№ 147147
гр. София, 22.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело №
20211110158110 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството по делото е образувано по изпратена с определение № 9956/04.10.2021
г. по адм. д. № 8803/2021 г., по описа на ВАС, искова молба (жалба), уточнена с молба от
30.12.2021 г. и с молба от 02.10.2023 г., на Г. И. Й. срещу „Югоизточно държавно
предприятие“ ДП, с ЕИК *********, Министерство на земеделието и министъра на
земеделието, храните и горите. Със същата се иска да бъде признато за установено спрямо
посочените ответници, че между „Югоизточно държавно предприятие“ и ищеца в
качеството му на независим член на управителния съвет на „Югоизточно държавно
предприятие“ съществува правоотношението възникнало въз основа на Договор за
управление № РД-58-36 от 16.04.2021 г., прекратен със заповед № РД 49-229/01.06.2021 г.,
както и с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците и по
отношение на Валентин Ганчев Тотев, че не е възникнало и не съществува
правоотношението по Договор за управление № РД58-62 от 14.08.2023 г., сключен въз
основа на заповед № РД49-350 от 14.08.2023 г. на министъра на земеделието и храните,
между „Югоизточно държавно предприятие“ и Валентин Ганчев Тотев, по силата на който
последният е назначен за независим член на управителния съвет на „Югоизточно държавно
предприятеие“ – гр. Сливен.
Ищецът поддържа, че е бил независим член на управителния съвет на „Югоизточно
държавно предприятие“ по силата на договор за управление № РД 58-36 от 16.04.2021 г.,
който бил прекратен със заповед № РД-49-229 от 01.06.2021 г. на министъра на земеделието,
храните и горите, на основание чл. 168, т. 1 и т. 3 ЗГ. Твърди, че прекратяването на договора
за управление е незаконосъобразно, заповедта е немотивирана, като към доклад към
заповедта било посочено единствено, че не са изпълнени финансовите показатели за 2021 г.
Сочи, че не било налице соченото в закона основание за прекратяване на договора за
управление. Поради това счита, че и сключеният впоследствие договор за управление между
„Югоизточно държавно предприятие“ и Валентин Ганчев Тотев е сключен в нарушение на
чл. 21, ал. 1 от Закона за публичните предприятия. По така изложените доводи предявява
разглежданите искове, обосновавайки правния си интерес от завеждане им с това, че се
защитават нарушени негови права и законни интереси, които не могат да бъдат защитени с
осъдителни искове.
Съдът, като взе предвид изложеното от ищеца, намира предявените искове за
процесуално недопустими поради липсата на правен интерес от предявяването им.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
1
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Правото на иск възниква при наличие на правен спор, който следва да бъде разрешен със
сила на пресъдено нещо. Защитата, която ищецът получава с предявяване на установителен
иск е, че възникналият между страните спор ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо,
като в отношенията им се създаде яснота, безспорност и определеност. Установителният иск
обаче е субсидиарен, а задължителна процесуална предпоставка за неговата допустимост е
наличието на правен интерес, който е налице, когато ответникът оспорва претендирано от
ищеца право или претендира отричано от него право. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск и наличието му се
преценява към момента на подаването на исковата молба до съда. Наличието на правен
интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата
молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да
следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът
няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията (ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
В разглеждания случай, съобразявайки изложеното и наведените от ищеца твърдения,
съдът намира, че установяването на обстоятелствата дали правото да се прекрати процесния
договор е упражнено, дали са били налице предпоставките за упражняването му и дали
съществува право или правоотношение по договор, за който се твърди, че не е прекратен, не
може да е предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК.
Спорните права по договора, включително тези, свързани с неизпълнението му, могат да
бъдат предмет на осъдителни искове. С установяване съществуване на право по прекратен
договор - на практика съдът би санирал един прекратен договор /независимо дали е
правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо с оглед договорната автономия
при сключване на договори и тяхното действие /чл. 8 и сл. ЗЗД/. Неизпълнението по един
двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение
от неизпълнението /чл. 82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се преценява
изправността на страните по договора, но е недопустимо да се иска с установителен иск
съдът на практика да отмени прекратяването на договора от едната страна. Правото да се
развали/прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява
извънсъдебно, по съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват,
признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто настоящият
договор не е - чл. 87, ал. 3 ЗЗД (в този смисъл Решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д. №
20/2010 г., по описа на ВКС, I TO). Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че в
разглеждания случай не се касае за трудов спор, съответно неприложими са специалните
правила на Кодекса на труда, в който изрично е предвидена възможност за защита по исков
ред на работника или служителя при незаконосъобразно прекратяване на трудов договор.
При това положение и съобразявайки приетото в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно
право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му,
съдът намира предявените искове за недопустими. Ето защо и на основание чл. 130 ГПК
исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба, наименувана „жалба“, с вх. № 19738/07.06.2021 г., по описа на
АССГ, подадена от Г. И. Й., въз основа на която е образувано гр. д. № 58110/2021 г., по
описа на СРС, 74 състав.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3