РЕШЕНИЕ
№ 2589
гр. Пловдив, 11.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение, І състав
в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 512 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.И.П., ЕГН **********
***, ***, ***** чрез адвокат Д.Д.,*** против
фактически действия по принудително изпълнение, предприети от Кмета на Община
Марица, изразяващи се в принудително премахване на строеж, представляващ дом на
жалбоподателя и неговото семейство, а именно: едноетажен, изграден от тухли с
обща квадратура 41.10кв. м., състоял се от една стая с размери на 5 м. на 3.50
м., една стая с размери 2.80 м. на 7 м.
и антре с размери 2 м. на 2 м.; подът е бил със замазка от бетон и покрит с ламиниран паркет, покривът е покрит със керемиди.
Твърди се в жалбата, че на
06.01.2019г. А.П. и неговото семейство „бягат“ от дома си на ул.“Победа“№21, в
с. Войводиново, предвид настъпилите на същата дата събития – нанесен побой над
военнослужещ, за което са задържани двамата племеника
на жалбоподателя и ескалиралото по този повод напрежение в селото и протестите
на местните жители. Последното породило страх за живота му и на този на
неговите близки – партньорката и внуците му / на 17,13 и 4 години /и ги
принудило да напуснат дома си.
След напускането местните
власти предприели действия по премахването на постройките в ромския квартал на
селото, както се твърди за част от които въз основа на заповед за премахване на
незаконен строеж, а за останалите /измежду които и дома на А.П./ „под предлог
че представляват паянтови, временни и
нежилищни постройки“ са предприети незабавни такива действия.
За „тези действия“ А.П.
узнал на 09.02.2019г., когато посещава мястото, на което се е намирала постройката.
Самата постройка е
индивидуализирана като масивна едноетажна, изграден от тухли с обща квадратура
41.10кв. м., състоял се от една стая с размери на 5 м. на 3.50 м., една стая с
размери 2.80 м. на 7 м. и антре с
размери 2 м. на 2 м.; подът е бил със замазка от бетон и покрит с ламиниран паркет, покривът е покрит със керемиди.Твърди
се,че жалбоподателят обитава жилището повече от 50години.
Оплакванията за
незаконосъобразност на оспорените действия по изпълнението могат да бъдат обобщени
по следния начин:
1. Липсва изпълнително основание ,въз
основа на което да са предприети
действията .
2.При несподеляне на това твърдение се настоява да се приеме, че
предприетите действия по принудителното изпълнение на посочената заповед в
частта й относно жилището на А.П. са сторени при:
2.1. Допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, по следните съображения:
- противоречие с чл.271
от АПК и принципите на административния
процес недопустимо е конституиран ответника във всички процесуални
качества в изпълнителното производство.
- Липсата на индивидуализация
на адресатите и строежите в заповедта,
дови до невъзможност същата да бъде изпълнена – чл.274 ал.2 във вр. с чл.268 т.1 от АПК;
- Не е спазена процедурата за
принудително изпълнение съгласно ЗУТ и
Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях на Община Марица /така т.13 от жалбата/;
2.2.В нарушение на материалния закон:
- Предприети са в нарушение на
чл.4 ал.2, чл.5, чл.6, чл.7 и чл.8 от АПК
/в нарушение целта на закона, като целта им е да „отстранят“ ромското
население от домовете им; засягат се права и законни интереси в по-голяма
степен от необходимото – събаря се единственото жилище на оспорващия и се
оставя той и семейството му без дом през зимните месеци, не са се налагали
такива мерки от „спешен порядък“; не е гарантиран принципът на истинност;
нарушени са нормите на Конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/; не е спазен принципът на равенство/;
- Нарушени са правата на
оспорващите по КЗПЧОС /чл.8, чл.14/ и по чл.1
от Протокола към същата /за което
са изложени подробни съображения в жалбата и в последващи уточняващи
молби/.
В жалбата се
поддържа,че следва да бъде прието от съда,че оспорването е процесуално допустимо, а
процесните действия по изпълнението са незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени, като се присъдят и
сторените в процеса разноски.
Ответникът – Кметът
на Община Марица, чрез процесуалния си представител юрк.П.,
настоява да се приеме оспорването за процесуално недопустимо, респ. за
неоснователно. Подробни аргументи са изложени и в депозираните по делото
писмени бележки. Настоява да се приеме, че действията по принудителното
изпълнение са предприети въз основа на годно изпълнително основание – издадена
Заповед по чл.196 от ЗУТ, подлежаща на предварително изпълнение по силата на
закона, спазени са административно производствените правила, като не се
установява и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно по
твърдяното нарушение на чл.8 от КЗПЧОС се сочи, че в конкретиката
на казуса целта е била да се защити живота и здравето на всички живеещи в
процесните сгради, поради което и цитираните решения на Европейския съд по
правата на човека нямат отношение към случая.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
След като се запозна с
материалите по делото и становищата на страните, съдът намира следното.
От фактическа страна
съдът приема ,че няма спор, че жалбоподателят А.П. е обитавал постройка находяща се в с.Войводиново, общ.Марица, обл.Пловдив, ул.“Победа“№21, като това е било неговото и на
семейството му жилище.
Що се касае до обема
на същата и вида й, в който е съществувала преди премахването й като се сочи в
периода 06.01.2019г. – 09.02.2019г., което има и пряко отношение към
допустимостта на съдебния контрол в неговата цялост, съдът установи следното.
Твърденията се, че
домът на А.П. е представлявал масивна едноетажна сграда, изградена от тухли с
обща квадратура 41.10кв. м., състояла се от една стая с размери на 5 м. на 3.50
м., една стая с размери 2.80 м. на 7 м.
и антре с размери 2 м. на 2 м.; подът е бил със замазка от бетон и покрит с ламиниран паркет, покривът е покрит със керемиди.
По делото ,по искане
на жалбоподателя във връзка с индивидуализиране на процесната
сграда ,е допусната и назначена
съдебно-техническа експертиза.Вещото лице А.Г. отговоря на следните
въпроси:1.съвпада ли пълно или частично премахнатата къща на А.П. с някой от
строежите,посочени в заповедите по
чл.195,ал.6 от ЗУТ,представени по делото,с които е разпоредено
премахването на 15 броя опасни сгради/постройки,бараки и навеси/;2. съвпада ли пълно или частично премахнатата къща на А.П. с някоя от
нанесените в кадастралната карта жилищни сгради,които се намират в поземления
имот със заповедите по чл.195,ал.6 от ЗУТ,представени по делото;3.в случай,че
премахнатият строеж съвпада с някоя от
нанесените в кадастралната карта жилищни сгради,вещото лице да отговори кой е
записан като неин собственик ,респ.има ли данни в разписните листове към
предходните кадастрални планове.
Вещото лице е дало следните
отговори:
„В кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Войводиново,
одобрени със заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на ИД на АГКК е заснет поземлен имот с идентификатор 11845.17.20 –
частна общинска собственост според записването в кадастралния регистър.
В поземлен имот с идентификатор 11845.17.20 са
заснети 6 сгради –
еднофамилни жилищни едноетажни
сгради без данни за собственици в кадастралния регистър.
Процесната
сграда е била до сграда №3. Понастоящем сграда № 3 не
съществува във вида, в който е заснета в кадастралната карта.
В протокола и заповедта
най-близка по описание постройка в имота е описаната в т. 7
на протокола на л. 25 по делото и
т.7 на заповедта на л. 28 по делото. Дадени са следните характеристики:
паянтова постройка с размери 6.00/4.00 м, височина около 2.00 м, изградена
частично от кирпич,тухли.
Допълнителни данни за процесната постройка могат да се получат от
по- старите планове на с. Войводиново от 1968 и 1995 г .
В КРП одобрен със заповед № 661/28
11.1968 г в процесната зона е
заснет имот № 55 с две сгради в него ПМЖ.В Община Марица няма разписна
книга с данни за собственост за този имот .По- голямата част от имот №55 е
извън регулацията на селото.Процесната сграда попада
в имот № 55 и е в частта от имот извън регулация .
В следващия план -КРП
одобрен със заповед № РД-409/27.09.1995 г-
приложение № 3 в процесната зона няма заснет
имот обозначен с планоснимачен номер.По
подразбиране съгласно приложимата
практика за изработване на кадастрални планове към онзи момент такива територии без номер са общинска или
държавна собственост . Заснети са сгради с пл. № 163,164,165,166 .В процесната територия попадат сгради заснети с номера 165 и 166. В разписна книга
към плана от 1995 г има запис за собственост :
-имот
165-постройка на И.М.П. -няма посочено основание
за собственост
-имот 166-постройка на Д. М.
П. -няма посочено основание за собственост.
В кадастрална карта сгради
№ 165 и 166 от плана 1995 г не са заснети . Вероятно са били премахнати и на
тяхно място са построени нови сгради.
Сгради № 165 и 166 са извън регулацията на селото.“
Експертът не е установил
идентичност между описаната в жалбата сграда на жалбоподателя с никоя от описаните в Заповед №
РД-09-43/09.01.2019г. на Кмета на Община „Марица“.
Вещото лице дава
заключение,че заснетите в плановете
преди кадастралната карта сгради са премахнати и на тяхно място са построени
нови сгради,заснети в КК 2008г.Към днешна дата процесната
сграда на А.П. попада в имот ИД
11845.17.20-частна общинска собственост,според записването в кадастралния
регистър.Няма строителни книжа за тази постройка и същата е извън регулацията
на селото.
Следва да се приеме от
заключението на вещото лице, че във вида си в който е установена постройката,
обитавана от А.П., тя съществува след 2008г.
На съда е служебно
известно,че А.П. има последно заявен настоящ адрес:*** от 02.10.2003г. и
последно заявен постоянен адрес:*** от 01.08.2011г
От приложените по делото
писмени доказателства – извлечение от КК и КР на с.Войводиново, одобрени със
Заповед № РД-18-99 от 12.11.2008г. на ИД на АГКК – гр.София, в съвкупната им
преценка с приетото по делото и неоспорено в тези му части заключение на вещото
лице А.Г., се установява че на място в ПИ с идентификатор № 11845.17.20, където
се е намирала къщата на жалбоподателя, са заснети 6 сгради, с неидентифицирани
собственици, които сгради са съборени, не съществуват на място и на тяхно място
са били изградени други постройки, вкл. и тази на оспорващия.
Следва в тази връзка да
се зачете доказателствената сила на кадастъра /чл.2
ал.5 във вр. с чл.2 ал.1 във вр.
с чл.23 ал.1 т.2 от ЗКИР/, което налага да се приеме че процесната
постройка в този й вид е изградена след 2008г., като напълно възможно е предвид
конкретиката на казуса лицето да живее на посоченото
място в един по-продължителен период от време, но обитавайки друга постройка,
като се държи сметка, че в имота са идентифицирани и други сгради на семейство
П., в по-широк смисъл.
Същественото в случая е, че
се установява факта на обитаване на спорната постройка в един значителен период
от време – не по-малко от 10 години.
Относими
към разрешаването на правния спор са и твърденията на жалбоподателя, че същият
обитава въпросната постройка с членовете на неговото семейство. По този повод
по делото се събраха като писмени доказателства единствено подадената молба
вх.№ 94-00-769 от 20.02.2019г. от А.П. за „предоставянето на друг подслон“, в
която като лица обитаващи постройката към момента на премахването й са посочени
самия А.П. и още други 5 лица-родственици.
В същата тази молба е
посочено, че 1 член от семейството ,едно
от децата посещава училище,а другото дете не посещава училище /което е
неблагоприятен факт за оспорващия, поради което и се кредитира от съда/.
Съдът не кредитира данните за посочения брой лица ,обитаващи въпросната
постройка към датата на премахването й,тъй като освен тази молба,изходяща от
жалбоподателя,други доказателства за това няма събрани по делото.
Относимите
към спора от фактическа страна данни относно здравословно и имуществено
състояние, съответно трудова ангажираност, на тези лица по делото не бяха
установени.
На следващо място от
фактическа страна ,съдът приема за установено, че в случая предприетите
действия по принудителното премахване на процесната
постройка са предприети във връзка с принудително изпълнение на Заповед №
РД-09-43 от 09.01.2019г. на И.Д. Кмета на Община Марица, където под № 7 е
описана постройка, съвпадащи с посочената като обитавана от А.П. и семейството
му.
В тази връзка съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице А.Г., което съответства на всички
събрани по делото доказателства и е компетентно дадено, след изследване на
всички относими факти към случая, вкл. оглед на място
в имота и съобразно данните от самата жалбата.
Или ,в обобщение, съдът приема,
че оспорените действия по принудителното изпълнение са предприети именно във
връзка с принудителното изпълнение на Заповед №РД-09-43/09.01.2019г. на и.д.
Кмет на Община "Марица" издадена на основание чл.196, ал.6 от ЗУТ,
където под номер 7 фигурират на практика отделна постройка , съставляваща
сградата, посочена в жалбата и уточняващата молба до съда, обитавана от А.П. и от
членове на неговото семейство.
От данните по преписката,
предоставена на съда от ответника, е видно, че в същата заповед не е посочен
конкретен адресат, като липсват доказателства допуснатото й по закон
предварително изпълнение /чл.217 от ЗУТ/ да е било спряно.
Сключен е Договор от 09.01.2019г. с изпълнителя на
премахването "С и Ф" ЕООД/л.84 и сл./
Установява се от
заключението на вещото лице, че ПИ с идентификатор № 1184.17.20 е частна общинска
собственост ,както и че
казаните постройки по Заповед № РД-09-43/09.01.2019г. на и.д. Кмет на
Община "Марица" издадена на основание чл.196, ал.6 от ЗУТ, са били
изцяло премахнати.
При така установеното от
фактическа страна се налагат и следните правни изводи .
I.По допустимостта
на жалбата.
Според разпоредбата на
чл.294 от АПК, на обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията
на органите по изпълнението. А според чл. 296, ал.1 от АПК, жалбата се подава
чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението
в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на
съобщението, като за третите лица срокът тече от узнаване на действието.
Не е спорно по
делото, че именно жалбоподателят и
членовете на неговото семейство са обитавали процесната
постройка /в случая описани в заповедта под № 7/, която е била предмет на
принудително премахване, поради което и на основание чл. 295 от АПК съдът
приема, че в случая жалбоподателят е активно процесуално легитимиран да оспори
процесните действия на органа по изпълнението. С оглед на това и предвид
обстоятелството, че жалбата е подадена в срок /никакви доказателства за това,
че А.П. е узнал за премахването на сградата преди посочената от него дата
09.02.2019г. не са ангажирани, както и не са ангажирани доказателства да е бил
уведомен за предприемането им/, съдът намира, че производството по делото е
допустимо.
II.По същество на
спора.
Както вече се посочи , оспорените
действия са предприети въз основа на Заповед № РД-09-43/09.01.2019г. на и.д.
Кмет на Община "Марица" /представени са и доказателства за
компетентност/, издадена на основание чл.196 ал.1 от ЗУТ, като след като е
установено, че сградата под № 7 –изградена от керпич
и тухли, с нарушена конструкция, напукана стени и обрушени
и пропадната покривна конструкция, е негодна за
ползване, застрашена е от самосрутване, създават се условия за възникване на пожар, вредни са в
санитарно-хигиенно отношение, опасна е за здравето и живота на хората и не
подлежи на ремонт и реконструкция, е наредено нейното премахване.
Безспорно същата тази
заповед не е била влязла в сила към датата на предприетите действия по
принудителното й изпълнение /най-късно на 11.01.2019 г./, но също така следва
да се посочи, че тази категория актове е с допуснато по силата на закона
предварително изпълнение – чл.217 ал.1 т.9 от ЗУТ. По делото няма данни, а и не
се твърди към периода на принудителното изпълнение да е постановен акт на съда
по смисъла на чл.217 ал.2 от ЗУТ за спирането му.
Или ,в случая е на лице годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 268 т.1 от АПК в хипотезата на
подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт.
Не се спори и че не е
последвало доброволно изпълнение на заповедта по чл.196 от ЗУТ, като отделен е
въпросът и че при липсата на посочен друг адрес на това задължение, съобразно
приложимата в случая Наредба за условията и реда за принудителното изпълнение
на заповедите за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от
тях на територията на Община Марица (по
чл.196, ал. 5 от Закона за устройство на територията) адресат на заповедта е и
собственикът на терена в случая в лицето на Община Марица. Фактът, че липсва
посочен адресат се дължи и на обстоятелството, че към датата да предприемане
действията от комисията по чл.196 ал.1 от ЗУТ на място не са установени
обитатели на същите постройки, такива не са били установени и към датата на
издаването на заповедите.
За нуждите на това
производство и предвид събраните по делото доказателства ,съдът приема, че
Община Марица не е изпълнила доброволно въпросната заповед, а са предприети
именно действия от органа по изпълнението в лицето на Кмета на Община Марица по
принудителното й изпълнение. Възприемането на обратното в конкретиката
на казуса би означавало недопустимост на съдебния контрол в хипотезата на
доброволно изпълнение на административния акт и липсата на действия по
принудително такова, които единствено и само подлежат на съдебен контрол.
При това положение при
наличието на заповед подлежаща на предварително изпълнение, за органа по
изпълнение възниква правомощие да пристъпи към принудително й осъществяване по
реда на АПК.
Предвид възраженията в
жалбата следва да се посочи, че самият законодател е определил ,че орган по
принудителното изпълнение е именно административният орган, който е издал
административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е
посочен друг орган /чл.271 ал.1 т.1 от АПК, като в случая в заповедта не е
посочен друг орган, като възлагането на „контрол“ не покрива тази хипотеза/,
като всякакви аргументи във връзка с допуснати процесуални нарушения по повод
на сливане на качествата на издател на акта и орган по принудителното му
изпълнение са абсолютно неоснователни.
Що се касае до
твърденията за допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила във връзка с проведената процедура по посочената
по-горе Наредба, съдът намира, че дори и да са допуснати такива /не са
конкретно посочени от оспорващия/ следва
да се посочи, че дадените срокове са инструктивни, респ. несъставянето на част
от протоколите, не е съществено процесуално нарушение съществено, тъй като не
се е отразило на законосъобразността на действията по изпълнението.
Аргументите, изложени пред съда относно
обстоятелствата ,свързани с това, дали сградата е била застрашена от самосрутване или не, т.е. дали е изпълнен фактическия
състав на нормата на чл.196 ал.1 от ЗУТ, нямат място в това производство, а
касаят законосъобразността на самата заповед.
В случая от значение е
обстоятелството, че е на лице годно изпълнително основания по чл.268 т.1 от АПК, което подлежи на предварително изпълнение, вкл. и принудително такова.
Органът по изпълнението е
длъжен да зачете изпълнителната сила на заповедта по чл.196 ал.1 от ЗУТ, като
осъществи изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание. В
изпълнителното основание е посочено, че строежите /вкл. и спорния такъв/ следва
да бъдат премахнати, като при липса на доброволно изпълнение, същите подлежат
на принудително такова.
Хипотезите на чл. 272, ал.1, т.1 и т. 2 от АПК
в случая не са налице, тъй като начинът на изпълнение е посочен в
изпълнителното основание и не е възможен по-благоприятен такъв.
Съдът намира, че за
принудителното премахване на сградата не е налице нужда при липса на съгласие
на неговия обитател от нарочно разрешение на съдия в административен съд, тъй
като съобразно правилото на чл.196 ал.7 от ЗУТ „Собствениците на строежите са
длъжни да осигурят достъп за извършване на дейностите, определени в заповедта
на кмета на общината. При отказ достъпът се осигурява принудително със
съдействието на полицията“, както е процедирано в
случая.
Не са налице основания за
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 282, ал.1, т.7 от АПК, тъй
като не е налице каквато и да било правна или фактическа невъзможност за
изпълнението - строежът е налице и може да бъде премахнат, като няма законова
забрана за това.
Съдът не приема доводите, че изпълнението на
заповедта е довело до нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС и други права, защитени от
конвенцията.
В случая не се касае до премахване на незаконен строежа, а до премахване
на строеж застрашаващ вкл. живота и здравето на неговите обитатели /което
обстоятелство за нуждите на това именно производство следва да се приеме като
такова, като аргументите за противното следва да се изложат и установят в
производството по оспорването на самата заповед, противното би означавало да са
допусне преценка законосъобразността на самото изпълнително основание, в
производство по оспорване действията по принудителното му изпълнение, или
т.нар. косвен съдебен контрол, който съобразно трайната съдебна практика е
недопустим в производствата по АПК/.
Съгласно чл. 8 от
Конвенцията: "1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен
живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. 2. Намесата на
държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите,
предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите."
Съгласно принципа на
съразмерност, визиран в чл.6 АПК: "(1) Административните органи упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и (2)
Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава".
Няма съмнение, че в
случая, от една страна се установи по делото, че въпросната постройка е
единствено жилище на оспорващия и посочените по-горе членове на неговото
семейство, както и че така създалото се фактическо положение е продължило не
по-малко от 10 години, но в случая не се установиха факти относно имущественото
състояние на оспорващия, нито относно нарушено здравословно негово или на
членовете на семейството му състояние, не се установи в имота на пребиват
непълнолетни лица /доказателства за това каза се не са ангажирани по делото/.
Твърденията на жалбоподателя не са подкрепени с доказателства при доказателствена тежест за оспорващия.
Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи е подписана, ратифицирана от
Република България и е обнародвана, поради което по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията тя е част от вътрешното право и има примат при противоречие с
норма от националното право. Член 8 от Конвенцията съдържа материално-правни
разпоредби, които следва да се съобразяват от Съда при преценката му относно
материално-правната законосъобразност на вкл. и на оспорените действия по принудителното
изпълнение на процесната, но в пределите на съдебния
контрол за това, очертан по-горе и във всички случаи ,без да се разрешават
въпроси относно законосъобразността на самата заповед .
В случая каза се
въпросното „жилище“ е разпоредено за премахване като
застрашено от самосрутване и опасно за живота и
здравето на самите негови обитатели, поради което и обосновано е да се приеме,
че в случая не е нарушен нито чл.8 от Конвенцията, нито принципа за
съразмерност, залегнал в чл.6 от АПК.
Действително тези действия са лишили
жалбоподателя и семейството му от подслон, но в това производство от значение е
обстоятелството, че по този начин е защитен по висш техен интерес.
Или ,в случая намесата при
упражняване на правото на държавата е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2
от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, тъй като е предвидено
премахване на строежи, опасни за живота и здравето вкл. и на обитателите им
(какъвто е настоящия случай), насочено е към постигане на легитимна цел и е
пропорционално. Мярката е в съответствие и на целта по ал. 2 на чл. 8 от
Конвенцията, а именно насочена е към охрана живота и на здравето на
обитателите, а и на околните, предвид конкретния предмет на заповедта. Съгласно
конвенцията намесата е допустима и за защита на правата и интересите на
другите, като в настоящия случай е налице и тази предпоставка за прилагане на
изключението по ал. 2 на чл. 8 от КЗПЧОС, тъй като спорният строеж като
застрашен от самосрутване е безспорно опасен и за
живота и здравето на околните.
Ето защо, обосновано е да
се приеме, че предприетите действия по принудително изпълнение на заповедта по
чл.196 ал.1 от ЗУТ са осъществени при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията
- засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и
е пропорционално, с оглед всъщност опасността на живота и здравето на самите
обитатели.
По тези
съображения,настоящият състав приема, че липсва нарушение на чл.8 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Намесата се
счита за "необходима в едно демократично общество" за законна цел,
ако отговаря на "належаща обществена нужда"
и по специално, ако е пропорционална на преследвана законна цел" / т.117
Решение от 24.04.2012 г. на ЕСПЧ и решенията към които препраща/.
Отделно от това следва да
се посочи , че от месеци семейството на П. не е пожелало да се върне в т.нар.
единствено тяхно жилище, което обосновава извода, че същите разполагат с
временен подслон, отделно от това от доказателствата по делото се установява и
че са предприети действия по настаняването им в алтернативно жилище.
Ето защо съображенията,
че правомощията на органа са упражнени недобросъвестно и в нарушение на
принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК, правата на жалбоподателя са
засегнати в по - голяма степен от необходимото, също са неоснователни.
Принудителното изпълнение
по посочения в закона начин е мярка необходима и подходяща, защото премахването
на застрашаващият живота и здравето на неговите обитатели, а и на околните
строеж, е възможно единствено чрез разрушаване на същия. Не са налице
по-благоприятни за длъжника по изпълнението мерки, с които да се постигне
законовата цел, както предписва чл. 6, ал.3 от АПК. С други думи не са налице
предпоставки по чл. 272, ал.1, т.2 от АПК, тъй като от страна на
административния орган няма възможност за избор между няколко еднакво ефективни
варианта за изпълнение.
Всички цитирани решение
на Европейския съд по правата на човека по делата срещу България касаят
хипотезите на разпоредени за премахване незаконни
строежи /а не установени като застрашаващия живота и здравето на обитателите и
околните/, каквато не е настоящата хипотезата, като се държи и сметка че
правомощията по чл.195 и чл.196 от ЗУТ обхващат вкл. и законно изградените
строежи и при наличието на кумулативните предпоставки на посочената правна
норма и те подлежат на премахване по този реда на закона.
Очевидно е, че с
посочените норми се цели защитата на едно по-висшо
благо от правото на семеен живот, вкл. и на неприкосновеността на жилището, а
именно защита на човешкия живот и здраве.
Що се касае до
твърденията за дискриминация спрямо оспорващия, то за тези обстоятелства освен,
че са неверни /в практиката са налични множество издадени заповеди по чл.195 и
чл.196 от ЗУТ, без оглед на етническа, религиозна или друга принадлежност на
техните адресати/, а отделно от това едни такива твърдения и пътят на защита е
този по реда на специалния закон за защита от дискриминация.
В случая не е нарушен и
чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията, в конк-ретиката
на казуса, като в този смисъл е и Решение от 21.04.2016 г. на ЕСПЧ по делото на
И. и Ч. срещу България, по жалба № 46577/2015 г.
По изложените съображения съдът приема,
че жалбата е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
и на основание чл.143 ал.4 от АПК и съгласно разрешението дадено с Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.
на Върховния административен съд, при своевременно направено искане за
присъждане на разноски и осъществено процесуално представителство за ответника,
оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на Община Марица разноски по
делото, под формата на дължимото се юрисконсултско възнаграждение, определено
по правилото на чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК, съобразно и обема на осъществената
процесуална защита по конкретния казус, или в размер на 200 лева.
Водим от горното, Административен
съд Пловдив,Първо отделение,I състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.П.,
ЕГН ********** ***, ****, ******* чрез адвокат Д.Д.,***
против фактически действия по принудително изпълнение, предприети от Кмета на
Община Марица, изразяващи се в принудително премахване на строеж, находяща се в с.Войводиново, ул.“Победа“№21, общ.Марица, обл.Пловдив, обитавана от А.И.П..
ОСЪЖДА А.И.П., ЕГН ********** ***, ******* да заплати на Община
Марица сумата от 200 /двеста/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и
не подлежи на оспорване.
СЪДИЯ: