Р Е Ш Е Н И Е
№ 761/8.6.2020г.
гр. Варна, 08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и седми състав
На
трети юни две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл.
Караниколов
Секретар Петранка
Петрова
като
разгледа докладваното от съдията, НАХД №
814 по описа на съда за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Д.В.” ЕАД против наказателно постановление №03-010199/10.10.2018 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, с което на „Д.В.” ЕАД е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1
600.00 /хиляда и шестотин/ лева на основание чл.416
ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.153, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят
счита НП за незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание представител се явява, оспорва
жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното НП, като правилно и
законосъобразно.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители на ДИТ - Варна, на обект -ресторант „Деметра“, към хотел „Дабълтрий“, стопанисван от „Д.В.” ЕАД,
ЕИК ********* находящ се в гр.Варна, к.к. „Златни
пясъци“ било констатирано, че в обекта като готвач работи лицето И.И.Я., ЕГН **********. Проверяващите констатирали, че същата
е положила труд в периода от 28.06.2018 г. до 06.07.2018 г. включително девет
работни дни. В качеството си на работодател „Д.В.” ЕАД, ЕИК ********* не е
осигурил седмична почивка не по-малко от 36 часа на работника Я..
Нарушението било извършено на 04.07.2018 г.
Горното било основание за съставяне на АУАН, който бил
предявен на жалбоподателят и подписан от него с възражения. АНО въз основа на
констатациите в АУАН издал срещу въззивника атакуваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ Имуществена
санкция в размер на 1 600.00 /хиляда и шестстотин/ лв. за административно нарушение по чл. 153,
ал.2 от КТ.
В хода на
съдебното производство бе разпитана свид. Д., показанията на която съдът
кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
АНП, разпита на свидетелката в хода на съдебното производство и приложените
писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно свързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "
Инспекция по труда" гр.Варна.
В хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение също
са били спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне
на акта не е допуснато твърдяното съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е основание за отмяна на наказателното постановление. По
никакъв начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателят. Вмененото
във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема становището на жалбоподателя
за допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно
административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма. От показанията на свидетелката и от писмените
доказателства по делото /присъствени форми и графици/ по безспорен и
категоричен начин се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на
трудовото законодателство след като не е осигурил непрекъсната седмична почивка
не по-малко от 36 часа на работника Я.. Поради това съдът намира, че правилно
наказващият орган е приел, че е било допуснато нарушение на посочените в
постановлението разпоредбите на Кодекса на труда. От друга страна „Д.В.” ЕАД,
представлявано от жалбоподателят безспорно има качеството „работодател”, тъй
като се явява юридическо лице, което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. В тази връзка съдът не приема твърденията
на жалбоподателя, че от представените графици се установявало, че не е
извършено нарушение.
Съгласно
чл.414 ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба. В настоящото административно наказателно производство сме
изправени пред хипотезата на търсене на обективна, безвиновна
отговорност, тъй като предприятието на ЕАД е лишено от воля и не може да се търси вина. Предвид
гореизложеното съдът намира, че правилно АНО е определил субекта на нарушението
и е наложил наказание имуществена санкция на „Д.В.” ЕАД. В тази връзка съдът не
приема изложените възражения, че жалбоподателят като работодател нямал вина за
извършеното нарушение. Съдът намира, че причините за неизпълнение на вмененото
на жалбоподателя със закона задължение в случая са ирелевантни
за делото. Вътрешната организация на работа в обекта е без значение в
конкретния случай. Съдът намира, че като ЕАД жалбоподателят е следвало да бъде
запознат с разпоредбите на КТ и същият не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение.
Съдът
намира, че случаят не е маловажен. Необходимостта от непрекъсната седмична почивка на
работника, не по-малко от 36 часа е приета от законодателя на базата на
влиянието на трудовия процес върху човешкия организъм. Тази почивка е
необходима на всеки работник, за да може да бъде възстановена работоспособността
му. Спазването на конкретната норма от трудовото законодателство е от
изключително значение за опазване здравето на всеки един работник. Предвид
гореизложеното съдът намира, че не може да се приеме, че конкретното нарушение
е маловажно.
Съдът
намира, че при определяне размера на наложеното наказание е взета предвид
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се
налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и в тази връзка са съобразени всички отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства.
В случая е определено наказание към
минималния размер предвиден в закона, което е справедливо и ще изпълни целите
на чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-010199/ 10.10.2018 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, с което на „Д.В.” ЕАД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 600.00 /хиляда и шестстотин/ лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414,
ал.1 от КТ за нарушение по чл.153, ал.2 от КТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: