Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 08.10.2021 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З. Търговско отделение
На 13.09. 2021година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: СТОЙКА И.А
Като разгледа докладваното от
съдията ХРИСТОВ
Търг.д. № 1283 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Предявен иск е с правно основание чл.
45 от ЗЗД и чл. 432 от КЗ.
С исковата молба ищецът посочва, че на 11.01.2019
г., около 07:00 часа, по ПП 1-5 са се движили л.а. „А.“ с peг. № ****,
управляван от С.К.И., л.а. „Ф.“ с peг. № СТ ***, управляван от И.П.Г., л.а. „Ф.Ф.“
с peг. № СТ ****, управляван от М.М.К. и л.а. „В.“ с peг. № ****, управляван от
Н.Н.К.. В района на км. 193+300 водачът на л.а. „А.“ с peг. № **** нарушил правилата
за движение по пътищата, вследствие на което възникнало ПТП между четирите
автомобила. В резултат на катастрофата е пострадал водачът на л.а. „В.“ с peг.
№ **** - Н.Н.К..
Във връзка с
процесното ПТП било образувано ДП 629/ 2019 г. по описа на РУ - К., пр.пр.
181/19 г. по описа на РП - К.. Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от
водача на л.а. „А.“ с peг. № **** нарушения на правилата за движение по
пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в
закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Твърди
се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на С.И. и
настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на Н.Н.К..
Твърди се,
че за л.а. „А.“ с peг. № ****, управляван от С.К.И., има сключена застраховка
“Гражданска отговорност”, з.п. BG/06/118002765687/ 20.09.2018 г. със срок на
валидност една година, считано от 03.10.2018 г. до 02.10.2019 г. с „Д.О.З.“
ЕАД, гр. С.. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността
на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди
на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласо чл. 492
от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2019 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият е предявил претенцията си за
изплащане на обезщетение пред „Д.О.З.“ ЕАД и е представил всички документи, с
които разполага. С писмо с обр. р. от 06.02.2019 г. застрахователят бил
уведомен за настъпилото събитие. По случая била образувана застрахователна
преписка с № 43072951900042, по която застрахователят към момента не бил
изплатил обезщетение. С оглед на изложеното, ищецът счита, че за него е налице
правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.
Твърди се че
при процесното ПТП Н.Н.К. получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна
рана на глава-скалп, мозъчно сътресение, контузия на гръден кош с
кръвонасядания и болезненост в лява гръдна половина, контузия на лявото коляно
с масивен оток, охлузвания, нарушаване целостта на външната му странична връзка
и ограничени движения, посткомоционен синдром и други.
След
инцидента на 11.01.2019 г. пострадалият бил настанен в Хирургично отделение към
МБАЛ „Х.С.“, гр. К. с наранявания на главата и лявото коляно и оплаквания от
болки в лявата гръдна половина. Направени били клинично лабораторни и инструментални
изследвания, и били проведени консултации с кардиолог, анестезиолог и невролог.
Установено било, че ищецът има рана в челната и теменна област с оформяне на
ламбо с размер 8/7 см. с отлепване от черепа, оток и болезненост в ляво по
гръдния кош на ниво 5-8 ребро, охлузване и оток в областта на пателата на лява
колянна става с болезненост. В резултат на констатираните травми на Н.К. била
направена операция за зашиване на разкъсно-контузната рана и ревизия. Бил изписан
на 14.01.2019г. с окончателната диагноза разкъсно-контузна рана на
главата-скалп, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и лявото коляно,
като му е назначено медикаментозно лечение след изписването и са му дадени
указания за ХДР в дома.
На
29.01.2019 г. Н.К. бил прегледан от съдебен лекар, който установил
разкъсно-контузна рана на главава-скалп, мозъчно сътресение, контузия на гръден
кош с кръвонасядания и болезненост в лява гръдна половина, контузия на лявото
коляно с масивен оток, охлузвания и ограничени движения. Според заключението на
специалиста констатираните увреждания са получени при процесното ПТП.
В исковата
молба се излагат съображения, че в резултат на уврежданията, получени от
процесното ПТП, Н.Н.К. търпи силни болки и много страдания, като същият не се
чувства добре физически и емоционално. Поради причинените наранявания при
инцидента ищецът е следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва
физически. През този период с цената на много усилия и болка е успявал до
някаква степен да задоволява елементарните нужди от ежедневието, тъй като живеел
сам и не е могъл да разчита на чужда помощ. Инцидентът се отразил изключително
негативно и на психологическото му състояние. Ищецът твърди, че имал нарушения
на съня, паметта и походката, като изпитвал трудност при концентрацията и
изпълняването на умствени задачи. Поради получените травми на главата, е
започнал да чува бръмчене, а работата с компютър, гледането на телевизия или
телефон му предизвиквали главоболие. Преди процесното ПТП той е бил мъж в
работоспособна възраст и добро здравословно състояние, но след инцидента за
дълъг период от време е бил лишен от обичайния си начин на живот. Освен болките
ищецът е изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност
с получените от него физически травми се отразявали изключително негативно на
здравословното и емоционалното му състояние и ще остане за цял живот в неговото
съзнание.
Посочва се,
че в резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания ищецът претърпял и имуществени вреди, които също счита,
че следва да му бъдат възстановени. Разходите били на стойност 140 лв., направени
за изготвяне на експертно становище.
Изложено е,
че причинените неудобства, болки и
страдания на пострадалия следва да бъдат компенсирани, като неимуществените
вреди имали по-голямо значение и се оценявали по-високо. Счита, че паричното обезщетение,
не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Посочва се, че обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършеното престъпление.
Твърди се,
че травмите на ищеца са в резултат на виновното поведение на водача на л.а. „А.“
с peг. № **** - С.К.И., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по
делото „Д.О.З.“ ЕАД, гр. С.. Позовава се на чл. 432 от КЗ, съгласно който увреденият има право на пряк иск срещу
застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност”, поради което за ищеца бил налице правен интерес да иска от съда
определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените му
неимуществени вреди. Счита, че предявеният иск е съобразен от една страна с
принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания
от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Ищецът моли
съда да постанови решение, с което, след като се докаже вината на С.К.И., да
осъди ответника „Д.О.З.“ ЕАД - С. да заплати на ищеца Н.Н.К. обезщетение в
размер на 26 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на
получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и причинените му в тази
връзка имуществени вреди на стойност 140 лв.
Претендирам
законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2019 г. до окончателното
изплащане.
Претендира
направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА с ДДС.
В съдебно заседание от 13.09.2021 г. съдът е
допуснал увеличение на предявения иск на Н.Н.К., който да се счита предявен за
по 40 000 лв., частично предявен от общия размер на 60 000 лв.
В
законоустановения срок ответникът е представил
отговор на исковата молба,
чрез адвокат К. Ганев, с който на първо място същият взема становище, че
исковата молба е нередовна с оглед неспазване на задължението по чл. 127, ал. 4
от ГПК.
Във връзка с
основателността на исковата молба заявява, че оспорва изцяло предявения иск за
неимуществени вреди, както по основание, така и по размер.
Оспорва
наличието на непозволено увреждане (противоправно поведение, вреди, причинна
връзка между деянието и вредите), извършено от страна на водача на лек
автомобил „А.", с peг. № ****, управляван от С.К.И..
Оспорва
твърденията в исковата молба, че процесното ПТП, настъпило на 11.01.2019 г. е
причинено виновно от водача на лек автомобил „А.", с peг.№ СГ 5014 ВР. Посочва,
че видно от представените с исковата молба доказателства - Констативен протокол
за ПТП и автотехническа експертиза, в конкретния случай се касаело за ПТП с
наличието на четири участника - катастрофирали били четири леки автомобила.
Съгласно посочените документи, първопричина за настъпването на ПТП били
действията на водача на лек автомобил "Ф. П." с peг. № СТ *** - И.П.Г.,
който при наличието на лоши метеорологични условия (ограничена видимост поради
мъгла) и заледен пътен участък е предприел забранена маневра изпреварване,
изгубил е контрол над управлението на автомобила, насочил се е към
застрахования в ответното дружество лек автомобил "А.", което
принудило водача на последното МПС да предприеме спасителна маневра, при което
е настъпил сблъсък между лек автомобил "А." и управлявания от ищеца лек
автомобил "В." с peг. № СГ ****. След настъпване на сблъсъка, поради
не спазване на необходимата дистанция и движение с несъобразена скорост с
условията на видимост и състоянието на пътната настилка, лек автомобил "Ф.Ф."
с peг. № СТ **** се врязал в последните два катастрофирали автомобила. Според
ответника от изложеното ставало ясно, че вина за настъпване на ПТП имали водача
на лек автомобил "Ф. П." с peг. № СТ *** - И.П.Г., както и действията
на водача на лек автомобил "Ф.Ф." с peг. № СТ **** - М.М.К..
Посочва, че
е налице сложен механизъм на настъпване на ПТП, във връзка с който е образувано
наказателно производство - НАХД № 1308/20 г. по описа на PC - К., което не било
приключило. С оглед на последното, ответникът счита, че на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК, настоящият съдебен процес следва да бъде спрян, до
постановяване на присъда/решение по наказателното дело образувано по случая, от
която ще се изясни, чия е вината за настъпването на пътнотранспортното
произшествие.
Оспорва
твърденията на ищеца, че е получил всички изброени в исковата молба увреждания.
Твърди, че част от уврежданията въобще не са настъпили при ищеца, а други са
били налице преди да настъпи произшествието.
Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между действията на водача на лек
автомобил "А." и настъпването на произшествието, както и че
твърдените в исковата молба увреждания са вследствие на настъпилото ПТП.
На следващо
място, оспорва предявения иск по размер.
Счита, че
претендираната от ищеца сума за реално претърпените от него неимуществени вреди,
в размер на 26 000 лева била завишена, с оглед обществените критерии за
справедливост (чл. 52 от Закона за задълженията и договорите) и
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Отделно от това, счита, че претенцията
е завишена и с оглед икономическата обстановка в страната и съдебната практика
при подобни случаи.
Посочва, че
заявеният от ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди не бил съобразен
с вида, степента и характера на получените увреждания, с продължителността на
оздравителния процес на лицето, неговата възраст.
На следващо
място, посочва, че от представената с исковата молба Епикриза от ИЗ № 353/19г.,
издадена от МБАЛ "Х.С.", ставало ясно, че: - констатираните
увреждания се характеризирали с кратък възстановителен период; - при
изписването си ищецът бил със следния добър статус: „С подобрение"; -
пациентът бил изписан три дни след приемането му; - не били известни настъпили усложнения след изписването му от
болницата.
От всичко
гореизложено следвал извода, че лечението е протекло гладко, без усложнения, за
кратко време общото състояние на пациента се е подобрило и стабилизирало,
пострадалият е бил в ясно съзнание, стабилен хемодинамично. След изписването
три дни след катастрофата, ищецът не бил представил документи за последващо
хоспитализиране, което кореспондирало със сравнително лекия интезитет и
характер на причинените травми, както и с липса на последващи усложнения. Поради
изложеното счита, че претендираната от ищеца претенция от 26 000лв. е със
значително завишен размер.
Ответникът
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Н.К., на
основание чл. 51, ал. 2, ЗЗД във връзка с чл. 137а, ал. 1, ЗДвП.
Счита, че
пострадалият вследствие на процесното ПТП, с поведението си е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат- получените от него травми, тъй като същият,
като водач в МПС, не е използвал обезопасителен колан, като по този начин е
нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1, ЗДвП. С посочените действия пострадалият
сам се е поставила в опасност, като впоследствие е понесъл вредни за него
последици. С оглед последното, твърди, че вина за претърпените от ищеца
неимуществени вреди има и самият той.
Ответникът
посочва, че горните факти следва да бъдат отчетени при реализиране гражданската
отговорност на виновния водач на МПС, респективно на неговия застраховател, в
частта за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
на пострадалото лице. На основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди на пострадалото лице счита, че следва да бъде намалено.
Ответникът
твърди, че поради неоснователността на главния иск, неоснователно се явявало и
искането на ищеца за присъждане на лихва върху главницата. На отделно основание
- с писмо изх. № 0-92-2607/19.02.2019 г. по описа на "ДЗИ - 03" ЕАД,
застрахователят е изискал "Удостоверение за банкова сметка", ***, в
случай, че искането на претендента е основателно. Ищецът не бил изпълнил това
свое задължение, а съгласно чл. 380 ал. (3) от КЗ: "Непредставянето на
данни за банковата сметка от страна на лицето по ал, 1 има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи
лихва по чл. 409“. Изводът бил, че дори претенциите за главница да са
основателни в някаква степен, законна лихва не се дължи, с оглед поведението на
ищеца и процесуалните му представители.
На трето
място посочва, че искът за лихва е за период от преди настъпване на ПТП, което
противоречи на ЗЗД, както и правилата за определянето й съгласно КЗ.
С оглед на
изложеното ответникът моли съдът изцяло да отхвърли предявените от ищеца
претенции срещу „Д.О.З.“ ЕАД като неоснователни и недоказани, алтернативно да
намали размера им.
Претендира
направените в настоящото производство разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която
ищецът, чрез процесуалния си представител, взема становище по направените от
ответника възражения.
По отношение
възражението относно редовността на исковата молба, посочва, че въпреки
въведеното изискване в ГПК за представяне на банкова сметка ***, следва да се
обърне внимание, че законът не свързва неизпълнението на това изискване с
никакви последици, вкл. и с нередовност на исковата молба, каквато твърди
ответника.
С оглед
заявеното от ответното дружество, че не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна
полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия автомобил „А.“, с рег.№ ****,
моли на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК съдът да обяви това обстоятелство за
безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Ищецът
оспорва всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни,
неоснователни и недоказани.
Счита за
неоснователно оспорването на ответника вината на водача на л.а. “А.“ за
настъпване на ПТП и механизма на същото. Посочва, че видно от приложените
документи от ДП, причина за настъпване на катастрофата е поведението на водача
на л.а. „А.“.
Въпреки това
и отделно от горното, следвало да се посочи, че в гражданското право, за да се
приеме, че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД не се изисква същата да е установена
с влязла в сила присъда по наказателно дело. Напротив, тази презумпция била въведена
в гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Дори
наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда, респ.
решение, в гражданското производство може да не се обори установената
презумпция за вина. Присъдата има действие само относно конкретни текстове по
ЗДвП, във връзка с чл.343 от НК и те могат да са различни от нарушенията на
правилата за движение, установени от гражданския съд. В тази връзка посочва, че
следва да се има предвид Решение № 25/17.03.2010 г. по т.д.№ 211/2009 г., II ТО
на ВКС.
По отношение
на механизма на ПТП, следвало да се посочи, че той не е част от фактическият
състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежал на доказване в
настоящето производство. Предвид и факта, че вината се предполага до доказване
на противното, арг. от чл.45 от ЗЗД, счита, че не е в тежест на ищеца да
доказва обстоятелства от механизма. Въпреки това, след снабдяване с материалите
от ДП щели да бъдат изяснени релевантни за производството обстоятелства.
Излага
подробни съображения относно ангажиране на гражданската отговорност на
диликвента, като се позовава на съдебна практика.
Счита, че
независимо от наказателното производство, съдът по гражданското дело е длъжен
да го разгледа и в рамките на въведените спорни въпроси, да установи има ли
спор за вината и противоправността относно извършеното от застрахованият деликвент
за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че е без значение факта дали има
влязла в сила присъда или ДП е прекратено.
Ищецът
твърди, че ответното дружество неоснователно оспорва причинно-следствената
връзка между ПТП и настъпилите за ищеца увреждания. Всички описани в исковата
молба травматични увреждания и страдания, техният интензитет и проявление при
ищеца били настъпили следствие катастрофата, за което посочва, че представя
медицински документи и е направил доказателствени искания.
Счита за
неоснователно възражението на ответника, че предявения размер на обезщетение не
кореспондирал с действително претърпените вреди.
Твърди, че предявеният
иск за неимуществени вреди е съобразен от една страна с принципа за
справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищеца в следствие
процесното ПТП, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на
отговорност на ответника за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на
вреди от този вид.
Счита също
така за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия ищец. Твърди, че ответникът не представя доказателства в
подкрепа на тези си твърдения. Освен това, нямало данни, от които да се направи
обоснован извод, че пострадалият, е извършил нарушения, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Поради което
счита, че не са налице основания за намаляване на претендиралото обезщетение, в
каквато насока е искането на ответника.
По отношение
възражението на ответника за претенцията за лихви за забава, посочва, че при
деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази
връзка задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниквало с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Позовава
се на чл. 429, ал.3 КЗ. Посочва, че тъй като за делинквента било установено
задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорвал,
че това задължение било изпълнено, то за него възниквало задължение за плащане
на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба
-18.01.2019 г.
Най -късният
момент, от който възниквало задължение за лихви е 06.02.19 г., за която дата
били представени доказателства, че от ищеца е постъпило уведомление до
застрахователя.
С оглед
гореизложеното и видно от датата на настъпване на процесното ПТП - 11.01.2019
г. ищецът счита за невярно твърдението на ответното дружество, че лихвата била
претендирала преди настъпване на ПТП.
Ищецът счита
за неоснователно искането за конституиране на трети лица помагачи на страната
на ответника.
По отношение
на доказателствените искания на ответника, ищецът заявява, че не възразява да
бъдат приети по делото приложените към отговора на ИМ документи, с изключение
на АУАН, тъй като нямало данни същият да е влязъл в сила. Освен това, този акт
не оневинявал водача на л.а.А., нито би могъл да се ползва като доказателство,
че вина за настъпване на процесното ПТП има водача на л.а. Ф..
Не се
противопоставя на искането за назначаване на КСМАТЕ. Противопоставя се на
вещото лице медик да бъде поставен въпрос номер 6, тъй като от представените
медицински документи можело да бъдат установени дните болничен престой на ищеца
и това не изисквало специални знания. От своя страна ищецът също формулира
въпроси към тази експертиза.
Противопоставя
се да бъдат служебно изисквани от РЗОК - С.З. медицински документи,
неиндивидуализирани по вид и период.
Прави
възражение за недължимост на юрисконсултско / адвокатско възнаграждение, респ.
на прекомерност на претендиралите от ответника разноски.
Поддържа изцяло
направените искания по доказателствата с исковата молба.
Постъпил е допълнителен отговор, с който
ответникът оспорва изцяло подадената допълнителна искова молба от ищеца.
Заявява, че
изцяло поддържа подадения отговор на искова молба, както и посочените в него
съображения относно неоснователността, евентуално прекомерността на исковите
претенции.
Поддържа
липсата на непозволено увреждане, извършено от страна на водача на лек
автомобил „А.“, с peг. № ****, управляван от С.К.И., както и оспорването, че
процесното ПТП, настъпило на 11.01.2019 г. е причинено виновно от него.
Поддържа, че
на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, настоящият съдебен процес следва да бъде
спрян, до постановяване на присъда/решение по НАХД № 1308/20 г. по описа на PC
- К..
Оспорва
наличието на причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и уврежданията
описани в исковата молба, както и в представените с допълнителната искова молба
документи.
Поддържа
твърдението, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, предвид
което е налице съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна.
Поддържа
всички останали оспорвания и твърдения, сторени с отговора на исковата молба.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че
на
11.01.2019 г., около 07:00 часа, по ПП 1-5 е настъпило ПТП, между л.а. „А.“ с
peг. № ****, управляван от С.К.И., л.а. „Ф.“ с peг. № СТ ***, управляван от И.П.Г.,
л.а. „Ф.Ф.“ с peг. № СТ ****, управляван от М.М.К. и л.а. „В.“ с peг. № ****,
управляван от Н.Н.К.. Вследствие на ПТП е пострадал водачът на л.а. „В.“ с peг.
№ **** - Н.Н.К..
Не е спорно,
че за л.а. „А.“ с peг. № ****, управляван от С.К.И., има сключена застраховка
“Гражданска отговорност”, з.п. BG/06/118002765687/ 20.09.2018 г. със срок на
валидност една година, считано от 03.10.2018 г. до 02.10.2019 г. с „Д.О.З.“
ЕАД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият е предявил претенцията си за
изплащане на обезщетение пред „Д.О.З.“ ЕАД и е представил всички документи, с
които разполага. С писмо с обр. р. от 06.02.2019 г. застрахователят бил
уведомен за настъпилото събитие. По случая била образувана застрахователна
преписка с № 43072951900042, по която застрахователят към момента не бил
изплатил обезщетение.
Видно от
представеното решение № 260173/26.04.2021г. постановено по АНД № 1308/2020г. по
описа на Районен съд – К., съдът е признал за виновен И.П.Г. за виновен в това, че на
11.01.2019г., по първокласен път I-5, километър 193+300 в землището на гр.К.
, в посока север-юг, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с рег.№ СТ ***, при извършване на маневра
изпреварване на колона от автомобили, е нарушил правилата по Закона за движение
по пътищата като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Н.Н.К., изразяваща се в контузия ляво коляно с масивен оток и
охлузвания и нарушаване на целостта на външната му странична връзка, с което е
било причинено трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, като
посоченото причиняване на телесната повреда е извършено при условията на
независимо съпричиняване със С.К.И. - престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“,
предложение II-ро, вр.
с чл.342 ал.1 от НК, като на осн.чл.78а ал.1 от НК, съдът го освободил от наказателна
отговорност и му наложил адм.наказание – глоба в размер на 1000 лв. и го е
лишил от право да управлява МПС за срок от пет месеца.
Със
същото решение съдът е признал нарушителя С.К.И. за виновен в това, че на 11.01.2019г., по първокласен
път I-5, километър 193+300 в землището на гр.К., обл.С.З., в посока
юг-север, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка м.“А.“,
модел „А.“, с рег. № **** при извършване на маневра отклонение в ляво, е нарушил
правилата по Закона за движение по пътищата: като с деянието си по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.Н.К., изразяваща се в
контузия ляво коляно с масивен оток и охлузвания и нарушаване на целостта на
външната му странична връзка, с което е било причинено трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник, като посоченото причиняване на телесната
повреда е извършено при условията на независимо съпричиняване с И.П.Г. -
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“, предложение II-ро, вр. с чл.342 ал.1 от НК,
като на осн.чл.78а, ал.1 от НК, съдът го освободил от наказателна отговорност и
му наложил адм.наказание – глоба в размер на 1000 лв. и го е лишил от право да
управлява МПС за срок от пет месеца.
От
заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се
установява следното:
При
ПТП случило се на 11.01.2019г ищецът Н.Н.К. е участник като водач на ЛА“В.“ е
получил следните травматични увреждания: разкъсно контузна рана на главата
-скалп в областта на лявата слепоочна и теменна област-дъговидна с дължина
8/7см.; контузио капитис; комоцио церебри-без загуба на спомен за предходни и
след ПТП събития; контузио торацис синистре/без контузия на белия дроб; контузио
генус синистре-оток, ограничени движения; частична руптура на латералната
колатерална връзка на л.коляно; хронично посттравматично главоболие.
В
болнични условия е проведена терапия с противооточни средства, аналгетици,
антихипертензивни, хирургична обработка на травматичните рани и последващи
превръзки. Лечебно възстановителния период според документацията е продължил 2
месеца.
При
осъществения клиничен преглед на 01.06.2021 г., вещото лице е установило, че
ищецът е клинично възстановен. Много рядко се появява главоболие. От страна на
травмата на лявото коляно също е възстановен, походката е изгладена и
равномерна. Настъпилите след инцидента оплаквания се намират в пряка връзка с
претърпяното ПТП.
В
съдебната документация ищецът е представил фактура №**********/01.03.2019 г за
изготвяне на експертно становище на стойност 140 лв. Извършеното експертно
становище е било необходимо за пълна оценка на психичното състояние на ищеца,
доказване или не на връзката с процесното ПТП. В същото становище е предписана
и терапия: Кавинтон 10мг-1т /сутрин и ТритикоХР 150мг -1/2т вечер преди лягане.
Лек
автомобил В.“ с рег. № **** е оборудван фабрично с триточкови инерционни
колани.
Според
вещото лице в конкретното ПТП, като се вземе предвид мястото, на което е стоял
ищеца и като се съобрази механизмът на настъпване на произшествието, видът и
характерът на нараняванията, може да се направи извода, че водачът Н.К. е бил
без предпазен колан.
Ищецът
К. е бил водач на л.а. В.. Първоначалният удар за МПС, реализиран с л.а. А. в
предна челна лява част. В резултат на този удар, тялото „полита“, напред и
наляво, гръдният кош е контактувал с вътрешния интериор на предната лява врата,
главата се е ударила в предната лява колонка, като удара е попаднал върху слепоочната
и лявата теменна част. В тези зони са и диагностицираните травми по главата и гръдния
кош. Лявото коляно, което нормално е било в лека флексия и при фиксирано ходило
на левия крак е получило енергийно прегъване навътре/подбедрицата навътре/и
тогава се е получила частичната руптура на латералната колатерална връзка. От
СМУ № 23/2019г. е видно, че при прегледа е установено, че по лявата гръдна
повърхност е имало бледо жълтеникави петнисти кръвонасядания с кос ход отгоре
на долу. От това се разбира, че те са получени в момента на силния челно ляв
удар при надигането на седалището и тялото на ищеца на горе и напред и
протривайки се в лявата врата./отгоре на долу/
Вследствие
на този първоначален удар, автомобилът се е завъртял наляво около вертикалната
си ос и се е изместил назад и надясно спрямо посоката си на движение. При това
движение на МПС тялото на водача се е изместило надясно.
При
процесното ПТП ищецът е бил водач на л.а. В., който е претърпял два
последователни удара, като първият е бил най-силен. Той е бил челно -челно ляво
/ексцентричен/ за неговия автомобил. В резултат на този удар и под действието
на инерционните сили неговото тяло рязко се е изместило напред и наляво,
контактувайки с вътрешния интериор на предна лява врата, достигнало е до волана и отворения еърбег,
като главата се е ударила в предната лява колонка, като удара е попаднал върху
слепоочната и лявата теменна част. В тези зони са и диагностицираните травми по
главата и гръдния кош. Лявото коляно, което нормално е било в лека флексия и
при фиксирано ходило на левия крак е получило енергийно прегъване навътре
/подбедрицата навътре/ и тогава се е получила частичната руптура на латералната
колатерална връзка. От СМУ №23/2019г е видно, че при прегледа е установено, че
по лявата гръдна повърхност е имало бледо жълтеникави петнисти кръвонасядания с
кос ход отгоре на долу. От това се разбира, че те са получени в момента на
силния челно ляв удар при надигането на седалището и тялото на ищеца нагоре и
напред.
Ако
ищецът в момента на ПТП - то е бил с правилно поставен триточков предпазен
колан, той би ограничил движението на тялото му напред. При първоначалния челен
ляв удар, главата му би се наклонила рязко напред и на ляво, но не би
достигнала чак до предната лява колонка.
Болничният
престой на ищеца е бил в продължение на 3 денонощия- от 11.01.2019г. 9,30 ч. до
14.01.2019г. 10,20 ч.
Преглед
на колянна става за установяване на мекотъканни увреди - вътреставни и около
ставни винаги се извършва сравнително с другото коляно. По отношение на
стабилизиращите странични колатерални връзки се извършват пробите варус и
валгус стрес тест. За латералния колатерален лигамент се извършва варус стрес
тест и се сравнява със същия при другото коляно. Ако има руптура на дори и само
на 1/4или 1/3 от цялата ширина на връзката разликата между двата теста ще бъде
осезаема и от това ще се заключи, че по-силно изразеният варус доказва частична
руптура на съответната връзка. Допълнителни рентгенологични изследвания /ЯМР/
се правят при съмнение за частично скъсване на колатерална връзка. В конкретния
случай ортопеда не е имал съмнение след установен позитивен тест за лезия на
латерална,колатерална връзка.
От
техническа гледна точка, предприетата маневра „изпреварване“ от водача на л.а. Ф.
П. с рег. № СТ ***, без да съобрази дали
има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и
да заеме място в пътната лента пред изпреварваното ППС, без да принуждава друго МПС да намалява скоростта
или да изменя посоката на движение и при изпреварването навлиза в пътната
лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки
за ППС, движещи се по нея е причина за настъпването на ПТП.
От
техническа гледна точка, водачът на лек автомобил Ф.Ф. с рег. № СТ **** не се е
съобразил при избора си на скорост на движение с атмосферните условия, със
състоянието на пътната настилка, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, с което се е поставил в условие на невъзможност да спре
преди удара и да предотврати ПТП.
Механизмът
на ПТП – то е следният:
На
11.01.2019 год. около 07.00 часа по ПП 1-5 в посока от гр. Крън към гр. К., на
прав участък от пътя са се движили попътно л.а. В. с рег. № ****, управляван от
К., л.а. Ф.Ф. с рег. № СТ ****, управляван от Кондузов и л.а. Ф. П. с рег. № СТ
***, управляван от Георгиев. Времето е било тъмно, мъгливо, пътната настилка е
била заледена. По същото време в противоположна посока се е движил л.а. А. с
рег. № ****, управляван от И.. В зоната на км. 193+300, южно от бензиностанция
„Славена“, водачът на л.а. Ф. е предприел маневрата „изпреварване“ на попътно
движещите се л.а. В. и л.а. Форд, навлизайки в лентата, предназначена за
насрещно движение. Водачът на л.а. Ф. е загубил контрол върху управлението на
автомобила, не е успял да завърши предприетата маневра и е останал в лентата за
насрещно движение. За да избегне удара в л.а. А. е напуснал платното за
движение, като е навлязъл в източното крайпътно пространство където се е
установил. В същото време водачът на л.а. А., възприемайки насрещно движещия се
л.а. Ф., е променил траекторията си на движение като е завъртял кормилния кръг
първо наляво, после надясно. Предвид заледения пътен участък, водачът е загубил
контрол върху управлявания от него автомобил. Настъпил е челен удар с насрещно
движещия се л.а. В.. Първоначалният контакт е реализиран с техните челни леви
състави, което определя удара по характер на ЧЕЛЕН-ЕКСЦЕНТРИЧЕН. Към този
момент надлъжните оси на двата автомобила са били разположени почти успоредно
на надлъжната ос на платното за движение, като л.а. В. се е намирал изцяло
позициониран в своята лента на движение с предна част ориентирана в посока юг,
а л.а. А. е бил позициониран по средата на платното за движение с предна част
насочена в посока север. След първоначалния удар, л.а. В. се завъртял наляво
около вертикалната си ос, изместил се е назад и надясно спрямо посоката си на
движение и се установил на платното за движение с предна част, насочена на
югоизток. След първоначалния удар, л.а. А. се завъртял наляво около
вертикалната си ос и се е установил почти напречно на платното за движение с
предна част, насочена на северозапад.
След
установяването на двата автомобила, л.а. Форд се удря последователно с предна
дясна част, в лява странична част на л.а. В. и в дясна странична част на л.а. А..
ПТП
не е запазено и не е изготвен протокол за оглед на ПТП. Поради липса на
технически данни, не може да бъде определено мястото на удара по дължина на
пътното платно. По ширина на пътното платно място на удара се намира в
западната лента на движение - лентата за движение на л.а. В. и л.а. Форд.
Техническите
причини за настъпване на ПТП са:
Субективните
действия на водача на л.а. Ф. П. с рег. № СТ ***, който е предприел маневра
„изпреварване“ без да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното ППС. Не се е съобразил с конкретните условия на видимост и
състоянието на пътната настилка и с присъствието си в лентата за насрещно
движение е създал пречка за движението на движещия се по нея л.а. А..
Субективните действия на водача на л.а. А. с
рег. № ****, който:
При избора си на скорост на движение не се е
съобразил с атмосферните условия, със състоянието на пътната настилка, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние да намали скоростта и при необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението.
Преди да премине в пътната лента,
предназначена за насрещно движение не се е убедил, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат по нея, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
След
анализ на данните е видно, че при скорост на движение 60 км/ч, водачът на л.а. А.
не е имал техническата възможност да предотврати ПТП, тъй като дължината на
опасната зона за спиране е по-голяма от разстоянието на видимост - 40-50 м.
Водачът
на л.а. А. с рег. № **** е имал техническата възможност да не допусне ПТП,
като:
При
избора си на скорост на движение се съобрази с атмосферните условия, със
състоянието на пътната настилка, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да намали скоростта и
при необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. В конкретните
условия на видимост и състояние на пътната настилка, водачът на л.а. А. е
следвало управлява МПС със скорост не по висока от около 42 км.ч.
При възникване на опасност за движението му,
водачът на л.а. А. е следвало да намали скоростта, а при необходимост и да
спре, запазвайки разположението на МПС в своята пътна лента. Преди да премине в
пътната лента, предназначена за насрещно движение е следвало да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат по нея,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Вещото
лице посочва, че видно от снимковия материал, деформациите по автомобила, в
който се е движил ищеца са в областта на предна броня, преден ляв калник,
преден капак. Няма деформации на купето в областта на водача и навлезли навътре
части от интериора.
Първоначалният
и най-силен удар за л.а. А. е настъпил в челните му леви състави, в областта на
левия фар.
Последващият удар за л.а. В. е бил приплъзващ,
настъпил е по страничните му леви състави. Непосредствено преди удара, водачът
на л.а. Форд е задействал спирачната система. За л.а. Форд ударът е бил в
предните му десни състави, в областта на преден десен калник.
Страничен удар е налице, когато в момента на
удара контактува страничната част автомобила. Тялото на водача и пътниците в
такива случаи се измества встрани, към мястото на удара.
Коланът
няма възпиращо действие при движението на тялото встрани.
Ако
ищецът в момента на ПТП е бил с правилно поставен триточков предпазен колан,
той би ограничил движението на тялото му напред. При първоначалния челен-ляв
удар, главата му би се наклонила рязко напред и на ляво, но не би достигнала
чак до предната лява колонка.
По
делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят
П.М.М. посочва, че с Н. се познава от пети клас. Знае, че ищецът е претърпял
ПТП, вследствие на което е получил черепно – мозъчна травма. Според свидетеля,
ищецът имал белег от лявата страна и доста голям шев на главата, на гърдите
имал наранявания и лявото му коляно било пострадало. Посочва, че ищецът преди
ПТП- то, работил като електротехник, което било свързано да стои с вдигнати
ръце, с качване на високо, да сменя лампи и кабели. След ПТП – то, ищецът не
можел да работи, защото го болял крака, не можел да се качва и да слиза, поради
което след ПТП- то се наложило да си смени работата. Според свидетеля и към
момента, Н. има оплаквания – световъртеж, главоболие. Свидетелят посочва, че с Н.
преди ходили по балканите, туризъм. Пет – шест месеца след катастрофата,
свидетеля поканил Н. да отидат на един поход на Белмекен. Н. му отказал, като
му казал, че не може, защото имал проблем с главата, световъртеж и се
притеснявал да не му стане лошо, коляното още го боляло, чувствал се некомфортно.
Според свидетеля Н. имал затруднения при клякане.
Свидетелят
посочва, че като го изписали от болницата в продължение на един месец, Н. бил в
легнало положение. При него имало една квартирантка и тя му помагала от време
на време. Свидетелят ходил в седмицата един два пъти да му носи продукти от
магазина, защото Н. не можел да става от леглото. В продължение на един месец
го дразнел всеки шум, дори птиците, които пеели, бил със спуснати щори, за да
изолира стаята. На втория месец започнал да се раздвижва из квартала, но гледал
все да седне, да не му се завие свят, да не падне. Скоро се оплакал, че се
появили тези симптоми на болка. Белегът на главата се виждал, защото там нямало
коса и Н. изпитвал дискомфорт сред колегите си.
Според
свидетеля не се е възстановил напълно психически, имал проблеми с паметта,
забравял какво му се говори. Свидетелят посочва, че Н. му казал, че все още се
като спи се стряска. Към днешна дата Н. не управлявал автомобил. Посочва, че Н.
към настоящия момент работи като електротехник.
Свидетелката
Ц.Т.Б.посочва, че познава Н. повече от 10 година, тъй като живеят в една къща,
свидетелката на първия етаж, той на втория. След като разбрала, че е
катастрофирал отишла в болницата да го види и да му занесе всичко необходимо. Н.
бил с обинтована глава, бил отекъл, не можел да става, не изглеждал добре,
коляното му било отекло и дишал тежко, казал й, че гърдите много го болят. След
като го изписали от болницата се прибрал вкъщи, свидетелката му помагала, той
не можел да става, в това състояние бил около 2 месеца. Трудно ставал, слизал
по стълбите много трудно. Оплаквал се от силно главоболие и тежест в гърдите,
трудно дишал, задъхвал се много. Коляното много го боляло и свидетелката доколкото
можела му помагала, пазарувал му, готвела му. Свидетелката посочва, че с Н.
работели заедно, тай е електротехник, но след ПТП – то нищо не можел да прави,
колегите му се катерели по скелето, а той не можел, тъй като го болял крака.
Преди ПТП – то, Н., често ходел по планината, сега не можел, имал дворче, но и
в двора не можел да работи. Много често имал гадене, забравял, не помнел, ставало
му лошо, много често му се виело свят, а преди ПТП не се е оплаквал. Според
свидетелката ПТП – то се отразило на психиката на Н. - често не можел да спи,
тропал нощно време, бил неспокоен, отнесен е и не бил същия човек.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 11.01.2019 г. по силата на което „Д.О.З.“ ЕАД е
поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил л.а.
„А.“ с peг. № **** трети лица, се установява от справка от Гаранционния фонд, от
която е видно че има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/06/118002765687/ 20.09.2018 г.
със срок на валидност една година, считано от 03.10.2018 г. до 02.10.2019 г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск
на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди пред
ответното застрахователно дружество на 08.02.2019 г. Поради това съдът намира,
че предявените искове са допустими.
На
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По
делото безспорно се установи, че телесните увреждания на Н.Н.К. се намира в
пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил С.К.И., което е установено с решение №
260173/26.04.2021г. постановено по АНД № 1308/2020г. по описа на Районен съд – К..
Съгласно т. 15 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от
6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по чл. 78а от НК, с
което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му
налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила
присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Поради
това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил л.а. „А.“ с
peг. № **** осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
От
заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че вследствие на
процесното ПТП, ищецът е получил следните травми: разкъсно
контузна рана на главата -скалп в областта на лявата слепоочна и теменна област-дъговидна
с дължина 8/7см.; контузио капитис; комоцио церебри-без загуба на спомен за
предходни и след ПТП събития; контузио торацис синистре/без контузия на белия
дроб; контузио генус синистре-оток, ограничени движения; частична руптура на
латералната колатерална връзка на ляво коляно; хронично посттравматично
главоболие. Лечебно възстановителния период е продължил 2 месеца. Според
експерта, травмата на лявото коляно е възстановена, походката е изгладена и
равномерна. От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви
също се установява, че лечебният и възстановителен период на ищеца е бил
продължителен, нуждаел се от чужди грижи непосредствено след произшествието. При
осъществения клиничен преглед на 01.06.2021 г., вещото лице е установило, че ищецът
е клинично възстановен и много рядко се появява главоболие. В съдебно
заседание, вещото лице посочва, че при ищеца е налице посткомуционен синдром,
като тези оплаквания ще отслабват, но след мозъчно сътресение за ищеца не е
подходящо да се качва на високо или по стълби. В настоящия случай това се явява пречка, тъй като ищецът работи
като електротехник, а от показания на свидетелката Босева се установява, че
ищецът не може да се качва на високо. Същата свидетелка установява, че ищецът
все още не е преодолял стреса от случилото се.
С оглед изложеното при определяне на обезщетението следва да вземе предвид,
че към момента на ПТП – то, ищецът е бил на 63 години, което обуславя
значително по-висок стрес, по-тежко преживяване на претърпените травми и
по-трудно възстановяване на телесното здраве. Ето защо съдът като взе предвид,
тежестта на травмите, възрастта на ищеца
към момента на ПТП – 63 години, неудобства и ограничения от личен, битов,
трудов и социален характер и предвид факта, че от една страна е налице остатъчен посткомуционен
синдром, но от друга страна, травмата на лявото коляно е възстановена, съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 30 000 лв.
От страна
на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, поради неизползване на предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В настоящия
случай, ответното дружество излага доводи за неизползване на предпазен колан от
страна на ищеца.
Според
експертите, извършили комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, при
настъпване на процесното ПТП, ищецът е бил без поставен предпазен колан.
Категорично е тяхното становище, че ако ищецът е ползвал предпазен колан,
главата му не би достигнала до предните състави на автомобила и съответно не би
получил травма на главата. Според вещите лица, дори травма на коляното, ищецът би
получил и с поставен предпазен колан. Поради това съдът приема, че Н.Н.К. е
допринесъл за настъпване на травма на главата и следва да определи съпричиняване
на вредоносния резултат с 20 %, като обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде намалено до размер от 24 000 лв.
По иска за имуществени вреди в размер
на 140 лв.
Ищецът претендира имуществени вреди в
размер на 140 лв. за изготвяне на експертно становище от вещо лице - психиатър.
Съдът намира, представеното становище по своето естество представлява частна
експертиза, възложена от ищеца, която не съставлява годно доказателствено
средство (така Решение № 214 от 29.05.2014 г. по т. д. № 992/2012 г. на ВКС, I
т. о.). Поради това съдът не възприема, направеното в експертното становище
заключение, тъй като фактите отразени в него следва да бъдат установени в
настоящия процес. Ищецът по свое усмотрение е решил да се подложи на това
медицинско изследване и съответно да заплати неговата стойност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
следва да отхвърли предявеният иск от Н.Н.К. против „Д.О.З.“ ЕАД
за заплащане на имуществени вреди в
размер на 140 лв. като неоснователен.
По
иска за законна лихва.
Съгласно чл.
429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от
18.01.2019 г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл.
430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите. По делото е
представено доказателство, че ищецът е предявил застрахователната си претенция
на 08.02.2019 г. Следователно съдът
като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да
приеме, че 08.02.2019 г. е датата,
на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца, поради това за периода от 18.01.2019 г. до 07.02.2019
г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че „Д.О.З.“ ЕАД следва да заплати на Н.Н.К. сума в размер на 24 000 лв. частичен
иск от 60 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП
на 11.01.2019 г. ведно със законната лихва от 08.02.2019 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск над сумата от 24 000 лв. до
претендирания размер от 40 000 лв. и искът за законна лихва за периода
от 18.01.2019 г. до 07.02.2019 г. като
неоснователни.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че
ищецът е материално затруднено лице,
поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 1 734, 20 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран
по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 2 081,
04 лв. с ДДС /1 734, 20 х20% = 2 081, 04 лв./
С оглед изхода на делото ответникът „Д.О.З.“ ЕАД
следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 244, 26 лв. с ДДС,
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответното
дружество е направило разноски в настоящото производство в общ размер на 2 310 лв., както следва: възнаграждение
за комплексната автотехническа и медицинска експертиза в размер на 1 000 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 1 310 лв.
С
оглед изхода на делото Н.Н.К. следва да
заплати на „Д.О.З.“
ЕАД направените
разноски в размер на 928, 83 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „Д.О.З.“ ЕАД следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 960 лв. за държавна такса, както
и сумата от 239, 16 лв., представляваща за възнаграждение на вещо лице по комплексната
автотехническа и медицинска експертиза, платени от
бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управлени: гр. С., ***да
заплати на Н.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат П.К., с адрес
***, ***сума в размер на 24 000 лв.
частичен иск от 60 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при
ПТП на 11.01.2019 г. ведно със законната лихва от 08.02.2019 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск над сумата от
24 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв. и искът за
законна лихва за периода от 18.01.2019 г. до 07.02.2019 г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск от Н.Н.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат П.К., с адрес ***, офис против „Д.О.З.“ ЕАД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управлени: гр. С., ***за заплащане на имуществени вреди в размер на 140 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управлени: гр. С., ***да
заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***, ***адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 2 081, 04
лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат П.К., с адрес ***, ***да
заплати на „Д.О.З.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управлени: гр. С.,
***направените
разноски в размер на 928, 83 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управлени: гр. С., ***да
заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, сумата от 960
лв. за държавна такса, както и сумата от 239, 16 лв., представляваща за
възнаграждение на вещо лице по комплексната
автотехническа и медицинска експертиза, платени от
бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач като трето лице – помагач на страната на
ответника „З.Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***, в качеството му на
застраховател на водача на лек автомобил "Ф. П." с peг. № СТ ***,
застрахователна полица, валидна от 15.11.2018 г. до 14.11.2019 г.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач като трето лице – помагач на страната на
ответника „Д.З.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ***, в качеството му на застраховател на водача на лек
автомобил "Ф.Ф." с peг. № СТ ****, застрахователна полица, валидна от
31.12.2018 г. до 30.12.2019 г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: