№ 9
гр. Р., 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Й. Въззивно гражданско дело №
20223300500329 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. М. А. чрез особен представител против Решение
№ 747/ 16. 11. 2022 г. по гр. д. № 1119/ 22 г. по описа на РС Р., в частта с което съдът е
приел за установено по отношение на въззивницата, че същата дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД сумата 345, 91 лв. , представляващи главница по Договор за
потребителски кредит № **********/ 02. 08. 2016 г. с краен падеж 05. 08. 2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 08. 05. 2019 г. до окончателното плащане, сумата 9, 31 лв.
договорна лихва за периода от 05. 05. 2018 г. до 05. 08. 2018 г., сумата 33, 15 лв.
обезщетение за забава за периода от 05. 05. 2018 г. до 15. 04. 2019 г., за които задължения е
издадена Заповед за изпълнение № 2192/ 14. 05. 2019 г. по ч. гр. д. № 886/ 2019 г. по описа
на РС Р.. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД иск против С. М. А. по чл. 422, ал. 1 от ГПК за заплащане на обезщетение за
забава в останалата му част до първоначалния размер от 96, 30 лв., като неоснователен и
недоказан. Изложени са доводи, че решението в обжалваната му осъдителна част е
необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон. Моли
въззивната инстанция да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск. Поддържат се и в съдебно заседание.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник е
подала писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва жалбата, като неоснователна.
1
Р.ският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него в обжалваната
част, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Страните по делото не спорят, че на 02.08.2016 между ответника С. М. А. и “Ти Би
Ай Банк”ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №**********. В чл.7 от договора
е записано, че кредита е в размер на 1739,98 лв. със срок за връщане –05.08.2018 г. /чл.6/. В
чл.9.1. е посочен годишния лихвен процент, с който се олихвява предоставения кредит –
19,38 %, в чл.9.4 – че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на
законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. В чл.10 е посочен
годишен процент на разходите в размер на 36,02 %, както и общата дължима от потребителя
сума – 2366,29 лв. Погасителния план към договора е в т.11.2 от същия и в него са посочени
размерите на съответните вноски, без да се посочва каква част от тях се отнасят за
главницата, за таксата за оценка на риска и за възнаградителната лихва по договора.
Вноските са записани като ежемесечни в размер на 98,59 лв. В договора е записан адрес на
ответницата – с.Я., общ.Р., ул.***. В т.25.8 до 25.10 страните са уговорили, че
кореспонденцията се осъществява от, респ. до този адрес, като всяка страна е длъжна да
уведоми другата при промяна на адреса. Към договора е приложен /л.12 по ч.гр.д.№886/2019
г./ протокол за приемане на закупена стока - спално обзавеждане. С рамков договор от
31.08.2018 г. /л.12/“Ти Би Ай Банк”ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД са се
договорили първият да прехвърля на втория вземания по договори за потребителски
кредити, като същите ще бъдат индивидуализирани с приложения към договора. В
приложение №1/31.08.2021 г. е посочено задължението към ответницата с отпусната
главница – 1500,00 лв., общо дължима по кредита –2575,09 лв. и остатък на дължима сума
към 01.02.2021 г. – 781,08лв. /л.29. /Прехвърлянето на вземанията, индивидуализирани в
приложение №1 е потвърдено от цедента с нарочен документ /л.27/. С пълномощно /л.31/
цедентът /“Ти Би Ай Банк”ЕАД/ е упълномощила „Агенция за събиране на вземания“ЕАД да
уведоми от негово име всички длъжници, чиито вземания са били предмет на договора за
цесия. С уведомително писмо /л.32/, приложено към исковата молба и връчено по реда на
чл.47 от ГПК ведно с нея, ответницата е била уведомена за извършената цесия, даден й е
срок за доброволно изпълнение и са посочени възможните начини за плащане.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
При тези данни, въззивната инстанция споделя правния извод на районния съд, че
2
уговореният в договора лихвен процент -19,38 % е в размерите, посочени в чл.19, ал.4 от
ЗПК. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем по съответния ред - с изрично уведомление
до длъжника. Ответникът нито е направил възражение, нито пък е посочил доказателства за
извършено плащане на исковата претенция. Следователно ответницата дължи връщане на
тази сума, както и на уговорената лихва, вкл. и обезщетение за забава за периода, в който е
изпаднала в забава по отношение на изпълнението на своето задължение. Кредитът е обявен
за предсрочно изискуем по съответния ред - с изрично уведомление до длъжника. От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че е изпаднал в забава на
плащането на 05. 05. 2018 г. Срокът на договора за кредит е 05. 08. 2018 г. и договорна
лихва се дължи до този момент, така, както е претендирана от ищеца – въззиваем. Според
чл. 9.4 от договора, при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на
законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е подадено на 09. 05. 2019 г.
Дължимите вноски се състоят от главница и възнаградителни лихви, а се претендират още и
санкционни лихви, които по правилата на чл. 110 и чл. 111, б. "в" ЗЗД се погасяват с
различна давност. Длъжникът е изпаднал в забава на 05. 05. 2018 г. , срокът на договора е 05.
08. 2018 г. , поради което вземането на кредитора не е погасено по давност. В този смисъл е
неоснователно възражението на особения представител на въззивника, че задължението е
погасено по давност, още повече, че не излага конкретни доводи от кой момент е започнал
да тече давностния срок по отношение на вземанията и кога е изтекъл.
По изложените съображения, въззивната инстанция приема, че решението на
районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемата страна в настоящото производство е претендирала разноски. Предвид
изхода на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
разноските по делото в размер на 200 лева за възнаграждение на особен представител и 100
лева юрисконсултско възнаграждение. Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати в
полза на Р.ския окръжен съд държавна такса в размер на 25 лева.
Воден от изложеното, Р.ският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 747/ 16. 11. 2022 г. по гр. д. № 1119/ 22 г. по описа на РС
Р. в частта, с която съдът е приел за установено по отношение на въззивницата С. М. А., че
същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 345, 91 лв. ,
представляващи главница по Договор за потребителски кредит № **********/ 02. 08. 2016
г. с краен падеж 05. 08. 2018 г., ведно със законната лихва, считано от 08. 05. 2019 г. до
окончателното плащане, сумата 9, 31 лв. договорна лихва за периода от 05. 05. 2018 г. до 05.
08. 2018 г., сумата 33, 15 лв. обезщетение за забава за периода от 05. 05. 2018 г. до 15. 04.
2019 г., за които задължения е издадена Заповед за изпълнение № 2192/ 14. 05. 2019 г. по ч.
3
гр. д. № 886/ 2019 г. по описа на РС Р..
В останалата част, като необжалвано решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. М. А. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД разноски
по делото в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА С. М. А. да заплати в полза на Р.ския окръжен съд държавна такса в
размер на 25 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4