Р Е Ш Е Н И Е
гр. *****, 21.11.2022 г
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 5481 по описа за 2014
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени
са два главни иска с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД от „2 С” ООД
гр. ***** ЕИК: ******** против ПрокуратураТА
на Република България.
С
първия се претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди – претърпени
загуби и пропуснати ползи причинени от Постановление за налагане на запор №
4630/22.04.1994 г. на Районен прокурор - Бургас в общ размер на сумата от 1
611 741.82 щатски долара неоснователно задържане и реализиране на стока на
ищеца/с предходно наименование „С. и син“ООД/.
Втората
главна претенция е за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 1 454 388.33 щатски долара, представляващи допълнително
начислени лихви по договора за банков кредит за периода от 08.04.1995 г.
(датата на първото Постановление на Прокуратурата) до 12.03.2001 г. (датата,
когато кредитът е окончателно изплатен)
На
основание чл.86,ал.1 ЗЗД ищецът претендира и заплащане на мораторна лихва върху
първия главен иск в размер на 4
442 515.95 щатски долара за периода от 08.03.1994 г. до 15.04.2014 г. и
сумата от 2 578 683.04 щатски долара, изчислена върху претенцията за
втория главен иск за периода от 12.03.2001 г. до 17.04.2014 г.
Твърди,че
през 1994 год. дружеството е предприело внос по море на пароксилол,
предназначен за продажба на Я. АД, но в следствие противоправни действия на
служители на ответника-прокурори от Районна и окръжна прокуратура гр.Бургас
стоката била запорирана, впоследствие продадена и доставката не е била
осъществена и ищцовото дружество е претърпяло вреди.
Ищецът
твърди, че в следствие незаконосъобразно Постановление за налагане на запор №
4630/22.04.1994 г. на Районен прокурор - Бургас, потвърдено с Постановление №
776/02.06.1994 г. на Окръжен прокурор - Бургас и извършеното в изпълнение на
постановлението неоснователно задържане и реализиране на стоката е претърпял
имуществени вреди в общ размер на 3 266 611.52 щатски долара, изразяващи
се в неплатена от купувача Я. АД доставено
количество пароксилол, сумата от 944 437 щатски долара - платена цена по фактура 21/30.03.1994 г. - EVROIL S.A., 472 500 щатски долара - заплатен наем на м/т „В.“ , 281 148.88 щатски долара -
заплатени митни сборове по митническа декларация № 0202679 от 08.04.1994 г., 50
000 щатски долара - заплатено възнаграждение на „Консул шипинг“ ООД (оператора
на м/т „В.“), 423 198.81 щатски долара - депозит по банкова гаранция към
Митница – Бургас и сумата от 236 087.91 щатски долара - натрупана лихва по
предоставения от „КРЕДИТНА БАНКА“ АД банков кредит за периода 03.03.1994 г. -
08.03.1994 г. От сумата 3 266 611.52 щатски долара ищецът е приспаднал
възстановените от ответника по силата на Постановление от 08.03.1995 г. на
Районна прокуратура-Бургас 1 654 869.60 щатски долара и размерът на
претърпените и необезщетени от ищцовото дружество преки и непосредствени вреди
от посочените горе на прокуратурата е 1
611 741.82 щатски долара.
Тъй
като сделката била финансирана с кредит от банка и с оглед отнемането на
стоката и невъзможността да бъде реализирана ищецът е претърпял вреди
изразяващи се в заплатени допълнителни лихви при предоговаряне и удължаване
срока за изплащане на кредите в общ размер от 1 454 388.33 щатски долара
за периода от 08.04.1995 г. -датата на първото Постановление на Прокуратурата
до 12.03.2001 г. -датата, когато кредитът е окончателно изплатен.
Твърди
също,че на 29.07.2008 г. е внесен обвинителен акт по сл.д.№ 329/94 г., с който
управителя на Дружеството П.С.С. е обвинен в извършването на престъпление по
чл. 242, ал.З, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2 НК. По
така внесения обвинителен акт е било образувано наказателно от общ характер
дело № 191/2008 г. на Бургаския окръжен съд. С определение № R-42, постановено
в открито съдебно заседание, проведено на 07.04.2009 г. Бургаският окръжен съд
на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е прекратил
наказателното производство срещу подсъдимите за престъпление по чл. 242, ал. 1,
б. „б“ и б.“д“ НК,като Определението за прекратяване на производството е влязло
в законна сила на 23.04.2009 г.
Моли
съда да постанови решение,с което да осъди ответника да му заплати
обезщетенията за посочените имуществени вреди и лихвите за забава върху тях
,както и законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.
Претендира
разноските по делото.
Ответникът
П.НА Р.Б. в отговора на
исковата молба оспорва изцяло предявените искове.Прави възражение за изтекла
погасителна давност за всичките претенции.
По
съществото на спора възразява,че ако ищецът е претърпял вреди,то причина за
настъпването им не са действия или бездействия на служители на Прокуратурата,а
факта, че съконтрагентът на „С. и син" ООД от гръцка страна е допуснал
грешка при товаренето на закупената стока и вместо стоката, която е предмет на
договора - химикалът паракселол, е натоварил бензин А-96. Дори и без
наказателното производство, същите вреди отново щяха да настъпят за „С. и
син" ООД поради разликата в договорената и реално доставена стока.
Според
ответника претенцията претенцията на ищеца за обезщетение от претърпени вреди
от Постановление № 4630/22.04.1994 г. на РП- Бургас по сл.д. № 329/19.04.21994
г. е неоснователна и поради факта,че с Постановление от 31.05.1994 г. на
ОП-Бургас е разпоредено от окръжен прокурор запорът върху танкера да се счита
вдигнат веднага след пълното разтоварване на кораба, съхранение и реализация на
бензина А-96 по цени на дребно с включен акциз, след което сумите от продажбите
на бензина са предадени на ищцовото дружество.
Това
води до извода, че имуществена вреда за ищеца не е настъпила,тъй като е получил
цялата сума от продажбата на стоката натоварена на м/т „Б.“.
Моли
съда да отхвърли изцяло като неоснователни, предявените от ищеца „2 С“ ООД
обективно кумулативно съединени искове срещу П.НА Р.Б. и да присъди разноски за
юрисконсултско възнаграждение в предвидения от закона размер.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
От
представения договор за покупко продажба от 28.09.1993 год. се установява,че между
СД “С. и син” ООД и “Я.”АД е бил сключен договор за доставка на суровината
„Параксилол“,по който договор са доставяне регулярно различни количества.С
оглед внос на 3818 тона параксилол дружеството е получило кредит от КРЕДИТНА
БАНКА АД в първоначален размер от 775 000 щатски долара,като с анекс от
18.04.1994 год. сумата е увеличена на 1 455 000 щатски долара.
От
фактура на л.47 от делото е видно,че на 30.03.1994 год. ищецът е заплатил на А.
Внос-износ ООД гр.Атина сума от 944473.29 щатски долара за 4562.499 тона
параксилол,който е натоварен на танкер Б..
На
15.04.1994 год. на служител на ищцовото дружество и на капитана на танкера е
съставен акт за установяване на митническо нарушение от инспектори при митница
гр.Бургас, тъй като е установено,че вместо декларираната стока параксилол
танкерът е бил натоварен с 3954.654 метрични тона бензин А-96.
С
Постановление за образуване на предварително следствие № 4630/19.04.1994 г. е
образувано следствено дело № 329/1994 г. на Районна прокуратура - Бургас за
контрабанда в особено големи размери, осъществена с доставка от 08.04.1994 г. с
м/т „Б.", в който е открито веществото бензин А-96 вместо декларираното
вещество пароксилол.
С
Постановление за налагане на запор от 22.04.1994
г. на Районен прокурор - Бургас, потвърдено с Постановление № 776/02.06.1994 г.
на Окръжен прокурор - Бургас, Прокуратурата е наложила запор върху м/т „Б."
и товара му, състоящ се от 3954 м.т. бензин А-96. В изпълнение на запора
Прокуратурата е извършила реализиране/продажба на запорираното количество
бензин. Постановлението от 22.04.1994 г. на Районен прокурор – Бургас е
представено в нечетлив вид, но съдържанието му е възпроизведено в Постановление
№ 776/02.06.1994 г. на Окръжен прокурор – Бургас-л.57,58 и 59 от делото,а и
страните не спорят относно това съдържание.
С
Постановление за прекратяване от 08.03.1995 г. на Районна прокуратура - Бургас
е прекратено следствено дело № 329/1994 г. на Районна прокуратура – Бургас и е
било разпоредено да бъде предоставена на дружеството сумата 107 780 002.79
неденоминирани лева, представляваща стойността на реализираната стока и ведно с
натрупана лихва. От представения обвинителен акт/на л.70 от делото/се
установява,а и няма спор за това,че на ищцовото дружество е преведена сума от
111 173 520 неденоминирани лева/ равна на 2 103 026.29
деноминирани лева/ и 9874 438 неденоминирани
лева лихва.
През
2008 г. Окръжна прокуратура - Бургас е внесла с Бургаския окръжен съд обвинителен
акт срещу П.С.С. - управител на „2 С" ООД (тогава с наименование „С. и
син“) и още две лиза за извършено престъпление по чл.242,ал.3, вр.с ал.1,буква „б“ вр. с
чл.20,ал.2 вр. с чл.2,ал.2 НК, по който е
образувано нохд № 191/2008 г.
С
Определение от 07.04.2009 г. на Окръжен съд - Бургас, влязло в сила на 23.04.2009
г. делото против П.С.С. и другите двама подсъдими е прекратено, поради изтекла абсолютна погасителна давност за
наказателно преследване за престъпление по чл.242,ал.1 букви „б“ и „д“ НК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Независимо
от становището на ищеца,че главните
претенции намират своето основание в разпоредби на ЗОДОВ съдът намира,че
правилната квалификация на тези искове е по чл.49 ЗЗД,според който този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа.
Ищецът
, въпреки твърденията на ответника , е дружество, което към датата на исковата
молба и понастоящем не е заличено и отписано от Търговския регистър,поради
което има правоспособност и дееспособност да е страна по делото.
За
да е налице деликтна отговорност и право на обезщетение по чл.49 във вр. с
чл.45 ЗЗД трябва да са докажат следните предпоставки: 1) Противоправно деяние,
което може да бъде действие или бездействие 2) Реално настъпила и претърпяна вреда 3) Причинна връзка между
противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат и 4) Вина на
делинквента, която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презумира до доказване на
противното.
Преди
да се занимае по същество с въпроса дали са доказаните наличието на горните
елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД,съдът е длъжен да се произнесе по
възражението на ответника,че исковете са погасени по давност. Това е така, тъй
като ако възражението е основателно и исковете са погасени по давност това е
достатъчно основание да бъдат отхвърлени, без да се обсъжда претенцията на
ищеца по същество.
Основния
въпрос тук е от кой момент е започнала да тече погасителната 5 годишна давност
съгласно чл.110 ЗЗД за главните искове.
Съгласно
разпоредбата на чл.
114, ал. 3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане, давността започва
да тече от момента на откриването на дееца, като длъжникът се смята в забава от
увреждането и без покана. От този момент вземането става изискуемо и от този
момент длъжникът изпада в забава - чл.
84, ал. 3 ЗЗД.
Според
твърденията на ищеца, вредите чието обещетяване претендира са настъпили в
следствие на конкретен прокурорски акт подписан от конкретен прокурор-Постановление
за налагане на запор № 4630/22.04.1994 г. на Районен прокурор - Бургас и
извършеното в изпълнение на постановлението неоснователно реализиране/продажба
на натоварената на танкера стока. Установено е,че това постановление е влязло в
сила на 02.06.1994 г., когато е било потвърдено от горестоящия прокурор.
Ето
защо според съда давността е започнала да тече именно от датата 02.06.1994 г. и е изтекла на
02.06.1999 год.След този момент ищецът е изгубил правото си да търси по съдебен
ред обезщетение за вредите , които според него са му били причинени от
незаконосъобразното запориране и продажба на товара на танкера.Това е така,тъй
като тъй като с факта на налагането му товара на танкера е бил отнет от
владението на дружеството,а с факта на продажбата му е загубил и собствеността
си върху него.
Предявените
на 17.04.2014 год. искове са погасени по давност.
Дори
да се приеме , че увреждането е настъпило към момента на фактическото
разпореждане с товара на танкера давността за претенцията също отдавна е била
изтекла.
Продажбата
на стоката-бензин А-96 е извършена по цени към 15.04.1994 г., като по сметка на
Булбанк АД-регионален клон Бургас към 30.12.1994 год. наличността от
реализацията на бензина е в размер на 107 780 002.79 недоминирани
лева , а на 12.11.1996 год. Булбанк АД-регионален клон Бургас е уведомил
прокуратурата,че постъпленията от продажбата са изплатени на ищцовото
дружество.Т.е. бензина е продаден не по-късно от 30.12.1994 год.,а не по-късно от 12.11.1996
год. сумата от продажбата и лихвите са изплатени на “С. и син” ООД. При тази
интерпретация на въпроса с началото на давностния срок по чл.110 ЗЗД исковете
са били погасени по давност или в края на 1999 год. или най-късно в края на
2000 год.,т.е. повече от 14 години преди предявяването им пред настоящия съд.
Следва
да се отбележи,че прекратяването на наказателното преследване срещу управителя
на дружеството категорично не може да се възприеме като начало на давностен
срок за горните претенции.Това прекратяване е начало на погасителната давност
по специалните искове по реда на ЗОДОВ,но в случая този нормативен акт е
неприложим.
Не
е и налице нито спиране,нито прекъсване на погасителната давност,тъй като не се
установи да са налице някоя от хипотезите на чл.115 и чл.116 ЗЗД, а съгласно т.
2 от ТР
№ 5/05.04.2006 година, постановено по тълк. д. № 5/2005 година на ОСГТК на
ВКС наказателното производство не спира и прекъсва давността за вземането на
обезщетението на вредите от непозволеното увреждане..
При
това положение възражението на ответника,че претенциите са неоснователни като
погасени по давност е основателно,поради което главните искове следва да бъдат
отхвърлени.
При
неоснователност на главните искове следва да бъдат отхвърлени и акцесорните
такива за лихви,още повече,че при тях погасителната давност е с по-къс срок,а
именно 3 години..
Въпреки
гореизложеното, дори да не бяха погасени по давност, исковете биха били
неоснователни.
При
образуване на наказателното производство , запорирането на товара на танкера и
продажбата му Прокуратурата е действала законосъобразно, доколкото са били
налице категорични данни от съставения акт за митническо нарушение, че е
направен опит за контрабанден внос на бензин, вместо на описаната в
товарителницата и другите документи „параксилол“. Обясненията , че се касае за
грешка при товаренето на танкера е меко казано несериозно.
Също
така несериозно и странно звучи и претенцията на ищцовото дружество да му се
плати обезщетение за увреждане изразяващо се в лишаването му от възможността да
изпълни договорните си задължения към трето лице, комуто да достави уговореното
количество „параксилол“. Това е така, тъй като е установено категорично, че
дружеството не е осъществило внос на химикала „параксилол“, а на бензин, т.е.
още при вноса ищцовото дружество не е било в състояние да изпълни договорните
си задължения и то по причина, за която ответникът не може да бъде отговорен.
По
скоро буди недоумение и въпроси факта,че въпреки категоричните данните за т.н.
контрабанда, прокуратурата е разпоредила стойността на стоката предмет на
контрабандата да бъде върната на ищцовото дружество,а самото производство е
продължило толкова дълго,че е било прекратено от съда поради изтекла абсолютна
погасителна давност.Единственото основание за прекратяване на наказателното
преследване и връщане на паричната равностойност на контрабандната стока на
извършителя на вноса е телеграма от гръцка фирма-продавач,че е „допусната
грешка“,което съдът ще остави без коментар единствено от уважение към
институцията Прокуратура.
В
заключение исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С
оглед на изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв.,а по сметка на съда разноски за експертиза в
размер на 500 лева .
Воден
от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „2 С” ООД с ЕИК: ********, гр. *****
със съдебен адрес:***, офис 14 против П.на
Р.Б.искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи
причинени от Постановление за налагане на запор № 4630/22.04.1994 г. на Районен
прокурор - Бургас в размер на сумите от 1
611 741.82 щатски долара и 1
454 388.33 щатски долара,както и искове с правно основание чл.86 ЗЗД-мораторна лихва върху първата главница съответно в размер на 4 442 515.95 щатски долара за
периода от 08.03.1994 г. до 15.04.2014 г. и върху втората главницаза периода от
12.03.2001 г. до 17.04.2014 г. в размер на 2
578 683.04 щатски долара.
ОСЪЖДА „2 С” ООД с ЕИК: ******** да заплати на П.на Р.Б.,а по сметка на СГС разноски от 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: