Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-14                             05.03.2019 година                           град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                      Трети състав

На деветнадесети февруари                                                               година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева                                                                                         

                                                                                     2. Кремена Лазарова

     Съдебни заседатели:

 

Секретар Жанета Граматикова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  135 по описа за  2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 328/17.01.2019 г. на АРС от Н.Р.М., с ЕГН: **********,***, против решение № 5/10.01.2019 г. по гр.д.№ 1093/18г. на АРС, в частта, с която съдът е наложил мярка за  защита на Ф.И.М., ЕГН: ********** и T. Н.Р., ЕГН: ********** ***,  от домашно насилие, упражнено от въззивника спрямо тях и изразяващо се в закани и обида, като е задължен да се въздържа от такова, отстранен е от семейното жилище за срок от 1 година, постановено е да не се приближава на по-малко от 100 м. от жилището, от местата за социални контакти и отдих на Ф.М. и T. Р., както и от местоработата на Ф.М., като е осъден да заплати глоба в размер на 200лв. и д.т. от 80лв. по с-ка на АРС. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено ново, с което молбата на М. бъде изцяло отхвърлена. Твърди, че постановеното от АРС решение противоречи на закона – чл.13, ал.3 и че събраните доказателства в хода на производството не са в подкрепа на твърденията, изложени в молбата на въззиваемата.  Има доказателствени искания, но не се явява в съдебно заседание и не ангажира доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.17 ЗЗДН, от легитимирано лице и е допустима.

Въззиваемата Ф.И.М., ЕГН: ********** ***, оспорва въззивната жалба чрез адв.М.Д.. Няма искания по доказателствата. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част.

Д „СП“ – Руен не изпраща представител, не изразява становище.

Районният съд е разгледал молба с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН.

Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред АРС е образувано по молба от въззивника Н.Р.М. против Ф.И.М. с искане за налагане на мерки за защита срещу домашно насилие. Твърдял е, че след пребиваване в чужбина, на 09.12.2018г. се е върнал в Република България. При завръщането си в дома, съпругата му – Ф.М. започнала да го напада вербално – да крещи заплахи: че ще го унищожи, отново ще го изгони от къщи и бял ден няма да види, че всичко ще му вземе. Заплашвала го с братята си, в резултат от което той се принудил да излезе от дома. Тогава тя позвънила на телефон 112 и извикала полиция. Заявява, че се е почувствал притиснат, психически тормозен и постоянно заплашван, за да напусне дома си.

Молбата е подадена в месечния срок по чл.10 ЗЗДН и е придружена от декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Ответницата е оспорила молбата. Както пред районния съд, така и пред БОС е заявила, че не е основателна. Молила е за отхвърлянето й.

Производството е с правно основание чл.4 ЗЗДН.

Видно от приложената по делото декларация по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН, на 09.12.2018 г. молителят Н.М. ***, след пребиваване в чужбина. При завръщането си в дома, съпругата му – Ф.М. започнала да го напада –  да крещи заплахи: че ще го унищожи, отново ще го изгони от къщи и бял ден няма да види, че всичко ще му вземе. Заплашвала го с братята си, в резултат от което той се принудил да излезе от дома. Тогава тя позвънила на телефон 112 и извикала полиция. Заявява, че се е почувствал притиснат, психически тормозен и постоянно заплашван, за да напусне дома си.

Във връзка с изложеното по делото са приложени предупредителни протоколи по сигнали, подадени от всеки от съпрузите против другия. Събрани са и гласни доказателства.

От разпита на св. И. С. – баща на Ф.М., се установява, че страните имат от дълго време неразбирателства и остри конфликти помежду си. На датата на инцидента Н.М. започнал да блъска вратата в присъствието на детето, тормозил жена си, детето силно се притеснило и поискало да извикат полиция. В резултат от това детето вече не искало да вижда баща си и страняло от него. Пред свидетеля Ф.М. се оплаквала от поведението на съпруга си и заявявала, че ако продължават така – той един ден ще я убие.

Аналогични са показанията и на св. – сестра на Ф.М.. Пред съда тя е заявила, че знае за инцидента на 09.12.2018 г. Това се случило, когато Н.М. се върнал от чужбина. Свидетелката разговаряла със сестра си по телефона, когато чула съпругът й да влиза. Той реагирал агресивно на разговора на съпругата си и Ф.М. се принудила да се премести в другата стая, за да разговаря със сестра си. Тогава сестра й чула, че той блъска по вратата и крещи, но не могла да чуе всичко съвсем ясно. Това се отразило на непълнолетното дете и то вече не иска да се среща с баща си.

Н.М. не е ангажирал гласни доказателства. Липсват каквито и да е доказателства, че съпругата му Ф.М. е упражнила насилие над него – че го е заплашвала, крещяла е, опитвала се е да го изгони от дома.

Аналогични обстоятелства се установяват от изготвения и приложен социален доклад на Д „СП“ – Руен.

Всичко така изложено сочи на извод за неоснователност на молбата на Н.М. за постановяване на мерки за защита в негова полза срещу съпругата му.

В настоящия случай приложените доказателства опровергават изложените в декларацията на въззивника по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН твърдения.

Настоящият състав, като споделя по реда на чл.272 ГПК мотивите на АРС, приема, че се налага заключение за потвърждаване на решението на АРС в обжалваната част.

По отношение на държавната такса – тя се дължи, съгласно разпоредбата на чл.17 ЗЗДН, от Н.М. и е в размер на 40 лв.

 Мотивиран от изложеното, БОС

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/10.01.2019г. по гр.д.№ 1093/18г. на АРС.

ОСЪЖДА Н.Р.М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Трънак, общ. Руен, обл. Бургаска да заплати в полза на БОС д.т. в размер на 40лв.

Решението е окончателно.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: