№ 743
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теменужка С.а
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100506114 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20036315/08.02.2021г. по гр.д. № 88679/2017г., по описа
на Софийски районен съд 54 състав са отхвърлени предявените от „ЧЕЗ Е.Б.“
АД, /с настоящо наименование “Е. Продажби“ ЕАД/ ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******, бл. БенчМарк
Бизнес Център, срещу ответника Я. Д. Я., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „******* бл. *******, искове с правно основание, чл. 422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 98а, от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи сумата от 411,50 лв., представляваща
стойност на ползвана електрическа енергия за обект с клиентски номер
310199196737, находящ се на адрес гр. София, ул. Средна гора № 55, гараж на
3 за периода 08.10.2013г. – 01.04.2014г. ведно със законната лихва от датата
на подаване на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
28.08.2014г. и сумата от 19.04 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 17.12.2013г. – 15.08.2014г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46876/2014г. на СРС 54 състав.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца “Е. Продажби“ ЕАД, чрез процесуалният му
представител адв. Д.. В жалбата се поддържа, че било установено наличието
на валидно сключена и действаща сделка за покупко-продажба на топлинна
енергия. Процесуалният представител поддържа, че ответникът бил
1
потребител на топлинна енергия, видно от счетоводните справки в
счетоводството на ищеца. От неоспорената експертиза се установявало, че
процесният имот на ответника е електроснабден и средството за търговско
измерване е годно и е отчитало правилно консумираната топлинна енергия.
Ето защо счита, че са налице всички предпоставки за реализиране на
отговорността на ответника, поради което моли за отмяна на
първоинстанционното решение е постановяване на друго с което исковете се
уважават.
Ответника по жалбата Я. Д. Я. не е подал отговор.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 98а ЗЕ и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 о т ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Съгласно чл. 91, ал. 2 ЗЕ, сделките с електрическа енергия се извършват
при спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с
електрическа енергия, приети от КЕВР /преди това ДКЕВР/ по предложение
на енергийните предприятия.
Според разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), "потребител на
енергия" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа енергия за домакинството си", а съгласно § 1, т. 2а /нова - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, "битов клиент" е клиент, който
купува електрическа енергия за собствени битови нужди.
Не е спорно във въззивното производство, че ответникът е собственик
на процесният електроснабден имот – гараж 3 адрес гр. София, ул. Средна
гора № 55.
В разглеждания случай е доказано, че ответника има качеството на
потребител на електрическа енергия и че между страните съществуват
облигационни отношения по договор за доставка на електрическа енергия за
битови нужди. Този извод следва от съвкупната преценка на събраните
2
писмени доказателства – констативен протокол от 20.11.2014г., Писмо от
„ЧЕЗ България“ ЕАД от дата 26.11.2014г., и електронна справка от Служба по
вписванията – София за ответника.
Установено е също така въз основа на писмените доказателства и
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, която
следва да бъде кредитирана /чл. 202 ГПК/, че процесният имот бил
присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение
България" АД.
Първият спорен по делото въпрос е дали до процесният имот е
доставяна електрическа енергия.
В случая в заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, което настоящият състав кредитира, като пълно,
задълбочено и безпротиворечиво се установява, че електроснабдения имот
няма електрическа инсталация от която да се присъединят консуматори.
Вещото лице е установило това обстоятелство въз основа на извършен оглед
на място, като същото е констатирало, че е монтирано единствено ел. табло,
от таблото има изтеглен един проводник за осветителен излаз и ключ за
осветление но няма следи от монтаж на такива, а краищата на проводника не
са обработени за свързване. Също така монтираната конзола за монтаж на
контакт е празна и до нея няма изтеглен проводник. Тези обстоятелства от
заключението на вещото лице кореспондират с данните от констативен
протокол № 2609840/20.11.2014г., на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“
АД където е отбелязано че процесният гараж е неизползваем.
Действително от заключението по експертизата се установява, че
средството за техническо измерване е било годно и е минало технически
контрол, обаче това не променя обстоятелството, че в процесният имот
фактически не е имало възможност да бъде изразходена електрическата
енергия, тъй като няма контакти или осветление към които да бъдат закачени
консуматори.
Следва да се държи сметка, че за периодите преди процесния период
08.10.2013г. – 01.04.2014г. и след него също липсва консумирана техническа
енергия, което отново потвърждава заключението, че не е налице възможност
за използване на електрическа енергия.
Ето защо настоящият състав намира, за правилен извода на
първоинстанционния съд че не е доказана доставката на електрическа енергия
и искът подлежи на отхвърляне.
Предвид неоснователността на главния иск неоснователен
неоснователен е и искът за мораторна лихва.
При това положение и в тази му част решението се явява правилно и
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
3
При този изход на производството жалбоподателят няма право на
разноски.
Право на разноски се дължат на ответника по жалбата, който е
представил доказателства за сторени разноски в размер на 300 лева, които
следва да му бъдат присъдени.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20036315/08.02.2021г. по гр.д. №
88679/2017г. по описа на Софийски районен съд 54 състав.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, /с настоящо наименование “Е. Продажби“
ЕАД/ ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„*******, бл. БенчМарк Бизнес Център да заплати на Я. Д. Я., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „******* бл. *******, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от 300 лева разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4