Присъда по дело №481/2019 на Районен съд - Ямбол

 

 МотИи кьм Присъда № 260022 /21.10.2020 г. по НОХД № 481/2019 г.:

 

          ЯРП е предявила обвинение протИ Я.И. *** за извьршено престьпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

          В с.з. участващият по делото прокурор поддьржа обвинението като счита, че сьщото е доказано от обектИна и субектИна страна. Прави се искане подсъдимия да бьде признат за виновен и му бьде наложено наказание ЛС около една година, което да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години по чл.66, ал.1 от НК, а гражданския иск за неимуществени вреди, предявен от пострадалия Х.Д. да бьде уважен по справедлИост.          Сьдьт прие за сьвместно разглеждане в наказателното производство предявения от св. Х.Д.Д. *** граждански иск за заплащане от подс. Я.И. *** на обезщетение за причинени на Х. Д. неимуществени вреди в размер на 5000/пет хиляди/лв., ведно сьс законната лихва от деня на увреждането - 11.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата. Св. Х.Д. бе конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса. Чрез повереника си частният обинител и гр.ищец пледира подсьдимия да бьде признат за виновен по предявеното обвинение, т.к. същото е доказано от фактическа и правна страна, съобразно изложените доводи и от ЯРП, а гр.иск да бьде уважен по справедлИост в пълен размер, с присьждане й на направените по делото разноски. Гр.ищец и частен обвинител заяви, че изцяло поддържа аргументацията на своя повереник.

Подсьдимият участва лично в с.з. с упълномощен защитник, не се признава за виновен по предявеното обвинение от ЯРП, дава обяснения, в които сочи, че не е извършил престъплението, а е бил нападнат от непознати за него лица, след което успял да избяга с автомобила си от мястото на инцидента. Пледира при разглеждане на делото по сьщество чрез защитника си за постановявяне на оправдателна присьда и отхвьрляне на гр.иск, като неоснователен и недоказан, т.к. държавното и частното обвинение не са успели да докажат, че подсъдимият е извършил процесното престъпление. Подсъдимият поддържа пледоарията на защитника си.

 

          Сьдьт, за да постанови присьдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият Я.И. *** и свид. Х.Д.Д. били в приятелски отношения, но през последните години отношенията между двамата се влошили сериозно.

Сутринта на 11.03.2018 г., в гр. Я, свид. Х.Д. и неговата приятелка - свид. Г.С.П., с която от пет години жИеели на семейни начала, след празнуване на рождения ден на Г.П. в клуб „В.“ пътували с автомобила на свид. Х.Д. - „БМВ“ с peг. № ***, управляван от него, по ул. Граф Игнатиев. По едно време св. Х.Д., забелязал, че зад неговия автомобил се движил л.а. „Хюндай Гетц“ с peг. № ***, който го настигал и бил управляван от подс. Я.П.. В един момент подсъдимият настигнал автомобила, управляван от свид. Х.Д. и се приближил много близо до него. Около 06.20 ч., на посочения ден, свид. Х.Д. подразнен от поведението на подсъдимия спрял управлявания от него автомобил в близост до кръстовището при бензиностанция „ОМВ“ на ул. „Граф Игнатиев“, в гр. Ямбол, до бл.*** Подсъдимият също спрял автомобила си на известно разстояние зад този на свидетеля. Двамата излезли от колите си и застанали прави непосредствено до тях, като подсъдимият взел от автомобила си метална тръба, която държал в дясната си ръка, след което поради изключително влошените отношения между Я.П. и Х.Д. започнала размяна на остри думи между двамата бИши приятели. Водения разговор чула и свид. Г.П.. Тя също излязла от автомобила на Х.Д., и започнала да снима с телефона си подсъдимия. Подсъдимият, след като видял, че е сниман не се приближил до автомобила на Х.Д., прекратил разговора с него и тръгнал с автомобила си, като приятелката на Х.Д. продължавала да снима подсъдимия и управлявания от него автомобил.

В 07.01 часа на тел. 112 се обадил подс. Я.П., който съобщил, за извършена вандалска проява в гр.***. При проведения разговор на тел. 112 подсъдимият заявил, че от л.а. „БМВ“ с peг. № *** е слязло лице, което счупило с палка задното дясно стъкло на паркирания му пред блока л.а. „Хюндай Гетц“ с peг. № ***. Подсъдимият бил поканен да подаде писмен заявителски материал в РУ-Ямбол, но не подал такъв.

 Свид. Х.Д. бил много ядосан от проведения разговор и думите, който си били разменили с подсъдимия, както и от неговото поведение, което приел за агресИно и по-късно, в 07.02 часа, позвънил на тел. 112 и съобщил, че подс. Я.П. спрял пред неговия автомобил, нападнал го и ударил автомобила на Х.Д. с желязна тръба. След проведения разговор се насочил към сградата на РУ-Ямбол където дал писмени сведения с приятелката си за станалото между него и подсъдимия пред свид. В. Г.К. ***, която била дежурна и приела заявлението на Х.Д.. След това се обадил по телефона й на баща си - свид. Д.С.Д., който отишъл пред сградата на РУ-Ямбол. За кратко Х.Д. излязал от управлението и се видял с баща си, без да успее да му обясни какво е станало, след което отново влязъл в сградата на полицията. Едва около обяд свид. Х.Д. успял да разговаря с баща си.

Пред дежурния полицай В. Г.К.Х.Д. и Г.П. заявили, че са се движили по ул. Граф Игнатиев и когато наближавали кръстовището на бензиностанция „ОМВ“, Х.Д. бил застигнат от автомобила на Я.П.. По време на движението автомобилът на Х.Д. бил засечен от Я.П., като Х.Д. спрял в дясно до тротоара на ул. Граф Игнатиев. Х.Д. и Г.П. и подс. Я.П. слезли от автомобилите си и си разменили думи, след което всеки тръгнал с автомобила си. Пред полицая Х.Д. не е имал оплаквания да е удрян и да има наранявания по ръцете, краката и главата. На полицая не е направило впечатление Г.П. да е била употребила алкохол. На автомобила на Х.Д. не е бил направен оглед.  

По делото е изготвено заключение на в.л. по Аудио-техническа експертиза/АТЕ/, съгласно която са визуализирани във вид на текст разговорите на подс. Я.П. и свид. Х.Д. с оператори на тел. 112.

Към 11.03.2018 г. подсъдимият не е осъждан, но след тази дата е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на администратИни наказания по реда на чл.78а от НК за извършени престъпления по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 вр. чл.26, ал.1 от НК; чл.343б, ал.3 от НК и по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК.

          Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена отчасти от обясненията на подс. Я.П., дадени пред сьда, отчасти от показанията на свидетелите Х.Д., Г.П., Д.Д., И.В., както и от показанията на свидетелите Ж.Ж. и В. Г. К.. В кредитираната им част гласните доказателствени средства кореспондират помежду си и сьщите са логични, последователни и безпротИоречИи.

          До разпит в качеството на свидетели бяха допуснати и сестрата на подсъдимия – М.П., която се възползва от правото си по чл.119 от НПК да не дава обяснения и В. Г., който заяви, че не знае нищо по процесния случай.

          Фактическата обстановка се установява и от писмените доказателства, приложени по делото и прочетени от сьда на основание чл.283 от НПК – протокол за доброволно предаване на 6 бр. фотоснимки от 29.06.2018 г./л.30 от ДП/, писмо от МВР Дирекция “НС 112“ „РЦ 112“ – Бургас/л.37 от ДП/, справки за съдимост на подсъдимия и пострадалия от ДП, справки от ЯРП и ЯОП и постановления на ЯРП, протоколи и съдебни актове на ЯРС за двете лица от ДП и от с.з., медицинска справка от началника на „ПО“ на МБАЛ “Св.Пантелеймон“ АД, гр. Ямбол/л.69 от ДП/, справка от РУ-Ямбол за дежурен полицай на 11.03.2018 г./л.97 от с.з./, справка от ТР/л.110-л.114 от с.з./, документ да доставка на колет на „Еконт“/л.115 от с.з./, писмо от началника на НТЛ при ОД на МВР-Ямбол/л.140 от с.з./, както и от веществените доказателствени средства - скица, изготвена от св. Х.Д./л.39 от с.з./,  скица, изготвена от св. И.В./л.107 от с.з./, фотоснимки, представени от подс. Я.П./л.116 и л.117 от с.з./, фотоалбум и протокол от с.з. и проведен следствен експеримент от 04.06.2020 г. и CD-R/л.159 и сл. от с.з./,  аудиозаписите от тел. 112 на CD-R “Kodak“/л.47 от ДП/, и веществените доказателтва по делото – леки автомобили „БМВ 520“ с рег. № У***и „Хюндай Гетц“ с рег. № *** с предишен рег. № *** предявени на страните по чл.284 от НПК и изгледани и прослушани в с.з., като автомобилите са върнати на страните след провеждането на следствения експеримент.

Съдът кредитира визираните писмени доказателства и онази част от веществени доказателствени средства/схеми, адиозаписи и снимки/, които кореспондират и се подкрепят от приетите за достоверни гласни доказателствени средства, с изключение на тази част от скицата, изготвена от св. И.В., в която е посочил, че зад л.а. на подсъдимия е имало спрял и трети автомобил, както и, че е бил в близост до станалия инцидент. Във визираната част скицата и показанията на св. И.В. се опровергават от кредитираните обяснения и показания на подсъдимия и свидетелите Х.Д. и Г.П.. От проведения следствен експеримент се установи категорично, че л.а. на гр.ищец и частен обвинител Х.Д. е бил пред л.а. на подсъдимия, но не и че по двата автомобила на 11.03.2018 г. са били причинени вредите, посочени от Х.Д. и Я.П., видими от направените фотоснимки по време на следствения експеримент. В тази част показанията на Х.Д. и обясненията на Я.П. са изолирани. Показанията на свидетелите Д.Д. и Г.П. не следва да се кредитират, защото те са пряко заинтересовани от изхода на делото и няма други доказателства от незавимиси източници, които да потвърждават техните твърдения. На двете МПС-ва не е извършен оглед, който да констатира вредите, а представения документ от подсъдимия за закупено стъкло на л.а. не доказва, че задното дясно стъкло на л.а. на Я.П. е било счупено по време на разговора, воден между гр.ищец и частен обвинител и подсъдимия пред бл.62, имайки предвид и това, че самият подсъдим е заявил на тел. 112, че стъклото е счупено пред дома му, до бл.70 на ж.к. Граф Игнатиев.

Съдът не кредитира и изключи от доказателствения материал по делото протокол за предупреждение от 14.03.2018 г., съставен на подсъдимия от служител на РУ-Ямбол, с който е предупреден да не извършва престъпление по чл.144, ал.1 от НК и представените по делото от пострадалия и неговата приятелка фотоснимки, т.к. в хода на съдебното следствие и при анализа на доказателствата, събрани по делото не бе установено категорично и безспорно подсъдимият да е нападал, обиждал и отправял закани към личността на пострадалия, а фотоснимките на Г.П. не са изготвени по реда на чл.126 от НПК, и макар да имат случаен характер, не бе представено техническото средство, с което са изготвени, за да се направи съответната техническа експертиза, с която да се докаже тяхната автентичност и да бъдат приобщени към останалите доказателства по делото, по реда на НПК.

Съдът не прие за достоверни онази част от изслушаните в с.з. аудиозаписи от тел. 112, касаещи станалия вербален инцидент, които не се подкрепят от приетите за достоверни обяснения и показания по делото – че е имало вандалска проява от лице, което е слязло от л.а. на пострадалия и е счупило с палка задното дясно стъкло на автомобила на подсъдимия, че Я.П. е нападнал пострадалия с желязна тръба, че е ударил автомобила на Х.Д., че подсъдимият е спрял пред автомобила на Х.Д..

          Фактическата обстановка се установи и от заключението на в.л. по изслушаната и приета в с.з. АТЕ, което е обектИно и точно, установящо, че именно подсъдимият и пострадалият са подали сигналите на тел. 112. Заключението кореспондира с кредитираните от съда показания на свидетелите Х.Д., Г.П. и обяснения на подс. Я.П., както и с останалите приети за достоверни показания на разпитаните свидетели по делото.  

Сьдьт не кредитира онази част от обясненията на подс. Я.П. от с.з., в които се твьрди, че пътя му е бил пресечен от л.а., който управлявал Х.Д., че Х.Д. е взел от автомобила си тръба и се е обадил по телефона, че зад колата на подсъдимия е спрял друг л.а. и от него са излезли лица, които са нанесли удари по неговия автомобил и са счупили задния десен прозорец и са нанесли и вредите, които той показа при провеждането на следствения експеримент, че не е казал нищо на Х.Д., след като е излязъл от автомобила си, че бащата на Х.Д. – Д.Д., е бил на мястото на проведения разговор, че св. И.В. му се обадил преди инцидента около 06.00 часа, че ще тръгва към дома на подсъдимия, че този свидетел бил казал, че е видял какво се е случило до бл.62, че Х.Д. постоянно следял подсъдимия и го провокирал. В тази част обясненията на подсъдимия са изолирани и не се подкрепят от показанията на свидетелите, които са били на мястото на инцидента, а там са били само Х.Д. и Г.П.. Нелогично е да се приеме, че подсъдимият и Х.Д. не са разменили реплики помежду си, след като са излезли от автомобилите си, имайки предвид влошените отношения между тях, но по делото няма гласни или веществени доказателствени средства/аудио или видеозаписи/ от лица, които не са пряко заинтересовани от изхода на делото или от технически средства, изготвени по реда на НПК, от които да се установява точно какви думи са си казали бИшите приятели. Съдът счита, че св.И.В., който е в приятелски отношения с подсъдимия излага протИоречИи показания за станалото пред бл.62, защото не е видял и чул какво се е случило, а това му е било разказано от подсъдимия след инцидента. Между неговите показания и обясненията на подсъдимия има съществена разлика. В показанията си св. И.В. твърди, че след като си закупил цигари от бензиностанция „ОМВ“ тръгнал към блока на подсъдимия, за да се види с него и минал край ***. Няма никаква логика свидетелят да заобиколи, да направи такова голямо отклонение от пътя си и да отиде до бл.***и бл.*** вместо след като премине кръстовището до бензиностанция „ОМВ“ да продължи по пешеходната алея, която води направо до бл.*** в който жИее подсъдимия. Има съществени протИоречия в показанията на свидетеля и обясненията на подсъдимия. И.В. сочи, че се чули с подсъдимия на следващия ден, а подсъдимият заяви, че се е обадил на И.В. същия ден и са разговаряли за станалото. Подсъдимият заяви, че И.В. му се обадил около 6.00 часа и му казал, че щял да идва у тях, докато свидетеля заяви пред съда, че още в дискотеката са се разбрали да се видят към 06.00-06.30 часа или не е имало обаждане по телефона. Подсъдимият и свидетелите Х.Д. и Г.П. не са видели св.И.В., макар че бил само на около 10-15 метра от тях, както заяви пред съда св. И.В.. Подсъдимият посочи, че непознато за него лице е счупило задното дясно стъкло на автомобила му, докато И.В. сочи, че Х.Д. е счупил това стъкло. И.В., сочи, че Х.Д. е обиждал подсъдимия, докато Я.П. не заяви пред съда да е бил обиждан от Х.Д.. В тази насока, следва да се приеме категорично, че св. И.В. не е бил очевидец на станалия вербален конфликт между подсъдимия и гр.ищец и частен обвинител Х.Д., а всички факти, които касаят срещата между двамата бИши приятели са му били преразказани от подсъдимия, поради което съдът не кредитира показанията на св. И.В., че е бил очевидец на проведения разговор между подсъдимия и Х.Д..

Съдът не кредитира горепосочените обяснения на подсъдимия, защото освен него и свидетелите Х.Д. и Г.П. на мястото на инцидента не е имало други очевидци. Всъщност някои от жИущите в бл.*** са били също очевидци на станалото, но никой при провеждане на проверката по случая не е търсил други свидетели на станалото. Следва да се отбележи, че подсъдимият е й в защитна позиция и е в лоши отношения с Х.Д., че не е извършен оглед на управлявания от него автомобил, при който да се установи какви повреди са причинени на л.а., кое стъкло на автомобила е било счупено, на кое място в ж.к. Гр.Игнатиев е било счупено и дали изобщо е било счупено. За това представения от „Еконт“ документ за закупено стъкло на л.а. не доказва, че Х.Д. или друго лице, което е било на мястото на инцидента са счупили задното дясно стъкло на процесния автомобил или дори да има счупено стъкло, както е заявил на тел.112 подсъдимия, само по негови твърдения, без никакви други гласни или други доказателства от независими източници не може да се приеме, че авторството и начина на това унищожаване на стъклото е категорично установено.   

В останалата част сьдьт приема за достоверни обясненията на подсъдимия от с.з. и само онази част от показанията на св. И.В., които кореспондират с кредитираните от съда показания на останалите свидетели и писмените и веществените доказателствени средства, събрани по делото в с.з.

  Сьдьт не кредитира онази част от показанията на св. Х.Д. от с.з., в които се твьрди, че е бил притискан от автомобила на подсъдимия към тротоара, че след като подсъдимият спрял зад неговия автомобил бил нападнат с тръба, обиждан и заплашван с убийство от подсъдимия, че не е излизал от автомобила с приятелката си, че подсъдимият е замахнал към него, за да го удари с метална тръба, но ударил неговия автомобил в мястото, което е посочил по време на следствения експеримент и причинил вреди по автомобила му, че е бил притеснен от станалото, че е правен оглед на автомобила му от полицаите, че заради подсъдимия е сложил камери на апартамента, в който живее и е променил начина си на живот. В тази част показанията на свидетеля се опровергават не само от обясненията на подсъдимия, а и от показанията на св. В. Г.-К., която е била дежурна в деня на станалия инцидент. В своите показания, свидетелят, който не е близък със страните и не е заинтересован от изхода на делото заяви пред съда, че по думите на Х.Д. и неговата приятелка Г.П., подсъдимият е засякъл с автомобила си автомобила на Х.Д., след което подсъдимият и Х.Д. спрели и слезли от автомобилите си заедно с Г.П.. Започнала размяна на думи между подсъдимия и Х.Д. и Г.П., като свидетелят не помни точно какви думи са били казани, след което си тръгнали с автомобилите. След това Х.Д. ***, където бил приет с приятелката си от св. В. Г.-К.. Свидетелят заяви също, че не е правен оглед на л.а. на Х.Д., а Х.Д. не бил уплашен или притеснен, а по-скоро ядосан от срещата си с подсъдимия, като полицаят няма спомен Х.Д. да се оплакал, че подсъдимият е причинил щети по лекия му автомобил. В тази насока е и изслушания в с.з. аудиозапис от тел. 122, от които е видно, че Х.Д. е заявил, че е подсъдимият е спрял пред неговия автомобил, че бил с тръба, като сочи, че е бил нападнат, но не и заплашван с убийство и обиждан от подсъдимия. От постановлението на ЯРП за отказ да се образува наказателно производство от 06.02.2017 г. е видно, че още през мес.01.2017 г. Х.Д. е имал в дома си инсталирани охранителни камери, като само в показанията на пряко заинтересованите от изхода на делото негови близки се сочи, че е променил начина си на живот, без тези показания да са подкрепени от независими свидетели. Дори от разпита на св. Г.П./приятелка на Х.Д./ не се потвърдиха точно думите, които Х.Д. твърди, че му е казал подсъдимия при станалия инцидент.   

Сьдьт не приема за достоверни онази част от показанията на св. Г.П. от с.з., в които се твърди, че приятелят и Х.Д. бил притеснен от това, че зад него с автомобила си е Я.П., че подсъдимият е искал да блъсне, да избута от пътя автомобила на Х.Д., че не е слизала от автомобила с приятеля си, че подсъдимият е нападнал с тръба, обиждал и заплашвал с убийство Х.Д., че подсъдимият ударил автомобила на Х.Д. с носената от него тръба, че е снимала от л.а. на приятеля си колата на Я.П., че направените от нея снимки били предадени на диск, на флашка на разследващия полицай, че заради подсъдимия приятелят и бил принуден да сложи в дома си охранителни камери и променил начина си на живот. В посочената част показанията на свидетеля се оборват от обясненията на подсъдимия и от показанията на св. В. Г.-К., която е била дежурна в деня на инцидента. Св.В.Г.-К., който не е заинтересован от изхода на делото, посочи напълно добросъвестно, че Х.Д. и Г.П. заявили, че подсъдимият е засякъл с автомобила си автомобила на Х.Д., след което подсъдимият и Х.Д. спрели и слезли от автомобилите. Св. Г.П. също излязла от автомобила на приятеля си. Започнала размяна на думи между подсъдимия от една страна и Х.Д. и Г.П. от друга страна, след което всички си тръгнали с автомобилите си, като свидетелят не си спомня какви думи са били казани от страните. След това Х.Д. ***, където били изслушани от св. В. Г.-К.. Полицаят посочи също, че не е правен оглед на л.а. на Х.Д. и Х.Д. не е бил уплашен или притеснен, а по-скоро ядосан от срещата си с подсъдимия, като свидетелят няма спомен Х.Д. да се е оплакал, че има причинени щети по автомобила си. В подкрепа на тези показания е и изслушания в с.з. аудиозапис от тел. 122, от които е видно, че Х.Д. е заявил, че е подсъдимият е спрял пред неговия автомобил, че бил с тръба в ръката си, че е бил нападнал пострадалия, но Х.Д. не е посочвал да е заплашван с убийство и обиждан от Я.П.. От постановлението на ЯРП за отказ да се образува наказателно производство от 06.02.2017 г. се установява, че през мес.01.2017 г. Х.Д. е имал вече в дома си инсталирани охранителни камери, като само близките на пострадалия сочат, че е променил начина си живот, но такива сведения няма от незаинтересовани от изхода на делото лица. От разпита на св. Х.Д. не се потвърдиха думите, които Г.П. твърди, че са били казани от подсъдимия на приятеля й. Следва също да се отбележи, че от протокол за доброволно предаване на 6 бр. фотоснимки на фотохартия от 29.06.2018 г. свидетелката е заявила, че предава на разследващия полицай само фотоснимки, но не и флашка или диск, а от протокол за проведен следствен експеримент в с.з. и фотоалбум, приложен към него се установи, че не могат да се направят приложените по делото 6 бр. снимки от автомобила на приятеля на св. Г.П..

Съдът констатира съществени противоречия между показанията на св. Г.П. от с.з. и тези от ДП, относно това в какво състояние е била след употребения от нея алкохол при празнуването на рождения й ден, какви точно действия е извършвал Я.П. на мястото на инцидента, какви думи е отправил и спрямо кого в деня на инцидента, как са били изготвени процесните фотоснимки, на какъв носител и как е станало тяхното предаване на полицейските органи. Бяха прочетени показанията на свидетеля от протокол за разпит пред съдия от 31.10.2019 г./касаещи употребения алкохол и състоянието на св. Г.П./ и показанията от протокол от 01.02.2019 г. за отстраняване на останалите противоречия. По отношение на това дали свидетелката е била в нетрезво състояние, съдът кредитира показанията й от с.з., т.к. те кореспондират с показанията на св. В.Г.-К., която заяви пред съда, че не и е направило впечатление св. Г.П. да е употребила алкохол. По отношение на останалите противоречия, съдът не кредитира нито показанията й от с.з., нито тези от ДП, защото в хода на съдебното следствие, освен твърденията на Х.Д. и Г.П., че Х.Д. е бил нападнат, обиждан и заплашван с убийство от подсъдимия, че Я.П. е причинил вреди по л.а. на Х.Д., няма никакви други, независими гласни или веществени доказателствени средства/аудо или видеозаписи/, изготвени по реда на НПК, от които да се установяват посочените по-горе факти. От показанията на св. В.Г.-К., която не е заинтересована от изхода на делото е установено само, че страните по делото са се видели, воден е разговор, с неясно съдържание, след което Х.Д. и Г.П. и Я.П. са се раздели.

Сьдьт не приема за достоверни онази част от показанията на св. Д.Д. от с.з., в които се сочи, че подсъдимият е нападнал сина му – Х.Д.- и го заплашил с убийство, че подсъдимият е повредил л.а. на сина му, че заради това сина му е сложил камери за охрана на жилището, в което живеят, че е бил уплашен от подсъдимия и променил начина си живот, че срещу Д.Д. няма подавани жалби. В посочената част показанията на свидетеля, който е пряко заинтересован от изхода на делото са преразказ на казаното от неговия син, а за това, че жилището, в което живее сина му е имало камери преди процесния словесен инцидент, още през мес.01.2017 г., е видно от постановлението на ЯРП за отказ да се образува наказателно производство от 06.02.2017 г. По делото няма показания от независими свидетели, от които да е видно, че Х.Д. е променил начина си на жИот заради станалия инцидент. Това се твърди само от близки лица на пострадалия, които са заинтересовани от изхода на делото. От показанията на полицай В.Г.-К., който не е заинтересован от изхода на делото, и които съдът приема за достоверни, се установи, че Х.Д. и Г.П. и разказали, че подсъдимият е засякъл с автомобила си автомобила на Х.Д., след което подсъдимият и Х.Д. спрели и слезли от автомобилите, заедно с Г.П.. Подсъдимият, Х.Д. и неговата приятелка си разменили думи, след което си тръгнали с автомобилите, като полицаят не си спомня какви думи са били казани между страните, според заявеното от Х.Д. и Г.П.. По-късно пострадалият и Г.П. ***, където били приети от св. В. Г.-К.. Полицаят заяви в с.з., че не е правен оглед на л.а. на Х.Д., които при воденето на разговора не е бил уплашен или притеснен, а по-скоро ядосан от поведението на подсъдимия, като свидетелят няма спомен гр.ищец и частен обвинител да се е оплаквал, че има причинени щети по автомобила си. В тази насока е и изслушания в с.з. аудиозапис от тел. 122, от които е видно, че Х.Д. е заявил, че подсъдимият е бил спрял пред неговия автомобил, че е бил с тръба в ръката си и го е нападнал, но не е сочил да е заплашван с убийство и обиждан от подсъдимия. От приложените по делото справки от ЯОП и ЯРП е видно, че срещу свидетеля са бил подавани жалби.   

В останалата част съдът приема за достоверни показанията на свидетелите Х.Д., Г.П. и Д.Д. от с.з., защото се подкрепят от кредитираните от съда доказателствени материали, събрани в с.з.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ж.Ж. и В. Г.-К., т.к. не са заинтересовани от изхода на делото и добросъвестно са разказали пред съда какво знаят по процесния случай – св.Ж.Ж. е извършил проверка по подадената жалба от Х.Д., като точно е описал в ДЗ по случая какво е заявила всяка една от страните, а св. В.Г.-К. като дежурен полицай е провела разговор с Х.Д. и Г.П., като от показанията на тези свидетели се установява, че е имало вербален конфликт между страните по делото с неясно съдържание, защото всяка една от страните е пряко заинтересована от изхода на делото, отношенията между тях са лоши и няма други издирени лица, очевидци на станалото, като няма изготвени и веществени доказателствени средства/адио или видеозаписи/ по реда на НПК, които да потвърждават версията на подсъдимия или версията на гр.ищец и частен обвинител. В тази насока са и всички кредитирани от съда доказателства по делото, включително и заключението на в.л. по АТЕ.

   

          От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

 

  Подс. Я.И. *** не е осьществил от обективна и от субективна страна сьстава на престьплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, тьй като на 11.03.2018 г., около 06.20 часа, в гр. Ямбол, в близост до кръстовището при бензиностанция „ОМВ“, на ул. Граф Игнатиев не се е заканил с убийство на Х.Д.Д. *** с думите: „Сега ще те убия, майка ти да еба, помияр“ и това заканване да би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК подсъдимият бе признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

          От обективна страна предмет на престьпно посегателство при заканата с убийство е засягането в отрицателна степен на свободното формиране на волята на човека, на личността. Престъплението може да бъде осьществетно устно, писмено или по друг начин/поредица от жестове, изваждане на оръжие, изпращане по пощата или ел.поща на особени символи/. Думите, жестовете или символите трябва да бъдат възприети от пострадалия, като с тяхното възприемане от жертвата деянието по чл.144, ал.3 от НПК е окончателно довършено. Подсъдимият трябва да съзнава, че отправя заплаха за убийство към пострадалия, че тя е възприета от него, че цели да предизвика страх у жертвата от евентуалното й осъществяване. Според ВКС на Р.България не е нужно деецът да има предварително оформено решение за убийство към момента на отправяне на заплахата или пострадалият да се е уплашил от заплахата. Достатъчно е само заканването да може да предизвика, да възбуди основателен страх за осъществяването на заплахата.   

От сьбраните по делото и кредитирани от съда гласни, писмени, веществени доказателства и веществени докадателствени средства не се установява подсъдимият от обективна и субективна страна да се е заканил с убийство на Х.Д. с думите: “Сега ще те убия, майка ти да еба, помияр!“ и той да се е притеснил, упашил, че подсъдимият ще осъществи тази закана.

Съдът не даде вяра на горепосочената част от обясненията на подсъдимия от с.з. и на визираните части от показанията на Х.Д. и Г.П. от с.з. и от ДП, т.к. Я.П. и Х.Д. са в лоши отношения и са пряко заинтересовани от изхода на делото, а св.Г.П., която живее на съпружески начела с Х.Д. също е явно заинтересована от изхода на делото и в тази част тези гласни доказателствени средства са противоречиви за фактологията на станалия инцидент и не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото. Посочените вреди от страните по леките автомобили при провеждането на следствения експеримент не може категорично и безспорно да се приеме, че са причинени в деня на вербалния конфликт. Освен заинтересованите страни на мястото на инцидента не е имало други очевидци, а дори да е имало не са били издирени при провеждането на проверката от полицаите. На леките автомобили не е извършен оглед по реда на НПК. Приложените 6 бр. снимки не са изготвени също по реда на НПК, а дори хипотетично да се приеме, че могат да се приобщят към доказателствения материал, събран по делото и приет от съда, същите не доказват, че подсъдимият е нападнал, обиждал и заплашвал с убийство Х.Д., защото няма аудиозапис към тях. Твърденията на подсъдимия и гр.ищец и частен обвинител от аудиозаписите на тел.112, че е бил извършен вандалски акт от лице, което слязло от л.а. на Х.Д. и счупило стъклото на л.а. на Я.П., и че Х.Д. е бил нападнат от Я.П. с желязна тръба и е увредил автомобила му, без да се сочи, да е бил обиждан и заплашван с лишаване от живот от подсъдимия, са изолирани, заявени от лица, които са в явно лоши отношения помежду си преди словесния конфликт. Това е видно и от представените по делото прокуроски и съдебни актове, както и от справките, изготвени от ЯРП и ЯОП, не само от заявеното от страните в с.з. Съдът прие, че е имало вербален конфликт, в смисъл, че между страните са разменени остри думи по повод на неразумното шофиране на подсъдимия, защото не би могло да се приеме, че хора, които са в лоши отношения при дадения случай няма да разменят поне думи на взаимен укор помежду си във връзка с шофирането на автомобилите, а и при посочване на думите, които е казал подсъдимия на пострадалия и действията, които е извършил след спирането на автомобилите, съгласно предявеното обвинение от ЯРП, между показанията на Х.Д. и неговата приятелка е налице съществена разлика за казаното от подсъдимия, а Х.Д. и Г.П. са били на едно и също място, по едно и също време. Съдът е приел изложената фактическа обстановка съобразно анализа на събраните доказателства по делото и кореспондиращите си гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. При този анализ не се може да се счита, че от приетите за достоверни показания на Х.Д., Г.П., В.Г.-К., Д.Д., Ж.Ж. и от кредитираните обяснения на подсъдимия, се установява извършването от обективна и субективна страна процесното престъпление, без същите да са подкрепени от други доказателства, защото от приетите и кредитирани от съда писмени и веществени доказателствени средства и веществени доказателства/схеми, аудиозаписи, фотоснимки и процесни автомобили/ не се установи по несъмнен начин, че инкриминираното деяние е осъществено от подсъдимия, съобразно предявеното обвинение от ЯРП. Показанията на Д.Д./баща на пострадалия и пряко заинтересован от изхода на делото/ и Ж.Ж./незаинтересован от изхода на делото/ преповтарят това, което са заявили в своите показания Х.Д., Г.П. и отчасти от обясненията на подсъдимия. Единствено от показанията на св. В.Г.-К., разговаряла с Х.Д. и Г.П. непосредствено след словесния инцидент, като независим свидетел се установи, че оглед на автомобила на пострадалия не е правен и между страните е воден разговор с неясно съдържание, като свидетелят не си спомня пострадалият да е заявявал, че автомобилът му е бил повреден от подсъдимия.  

Сьдьт не споделя доводите на прокурора, повереника и частният обвинител, че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че подсъдимият е извършил престъплението, защото освен подсъдимия, Х.Д. и Г.П. на мястото на инцидента не е имало други лица. Не бе доказано категорично и безспорно, че подсъдимият се е заканил на Х.Д. с думите: “Сега ще те убия, майка ти да еба, помияр!“, както и това, че Х.Д. се бил уплашил от тази закана и променил начина си живот. Показанията на останалите свидетели преповтарят думите, които са им предадени от подсъдимия, пострадалия и неговата приятелка, а тези три лица не биха признали факти, които не са им изгодни, като няма и други доказателства, които да потвърждават казаното от Х.Д., Г.П. и от подсъдимия. Дори от проведения следствен експеримент не се установи твърдяното от пострадалия и подсъдимия, като изложената фактическа обстановка е приета от съда след прецизно анализиране на всички доказателства по делото и в частност на показанията на Х.Д., Г.П. и обясненията на Я.П.. От останалия доказателствен материал няма нито едно доказателство, което да доказва тезата на обвинението, повереника и Х.Д., че е имало заканване с убийство от страна на подсъдимия и той се е уплашил от думите на Я.П. и променил начина си на живот. Установено е, че подсъдимият е шофирал неразумно, предизвикателно и подразнен от това Х.Д. е спрял и е излязъл от автомобила с приятелката си, която е започнала да снима подсъдимия. Това е било заявено от Х.Д. и Г.П. на св.В.Г.-К., като подсъдимият също е слязъл, с тръба в ръката си и когато е видял, че е сниман не се е приближил към автомобила на пострадалия. Ако подсъдимият беше сторил това, което сочат Х.Д. и Г.П., по делото щяха да бъдат представени снимки или видеозаписи от Г.П., на които щеше да се вижда и чува, че подсъдимият се заканва с убийство на пострадалия, приближава и напада Х.Д., като удря л.а. на Х.Д., но такива записи не са представени, както не бе представено и техническото средство, с което са изготвени снимките, които снимки съдът изключи от доказателствата по делото, защото не са изготвени по реда на НПК. След това е имало размяна на думи, явно остри, между подсъдимия и Х.Д. и Г.П., но с оглед изключителната заинтересованост на всяка от страните от изхода на делото и липсата на други доказателства, от необвързани със страните източници, които да потвърждават показанията на Х.Д. и неговата приятелка, или обясненията на подсъдимия, съдът не прие за достоверни техните показания и обяснения в посочените по-горе части. Заключението по АТЕ само възпроизвежда казаното от страните, като съдът вече е изложил съображения защо не приема за верни част от думите на подсъдимия и Х.Д. при подаване на сигналите на тел.112.  Съдът приема аргументацията на обвинителната власт, повереника и Х.Д., че показанията на св. И.В., че е бил пряк очевидец на инцидента не могат да бъдат кретидирани поради значителните противоречия с обясненията на подсъдимия и показанията на Х.Д. и Г.П., касаещи обективната и субективна страна на инкриминираното деяние, и тези показания не бяха кредитирани от съда в тази им част. Съдът не прие за достоверни онази част от обясненията на подс. Я.П., в които е посочил, че пътя му е бил пресечен от автомобила, управляван от частния обвинител, че Х.Д. при слизането от автомобила си е носил тръба и се обадил по мобилния си телефон на неизвестно за подсъдимия лице, че малко след това зад колата на Я.П. е спрял друг автомобил и от него слезли непознати лица, които са нанесли удари по неговия автомобил и счупили задния десен прозорец, причинявайки вредите, които подсъдимият показа по време на провеждането на следствения експеримент, че не е казал никакви думи на Х.Д., след слизането от автомобила си, че св. Д.Д., е бил на мястото на словестния конфликт, че св. И.В. му се обадил по телефона преди инцидента около 06.00 часа, че ще тръгва към дома на подсъдимия, че този свидетел бил видял какво се е случило до бл.62, че Х.Д. постоянно следял подсъдимия и го провокирал. В тази част обясненията на подсъдимия са изолирани и не се подкрепят от кредитираните показанията на свидетелите, включително от тези, които са били на мястото на инцидента. Съдът е изложил съображения, че приема за достоверни само част от казаното по тел.112 от подсъдимия и от Х.Д., а техните думи не се подкрепят от обективни и независими доказателствени източници, като и двамата бивши приятели са пряко заинтересовани от изхода на делото. Може да се предполага, че и двете страни наред с острите думи, които са си разменили са си нанесли и взаимни обиди, и дори закани, но присъдата на съда не може да почива на предположения и съдебният акт може да бъде осъдителен само, ако обвинението е доказано по несъмнен начин – чл.303 от НПК, а при този доказателствен материал осъдителна присъда не може да бъде постановена. Представения документ от фирма „Еконт“ за доставка на автомобилно стъкло не доказва, че действително Х.Д. или друго лице са счупили задното дясно стъкло на колата на подсъдимия или че то е било действително счупено, защото няма оглед на този автомобил. Съдимостта на едно лице не може да бъде индиция, че е извършило ново престъпление, след като от доказателствата по делото не се установява категорично и безспорно, че това лице е осъществило от обективна и субективна страна инкриминираното деяние, за което му е предявено обвинение от прокурора. От събраните доказателства по делото не се установи Х.Д. да се е уплашил и да е променил начина си на живот, т.к. освен показанията на неговите близки, които са заинтересовани от изхода на делото няма други безпристрасни свидетели или медицински документи, становища от психолози, които да потвърждават тези твърдения. В тази  връзка, съдът приема за основателни доводите на защитата и на подсъдимия, че няма категорични доказателства за това подс. Я.П. да е извършил процесното инкриминирано деяние. Съдът не споделя съображенията на защитата, че е следвало да се назначи съдебнопсихологична експеритиза на пострадалия, за да се установи дали е бил уплашен, защото от показанията на св. В.Г.-К. се установява, че Х.Д. е бил ядосан от поведението на подсъдимия, а не уплашен, както самият той и неговите близки твърдят в своите показания. Съдът споделя изводите на защитата, че от представените по делото съдебни и прокуроски актове и справки се установява, че отношенията между страните са изключително влошени. Не е достоверно твърдението на защитата и подсъдимия, че в к-с Диана няма работещо заведение за закуски в неделя. Не само в този комплекс, а и на много други места в гр. Ямбол има работещи заведения за закуски в неделя, като Х.Д. и неговата приятелка са можели да изберат, което си поискат такова заведение, за да си купят закуски. Съдът е изразил становище защо е изключил 6 бр. фотоснимки, представени от Х.Д. и Г.П. по ДП, като не приема изводите на защитата, че тези снимки нямат случаен характер и са целели нарочното записване на подсъдимия, т.к. срещата на ул.** между подсъдмия и Х.Д. е действително случайна. Напротив, от всички доказателтва по делото, включително и от кредитиратите обяснения и показания на подсъдимия, Х.Д. и Г.П. е видно, че тези снимки имат случаен характер и според съдебната практика на ВКС на Р.България могат да бъдат приети и ценени по делото, ако бе представено техническото средство, с което са изготвени, и бе изготвена съответната техническа експертиза по НПК, която да установи автентичността на визираните снимки. От проведения следствен експеримент се установи, че тези снимки са изготвени не от автомобила на Х.Д., а извън него. Това е видно от ракурса, от който са били направени представените по ДП снимки и тези, които бяха изготвени от специалиста-технически помощник при провеждането на следствения експеримент в с.з. По делото не се събраха категорични и безспорни доказателства, след анализа, на които, поотделно и в тяхната съвкупност да се достигне до единствено възможния и необорим извод, че заканата за убийство е била осъществена така, както сочат Х.Д. и Г.П.. Дори не може да бъде направена пирамида от индиции, от която да се изведе едно единствено и категорично заключение, че процесното инкриминирано деяние е извършено от подс. Я.П.. Имало е размяна на думи, явно неприятни думи между страните, но няма независими и незаинтересовани очевидци на процесния случай или аудио или видеозаписи, със случаен характер, или от охранителни камери, които да потвърждават показанията на Х.Д. и Г.П., че подсъдимият се е заканил с убийство на Х.Д.. Да се приеме, че Я.П. е сторил това, при тези доказателства, би означавало да се постанови осъдителен съдебен акт, които почИа на предположения. Съдът не споделя и аргументацията на защитата, че заканата следва да предизвика страх у пострадалия, т.к. както бе отбелязано от прокурора, повереника и частния обвинител, ако е отправена закана за убийство тя трябва да може да възбуди основателен страх за осъществяването й, а не адресата на заканата действително да се е уплашил. Видно от показанията на св. В.Г.-К. Х.Д. не е бил уплашен, а ядосан от поведението на подсъдимия. От доказателствата по делото не бе установено частният обвинител да е променил начина си на живот, да се е затворил в себе си. Това са твърдения само на неговите близки, които за заинтересовани от изхода на делото, като няма други доказателства, които да потвърждават тези показания. Съдът приема за основателни доводите на защитата, че св. Г.П. е заинтересована от изхода на делото и нейните показания, в частта, в която сочи, че подсъдимият е отправил към приятелия й, с когото живее на съпружески начала, закана с убийство не следва да се приемат за верни, и същите не бяха приети за достоверни от съда, защото не се подкрепят от нито едно друго доказателство, а само от показанията на нейния приятел, който също е пряко заинтересован от изхода на делото. Следва също отново да се отбележи, че твърдяното от този свидетел, относно думите, които заяви, че са били изречени от подсъдимия към приятелия й се различават от казаното по този въпрос от св. Х.Д.. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че пострадалият е провокирал инцидента, защото обяснянията на подсъдимия, че е бил засечен от Х.Д. не се подкрепят от останалия доказателствен материал, още повече, че на тел. 112 подсъдмият е изложил съвсем друга версия за станалия инцидент и то непосредствено след неговото приключване. Съдът споделя изводите на защитата, че по делото няма други гласни и писмени доказателства, от които да се установява, че Х.Д. е преживял емоционален стрес от прежИяната случка. Резонни са и доводите на защитата, че от показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели – полицаите Ж.Ж. и В.Г.-К., не се доказва предявеното обвинение протИ подсъдимия. И двамата свидетели са били добросъвестни при даването на своите показания, като разказаха пред съда какво им е било казано от страните за станалия инцидент. Основателни са и доводите, че от АТЕ и аудиозаписите на тел. 112 не се доказва също, че подсъдимият е извършил престъплението, защото експертизата пресъздава само казаното от страните за инцидента, като в тази насока съдът вече е изложил съображения, кои части от аудиозаписите не кредитира, т.к. не се подкрепят от останалия по делото доказателствен материал. Представения товарителен документ от фирма „Еконт“ не доказва, че задното дясно стъкло на л.а., управляван от подсъдимия е било счупено на 11.03.2018 г. и то от лице, което е слязло от автомобила на Х.Д., т.к. оглед на този автомобил не е бил направен. Възможно е стъклото да е било счупено и преди 11.03.2018 г. По отношение на показанията на св. И.В., съдът приема за основателни доводите на прокурора и повереника на частния обвинител, че тези показания не могат да бъдат ценени в цялост, т.к. между тези показания и обясненията на подсъдмия има значителни противоречия, касаещи процесния инцидент, за които показания решаващият съд е изложил подробни мотиви защо не следва да бъдат приемани за достоверни във визираната им част. Поради това съдът не приема аргументацията на защитата в подкрепа на тези гласни доказателства. Св. Х.Д. е подал по-късно сигнала на тел. 112, защото се е консултирал със своите близки, в което няма нищо укорително, след като е приел, според своята преценка, че поведението на подсъдимия е заплаха за него. Така е постъпил и подсъдимия, който дори първи се е обадил на тел. 112. В тази насока, съдът не приема за основателни онази част от репликите на прокурора и повереника на частния обвинител, че от показанията на най-близките хора на пострадалия се установява, че Х.Д. е преживал емоционален стрес и е променил начина си на живот. В жилището, в което живее Х.Д. е имало вече поставени охранителни камери, като няма медицински документи, документи от психолог или гласни доказателства, които безпристрастно да сочат, че действително Х.Д. е преживял такъв стрес и е бил уплашен от поведението и думите на подсъдимия. Това е видно и от показанията на св. В.Г.-К.. Неоснователни са изводите на защитата, че ако Х.Д. е бил изплашен нямало да отиде в съда и да даде показания по делото, по което бил призован като свидетел. Х.Д. трябва да се яви пред съда и да даде достоверни показания, съгласно НПК и НК, иначе е щял да бъде санкциониран. Какви показания е дал и как са ценени те е въпрос по същество на делото, на който въпрос решаващият съд е дал отговор със своя съдебен акт.

С оглед гореизложеното, ЯРС прие, че подс. Я.П. не е осьществил състава престьплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК и го призна за невиновен и оправда по предявеното му обвинение от ЯРП.

От така събрания доказателствен материал не бе установено подсъдимият да е извършил престъпление й по чл.144, ал.1 от НК или друго инкриминирано деяние по НК.

След като подсъдимият бе признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение, съдът не му наложи наказание по НК.         

 

          Относно предявения граждански иск:

 

Искът предявен от гр.ищец Х.Д.Д. *** срещу подс. Я.И. *** се основа на института на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 и чл.52 от ЗЗД. Според този институт  всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Искът за неимуществени вреди е допустим и надлежно предявен от активно легитимирано лице и подлежи на разглеждане от РС-Ямбол.

Разгледани по същество, искът за неимуществени вреди на Х.Д. *** е неоснователен и недоказан.

За възникване на деликтната отговорност от непозволено увреждане е необходимо да се докаже всеки един от елементите на сложния фактически състав на чл.45 от ЗЗД, а именно - деяние, противоправност на деянието, вина, вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата.    

От обективна и субективна страна не е налице извършен деликт, който е и инкриминирано деяние или само деликт, който не е престъпно деяние, й който да е осъществен с отправянето на горепосочените думи в обвинителния акт на ЯРП, представляващи закана за убийство от подс. Я.П. спрямо личността на гр.ищец Х.Д.. Между страните е имало словесен конфликт, но от събраните и кредитирани от съда гласни, писмени, веществени доказателства и веществени доказателствени средства не се установи подсъдимият да се е заканвал с убийство на гр.ищец. Според ВКС на Р.България следва да се приеме, че поведението на деликвента е протИоправно и виновно, когато едно лице/лица/ претърпи/ят/ имуществени и неимуществени вреди от действия, които могат да бъдат квалифицирани като престъпления по НК или са деликт. В процесния случай деятелността на подсъдимия е била квалифицирана като престъпна от ЯРП по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, но при анализа на доказателствените материали съдът е установил, че няма извършено умишлено престъпление по този текст от НК или по друг текст от НК и е признал Я.П. за невиновен и го е оправдал по това обвинение, като не бе установено и извършването от негова страна само на деликт.

 Категорично не е установено от доказателствата по делото от деятелността на подсъдимия да са настъпили твърдените от Х.Д. неимуществени вреди за гр.ищец. По делото бе установено, че Х.Д. не се е уплашил от действията на подсъдимия. Това се сочи и в показанията на незаинтересования от изхода на делото св. В.Г.-К., която заяви, че гр.ищец е бил по-скоро ядосан, отколкото притеснен и уплашен от поведението на подс. Я.П.. В тази насока, съдът прие аргументацията на защитата и подсъдмия за отхвърлянето на гр.иск като неоснователен и недоказан и отхвърли доводите на прокурора, повереника и гр.ищец за уважаването на гр.иск като неоснователни и недоказани.

При този изход на делото, след като се установи, че спрямо личността на гр.ищец Х.Д.Д. *** не е отправена закана за убийство от Я.И.П. или действията на подсьдимия, извън предявеното обвинение от ЯРП не представляват деликт по ЗЗД, който да е причинил такива неимуществени вреди по чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съдът отхвърли изцяло гр.иск, предявен от Х.Д.Д. *** против подс. Я.И. ***, за заплащане на обезщетение за причинени на гр.ищец неимуществени вреди в размер на 5000/пет хиляди/лв., ведно сьс законната лихва, считано от 11.03.2018 г., като неоснователен и недоказан. В този случай на гр.ищец и частен обвинител Х.Д. не се дължат разноски по делото от подсъдимия.

 

          При този изход на делото, на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за изготвянето на АТЕ и провеждането на следствения експеримент в с.з., общо в размер на 231,63 лв., остават за сметка на държавата.

 

          По тези сьображения сьдьт постанови присьдата си.

 

                                                                          Районен сьдия: