Решение по дело №974/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано е по жалба на Е.К., роден на *** г., гражданин на Израел и Португалия, чрез адв. Т., против отказ за съставяне на акт за смърт, обективиран в писмо, изготвено от Директора на дирекция “Информационно и административно обслужване”.

В жалбата се поддържа, че на 6.03.2023 г. Е.К. е депозирал заявление за съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат актове, съставени в чужбина. Направено е искане да бъде признат съставения в Португалия акт за смърт на Е. К.. Жалбоподателят счита, че оспорения акт е издаден при липса на компетентност, съществено нарушение на административно производствените правила, неспазване на установената форма, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Излага доводи, че акта е издаден от некомпетентен административен орган. В акта липсват мотиви, при постановяването му ответника не е взел предвид представените в хода на производството доказателства, от които се установява, че Е. К. и Ц. Ц. са имената на едно и също лице. Не е взел предвид издаденото от същия директор удостоверение от 25.08.2010 г. касаещо Ц. Ц., в което е посочено, че Ц. Ц. съгласно ЛБД омъжена, а в личния регистрационен картон е посочено, че е сключен брак на 1.09.1960 г. в Израел с Ш К К., представени са и удостоверение за раждане на Е.К., в което са посочени имената на родителите му, от което може да се направи извод, че родителите на жалбоподателя са Ш К. и Е. К., а Е. К. и Ц. Ц. са имената на едно и също лице. Съгласно чл. 37, ал.2 от ЗГР, данните в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата, при съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация, само ако в получения или представения документ не се съдържат данни за съставянето на акта за гражданско състояние. Ответника не е взел предвид и представените копия от лична карта на Ц. Ц. и паспорт на лицето, представена е и декларация по чл. 25, ал.8 от ЗННД, от която се установява, че Ц. Ц. е омъжена за Ш К., който е неин съпруг и с когото има сключен брак от 1960 г., представена е и идентична декларация от Ш К.. По изложените доводи счита, че е следвало да се издаде акт за смърт на Ц. Ц., като се впишат данните и от представените български документи за самоличност. От представения по делото акт за раждане се установява, че Ц е българска гражданка. В края на 40 г. на ХХ в. тя с майка си и втория си баща Ш. Б. Н. са емигрирали неофициално в Израел, като майката на Ц е приела еврейските имена К. Б. Н., а вторият й база е записан с еврейски имена Ш. Б. Н.. При пристигането си в Израел Ц. Ц. е регистрирана като имигрант от властите на Израел с лично еврейско име Е., за неин баща е посочен Ш. Б. Н., като датата на раждането на Е. е посочена 1939 г, а не 1940 г. На 1.09.1960 г. Ц. Ц. се омъжва за израелския гражданин Ш К К.,роден на *** г., поради което съпругата приеме името К. - Е. К.. След приемане на израелското гражданско Ц. Ц. не е изгубвала българското си гражданство, от което явстват и издадените и български документи за самоличност. Ако ответника е имал съмнения относно това, че Е. К. и Ц. Ц. са едно и също лице е следвало да изиска информация от Министерство на правосъдието, във връзка с образувана преписка от 2002 г. За възстановяване гражданството на Ц. След 2002 г. Ц многократно е посещавала България, от притежавания от Е. К. документ за самоличност, издаден от Израел е видно, че същата е родена в България. Ц. Ц. е притежавала валиден паспорт и лична карта. Ц умира на 19.12.2021 г. в Португалия, като за оформяне на акта за смърт са представени документите й издадени от Израел. Представен е акт за смърт № 13486/2021 г. За лицето Е. К., заверен от главния прокурор на републиката. От представено удостоверение от 14.02.2022 г. От регистрация в регистъра на населението, издадено от Министерство на вътрешните работи на Израел е видно, че Е. К. е починала на 19.12.2021 г. В Португалия. От заверен препис от завещание на Ш К. е видно, че той и съпругата му са се уговорили, че при смъртта на една от страните, всички пари и имущество от всякакъв вид от страна на починалия преминават след смъртта му към преживелия съпруг. През 2018 г. Ц посещава България и изготвя завещание в полза на сина си Е.К.. По изложените доводи моли да се отмени оспорения отказ и ответника да бъде задължен да издаде акт за смърт на Ц. Ц.. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата, сочи, че от представените пред ответника множество доказателства може да се направи извод, че Ц. Ц. и Е. К. са едно и също лице. По изложените доводи моли ответника да издаде искания акт и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответника, чрез процесуалния си представител счита, че не е налице отказ за издаване на искания акт, а с писмо от 6.04.2023 г. е указано на жалбоподателя какъв документ следва да представи за да се издаде акт за смърт. Оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 от АПК, а има само информативен характер. В хода на административното производство не е представен документ за идентичност на имената на Ц. Ц. и Е. К., от представените документи е видно, че Ц. Ц. е родена 1940 г., а Е. К. 1939 г., в акта за смърт издаден в Португалия няма вписана дата и година на раждане на починалото лице, поради което не може да бъде извършена еднозначна идентификация на починалото лице, отделно от това в представените документи като родители на К. са посочени лица различни от тези посочени като родители на Ц в издадения акт за раждане в България. По изложените доводи моли жалбата да се отхвърли.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

На 6.03.2023 г. Е.К., чрез адв. Т. е депозирал заявление рег. № 021704ВН за съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат актове, съставени в чужбина. Със заявлението е поискано да бъде признат съставения за лицето Ц. П. Ц. с ЕГН ********** акт за смърт № 13486 от 2021 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние, за лице със следните данни Е. К., пол - женски, възраст - 82 години, семейно положение - вдовица на Ш. К. К., място на раждане България, последен постоянен адрес Израел, баща - Ш. Б. Н., майка К. Б. Н., дата и час на смъртта 6.30 ч. 19.12.2021 г.

Към заявлението са приложени извлечение от регистрация в регистъра на населението на Израел - Министерство на вътрешните работи, съгласно което Е. К. е с майка К и баща Ш, пол женски, националност - еврейка, семейно положение - вдовица, държава на раждане - България, дата на раждане по Григориански календар 1939 г., статус - имигрант, с постоянно пребиваване от март 1949 г. Отразено е, че Е. К. е починала на 19.12.2021 г. в Португалия.

Представен е документ от регистъра за гражданско състояние на Лисабон - Акт за смърт №  от  г., съгласно който починало лице - Е. К. е с пол женски, възраст 82 г., вдовица на Ш. К. К., място на раждане - България, последен адрес Х  Х, И, баща - Ш. Б. Н. и майка - К. Б. Н., дата на смъртта 19.12.20221 г., кметство САО община Коимбра, погребана в гробищен парк - Х, Т Азл. Декларатор Н М Ф С.

Представено е удостоверение за раждане на Е.К., с баща К Ш и майка Е, фамилия на бащата и майката Б Н, пол мъжки, място на раждане Т А - Я, роден на *** г., националност и религия - еврейн. Пред административния орган е представено и копие от паспорт на Е.К..

Отделно от това е представена лична карта № ********* на Ц. П. Ц., с ЕГН **********, родена в Р К, с постоянен адрес:***. Представен е и паспорт на Ц. П. Ц., издаден от Република България съгласно който лицето е родено в Р К на 6.05.1940 г. и е с ЕГН **********.

Представен е и паспорт на Е. К., с гражданство - израелско, дата на раждане: 1939 г., идентификационен номер 0-0201620-2, пол - женски, място на раждане - България. Съгласно декларация за гражданско състояние по чл. 25, ал.8 от ЗННД Ц. П. Ц., с ЕГН ********** е декларирала, че е гражданка на България, постоянно живее в България, на адрес гр. В, ул. “  ” № , гражданско състояние омъжена съпруг Ш. К. К., брак, сключен 1960 г. Предишни бракове - няма. Съгласно декларация за гражданско състояние по чл. 25, ал.8 от ЗННД Ш. К. К., дата на раждане 25021936, документ за самоличност издаден от ПС - И, държава Израел е декларирал, че е гражданин на Израел, постоянно живее в Израел, има постоянен адрес в Израел, гражданско състояние женен, съпруга Ц. П. Ц. - брак сключен - 1960 г., предишни бракове няма.

Съгласно удостоверение от 25.08.2010 г. Издадено от Директор на дирекция “Информационно и административно обслужване” след направена проверка лицето Ц. П. Ц. с ЕГН ********** има в локална база данни - семейно положение - омъжена, в личен регистрационен картон - семейно положение - омъжена. Брак сключен на 1.09.1960 г. В Израел, съпруг Ш К К., роден на *** г., гражданство Израел.

Съгласно удостоверение за раждане Ц. П. Ц. е родени на *** г. в Р К, с майка Ц. П С и баща П Н Ц.

Така представените документи са изпратени за становище до Директора на Дирекция ПНО при община Варна. С писмо рег. № АУ021704ВН-002ВН/4.04.2023 г. Директора на дирекция ПНО е посочил, че в извлечение от регистъра на населението на Израел е вписано, че Е. К. е родена 1939 г. В България с майка - К. Б. Н. и баща Ш. Б. Н.. Представен е акт за смърт на Е. К., починала на 19.12.2021 г. В Португалия, представено е и удостоверение за регистрация на акт за смъртта й в Израел. В регистъра на населението е вписано, че Ц. Ц. е родена през 1940 г. В Р Ке, с родители, които имат български имена. От представените документи не може да се направи категоричен извод, че Е. К. и Ц. Ц. са имената на едно и също лице, респективно да се издаде акт за смърт на Ц. Ц.. , следва да бъде представен документ от Израел за идентичност на имената на двете лица или по съдебен ред да се докаже, че имената на идентични.

След запознаване с представените доказателства ответника е изготвил писмо до адв. Т., пълномощник на К., в което е посочил, че във връзка със заявление от 6.03.2023 г. относно съставяне на акт за смърт на Ц. П, в извлечението от регистрацията в регистъра на населението на Израел и в регистъра за гражданско състояние в гр. Л, с приложено извлечение от акт за смърт № 13486/2021 г. е вписано, че Е. К., родена 1939 г. в България, с майка К. Б. Н. и баща - Ш Б Н е починала на 19.12.20221 г. в Португалия. В регистъра на населението е вписано, че Ц. Ц. е родена на *** г. В с. Р К с родители, които имат български имена. От представените документи не може да се направи категоричен извод, че Е. К. и Ц. П. Ц. са имена на едно и също лице, респективно да бъде издаден акт за смърт на Ц. П. Ц.. За да се издаде акт за смърт на Ц следва да бъде представен документ от Израел за идентичност на имената на двете лица или по съдебен ред заявителя да докаже, че имената на двете лица са идентични.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени три броя нотариални актове, съгласно които Ц. П. Ц. е придобила недвижими имоти в гр. Варна през 2004 г. Представено е и съобщение до Ц. Ц. по адм.д. № 2341/2010 г., с което жалбата й е оставена без движение, както и молба от Ц. Ц. по адм.д. № 2340/2010 г., депозирана чрез адв. Т., в която сочи, че Ц от 1.09.1960 г. Има сключен брак с Ш /С/ К К. израелски гражданин, като двамата пребивават постоянно в Израел. Представено е и пълномощно по силата на което Ц. Ц. и Ш К. са упълномощили адв. Т. да ги представлява във връзка с техни недвижими имоти, находящи се на територията на гр. Варна. Съгласно заповед за изпълнение на завещания Ш К К. е оставил завещание, което е обявено на и обявено за валидно. От приложеното завещание е видно, че е изготвено между Ш К К. и Е. К., като са посочени и номерата на личните карти на лицата. По делото е приложено и саморъчно завещание от Ц. Ц., с постоянен адрес ***

При така установеното от фактическа страна и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна и пред надлежния съд. Жалбата е депозирана в законоустановения срок, писмото е връчено на жалбоподателя, чрез адв. Т. на 6.04.2023 г., а жалбата е депозирана на 20.04.2023 г., поради което се явява допустима за разглеждане по същество. Съдът не споделя доводите на ответника, че оспореното писмо няма белезите на административен акт подлежащ на съдебен контрол. Оспорения акт по своята същност се явява своеобразен отказ от извършване на исканата услуга, което от своя страна засяга правата и интересите на заявителят на услугата, поради което и представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. При издаване на акта ответника е разгледал представените от заявителя доказателства и е достигнал до извод, че не са налице предпоставките за издаване на искания акт, тъй като не може да установи идентичност на имената на Е. К. и Ц. П. Ц.. Ответника е изложил доводи по същество, факта, че е указал на К. да представи документи не налага извод, че акта е от вида на посочените в чл. 30, ал.2 от АПК.

Оспорения акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 35 ал.3 от ЗГР кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация. От приложената по делото заповед № 4286/21.12.2022 г. е видно, че кмета на община Варна е възложил слои функции по чл. 35, ал.3 от ЗГР на няколко длъжностни лица, сред които е и Директора на дирекция „Информационно и административно обслужване“.

По материалната законосъобразност на акта, съдът прецени следното:

Съгласно чл. 34 от ЗГР актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.

Глава ІІІ, Раздел VІІ от ЗГР урежда актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина. Съгласно закона гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация. Съгласно чл.72, ал.1 от ЗГР в срок три месеца от съставянето на актове за гражданско състояние в дипломатическото и консулското представителство на Република България преписи от тях, както и получените документи по чл. 71 се изпращат в Министерството на външните работи на Република България. Ал.2 от същия текст сочи, че получените в Министерството на външните работи служебни преписи на актове въз основа на ал. 1 се изпращат не по-късно от 15 дни след получаването им в общините, както следва:1. за раждане - в общината по постоянния адрес на майката, а ако тя не е български гражданин - в общината по постоянния адрес на бащата; 2. за сключен граждански брак - в общината по постоянния адрес на съпруга, а ако той не е български гражданин - в общината по постоянния адрес на съпругата; 3. за смърт - в общината по постоянния адрес на умрелия.

Чл. 72, ал.3 от ЗГР предвижда, че длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние, като вписва в него въз основа на получения препис по ал. 1 следните данни:1. в акт за раждане - името на титуляря, датата и мястото на раждане, пола и установения произход;2. в акт за сключен брак - имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака;3. в акт за смърт - името на титуляря, датата и мястото на смъртта.

Ако преписът не съдържа всички необходими данни, изисквани по този закон, се ползват данни от документите за самоличност или от регистъра на населението. При невъзможност да се попълнят всички данни в акта се вписват само наличните.

Съгласно чл. 72, ал.5 от ЗГР при съществени различия в името, с което лицето е вписано в преписа по ал. 1 и в регистъра на населението, се представя документ, от който е видно, че имената са на едно и също лице. Въз основа на този документ при съставянето на акта името се вписва, както е в регистъра на населението. В случай че един от съпрузите е приел фамилното име на своя съпруг или е добавил фамилното име на съпруга си към своето, за фамилно име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно име на съпруга според регистъра на населението.

В случая е депозирано заявление от Е.К., с искане да бъде признат съставения в Регистъра за гражданско състояние в гр. Лисабон, Португалия, акт за смърт, издаден на лицето Е. К., признат за лицето Ц. П. Ц..

Акта за смърт е издаден на лицето Е. К.. Съгласно представения акт за смърт № 13486/2021 г. от регистър за гражданско състояние на гр. Лисабон, К. е на възраст 82 години, вдовица на Ш К., с баща - Ш. Б. Н. и майка - К. Б. Н., починала на 19.12.2021 г., с месторождение България, Е. К. е родена 1939 г., има статут на имигрант.

Лицето за което се иска да бъдат признати съставените документи в чужбина е Ц. П. Ц., родена през 1940 г., в с. Ръжево Конаре, с майка Ц. П С и баща П Н Ц.

От приложено удостоверение от 25.08.2010 г. от Община Варна – Дирекция „Информационно и административно обслужване“ е видно, че в личния регистрационен картон на Ц. Ц., е вписано, че е родена 1940 г. омъжена, съпруг Ш К К., роден 1936 г.

При тези установявания, макар и да са представени копие от лична карта, паспорти, декларации, завещания, актове за раждане правилно ответника е преценил, че липсват безспорни доказателства за идентичност на имената на Ц. П. Ц. и Е. К.. Отделно от това в представените документи е видно, че съпругът на Е. К. в различните документи – акт за смърт, завещание, заповед за изпълнение на завещание, декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД, данни от ЛРК се води също с различни имена: Ш, Ш, Ш.

Доводите на жалбоподателя, че са представени доказателства, че Е. К. и Ц. Ц. са имената на едно и също лице не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал. Действително в ЛБД е посочено, че Ц е омъжена, но посочените там имена на съпруга не кореспондират с имената посочени в представените от жалбоподателя доказателства. Доводите на жалбоподателя, че ответника не е изискал информация от МП за преписка, образувана 2002 г., касаеща Ц. Ц., не кореспондират със заявеното от процесуалния представител на К. в с.з., че няма следа от преписката.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното писмо не страда от твърдяните в жалбата пороци, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Е.К., роден на *** г. в Израел, гражданин на Израел и Португалия, чрез адв. Т., против отказ за съставяне на акт за смърт, обективиран в писмо, изготвено от Директора на дирекция “Информационно и административно обслужване”.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: