№ 1975
гр. София, 14.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110169757 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Г. А. Д. срещу „*****“ ООД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит №
767310/21.11.2022г., съгласно който на ищеца следвало да бъде отпусната сумата от
500лв. със срок на погасяване 06.02.2023г. Размерът на ГЛП бил 40,05%, а на ГПР
49,93%. В чл. 5 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът да
бъде обезпечен с гарант – отговарящ на условията, посочени в ОУ, или с банкова
гаранция. При неизпълнение се дължала неустойка от 145,41лв., която била начислена.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР. Същият бил
посочен единствено като процент, като не било изпълнено изискването за посочване
на компонентите, които го формират, за яснота и прозрачност. Отделно, същият бил
посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, тъй като
неустойката трябвало да бъде включена в него. Имало платени суми, които подлежали
на връщане.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен,
както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 25,59лв., представляваща
платена без основание сума по кредита, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който признава исковете, като счита, че не е дал повод за завеждане на делото.
Посочва, че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца. Прави искане по чл. 213
ГПК за съединяване на друго дело към настоящото.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Няма основание за приложение на чл. 213 ГПК, доколкото другото дело е по-
рано образувано и именно по него следва да се направи това искане.
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
1
Предвид признанието на исковете, в тежест на ищеца е да докаже, че с
поведението си ответникът е станал повод за завеждане на делото, за което съдът му
указва, че не сочи доказателства, а ответникът да докаже, че ищецът упражнява
правата си в нарушение на изискванията за добросъвестност.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Останалите искания следва да бъдат оставени без уважение, доколкото не се
явяват необходими с оглед направеното признание. Предвид че не се претендира адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАДв., то исканията на ответника в тази насока следва
да бъдат оставени без уважение.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 213 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2025г.
от 09:55ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2