№ 43398
гр. София, 25.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110159932 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпило е искане с вх. № 299301/24.09.2024 г. от К. Й. К.А чрез адв.
О. Й., с което се иска изменение на Решение № 15971 от 22.08.2024 г. по гр. д.
№ 59932/2023 г. по описа на СРС, в частта, за разноските за
възнаграждението на адвоката на ответника.
В молбата са изложени съображения, че възнаграждението на адвоката
на ответната страна е прекомерно с оглед фактическата и правна страна по
делото. Излага подробни съображения как следва да се изчислява
възнаграждението при съединяване на искове. Позовава се на съдебна
практикта.
Ищецът подава отговор, с който твърди молбата за неоснователна.
Изразява становище, че хонорарът не следва да се определя за всички искове
поотделно. Твърди, че не са налице предпоставките по чл.38 ЗА. Моли съда да
остави без уважение молбата на ищеца по чл.248 ГПК.
Извън срока по чл.248 ГПК, ответникът подава отговор.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото
и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
1
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на
решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
В процесния случай последната процесуална възможност на ищеца за
представяне на списък по чл.80 ГПК е преди приключване на делото. По
делото е налице списък на ищеца. (л.154 от делото).
Решението е връчено на ищеца на 10.09.2024 г. ( л. 178 от делото),
поради което срокът за обжалване изтича на 24.09.2024 г. Молбата по чл.248
ГПК е подадена на 24.08.2024 г. Същата е в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо не е присъдил
посоченото възнаграждение. Съдът се е произнесъл за разноските в
решението. Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за да е
налице хипотезата на изменение на решението в разноските. Настоящият
съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил
чл.78 ГПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно. По вътрешно
убеждение, настоящият съдебен състав е приел, че възнаграждението на
адвоката на ответника отговаря на действителната фактическа и правна
сложност и правилно е определил размера на възнаграждението.
Неоснователно е възражението на ищеца, че не е предявил иск за мораторна
лихва. Уточнението на исковата молба е извършено, след размяната по чл.131
ГПК, поради което ответникът се е защитавал и в тази част на исковата молба,
с оглед задължителните указания на въззивния съд. При договаряне на
възнаграждението ответникът е включил цялата исковата молба –
осъдителната претенция по чл.31 ЗС и тази по чл.86 ЗЗД, независимо, че
молбата е била нередовна. Правилно и в пропорция на присъденото,
настоящият съдебен състав е определил разноските.
Съгласно т.2 от решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22,
националният съд не следва да прилага НМРАВ, тъй като ограничава
2
конкуренцията по чл.101 ДФЕС. Същата не се използва за легитимни цели.
Съгласно т.3 от диспозитива на цитираното решение, съдът следва да откаже
да приложи НМРАВ. На това основание, съдът не може да присъди сума
съгласно цитираната наредба. След като наредбата е отменена, то не важат и
правилата за определяне на възнаграждение за брой искове. На това основание
искането на адвоката е неоснователно.
Следва да се отбележи, че възнаграждението има за последици и
възпитание на страната, която неоснователно злоупотребява с процесуални
права по чл.3 ГПК. Между страните се установи, че ищецът е предявил и
други такива искови молби при същите факти, със същото съдържание, но
представлява обезщетение за различен период, но при същите
правопораждащи юридически факти. Ето защо разноските имат решаващо
значение, не само като акцесорна отговорност от неоснователно дело, но и
когато една от страните злоупотребява с процесуални права.
При тези съображения съдът приема, че искането за изменение на
решението в частта за разноски е неоснователно.
По разноските
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от К. Й. К.А чрез адв. О. Й., с
което се иска изменение на Решение № 15971 от 22.08.2024 г. по гр. д. №
59932/2023 г. по описа на СРС, в частта, за разноските за възнаграждението
на адвоката на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248,
ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове
3
и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4