Р Е
Ш Е Н
И Е №39
гр.В** 23.05.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на двадесет и трети април две хиляди деветнадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: Ан** П**
Д**
М**
при секретаря И** К като
разгледа докладваното от съдия В**В** въззивно гражданско дело №106 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Х.Б.В. *** против решение №127039/23.05.17г.
по гр.д.№76233/16г. на СРС-ГО,125 състав,с което:
-съдът е осъдил СРС да заплати на жалбоподателя сумата 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди
от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл. 6, за защита правата на
човека и основните свободи , по което той е бил частен тъжител –нчхд№
13265/2010 г.на СРС, 11 НС и нчхд№ №
2610/2013г на СРС, 110 състав; ведно със законната лихва от предявяване на иска
в съда 30.12.2016г.до плащането и сторените разноски от 4 лева, като отхвърля
предявения против СРС иск за разликата, до пълния му предявен
размер от 5000 лева.
-съдът е отхвърлил предявения от жалбоподателя иск против Софийски градски съд за заплащане на сумата 5000 лева обезщетение
за обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, за защита правата на човека и основните
свободи , по което той е бил частен тъжител – внчхд№ 2718/2012г., внчд№
2222/2015г. и внчд№ 2008/2016г.
Подържа се в жалбата,че обжалваното
решение е незаконосъобразно,поради това,че отговорността за бавното правосъдие
по делото на жалбоподателя следва да бъде поделена между двамата ответници по
делото.Според жалбоподателя за продължителното разглеждане на делото вина има и
СГС,пред който делото е било висящо дълго време,поради което отговорността
следва да се носи и от този съд.Подържа се,че при произнасянето СГС е имал
налице пет процесуални възможности и само една е била да върне делото за ново
разглеждане.Незаконосъобразно СГС прекратил окончателно наказателното
производство с решение от 10.06.16г.Подържа се,че отговорността за забавеното
разглеждане на делото следва да бъде поделена между двамата ответници.Поради
това се иска да бъде постановено решение,с което обжалваното решение в
отхвърлителните му части бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с
което предявеният иск против СРС бъде уважен изцяло,кактоо и СГС бъде осъден да
заплати претендираната сума от 5000лв.
Делото е образувано и по въззивна
жалба от СРС против посоченото по-горе решение в частта му,с която СРС е осъден
да заплати обезщетение в размер на 4000лв.Подържа се,че решението в обжалваната
му част е незаконосъобразно,поради това,че по делото не било установено ищеца
да е претърпял накакви вреди от забавеното разглеждане на делото.Според
жалбоподателя ищеца по делото е разполагал и гражданско-правен път за защита на
свойте права.Първоинстанционния съд не е взел предвид обстоятелството,че за
забавяне на производството вина имал и СГС ,на които делото било изпращано
неколкократно.Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено.
В представения отговор СГС оспорва
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание представителят на
ОП-В** оспорва подадените жалби и моли съда да потвърди обжалваното решение.
По
допустимостта на жалбата
В** окръжен съд намира жалбите за
допустими, тъй като са подадени в срока по чл.259 от ГПК и при спазване изискванията на чл.260 и 261
от ГПК.
По
съществото на спора
Видинският окръжен съд като взе предвид
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№76 233/16г. на
СРС е образувано по искова молба от Х.Б. ***,с която е предявил иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от разглеждане на дело , извън разумния срок, предвиден в
чл.6, §1 ЕКЗПЧОС.Подържа се в исковата молба,
че ищеца е
пострадал от престъпление, извършено от Емил И**Й**,
като съдът не дисциплинирал участниците в процеса, а
позволил на подсъдимия да „протака“ делото до влизане в сила на присъдата,
включително до изтичане на абсолютна давност.
Предявява искове против СРС и СГС за заплащане на сумата по 5000лева обезщетение за неимуществени
вреди, които претендира отделно от ответниците, обезщетяващи психическото и нервно натоварване, загубата
навреме и средства и „целият фарс“, вследствие на което подсъдимия се оказва
наказателно неотговорен.
НЧХД №13265/10г. на СРС е
започнало по тъжба на настоящия жалбоподател против Е**И** Й**подадена
на 19.10.2010г. до СРС. По
тъжбата, на 20.10.2010г. е образувано нчхд№
13265/2010 г.на СРС, 11 НС, по което с разпореждане, от 25.10.2010г., същата е
оставена без движение от докладчика, с указания. На 29.102010г.,
тъжителят е поискал издаване на съдебно удостоверение, като на 17.11.2010г. е подадена молба от тъжителя за поправка на техническа
грешка в името на обвиняемия и е представено удостоверение за адреса на лицето.
На 22.11.2010г. докладчикът е
насрочил о.с.з., за 27.01.2011г. , на което процесуалния представител на
подсъдимия е поискал недаване ход на делото, защото е упълномощен преди
по-малко от 7 дни, за да организира защитата му, като СРС не е дал ход на
делото, същото е отложено за 07.03.2011г. , като са допуснати
до разпит свидетели. На 18.01.2011г. тъжителят е подал
молба за конституиране като граждански ищец, като е предявил граждански иск. На
07.03.2011г., в проведеното о.с.з., процесуалният представител на подсъдимия
отново е поискал недаване ход на делото, което СРС е оставил без уважение, дал
е ход на съдебното следствие, приел е за съвместно разглеждане гражданския иск
за неимуществени вреди, не е приел този за имуществени вреди. Разпитан е свидетел. Процесуалният
представител на подсъдимия е поискал допускане на свидетел, издаване на съдебно
удостоверение, както и задължаване частният тъжител да представи документи.
Съдът е допуснал свидетел, констатирал е порок в ЧТ, който е отстранен в
о.с.з., като делото е отложено за 28.04.2011г., като е допуснат свидетел,
разпоредено издаването на СУ и дадена възможност на тъжителя да посочи доказателствата.
На 04.04.2011г. от частния
тъжител са постъпили доказателства. На 28.04.2011г., е
подадена молба от адвоката на подсъдимия с приложен болничен лист, поради което
и на 28.04.2011г. СРС е отложиб разглеждането на делото за 07.06.2011г., за когато да се призоват
подсъдимия и неговия адвокат. За това о.с.з., подсъдимият е
бил нередовно призован, като процесуалният му представител е искал делото да се
отложи, като е посочен свидетел, който да се призове. Делото е отложено
за 14.10.2011г., за когато е разпоредено призоваването
на свидетеля. На 14.10.2011г. е
даден ход на делото, разпитан е свидетелят, изслушан е подсъдимия, който е
пожелал да даде обяснения, след което страните са заявили, че нямат
доказателствени искания. Съдът е приел, че делото е неизяснено и е приел, че
следва повторно да се разпита свидетел, доколкото подсъдимият не е присъствал
на разпита му, указал е на тъжителя за възможността да иска експертиза, на
което тъжителят е заявил, че иска такава, като съдът е отложил разглежаднето на
делото за 17.11.2011., разпоредил е призоваване на свидетеля, допусната е
екпертиза. Експертизата е изготвена на 09.11.2011г., като на 17.11.2011г., е
даден ход на делото, приета е СМЕ, извършен е допълнителен разпит на свидетел,
а процесуалният представител на подсъдимия е направил доказателствени искания
за приемане на писмени документи и призоваване на свидетел, като е дал
едномесечен срок за посочване на адрес на свидетеля, който е поискан в
предходното о.с.з. Делото е отложено за 09.02.2012г., като на 02.12.2011г. е подадена молба с посочване на адрес., като на 09.02.2012г.
свидетелят не се е явил, а е бил редовно призован,
като по искане на защитата на подсъдимия, делото е отложено за разпита му. На 15.03.2012г., адвокатът на подсъдимия е поискал отлагане на
делото, за спогодба, като по негови данни, свидетелят не се еявил поради липса
на средства. Съдът е приел, че делото следва да се отложи за спогжодба за разумен срок – 1
месец, с оглед на обстоятелството, че деянието е от 2011г-., като на 26.03.2012г.
е разпитан свидетелят, приключени са съдебните прения
и е постановена присъдата. На 05.04.2012г. и 28.03.2012г. са подадени жалби и
от двете страни, по което е образувано ВНЧХД № 2718/2012г. , администрирани
изцяло до 28.04.2012г.,
от съда, като ВНЧХД е образувано на 04.06.2012г., по което с
определение от 30.07.2012г.е делото е насрочено за 24.09.2012г., на което подсъдимият е посочил, че не иска
даване ход на делото, защото не е уведомен и оттегля пълномощията си от
адвоката си, след което и СГС не е дал ход на делото и е отложил същото за
25.10.2012г. , като
на 24.10.2012г. е подадена молба от новия
процесуален представител на подсъдимия, за недаване ход на делото. На о.с.з. онт 25.10.2012г. на
подсъдимия е наложена глоба за отлагане на делото, като същото е отложено за
05.12.2012г. , когато ход на делото е даден, като адвокатът
на подсъдимия е подал допълнение към въззивната жалба. Страните не са
направили доказателствени искания, а съдът е приел, че следва да се изиска
допълнителна информация
от дружества, посочени в протокола, за установяване на
обективната истина. Порадзи изложеното, делото е отложено за 30.01.2013г.,
като е отменил глобата на подсъдимия, по молба на адвоката, посочил
причината. На
06.12.2013г. е налице ръкописно разпореждане на
докладчика, за изискване на информацията. На о.с.з.
31.01.2013г. са приключени съдебните прения и
съдът е обявил, че ще се произнесе с решение. На 07.02.2013г.е по делото е
постановено решение, с което е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане
на същия съд, в друг състав, поради констатирани с решението съществени
нарушения на процесуалните правила- в тъжбата не е посочен съществен белег на
деянието, този недостатък е отстранен след срока по чл.81,ал.3 НПК, но доколкото не касае изменение на
обвинението, то е следвало да се направи с отделен писмен акт, който да се
връчи на подсъдимия, а на датата, на която производството е разглеждано в
присъствието на подсъдимия, не са му съобщени извършените до момента
процесуални действия. СГС е приел, че обвинението е изменено
в отсъствие на подсъдимия, като е посочено, че на тъжителя следва да се дадат
указания. На 13.02.2013г. при
СРС е образувано НЧХД № 2610/2013г.,по което с разпореждане от 01.03.2013г., на
тъжителя са дадени указания да посочи мястото на извършване на престъплението,
по които е подадена молба от 01.04.2013г., като на 26.04.2013г. с разпореждане докладчикът е дал ход на
тъжбата и е насрочил о.с.з. на 12.06.13г., на която дата, поради нередовна
процедура по призоваване на подсъдимия, не е даден ход, като делото е отложено за 23.09.2013г., когато подсъдимият отново е бил
нередовно призован, и делото е насрочено за 06.11.2013г., като е разпоредено и
призоваването на защитника му. На 06.11.2013г. подсъдимият е призован нередовно, защитникът му – редовно,
адвокатът на тъжителя и поискал даване под на делото, но тъй като процесуалният
представител на подсъдимия изрично е посочил, че не е могъл да уведоми
подсъдимия, ход на делото не е даден. Делото е отложено за 18.12.2013г., като е
разпоредено призоваването на подсъдимия, когато адвокатът на подсъдимия е
уведомил деловодителя, че ще представи болничен лист, както и поради нередовна
процедура по призоваване на подсъдимия, делото е отложено за 17.03.2014г.,
постановено е издирване на подсидъмия, като на 28.01.2014г. органите
на реда са открили подсъдимия, който е посочил адрес за призоваване. На 17.03.2014г. е даден ход на съдебното следствие,
изслушана е експертиза, като делото е отложено поради искане на подсъдимия за
разпит на свидетели, като СРС е преповторил процесуалните действия на първата
инстанция, като делото е отложено за 14.05.2014г., когато е даден ход,
разпитани са свидетели, като е постановил призоваване на друг свидетел и е
допуснал съдебно – счетоводна експертиза, при депозит от частния тъжител, като
на 02.06.2014г.е внесен депозитът. На 04.06.2014г., е разпитан свидетелят, като
СРС е приел делото за неизяснено и е постаноли призоваване на друг свидетел, и
е поставил задача на вещото лице., като делото е отложено за 29.09.2014г.На
23.09.2014г.е постъпила молба от вещото лице да й се даде възможност да изготви
експертизата, защото подсъдимият й е съобщил, че собствениците на фирмите са
извън България. На о.с.з, е разпитан свидетелят, като е
допуснал до разпит още един свидетел, по искане на адвоката на подсъдимия.
Съдът е приел, че следва да отложи делото, въпреки възраженията на защитата на
тъжителя, с мотив, че фактът е от съществено значение за проверка на гласните
доказателства, като е изискала обяснения от вещото лице, която е заменена в
това о.с.з. Делото е отложено за 26.10.2014г., като на 10.10.2014г.е постъпила молба от
новоназначеното вещо лице съдът да й даде указания как да изготви задачата;
както и молба от 13.10.2014г., че е в болничен. На о.с.з. от 26.10.2014г.,
съдът е докладвал постъпилите молби. Направено е искане от процесуалния
представител на тъжителя за отмяна на определението ,
с което доказателствата са допуснати, като се сочат за неотносими. Направено е искане от адвоката на подсъдимия, делото да се отложи,
защото подсъдимият не може да се яви а желае да даде обяснения. Съдът е приел, че е налице пречка за разглеждане на делото, като е
наложил глоба на подсъдимия и е преценил, че следва да даде възможност на
вещото лице да изготви ССЕ. Делото е отложено за 15.12.2014г., като
на 09.12.2014г., вещото лице е подало
молба, в което сочи, че не можеда изготви експертизата, защото на посочения от
защитника телефон се свързала със счетоводител, който й посочиб, че няма достъп
до счетоводните документи, същите можело да се разпореди само от посочено лице.
На 15.12.2014г., е даден ход на съдебното следствие,
разпитан е свидетел, подсъдимият е дал обяснения, след което е напраивл искане
наказателното производство да продължи, на искането на повереника делото да
приключи. СРС е приел, че следва да се приеме ССЕ, отложил е разглеждането на
делото за 11.02.2015г., като е задължил неучастващо
лице да даде достъп до счетоводството, за работа на вещото лице. На 09.02.2015г. е подадена нова
молба от вещото лице, че й се отказва съдействие. На о.с.з.
от 29.04.2015г. на което защитникът е направил
възражение за погасителна давност, като СРС е приел същото за основателно и с
определение е прекратил производството, като делото е насрочено за разглеждане
на гражданския иск за 20.05.2015г. , като с оглед изявлението
на защитника, са дадени две резервни дати, на които е констатирано, че делото
не се е върнало от СГС. По частна жалба на тъжителя от
07.05.2015 г. против определението на СРС, на 05.06.2015г. е образувано
ВНЧХД№ 2222/2015г-, по което с определение от зз е насрочено разглеждането на
делото за 25.06.2015г., на което съдът и приел, че е налице нередовна процедура
по призоваване на подсъдимия и защитника му, като е е наложил глоба на
адвоката, като на о.с.з. от 30.09.2015г. е даден ход на делото, и същото е
обявено за решаване, като решението е обявено на 08.10.2015г., когато СГС е
приел, че съдът не е бил сезиран с валидно волеизявление –от подсъдимия, поради
което и е отменил определението е върнал делото на СРС. С
разпореждане от 06.11.2015г. СРС е насрочил о.с.з. на 14.12.2015г., като
с разпореждане на заместник председател от 23.11.2015г., делото е отложено за
17.02.2016г., поради отпуск за временна неработоспособност на докладчика.На
17.02.2016г.е подадена молба лично от подсъдимия, с която моли производството
да се прекрати, поради изтекла абсолютна давност, като с определение от
17.02.2016г., СРС е прекратил производството.Срещу това определение е подадена
частна жалба, по която е образувано при СГС ВНЧХД № 2008/2016г. на
26.04.2016г., насрочено за о.с.з. на 02.05.2016г.-, на което е даден ход на
делото, същото е обявено за решаване, като с решение от 10.06.2016г.,
определението на СРС от 17.02.2016г е било потвърдено.
За да уважи частично предявеният
против СРС иск съдът е приел,че в практиката си, Съдът по Правата
на човека е въвел критерий за „разумността на срока“ на завършване на
производството. Разумният характер на продължителността на едно дело се оценява
според обстоятелствата по делото и с оглед на съответните критерии в
правораздаването, в частност: сложността на делото, поведението на
жалбоподателите и на компетентните органи, както и от значението на иска за
жалбоподателите. Критериите, подлежащи на
преценка, въз основа на практиката на ЕСПЧ, за да установи съдът дали срокът е
разумен, са няколко. Първият от тях е сложността на
делото – както фактическа, така и правна. При преценка на
фактическата му сложност, се преценява фактите, които следва да се установяват
по спора, брой доказателства, както и видове; а при правната сложност -
встъпване на други лица в производството, специални процедури, които се
прилагат, намеса на чуждо право, боравене със стар нормативен акт и други. Вторият критерий – поведението на ищеца. Има се предвид забавяния по вина на ищеца, например невнасяне на
депозити за вещи лица, несвоевременно направени доказателствени искания,
отлагане на делото по негови молби.Третият критерий е поведението на
властническия орган. Относимо към съда, става въпрос за отлагания на
делото през големи интервали от време, непризоваване на страни, невзимане на
своевременни мерки за осигуряване присъствието на вещи лица по делото,
доколкото съдът има задължението да следи всички участници в процеса да полагат
усилие делото да не се протака ненужно. Ако закъсненията се
дължат на неучастващо лице, то Държавата няма вина, но следва да се прецени
дали съдът е предприел мерки за ускоряване на процедурата и дали съдът е
допуснал ненужно удължаване сроковете за изпълнение на задължението на лицето.
Четвъртият критерий е особеният интерес на ищеца –
важността и характера на предмета на делото, за него. Има се предвид ако
делото засяга съществени права и интереси на ищеца - например, защото е свързано с
правоспособността му, трудовите му права, или дела свързани с домашно насилие,
искове за обезщетения /ако средствата са за лечение/ и пр.Производството по
жалба пред Европейския съд, и производството по настоящото дело, са различни,
което следва да се съобрази от съда, разглеждащ иска. Жалбата
до Европейския съд е срещу Държавата, която отговаря ако който и да е от
властническите й органи е допуснал необоснованото забавяне, заради самото
необосновано забавяне. При преценката от Европейския
съд се разглежда цялото съдебно производство, от датата на участието на
жалбоподателя, до датата на влизане в сила на решението. Ответник по
жалбата е самата Държава, а не съдът, разглеждащ делото, нито една от съдебните
инстанции, която по
преценка на жалбоподателя, е допуснала неоправданото забавяне. В настоящото производство това не е така. Пред
националния съд, разглеждащ иска за вреди, отговорен е съответният съд, чиито
съдии са разглеждали делото, по преценка на ищеца, извън разумния срок. Поради изложеното, националният съд, на първо време не следва да
разглежда периодите, през които делото е било в инстанции, които не са
ответници по делото.
По иска против СРС.
По първия критерий сложността на делото. Видно от частната тъжба, предмет на наказателното производство е
твърдения за лека телесна повреда, с едно изпълнително деяние. По делото е подаден граждански иск, като видно от първото и
въззивно производство, е било налице нередовност на тъжбата – за мястото на
извършване на деянието. Въпреки ,че по делото е слушано само едно
експертно заключение / на СМЕ, като експертът е разпитван два пъти/, при
второто разглеждане на делото пред СРС са били разпитвани множество свидетели. Следва да се посочи, че делото пред СРС на три пъти е било отлагано
поради неизготвяне на ССЕ, по причина, че на вещото лице не се дава достъп до
информация. Делото да не се
отличава с фактическа сложност, не е налице и правната сложност на същото, нито усложнения
откъм страни, изпълнителни деяния, фактически състав, в сравнение със сходни
частни производства по чл.13 НК . По
втория критерий поведението на ищеца – съдът не установи забавяне на делото по
вина на ищеца, доколкото практиката на ЕС отдавна е приела, че подаването на
жалби срещу актове на съда никога не са „забавяне на делото по вина на ищеца“/
освен ако се касае за множество, еднотипни жалби, очевидно целящи шиканиране на
процеса, за каквито данни няма/. Третият
критерий: поведението на властническия орган. Относимо към съда:1.отлагания на
делото през големи интервали от време- видно от първоначалното разглеждане на
делото пред СРС, делото е отлагано на равномерни интервали, по- големи от които
са единствено в рамките на съдебната ваканция, като същото се отнася и до
повторното разглеждане на делото пред СРС. 2. непризоваване
на страни- съдът намира, че и при двете разглеждания на делото СРС е взел всички
допустими мерки за осигуряване присъствието на страните по делото, включително
на два пъти е налагал глоба на подсъдимия за неявяване в о.с.з. 3. невзимане на
своевременни мерки за осигуряване присъствието на вещи лица по делото- видно от
трите молби на вещото лице, заменило първоначалното вещо лице по ССЕ, същите са
подавани непосредствено преди о.с.з., което не може да се вмени във вина на
съда, но е следвало вещото лице да бъде дисциплинирано да не става повод за
отлагане на делото. Целта на въвеждането на този критерий е
преценката дали съдът - ръководен орган в процеса, е дисциплинирал достатъчно
всички участници в него, да извършват процесуални действия / за страните/ или
да участват в извършването им / всички останали/, своевременно. Този критерий не е абсолютен, доколкото важен е крайният постигнат
резултат – а именно, своевременното приключване на спора, като при оценката му
следва да се съобрази също така, че критерият не е преимуществено времеви.
От значение е дали съдът е взел необходимите мерки, за да
обезпечи своевременното извършване на действията, като не е позволил на
страните да шиканират процеса.
Съдът намира, че с оглед събраните доказателства и посочените по – горе
извършвани процесуални действия от съда, и подсъдимия и неговия защитник, макар
да са ставали многократно повод за отлагане на делото, са били дисциплинирани
от двата съдебни състава - / в о.с.з.
от 27.01.2011г-, 28.04.2011г. и 26.10.2014г. са налагани глоби/.
Тук е моментът да се посочи, също така, че съдът не може да вземе предвид, обстоятелствата посочени от ищеца – че от
действията на СГС, който отменил първоначално правилната, според ищеца, присъда
на СРС, 11 – ти състав произтекло и забавянето при СРС, 110 - ти състав. СРС е приел, че не следва да взима предвид обстоятелството, защото видно от мотивите на СГС, присъдата на
СРС, 11- ти състав е отменена поради допустати от СРС, в този състав,
отстраними съществени процесуални нарушения. Този извод на
съда следва от обстоятелството, на първо време, че това обстоятелство се
проверява по реда на инстанционния контрол и е част от правилността на
присъдата. Противното разбиране би означавало дори да
се приеме, че и съдът, постановил неправилно решение, което една от страните
обжалва, с постановяване на неправилно решение забавя делото. Правилността на присъдата на СРС и на въззивното решение на СГС не
следва и не може да се проверява в производството по иска по чл.2б ЗОДОВ.
Производството пред СРС е
продължило в периода от 19.10.2010г. до 26.03.2012г. / при 11- ти състав/ и от 13.02.2013г.до 29.04.2015г. и от 06.11.2015г. до 17.02.2016г. при 110- ти състав – общо 4 години, 2 месеца и 2 дни.
Четвъртият критерий е
особеният интерес на ищеца – важността и характера на предмета на делото, за
него. Има се предвид
ако делото засяга съществени права и интереси на ищеца - например, защото е свързано с
правоспособността му, трудовите му права, или дела свързани с домашно насилие,
искове за обезщетения /ако средствата са за лечение/ и пр., но не само. Видно
от многократните молби на ищеца – тъжител както по наказателното производство,
така и към писмените бележки пред СРС, делото е от изключителна емоционална
стойност за ищеца, който вярва в българското правосъдие, но у него е останало усещането за ненаказаност
на дееца, поради липса на влязла в сила присъда, за деяние, за което тъжителят
вярва, че деецът е виновен. Това е и основният довод в
исковата молба. Именно и затова искът против СРС е
основателен. Критериите, по които
националният съд преценява дали е налице нарушение на правото на разглеждане на
делото в разумер срок, не са изброени изчерпателно. Въпреки условията на
свръхнатовареност, което е служебно известно на съда и това обстоятелство е
съобщено на страните, Държавата, в лицето на властническия орган, следва да
направи всичко по силите си соченият за виновен да получи справедлива присъда,
каквато е целта и на наказателното преследване, като нормалният ход на
наказателните производства е приключването им с присъда, а не с определение за
прекратяване на производството поради изтекла абсолютна давност за деянието.
Приключването с влязла в сила присъда / без значение за настоящото производство
дали същата е осъдителна или оправдателна/, когато присъдата е постановена след
изтичане на неоправдано дълъг срок, също се приема от Европейския съд за
нарушаване на правото на страната да получи решение в разумен срок, което е
част от правото й да получи правосъдие, и всъщност е отказ от правосъдие.
Същото се отнася когато наказателното преследване не е приключило с влязла в
сила присъда, а с определение, с което наказателно преследване се погасява с
абсолютна давност, по деяние, което не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност, нито с множество процесуални действия, или процесуални искания
от страните, каквото е настоящото производство, както се прие по – горе.
Допускане от съда делото да приключи с определение, а не с акт, по вината на
подсъдимия, при условие, че не са били налице трите посочени по – горе
критерии, винаги ще е нарушаване на правото на пострадалия от престъплението да
получи влязла в сила присъда и то в разумен срок. СРС е приел, че проведеното наказателно производство
пред СРС, общо пред 11- ти и 110- ти състав е с
продължителност над средната, като при условие, че при второто
разглеждане на делото, същото е върнато за ново разглеждане / при започнала да
тече абсолютна давност за деянието/, съдът е следвало да приключи същото с
приоритет, за да не допусне изтичане на този срок. Продължителност на
производството при първото - 1г., 5 месеца и 7 дни, при повторното
разглеждане на делото от 2 г., 3 месеца, и 16 дни , след което още 3 месеца и
11 дни, при условие, или общо 4 г., 2
месеца и 2 дни, без наличие на някой от трите критерии по- горе, е прекомерно
голяма, с оглед всички изброени по – горе критерии. Според СРС за ищеца е налице нарушение на правото му да
получи справедливо решение, в разумен срок и това право е нарушено от СРС. Доколкото отговорността на
Държавата е обективна и се носи при доказване на увреждането, то и се приема,
че на ищеца са причинени неимуществени вреди. Това
разбиране на съда произтича от логическия извод за наличието им, така както
бяха дадени указания с решение №457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1506/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по чл.290 ГПК,в което се прие: „Предмет на доказване са фактите от обективната
действителност и връзките между тях /т. нар. опитни
правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива на
житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и
техниката, се разкриват връзките между фактите. Тогава,
без необходимостта от гласни или писмени доказателства, посредством един
логически извод се разкриват явления от действителността. Ето защо, при
наличие на една оправдателна присъда по воденото срещу ищеца - касатор
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.“, поради което и съдът не може да сподели доводите на
ответника СРС, че вредите са недоказани. Когато е налице нарушение на правото
на пострадалия да получи присъда в разумен срок, използвайки опитните правила
съдът достига до извод, че на всеки човек биха били причинени неимуществени
вреди като посочените в исковата молба – психическо и нервно натоварване, неудовлетвореност от обстоятелството, че
пострадалият не е получил влязла в сила присъда по деянието, за което е
повдигнал обвинение. На основа изложеното, и доколкото по делото не са събрани
доказателства, че неимуществените вреди на ищеца са в по – голям обем от
общоприетото, въз основа именно общоприетият критерий за справедливост,
продължителността на производството, съдът счита, че следва да присъди
обезщетение от 4000 лева, като за горницата искът е отхвърлен като
неоснователен.
По отношение иска против СГС.
СРС е приел,че искът
е изцяло неоснователен, поради следното:
Производството пред СГС е продължило, при
първото разглеждане, по въззивното наказателно производство за проверка на
присъдата – общо 10 месеца, до постановяване на
въззивното решение, при проведени четири открити съдебни заседания, в
които съдът е дисциплинирал своевременно участниците в процеса, включително
откритите съдебни заседания са провеждани на равни интервали от време, а
причината делото да се отлага, е процесуална, неприсъствие на подсъдимия, за
о.с.з., за което е бил призован, като съдът в тази връзка му е наложил и глоба.
Не е налице друг процесуален ред за дисциплиниране на
подсъдимия в наказателното производство, предвид правото му на защита в
процеса. Въпреки желанието на тъжителя производството пред СГС да се
движи още по – бързо, налице са известни
процесуални гаранции именно за правото на защита на подсъдимия / което е
реципрочно на правото на пострадалия – тъжител да получи разглеждане и решаване
на делото в разумен срок, както се посочи по
- горе/, а една от основните гаранции за това право на подсъдимия е
именно правото му да участва лично в наказателното производство, ако желае
това, какъвто е бил и случаят с отлагането на делото по „вина“ на подсъдимия,
за което СГС му е наложил глоба. Производството е било
насрочвано през един месец, делото е обявено за решаване на четвъртото о.с.з.,
като решението е постановено осем дни след това, като преди едното о.с.з. е
подадено и допълнение към въззивната жалба. Общата
продължителност, по въззивното производство от 04.06.2012г. до 07.02.2013г. не е прекомерна, съдът служебно е събирал доказателства и
това е била причината след като е даден ход на съдебното следствие в третото
поред о.с.з., същото да се отложи. При преценка правото на подсъдимия също да
получи справедлив процес от безпристрастен съд, както и през призмата на
характера на производството – съдът е длъжен да достигне до обективната
истина, настоящият състав намира, че разглеждането на делото пред СГС е
продължило в рамките на разумния срок. Не е налице неоправдано забавяне и при
последвалите разглеждането на делото производства по частните жалби на тъжителя
в СГС – разглеждането
по внчд № 2222/2015г.,считано от образуването му – 05.06.2015г. , до датата на постановяване на окончателен акт / 08.10.2015г/ е
продължило общо 5 месеца / част от него, от
15.07.2015г. до 01.09.2015г. , съгласно
разпоредбата на чл.329,ал.1 ЗСВ , като делото не
попада под изключенията на ал.1 от същата разпоредба, следователно и докладчикът
не е имал задължението да насрочи о.с.з. в рамките на съдебната ваканция/.
Делото е било насрочено за 25.06.2015г., когато същото е било отложено поради
неявяване на защитника на подсъдимия, за което на него е наложена глоба; като
делото е било насрочено на 30.9.2015г.,
когато е обявено за решаване и решението е постановено 9 дни след тази дата; ,
а второто частно производство – внчд№
2008/2016г. е с продължителност от общо два месеца, от образуването му, до постановяване
на решение по частната жалба, при проведени о.с.з. По горните мотиви, за
същинското въззивно производство, съдът намира, че СГС не е допуснал
неоправдано забавяне на производствата проведени пред него, поради което и не е
налице нарушение на правото на ищеца да получи решение по делото си в разумен,
според § 6 от КЗПЧОС , срок. Поради изложеното, СРС е приел, че искът против СГС е
изцяло неоснователен.
ВОС
счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо,а по същество е
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.ВОС споделя изцяло
съображението на ВРС в мотивите на обжалваното решение,поради което препраща
към тях на основание чл.272 от ГПК.
По жалбата на жалбоподателя Х.В.
Подържа се в жалбата на посочения
жалбоподател,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че
отговорността за бавното правосъдие по делото на жалбоподателя следва да бъде
поделена между двамата ответници по делото. Според жалбоподателя за
продължителното разглеждане на делото вина има и СГС,пред който делото е било
висящо дълго време,поради което отговорността следва да се носи и от този
съд.Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.Производството
пред СГС е продължило сравнително кратко за обема работа по виззивните
производства.СГС е положил дължимото процесуално поведение за да събере
доказателства по делото и да дисциплинира участниците в процеса.При посочените
по-горе периоди на висящност на делото в СГС се установява,че същите са с
разумна продължителност с оглед на обема на съдопроизводствените действия.
Подържа се,че при произнасянето СГС
е имал налице пет процесуални възможности и само една е била да върне делото за
ново разглеждане.ВОС счита,че становището на жалбоподателя не кореспондира с
принципите и целите на НПК.Целта на кодекса е да способства за разкриване на
обективната истина по делото при максимална защита на процесуалните права на
страните.Действията на съда следва да са подчинени на тези цели ,при полагане
на необходимата бързина в развитието на производството.Недопустимо е решенията
на съда,при наличието на процесуални нарушения, да бъдат съобразявани с
оставащото време до изтичането на давността за дадено престъпление.Подържа се
от жалбоподателя,че незаконосъобразно СГС прекратил окончателно наказателното
производство с решение от 10.06.16г.ВОС счита,че това становище на
жалбоподателя не може да бъде разглеждане в настоящето производство.Дали
производството по делото е било прекратено законосъобразно или не би могло да бъде разглеждане само по пътя на
съответния инстанционен контрол по рада на нпк,но не и в настоящето
производство.
По
жалбата на СРС
Подържа се,че решението в обжалваната
му част е незаконосъобразно,поради това,че по делото не било установено ищеца
да е претърпял накакви вреди от забавеното разглеждане на делото.Според
жалбоподателя ищеца по делото е разполагал и гражданско-правен път за защита на
свойте права.ВОС счита,че становището на този жалбоподател е неоснователно.Пред
жалбоподателя В. са били налице два пътя за защита,при които същият е избрал
този по НПК.При така избрания път за защита
съответния съд е следвало да положи усилия да разгледа делото в разумен
срок.В настоящия случай делото е било висящо пред СРС в продължение на повече
от четири години,което в никакъв случай не може да се приеме,че е разумен срок
за разглеждане на производството по дело,което не представлява каквата и да
било фактическа и/или правна сложност.Подържа се в жалбалбата,че първоинстанционния
съд не е взел предвид обстоятелството,че за забавяне на производството вина
имал и СГС ,на които делото било изпращано неколкократно.Настоящия състав на
ВОС счита,че посочената по-горе висящност на делото пред СГС в никакъв случай
не може да се разглежда като основание за ангажиране на отговорността на същия
съд по настоящето дело. Продължителността на разглеждане на делото в СГС е в
рамките на разумните сроково за съответните производства,поради което провилно
СРС е приел,че искът по отношение на СРС е неоснователен.
С оглед
на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение
№127039/23.05.17г. по гр.д.№76233/16г.
на СРС-ГО,125 състав.
На основание чл.280,ал.2
от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1.
2.