№ 26
гр. гр. Добрич, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря П.а Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500645 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 261910/28.06.2021 год. на П.А. Ж., от с. П., обл. Х. срещу
решение №260049/28.05.2021 год. по гр.д.№ 820/2019 год. на Районен съд Б.,
с което е отхвърлен иска й против П. Д. З., от гр. Х., ул. „Д.“ №* и Д.Д. З. от
гр. С., С.г., *** за допускане до делба на едноетажна вилна сграда с маза със
ЗП 74 кв.м. и идентификатор ***, ведно с вилно място, в което е построена
сградата, представляващо ПИ с идентификатор *** по кад. карта на гр. Б.
(парцел **-** в кв. 33 по рег. план на в.з. Б.С., гр. Б.);признато е за установено
спрямо нея и П. Д. З., от гр. Х., ул. „Д.“ №*, че Д.Д. З. от гр. С., С.г., *** е
носител на правото на собственост върху ½ ид.ч. от следния недвижим имот:
едноетажна вилна сграда с маза със ЗП 74 кв.м. и идентификатор ***, ведно с
вилно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с
идентификатор *** по кад. карта на гр. Б. (парцел **-** в кв. 33 по рег. план
на в.з. Б.С., гр. Б.) и е отменен нотариален акт за удостоверяване правото на
собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и
писмени доказателства, вписан като акт №29, т. 8, д. №1252/2016 г. по описа
на СВ при Районен съд-Б. относно 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти:
1
едноетажна вилна сграда с маза със ЗП 74 кв.м. и идентификатор ***, ведно с
от вилно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с
идентификатор *** по кад. карта на гр. Б..
С доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се
претендира отмяната му, като бъде уважена претенцията за делба на вилно
място и сграда в гр. Б..
Въззиваемите страни П. Д. З., от гр. Х. и Д.Д. З. от гр. С. считат
жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана.
Спори се между страните ,на кои от тях принадлежи правото на
собственост върху недвижимите имоти и в какъв обем ,при съобразяване ,че
принадлежността му се претендира по силата на наследяване по закон,
завещание и давност. Спора е обусловен от различното им виждане по
въпросите изпълнени ли са фактическите състави на съответните придобивни
способи ,а именно произвело ли е действие саморъчното завещание на Т.С. с
оглед спазване на процедурата по обявяването и вписването му; кога и от
кого е било прието наследството на С., кога и от кого е установена
фактическата власт върху недвижимия имот, с какви действия ,намерения и
кому са били противопоставени, както и дали позоваването на давността е
извършено по време на брака на част от страните по делото.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 09.06.2021 год.,жалба 261910/28.06.2021 год. ,изпратена по
пощата на дата 23.06.2021 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.62 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.
Обжалваното решение е постановено по предявени искове за делба и
собственост,черпещи правното си основание в разпоредбите на чл.34 от ЗС и
чл.124 ал.1 от ГПК както следва:
1./Заявеният от П.А. Ж., ЕГН **********,от с. П., общ.Х. срещу П. Д.
З.,ЕГН **********,от гр.Х.,ул.“Д.“ №* с искова молба рег.№4181/22.10.2019
год. иск е за делба на недвижим имот, съставляващ едноетажна вилна сграда с
маза, ведно с вилното място, в което построена в землището на гр. Б.,вилна
зона “Б.С.“. По указания на съда /определение № 999 от 10.12.2019 год./,искът
за делба е бил насочен с молба рег.№ 5260/30.12.2019 год. и срещу Д. Д. З.,
ЕГН **********, от гр. С., С.г.,***. Изложени са твърдения ,че страните
заедно са владеели делбения имот по време на брака си, сключен през 2004
2
год. и прекратен с развод през 2018 год., поради което са го придобили по
давност. Всяка година в имота били правени основни ремонти и множество
подобрения /покрив, дограма, полагане на гранитогрес, измазване на
стаите/,извършвани изцяло със средства, дадени от бащата на ищцата ,негов
личен труд. Всички посещения на имота се осъществявали от съпрузите ,
бащата на ищцата и семейни приятели, включвали се активно в ремонтните
дейности. Въз основа на предоставени от тъста му платежни документи за
всички ремонтни дейности, през 2016 год. П.З. успешно доказал владението
на имота пред нотариус, който съставил нотариален акт по реда на чл.587
ал.2 от ГПК. Ищцата не присъствала на удостоверяването на правото на
собственост по причина престой в болница за оперативно лечение ,но по
силата на разпоредбата на чл.21 ал.1 от СК и тя се ползвала от нотариалния
акт. Съпрузите продължили да използват имота, а след две години се развели
и от тогава не можели доброволно да поделят имота.
Отправено е искане ,съдът да допусне делба на едноетажна вилна
сграда с маза със застроена площ от 37 кв.м. и идентификатор ***, ведно с
вилно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с
идентификатор *** по кад. карта на гр. Б. (парцел **-** в кв. 33 по рег. план
на в.з. Б.С., гр. Б.) между съделителите П. Ж. и П.З. при равни квоти.
Ответникът П. Д. З. е оспорил иска с отговор рег.№4955/05.12.2019 год.
като недопустим поради липса на съсобственост и като неоснователен поради
липса на предмет на спора. Ответникът и неговата сестра били придобили в
лична собственост по ½ ид. ч. от делбения имот, завещан им от починалата на
дата 14.06.2006 год. Т.П. С.,тя придобила го от своя страна по завещание от
своя съпруг Р.П. З.. Макар бракът между П. Ж. и П.З. да бил прекратен през
2018 год., съпрузите били във фактическа раздяла от месец януари 2016 год.
,поради което от смъртта на завещателя и до настъпването й, 10-годишната
придобивна давност не била изтекла. В условията на евентуалност се сочи, че
страните били придобили по давност ½ ид. ч. от делбения имот,а след
прекратяването на брака им го съпритежавали в съсобственост при квоти от
по ¼ ид.ч. за ищцата и 3/4 ид.ч. за ответника.
Ответникът Д. Д. З. е посочила в отговор рег.№ 1063/12.03.2020 год. ,че
счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Вилното място било
притежание на Р.П. З. по договор за покупко -продажба от 1994 год.
3
,сключен с Община Б., в която е построил вилна сграда, узаконена през
същата година. З. завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на
своята съпруга Т.С., а тя от своя страна го завещала на своите племенници- Д.
и П.З.и. След нейната смърт те се легитимирали като съсобственици на
делбения имот при равни квоти от по ½ ид.ч. Ищцата П. Ж. и ответникът П.З.
не били придобили на оригинерно основание собствената й ½ ид.ч. от
заявените за делба вилно място,ведно с вилна сграда ,поради която делбата
следвало да бъде допусната само между ответниците, а иска на П. Ж.
отхвърлен.
2./Заявеният от Д. Д. З., ЕГН **********, от гр. С., С.г.,*** срещу П.А.
Ж., ЕГН **********,от с. П., общ.Х. и П. Д. З. ЕГН **********,от
гр.Х.,ул.“Д.“ №* с искова молба рег.№1064/12.03.2020 год. иск е за
установяване право на собственост върху ½ ид. част от вилна сграда и
вилното дворно място,в което е построена.
Изложени са твърдения, че вилния имот е обект на притежание на
ищцата и нейният брат П.З. по силата на саморъчно завещание, оставено от
Т.С.,поч.14.06.2006 год. Снабдяването през 2016 год. с нотариален акт за
собственост върху недвижимия имот, придобит по давностно владение по
време на брака на П. Ж. и П.З. съставлявало неоснователно оспорване на
правата й. Ищцата разполагала с ключ за вилната сграда и сама или с трети
лица, респ. брат си и неговото семейство посещавала и ползвала имота през
годините :два пъти за по 14 дни през лятото на 2010 год.;веднъж през лятото
на 2011 год. за 14 дни и едновременно с брат си и последно през лятото на
2012 год. за 14 дни. През 2007 год. участвала с финансови средства в ремонта
на сградата. За времето от последното й посещение в имота през 2012 год. до
снабдяването с нотариален акт през 2016 год., не била изтекла 10 годишна
давност. Двамата ответници били държатели на собствените й идеални части
и до датата на завеждане на делото не били извършили действия, които да
обективират намерение за владение за себе си, респ. за придобиването им.
Отправено е искане да бъде установено по отношение на П.А. Ж. и П.
Д. З. правото й на собственост върху ½ ид.ч. от следния недвижим имот:
едноетажна вилна сграда с маза със ЗП 37 кв.м. и идентификатор ***, ведно с
вилно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с
идентификатор *** по кад. карта на гр. Б., както и да бъде отменен
4
нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим
имот придобит по давностно владение и писмени доказателства, вписан като
акт №29, т. 8, д. №1252/2016 г. по описа на СВ при Районен съд-Б. относно
1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти: едноетажна вилна сграда с маза със
ЗП 37 кв.м. и идентификатор ***, ведно с от вилно място, в което е построена
сградата, представляващо ПИ с идентификатор *** по кад. карта на гр. Б..
Ответникът П.А. Ж. е оспорила иска като неоснователен с отговор рег.
№ 1955/16.04.2020 год.
В периода 2006 год.-2020 год. Д.З. не проявявала интерес към имота и
ремонтните дейности по него,не е притежавала ключове за имота, с такива се
снабдила едва след завеждане на делото и по инициатива на ответника П.З..В
този период Д.З. никога не била претендирала за ключове и безпрепятствен
достъп до вилата. С такъв разполагали само П.З. и родителите на П. Ж..
Именно родителите на Ж. посещавали най-често имота и за да извършват в
него ремонти дейности. Имота бил посетен от Д.З. единствено през 2010 год.
,за броени дни и като гостенка. Д.З. не се легитимирала като собственик на
недвижимия имот по завещание.Същата била запозната със завещанието от
1994 год. ,но никога не била предприемала действия по приемане на
наследството. Само бившите съпрузи и родителите на П. Ж. били полагали
през годините напразни усилия за уреждане собствеността на имота и
правния му статут посредством завещанието, вкл. чрез посещения в Руското
консулство.
Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни
изводи ,както следва:
П.А. Ж. и П. Д. З. са сключили граждански брак на 28.08.2004
год.,прекратен с развод с решение № 315/07.06.2018 год. по гр. д.№ 193/2018
год. на Районен съд Х..
С нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху
недвижим имот ,придобит по давностно владение и писмени доказателства
№195 том III вх. рег.№ 3559 дело № 439/2016 год. на С.И., нотариус с рег.№
*** на НК и район на действие-Районен съд Б., вписан в Службата по
вписванията гр. Б. с вх.рег.№2871/29.11.2016 год.,АКТ ** том VIII дело №
1252/2016 год.,на основание издадено по обстоятелствена проверка
постановление от 28.11.2016 год. и чл.587 ал.2 от ГПК, П. Д. З. е бил признат
5
за собственик по давностно владение и писмени доказателства на недвижим
имот: едноетажна вилна сграда с маза ,със застроена площ от 37 кв. м., с
кадастрален № ***,ведно с вилното място, в която е построена с площ от 440
кв. м., съставляващо поземлен имот, урбанизирана територия, ниско
застрояване с кадастрален №*** с площ по скица 520 кв. м. по КККР на гр. Б.,
вилна зона “С.М.“, който имот е урегулиран в парцел IХ-140,кв.33 по
регулационния план на вилната зона.
На Р.П. е било дадено строително разрешение № 272/15.08.1977 год. за
строене на сезонна постройка върху 30 кв.м. в местността “С.М.“ ,кв.**
парцел *** .
В съставен от началника на отдел “ТРЖПС“ на ОбНС Б. Акт за
узаконяване № 123/25.08.1994 год. са направени констатации ,че въз основа
на одобрени на 15.08.1977 год. проекти и строително разрешение №
272/15.08.1977 год. за построяване на временна сезонна постройка до 30 кв.м.,
Р.П. е построил двуетажна вилна сграда със застроена площ от 30 кв.м. и
разгъната площ от 60 кв. м. в парцел IХ-140,кв.33 по плана на вилна зона
“С.М.“. На основание чл.162,180 и 173 от ЗТСУ и чл.302 от ППЗТСУ е била
узаконена двуетажна вилна сграда със застроена площ 30 кв.м., построена в
парцел IХ-140,кв.33 по плана на вилна зона “С.М.“ с отстъпено право на
строеж върху парцел IХ-140,кв.33 на Р.П. З. съгласно заповед №
876/05.08.1986 год. и договор от 30.09.1986 год.
Съгласно писмо изх.№ 94-00-1744.001/13.12.2021 год. на Община Б.,
първия ПУП –ПРЗ на вилна зона “С.М.“ е бил одобрен със заповед №
26/04.11.1984 год. и няма данни за предходна разработка. УПИ IХ-140,кв.33
е частично идентичен с ПИ *** по КК на гр. Б..
С договор от дата 02.09.1994 год. Р.П. З. е закупил от Община Б. вилно
място от 440 кв. м., съставляващо парцел IХ-140,кв.33 по плана на вилна
зона “С.М.“.
В съдебните заседания от 27.10.2021 год. и 12.01.2022 год. страните са
посочили, че не им е известно ,кога е извършено строителството на вилната
сграда ,вероятно в началото на 70 –те години и до 1975 год. ,респ. след 1972
год. с оглед твърденията им, че е включена, респ. не е включена в СИО на
Р.П. З. и Т.П. С. .
Р.П. З. и Т.П. С. са сключили граждански брак в гр. М. №
6
012626,съгласно пресъставения акт за граждански брак № ****/26.12.1984
год. на Районен народен съвет “В.Л.“ С.. В акта за брак е вписана дата
26.02.1972 год. , но не е уточнено, дали тогава е сключен брака-така писмо от
25.11.2021 год. на СО Р.С.
Със завещание от дата 12.06.1978 год., Р.П. З. е завещал цялото си
движимо и недвижимо имущество ,както и всичките си спестявания на жена
си Т.П. С., родена в гр. Т., СССР на 01.10.1934 год. Завещанието е било
оставено за съхранение по нотариално дело № 90/14.06.1978 год. на Районен
съд гр. Ш. и обявено на дата 26.04.1996 год. по молба на Т.С. със съставен от
нотариуса Т.Т. протокол.
Р.П. З. е починал на дата 04.05.1995 год.-така препис –извлечение от акт
за смърт № 0058/05.05.1995 год. Негови наследници по закон са РР.Р.П.
/низходящ от първа степен/ и Т.П. С./съпруга/-така удостоверение за
наследници № 070686/18.09.2007 год. на Община С., Р.С.
Т.П. С. е починала на дата 14.06.2006 год. в гр. М., Р.-така акт за смърт
№ 2752/2006 год.
Представени са служебна бележка ,че саморъчно завещание на Т.П. С. е
била оставено на съхранение по нотариално дело № 1238/1994 год. в
нотариата на Софийски районен съд и вносна бележка за заплатена държавна
такса. Саморъчното завещание не е било обявявано-така св.Б.И.К.-адвокат на
страните по този повод. Оригинал от завещанието е представен в съдебното
заседание от 15.09.2020 год. от Д.З. с обяснения ,че завещателката е
уведомила племенниците си, че е оставила завещание в СРС и им е
предоставила екземпляр, идентичен с пазения в нотариата.
Със саморъчно завещание от дата 14.11.1994 год. ,Т.П. С. е завещала
“своята идеална част от движимо и недвижимо имущество на племенниците
си / по линия на съпруга й Р.П. З./ П. Д. З., роден на 30.04.1973 год. в гр. С.З. и
Д. Д. З., родена на 11.12.1976 год. в гр. Х.. Подписа на завещателя не положен
след означението на датата и мястото на съставяне на завещателния акт.
Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 от Закона за наследството
саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия
завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания.Неспазването на императивно изискване за форма,прави
7
завещателното разпореждане нищожно-чл. 42 б.“б“ от ЗН.
Законът за наследството не поставя формални изисквания за изразите, с
които следва да си служи завещателят при съставянето на едно завещание, но
волята трябва да бъде ясна или да може да се разкрие чрез тълкуване, за което
на основание чл. 44 ЗЗД е приложима общата разпоредба на чл. 20 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗН ,завещателните
разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото
имущество на завещателя, се наричат общи,а съобразно ал.2 завещателните
разпореждания, които се отнасят до определено имущество са частни .При
общите завещателни разпореждания облагодетелстваното лице придобива
качеството на наследник и наследява имуществото на наследодателя като
съвкупност от права и задължения - чл. 16 ал. 1 ЗН. При частните
завещателни разпореждания по чл. 16 ал. 2 ЗН заветникът придобива
конкретно имущество, посочено от завещателя. Посочването на имуществото,
предмет на частното завещателно разпореждане е съществен елемент от
съдържанието на завещанието. Предмета на завещателния акт следва да е
изрично посочен или да бъде така описан,че да определяем с оглед
конкретните обстоятелства.
Д. и П.З.и претендират, заявения за делба вилен имот /терен и сграда/ да
е имущество, част от завещателното разпореждане на Т.С. в тяхна полза.
Такъв извод от съдържанието на завещателния акт не следва.
В завещателния акт не е посочено конкретно движимо или недвижимо
имущество. Завещана е била идеална част от движимо и недвижимо
имущество, която не е била определена с посочване на размер,както и не
посочено, че се завещава съответната част от цялото движимо и недвижимо
имущество на завещателката, което да е изрично вписано или пък да следва
от членуване /от движимото и недвижимото ми имущество/,т.е. завещанието
не е общо. Идеалната част е означена като “своя“,т.е. за пояснение ,че
завещаното не е обект на изключителна собственост на завещателката, а се
завещава част от имущество,което е обект на съвместно притежание –на
завещателката с друго лице или лица.Сочи се от П. и Д. З.и,че завещана им
е била частта от имуществото ,придобито от Т.С. в режим на съпружеска
имуществена общност с Райко З.. Няма пречка по време на брака на
съпрузите,някой от тях да се разпореди с частта си от СИО за след своята
8
смърт посредством завещателен акт. Такова разпореждане е частно-отнася се
до вещните права,включени в общността,които при откриване на
наследството принадлежат на завещателя в съответния дял от 1/2 ид.ч.Макар
завещателният акт в този случай да е един,не трябва имуществената общност
да се схваща като единен предмет на разпореждането. Актът обхваща
множество завети/толкова,колкото са били вещите в общността/,всеки с
достатъчно определен предмет-вещ,притежаваща отличителния белег,че е
била подчинена на режима на СИО,а заветът би имал действие само за
половината идеална част,принадлежала на завещателя.
От използваните в акта изрази,не следва извод ,че завещаното
имущество съставлява идеалната част на Т.С. от придобитото имущество в
режим на СИО по време на брака й с Р.П. З.–чл.133 от СК от 1985 год.
(отм.).Името на съпруга й е посочено не като на съпритежател на другата част
от завещаното имущество,а за означение на роднинската й връзка с
лицата,които облагодетелства за след смъртта си.Вън от горното,по делото
не се установява по безспорен начин,кога е сключен гражданския брак на С. и
П.,респ. кога е придобита собствеността върху вилната сграда и вилното
място ,при съобразяване действието на съответния придобивен способ и
доколкото като такива са сочени строително разрешение от 1977
год.,реализирано през 70-те години,отстъпено право на строеж през 1986
год.,узаконяване на постройката и сключване на договор за продажба на
вилното място през 1994 год. ,от значение за съобразяване приложението в
съответните редакции на разпоредбите на чл. 29 от Закона от
собствеността,чл.14 от Закона за собствеността на гражданите,чл.4,чл.5 и
чл.23 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол,чл.22
от Конституцията,които да обуславят преценка,че е придобито имущество в
режим на СИО между български и чужд гражданин,то от своя страна предмет
на завещателен акт.
С оглед посоченото по-горе по отношение формата и съдържанието на
завещанието от дата 14.11.1994 год. на Т.П. С.,вещни права на собственост
от него върху делбеното имущество не са придобити от Д. и П.З.и.
Горното обуславя неоснователност на предявения от Д.З. иск по чл. 124
ал.1 от ГПК за установяване право на собственост върху ½ ид.ч. от вилно
място и вилна сграда в гр.Б.,а като последица неоснователност и на
9
предявения от П. Ж. срещу нея иск за делба.
Горното обуславя и неоснователност на възражението на П.З.,основано
на придобити права от завещанието от дата 14.11.1994 год. на Т.П. С. ,т.е. че
част от делбеното имущество е негова изключителна собственост.
Основателен е предявеният от П. Ж. срещу П.З. иск за делба на вилно
място и вилна сграда,правото на собственост на които е придобито по давност
по реда на чл. 79 от ЗС.
Представения по делото нотариален акт №195 том III вх. рег.№ 3559
дело № 439/2016 год. на С.И., нотариус с рег.№ *** на НК и район на
действие-Районен съд Б., вписан в Службата по вписванията гр. Б. с вх.рег.
№2871/29.11.2016 год.,АКТ ** том VIII дело № 1252/2016 год., удостоверява
,че делбения имот е придобит по време на брака на съпрузите П. Ж. и П.З..
В показанията си разпитаните по делото свидетели Т.В.Т. / строител/ и
А.Ж.Б./баща на ищцата П. Ж./ са заявил ,че през месец август 2007 год.
посетили вилата за първи път. Вилата била необитаема ,без обзавеждане ,в
нея преди това се били нанесли някакви хора. Сградата била в окаяно
състояние, занемарена, с теч от покрива, счупени прозорци. Свидетелите
спали на надуваем дюшек и извършили ремонт основно на покрива в
рамките на около 2 седмици – частична подмяна на греди, челни дъски,
керемиди, поправили комина. Строителните материали и положения труд за
ремонта били заплатени от А.Ж.. А.Ж.Б. свидетелства, че всяка година за
периода от 2007 – 2017 г., понякога и два пъти в годината той, ищцата и
съпругът ѝ, ответникът П. З., са посещавали имота с цел да го ремонтират,
поради неговото окаяно състояние. Свидетелят заяви, че ремонтът е правил за
семейството на дъщеря си, за тяхното дете. Във времето след 2007 год.
подменил врати, ремонтирал вътрешни тавани, мазилки, направил навес,
баня и тоалетна, и външна тоалетна. Участвал лично и с пари при извършване
на ремонта, подпомаган и от свои приятели. Имал ключ и без препятстван
достъп до имота. През годините имотът бил ползван за почивка от
семейството на дъщеря му и техни приятели, както и от него и съпругата му.
Знаел, че вилата е вуйчото на П.З. и неговата съпруга Т. и след като изминали
10 години от смъртта на последната, семейството на дъщеря му се снабдило с
нотариален акт. Процедурата осъществил само зетя му, тъй като дъщеря му
била ангажирана да се грижи за детето им, оперирано по това време, но
10
свидетелят предоставил сумата от 400 лв. ,за да бъдат заплатени
необходимите разноски.
Данни,че единствено семейството на П.З. и П. Ж. ползва и поддържа
вилиня имот като свой се съдържат и в протокола за извършената
обстоятелствена проверка,чрез разпит на трима свидетели по нотариално
дело № 439/2016 год. на С.И., нотариус с рег.№ *** на НК и район на
действие-Районен съд Б..
Давностното владение, като юридическо основание по см. на чл. 77 ЗС
за придобиване собствеността на недвижим имот, в режим на съпружеска
имуществена общност, изисква срокът за придобиване на имущество по
давност и позоваването на давността от страна на някой от съпрузите, да е
настъпило в рамките на брака.
Неоснователно е възражението на ответника П.З.,че съпрузите били във
фактическа раздяла от месец януари 2016 год. и към датата на съставяне на
нотариалния акт 29.11.2016 год.,което изключвало придобиването му в
режим на съпружеска имуществена общност.
Трайна е съдебната практика - ТР № 35 от 14.06.1971 г. на ОСГК,
Решение № 49 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3909/2016 г., II г. о
,решение № 533 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 1504/2009 г. на ВКС, I г. о.,
решение № 1372 от 28.01.2009 г. по гр. д. № 5932/2007 г. на ВКС, II г. о.,че
фактическата раздяла е обективно състояние в отношенията между
съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна, физическа и
икономическа връзка между тях и наличието й е основание да се приеме, че
презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно придобитите
имущества от съпрузите в този период са техни лични. По делото не са
събрани доказателства-писмени или гласни,че към момента на позоваване на
ефекта на изтекла придобивна давност,вече бившите съпрузи са били във
фактическа раздяла. Мотивите на бракоразводното решение относно момента
на фактическата раздяла нямат доказателствено значение в настоящия
процес.От показанията на св. А.Ж.,следва да се счете за опровергано
твърдението на П.З. –страните са продължили съвместното ползване на
вилата и през следващата 2017 год.,П. Ж. не е присъствала на изповядването
на нотариалния акт ,тъй като е полагала грижи за детето на
11
съпрузите,претърпяло оперативно лечение,а нейният баща е предоставил
паричните средства за заплащане на дължимите такси.
С оглед на горното,следва да бъде допусната делба на вилната сграда и
място между първоначалните страни по делото и при равни квоти от по ½
ид.ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК страните в делбеното
производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им,
т. е. при приключване на делбеното производство. Това правило е
приложимо относно разноските, които са направени по повод признаване
и ликвидиране на съществуващата съсобственост (за призоваване на
свидетели, възнаграждения за вещи лица и др.), като при липса на
оспорване на правата на съделителите и способа за извършване на
делбата всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство от адвокат. Когато обаче е налице спор
дали съществува съсобственост, досежно правата на съделителите и
способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по
присъединените искове в делбеното производство, а така също и при
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд
решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК-така
определение №*0141 от 19.11.2021 год. на ВКС по ч. гр. д. № 3096/2021
год., II г. о., определение № 193 от 26.11.2020 год. по ч. гр. д. № 2700/2020
год. на ВКС, II г. о.
С оглед на горното, съдът следва да присъди на П.А. Ж. сторените от
нея в производството разноски както следва: заплатено възнаграждение на
адвокат за процесуално представителство по договор за правна защита и
съдействие от 17.10.2019 год. - 600 лв. и 59.92 лв.- заплатена държавна такса
за въззивното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260049/28.05.2021 год. по гр. д.№ 820/2019 год. на
Районен съд Б., като вместо това п о с т а н о в я в а :
12
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Д. З., ЕГН **********, от гр. С., С.г.,***
срещу П.А. Ж., ЕГН **********,от с. П., общ. Х. и П. Д. З. ЕГН
**********,от гр. Х., ул. “Д.“ №* иск по чл.124 ал.1 от ГПК ,че на
основание саморъчно завещание от 14.11.1994 год. на Т.П. С.,поч. 14.06.2006
год. в гр. М., Р. е собственик на ½ ид. част от вилно място с площ от 440
кв.м. по нотариален акт, а по скица 520 кв.м., находящо се в гр. Б., вилна зона
“С.М.“,ул.“П.“, представляващо поземлен имот с идентификатор № *** по
КККР ,одобрени със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. на ИД на АГКК, ведно
с построената в него едноетажна вилна града с маза, със застроена площ от 37
кв. м. с идентификатор ***. и за отмяна на нотариален акт за удостоверяване
правото на собственост върху недвижим имот,придобит по давностно
владение и писмени доказателства №195 том III вх. рег.№ 3559 дело №
439/2016 год. на С.И., нотариус с рег.№ *** на НК и район на действие-
Районен съд Б., вписан в Службата по вписванията гр. Б. с вх.рег.
№2871/29.11.2016 год.,АКТ ** том VIII дело № 1252/2016 год. до размера на
½ ид.ч.
ДОПУСКА делба на едноетажна вилна сграда с маза със застроена площ от
37 кв.м. и идентификатор ***, ведно с вилно място, в което е построена
сградата с площ от 440 кв.м. по нотариален акт, а по скица 520 кв.м.
,представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б.
,урегулиран в парцел **-** в кв. 33 по регулационния план на вилна зона
“Б.С.“, гр. Б., с административен адрес гр.Б.,вилна зона “С.М.“,ул.“П.“ между
съделители и квоти :П.А. Ж.,ЕГН **********,от с. П., общ.Х. -1/2 ид.ч. и П.
Д. З., ЕГН **********,от гр.Х.,ул.“Д.“ №*-1/2 ид.ч., като отхвърля иска за
делба по отношение на Д. Д. З., ЕГН **********, от гр. С., С.г.,***.
ОСЪЖДА Д. Д. З., ЕГН **********, от гр. С., С.г.,*** ДА ЗАПЛАТИ на П.А.
Ж., ЕГН **********,от с. П., общ. Х. сумата от 329.96 лв.,съставляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
ОСЪЖДА П. Д. З., ЕГН **********,от гр. Х., ул. “Д.“ №* ДА ЗАПЛАТИ на
П.А. Ж., ЕГН **********,от с. П., общ. Х. сумата от 329.96 лв.,съставляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14