно уведомяване на лицето по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК за наличието
на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК представлява съществено
процесуално нарушение, възприема позицията, че такова нарушение е налице,
предвид липсата на обосноваване на обстоятелствата по чл.
122, ал. 1 от ДОПК от страна на ревизиращите органи. Съгласно посоченото в процесния
ревизионен доклад основание - ревизията се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК,
доколкото „с оглед описаното и при всички събрани в хода на ревизията
доказателства, са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК“. В ревизионния акт, от своя страна, наличието на обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК не се коментира, а се посочва: „Във връзка с
установените фактически обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК…“. Едва в
потвърдителното решение на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ е отразено, че след направен анализ ревизиращият
екип е преценил, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени
доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи за 2018 г.,
съответно, че е констатирано наличие на предпоставките на чл.122, ал. 1, т. 2 и
т. 7 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите
може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена
от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от
обстоятелствата, визирани в т. 1 - 7 от посочената разпоредба. Съгласно
разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК такова обстоятелство е налице,
когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи, а съгласно т. 7 -
когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период.
Цитирането
по-горе на изложеното в ревизионния доклад и ревизионния акт се налага, тъй
като от същите е явна липсата на каквито и да било мотиви за основанията, които
са приети за налични и които са били съобразени за извършване на ревизия по
реда на чл. 122 от ДОПК. От съдържанието на ревизионния акт и в ревизионния
доклад, съставляващ неразделна част от него, освен посочването на конкретни
хипотези, предвидени в закона като основание за извършване на ревизията по
особения ред, от страна на органа по приходите липсват изложени аргументи на
приходната администрация защо счита, че са осъществени конкретните хипотези, посочени
в правните норми, имащи за последица извършване на ревизия по реда, уреден в
чл. 122 от ДОПК. В тази връзка настоящата инстанция приема, че липсата на посочване
на каквито и да било конкретни фактически позования и установявания, навежда на
извода за липса на надлежни мотиви.
По
този повод следва да бъде отбелязано, че за да се приложи чл. 122 от ДОПК при
установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да
препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени
изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и следва обективно да са установени от органа
по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на
чл. 122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с
допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите
по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата само при
предполагаемо наличие на основание. В случая данъчните органи не са обосновали
по никакъв начин основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК.
Доколкото наличието на основание по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не е безспорно
установено, в случая фактическите констатации в РА не се ползват с презумпцията
за достоверност по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Единствено при наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122,
ал. 2 и ал. 4 ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да
приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях
основа.
На
следващо място, съдът намира, че в хода на ревизията органите по приходите не са
извършили установяване по надлежния ред
на всички източници на доходи на жалбоподателя, притежаваното имущество и
направените разходи, както и декларираните и/или получени от него доходи. Обстоятелствата,
които органът по приходите е бил длъжен да изследва, в случая не са изследвани
обстойно - движението по банковите сметки на жалбоподателя; мястото, където
живее и е живял жалбоподателят, определящо обичайния размер на доходите за
живот и издръжка на едно лице, финансовата обезпеченост на лицата, които са
декларирали предоставени средства. По този повод настоящият състав намира, че
приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства,
събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства,
както и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, опровергават
възприетото от ревизиращите органи наличие на несъответствие между
имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице с декларираните от същото
доходи по смисъла на чл. 112, ал. 1, т.
7 от ДОПК за процесната 2018 г. Съдът намира, че органите по приходите не са
направили пълен и задълбочен анализ на всички приходи и доходи на
жалбоподателя, съответно че същите не са изпълнили добросъвестно служебните си
задължения да установят всички факти от значение за правилното определяне на
публичните задължения на жалбоподателя. По този повод настоящата инстанция намира
възраженията на жалбоподателя за неправилно определяне на началното салдо и на
паричния поток за процесния период за доказани в хода на настоящото
производство. В тази връзка, на първо място безспорно бе установен фактът, че
ревизиращите органи не са включили в паричния поток на лицето за 2016 г.
получената от лицето в брой сума от продажба на поземлен имот, за която е
съставен Нотариален акт за покупко-продажба № 45/20.10.2016 г., представен на
органа по приходите.
На
второ място, настоящата инстанция намира, че в паричните потоци е следвало да
бъдат включени сумите, предоставени на жалбоподателя от В.Х. и дъщеря му Б.Х.,
а не същите да бъдат напълно игнорирани с мотив, че няма информация за нетния
размер на получения доход, както и за сумите, изразходвани от лицата за тяхната
издръжка. Договорът
за дарение е съглашение, по силата на което едно лице (дарител), прехвърля на
друго лице (надарен), незабавно и безвъзмездно определено имуществено право.
Договорът е безвъзмезден, едностранен и е формален, само когато се дарява
недвижим имот или движима вещ. По отношение на движимите вещи е възможно да не
се спази посочената в чл. 225, ал. 2 от ЗЗД форма, но тогава вещта, обект на
дарението, трябва да се предаде реално на надарения. Дарението на ценни книжа
се извършва по надлежния начин за прехвърлянето им. Предмет на дарението е
парична сума, тоест ценна книга на приносител, поради което и прехвърлянето й
се осъществява чрез предаването й на кредитора (ревизираното лице). В случая е било
необходимо да се установи дали съответните приходи са реално получени от
съответните лица и дали с тях данъчнозадълженото лице обективно е могло да
посрещне разходите си.
По
този повод съдът кредитира събраните в хода на настоящото и ревизионното
производство писмени и гласни доказателства, установяващи релевантните факти
относно това с какви суми е разполагало ревизираното лице и с какви средства съответно
са разполагали В.Х. и Б.Х., както и техния произход. Видно от представените от
посочените две лица декларации В.Х. и Б.Х. са декларирали, че са предоставили
на жалбоподателя съответно сумата от 48 248,00 евро и сумата от 34 136,00 евро,
като в подкрепа на тези им твърдения и за обосноваване наличността на съответните
парични средства са представили Удостоверения за регистриран доход. Липсват
данни за извършени на тези лица съответни проверки за установяване на финансова
обезпеченост и опровергаване на възможността да са дарили тези суми на
жалбоподателя, съответно в хода на съдебното производство В.Х. и Б.Х.,
разпитани в качеството на свидетели, заявиха, че са предали цитираните суми,
като показанията им представляват годно доказателствено средство, чиято
преценка се извършва от съда съгласно чл. 172 ГПК, приложим на основание § 2 от
ДР на ДОПК. В случая тези гласни доказателства се подкрепят от представените
документи от данъчните власти на Х., от които се установява, че лицето, с което
жалбоподателят съжителства на съпружески
начала
- В.Х.
и дъщеря му Б.Х. са осъществявали трудова дейност в Х. и съответно са
реализирали доходи от тази трудова дейност в посочения размер. В този смисъл се
установява финансовата обезпеченост на тези лица и възможността същите да
предоставят парични средства на жалбоподателя. Видно от заключението на
назначената в хода на настоящото производство счетоводна експертиза при
извършената съпоставка на доходите и разходите на жалбоподателя в няколко
варианта, дори и да се приеме за начално салдо възприетото в ревизионния акт,
вземайки предвид сумите, декларирани като предоставени от В.Х. и Б.Х. само за
ревизирания период, както и изтеглените суми от банковите сметки на
жалбоподателя и от продажба на валута, към 31.12.2018 г., е налице не недостиг
на парични средства у жалбоподателя, а излишък в размер на 24 724.48 лева.
В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство фактическите
констатации в оспорения ревизионен акт бяха напълно опорвергани.
С
оглед на така изложените доводи, съдът намира, че в настоящия случай не се
установи наличието на укрити доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК,
нито такива по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК- декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице да не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Безспорно от събраните доказателства се установява, че в случая не може да бъде
споделен извода на органите по приходите, че ревизираното лице е извършило
разходи на значителна стойност през съответния данъчен период и не е доказало,
че разполага с необходимия финансов ресурс към момента на извършването им. Ето
защо са липсвали основания да се пристъпи към ревизионно производство по реда
на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и определяне на нова данъчна облагаема
основа по реда на чл. 124 и съответно по реда на чл. 124а от ДОПК по отношение
на осигурителните вноски. В тази връзка съдът намира, че ревизионният акт е
незаконосъобразен, а направените от органите по приходите фактически изводи са
необосновани. Липсва несъответствие, респективно недостиг на парични средства в
патримониума на жалбоподателя, за да се приеме, че същият има доходи от други
източници, които подлежат на данъчно облагане.
Предвид
така установеното в хода на съдебното производство, ревизионният акт следва да
бъде изцяло отменен.
При
този изход на спора, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски – държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатски хонорар,
които възлизат на сума в общ размер от 1 360 лева. В тази връзка следва да
бъде разгледано направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 8, ал.
1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвижда, че при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. възнаграждението
е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В случая материалният интерес е
18 150.79 лева, тоест уговореното възнаграждение е под минимума. Предвид
изложеното направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-16002619003655-091-001/20.12.2019 г., потвърден с Решение №
113/09.03.2020 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите – София да заплати на М.Ю.Ю., ЕГН : **********, адрес ***, сумата от 1 360 лева (хиляда
триста и шестдесет лева), представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховен административен съд на Република Б. в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: