О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 476

гр. Пловдив, 25.04.2019 г.

 

Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА

                                                               

разгледа ЧНД № 696 / 2019 г. по описа на ПдОС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.243 ал.5 от НПК.

С постановление от 24.01.2019г. прокурор при Окръжна  прокуратура гр.Пловдив е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 339/2016г. по описа на Сектор „ИП” на ОДМВР гр. Пловдив на основание  чл. 243, ал.1, т.2 от НПК поради недоказаност на обвинението.

 Недоволен от постановлението е останало ощетеното юридическо лице „М. - Д.” ЕООД, което чрез  повереника си адв. К.А. обжалва същото с доводи за неправилност и необоснованост.

ЖАЛБАТА е процесуално ДОПУСТИМА, изхождаща от правно легитимирано лице при наличие на правен интерес и подадена в изискуемия от закона срок на 11.02.2019г. при получено съобщение на 04.02.19г. от управителя М. Т. /л.2, л.18 от приложеното ЧНД 363/19г.ПдОС/. Разгледана по  същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Представителят на държавното обвинение е възприел следната фактическа обстановка, вследствие проведеното разследване и приобщените по делото доказателства, която се възприема от настоящия съд с изключение на приетите за установени факти, изводими от мотивите  на съдилищата в съпътстващи производства – търговско и съответно наказателно за извършено престъпление по чл.290 от НК, които единствено могат да се ценят като източник на факти, че такива производства са били проведени, едното от които – по възз. търг.д. № 674/2015 на ПдАС спряно понастоящем, а наказателното - приключило с влязла в сила оправдателна присъда  по ВНОХД № 1222 /2017г., с която е отменена присъдата по НОХД № 756/2016 ПРС І н.с.  Приетото от съдилищата в тези процеси не  е източник на доказателства, релевантни за настоящото наказателно производство, защото не представлява доказателствено средство, респективно способ за доказване по НПК. Въпреки това, изводът за недоказаност на обвинението от страна на държавния обвинител е правилен като резултат. Обосновани са и изводите на прокурора по приложението на закона като резултат от проведеното до момента разследване. Изчерпани са и възможните доказателствени източници за приобщаване. Доказателствени искания не се правят и с жалбата.

 

На ***г. Н.Д.Д. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК. На ***г. Д.С.П. била привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

С Решение №4643 от 03.07.1997 година по фирмено дело №2721/1997 г. по описа на ПОС, в Регистъра на търговските дружества било вписано преобразуването на СД М.-Д. и С. в М.Д. ООД със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“В.А.“ №**и *** Н.Д. и М. Д. с равно дялово участие от по 50 дяла. Дружеството се представлявало от управителя Н.Д.. С Решение №2959 от 10.05.2006 година било вписано по партидата на дружеството прехвърлянето на притежавания дружествен дял от М.Д. на Д.Д., освобождаване на Д. и приемане на нов съдружник – Д.Д.. Дружеството се представлявало от ***Н.Д.. На *** г. обв.Н.Д. продал дружествените си дялове на *** свид.Д.Д.. На същата дата Н.Д. бил оправомощен с генерално пълномощно, нотариално заверено с рег.№1469/15.07.2010 г. по описа на нотариус С.Д. с рег.№*** на НК с район на действие ПРС, от новия представляващ да управлява дружеството.

На 18.08.2010 г. в Търговския регистър било вписано преобразуването на М.-Д. в ЕООД с едноличен собственик на капитала, с представляващ и управляващ Д. Н.Д.. Пълномощията на обв. Н.Д. по цитираното генерално пълномощно били оттеглени на *** година с нотариална декларация, заверена с рег.№***по описа на нотариус Т. Д.с рег.№***на НК с район на действие ПРС, когато и били предоставени на свид.М. И. Т. /бивша Д./.

Основна дейност на дружеството била търговия на едро с химични продукти и в частност с полимери. Същата се осчетоводявала от *** година от свид.К. Г.- *** и *** в дружеството.

На *** година М.-Д. *** ***, представлявано от ***свид. Т., получило покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №2605/2013 година по описа на ЧСИ С. Я.. От същата ставало ясно, че дружеството било осъдено да заплати по изп.лист, издаден по ЧГД №10032/2013 г. на ПРС, XX състав, по заповед №6225/14.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение на И. *** ООД гр.С., представлявано от управителя Д.П., сумата от 404 538 лева главница, ведно със законната лихва, считано от *** година до окончателното и изплащане и разноски по делото в размер на 21576.90 лева. След направена справка се установило, че въпросното задължение произтичало от Запис на заповед без протест, издаден на *** година, с падеж *** година с издател Н.Д.Д., действащ като представляващ и управляващ М.-Д. ***.

Едновременно с това, за времето от *** година до *** година, обв. Н.Д., в качеството си на ***, а в последствие на пълномощник на управителя, не бил посочил в нито един отчетен, счетоводен или друг документ, че съществува задължение в размер на 404 538 лева към И* *** ООД С., основано на търговски взаимоотношения между визираните дружества. Сумата от 404 538 лева, предмет на визирания изпълнителен титул - Запис на заповед, не била осчетоводена и в счетоводния отдел на дружеството не били постъпвали документи, касаещи такава сума. Записът на заповед не фигурирал и в годишния доклад на управителя за изминатите години, който доклад бил елемент от годишния финансов отчет, подписван от Н.Д. в качеството му на управител на дружеството и публикуван в Търговския регистър. За посоченото обстоятелство обвиняемият не бил уведомил нито счетоводството, нито представляващите и управляващи след него дружеството - свидетелите Д. Д. и М. Т.. Те не били запознати И. *** ООД С., с управител Д.П. и съдружници М. П. и Д. К., да е било търговски партньор на М.-Д. ***, нито последното да е поемало задължение по предоставена или предстояща за изпълнение услуга или да има задължение за връщане на предоставен заем. Визираното дружество не фигурирало никъде в базата данни за контрагенти на М.-Д. ЕООД. Същото било напълно непознато за тях. Поради тази причина свидетелите Д.Д. и М. Т. направили справка в Търговския регистър за годишните финансови отчети на И.*** ООД С.и установили, че за 2009 година същото било с баланс 54 000 лева и постъпления 253 000 лева, а за 2010 година - с баланс 75 000 лева и постъпления 152 000 лева. Т.е. предявената от последното претенция към 01.07.2010 година надхвърляла многократно оборота му за последните две години. Едновременно с това, финансовото състояние на М.-Д. *** било стабилно във времето, включително и към датата на издаване и подписване на посочения по-горе запис на заповед. Дружеството изпълнявало своевременно всички свои парични задължения и не е имало финансови затруднения. От изложеното представляващите „М.-Д.“ ЕООД направили извод, че записът на заповед от *** година не съдържал изпълняемо основание и че неговото издаване имало за цел да увреди имуществено дружеството и да обогати трето лице. Те го оспорили по реда на чл.414 от ГПК.

На *** година пред ПдОС била депозирана искова молба от И. *** ООД против М.-Д. *** във връзка с така подаденото възражение срещу Заповед за изпълнение № 6225 / 14.06.2013 г., издадена по ЧГД №10032/2013 г. на ПРС, XX състав  и било образувано търговско дело №643/2013 година по описа на ПОС, XII с. С Решение №464 от 24.07.2015 година по това дело съдът отхвърлил като недоказан и неоснователен предявения от И. *** ООД гр.С.против М.-Д. ЕООД иск по чл.422 ал.1, вр.чл.415 ал.1 от ГПК и чл.535 от ТЗ, с който било поискано да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 404 538 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от *** година до изплащането й, която сума била дължима на основание запис на заповед от *** година, платим на *** година и за която сума била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ЧГД №10032/2013 г. по описа на ПРС, XX гр.състав.  Решението на съда /л.184-188 т.ІІ ДП/ не е влязло в сила и понастоящем делото е висящо пред Апелативен съд Пловдив по възз.търг.д. № 674/2015 г., което е спряно /л.190-192 т.ІІ ДП/.

В хода на разследването е назначена комплексна съдебно-графическа и техническа експертиза, според заключението на която ръкописните текстове, изписани в полетата за данни и за издател в Запис на заповед, както и имената „Н.Д.Д.“ в Споразумение и в Консултантски договор, са изпълнени от Н.Д.; ръкописно изписаните имена „Д.П.“ в Споразумение и в Консултантски договор са изпълнени от Д.  П.; подписите, положени срещу „Издател“ в Запис на заповед, срещу №1 под „Споразумели се“ в Споразумение и срещу Възложител в Консултантски договор са изпълнени от Н.Д.; подписите, положени срещу №2 под „Споразумели се“ в Споразумение и срещу „Изпълнител“ в Консултантски договор са изпълнени от Д.П.; отпечатъците от печат от името на М.-Д. ООД и сравнителните образци от печат на същата фирма са оставени от един и същ печат; отпечатъците от печат от името на И. *** ООД и сравнителните образци от печат на същата фирма са оставени от един и същ печат / л.328-336, т. І ДП/.

Назначената в хода на разследването съдебно- счетоводна експертиза /л.333-344 т.І ДП/ дава заключение, че представеният Инвестиционен проект за обект: Винарска изба „*** ***“, който е служел за основание за издаване на инкриминираните документи /Споразумение и Запис на заповед от *** година / не съдържа изискващата се информация според Приложение №3 към Наредба №18/26.06.2008 година. Всички разходи, свързани с проекта, като разходи за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултанти, технико-икономически оценки и анализи, маркетингови стратегии, разработване на бизнес план, придобиване на ноу-хау, патенти и лицензи, необходими за изготвяне и изпълнение дейностите по проекта, е допустимо да са до размер от 252 166 лева, които представляват левовата равностойност на 100 000 евро плюс 2 на сто от горницата над левовата равностойност на 1 000 000 евро от договорената в чл.3.2 от Консултантски договор от *** година стойност на проекта в размер на 4 785 000 лева. Сумата от 252 166 лева, ако е действително платена, е допустима като сбор от всички видове консултантско-технически разходи. В консултантски договор от *** година в чл.1.2 са предвидени и други нефиксирани, евентуални консултантски разходи. В представените счетоводни документи от М.- Д. ЕООД и И.***ООД не са открити данни за счетоводни записи, свързани с Консултантски договор от *** година и споразумение към него от *** година. Наличните парични средства на М.- Д. ЕООД, според счетоводните му данни към *** година са били 51 766.18 лева, към *** година - 23 457.20 лева, към *** година - 8 597.14 лева, към *** година - 186 969.06 лева, към *** г. - 26 622.29 лева и към *** година - 59 382.20 лева. При планирана инвестиция в размер на 4 785 000 лева, така, както е записано в Консултантски договор от *** година, при необходимо 50% самоучастие на инвеститора, то той е трябвало да има готовност да инвестира 2 392 500 лева /4 785 000/2/, като видно от наличните му парични средства през периода, дружеството не е разполагало с тези парични средства.

В счетоводните данни на И. *** ООД не се открива задължение за плащане към физическо или юридическо лице по консултантски договор от *** година и споразумение към него от ** година. Не се откриват данни за осчетоводени задължения към физически и юридически лица по граждански договори за периода *** година - *** година, свързани с Консултантски договор от *** година - и споразумение към него от *** година. При извършените проверки не са намерени счетоводни данни за осъществени и отразени в счетоводството търговски сделки от какъвто и да е било характер между М.-Д. *** и И. *** ООД С.. Не са намерени и включени в справки-декларации, дневници за покупки и дневници за продажби счетоводни данни за търговски сделки от какъвто и да е било характер между М.-Д. *** и И. *** ООД гр.С.. В публикуваните ГФО /в Актива на баланса, в Отчета за паричните потоци и в обяснителните сведения към съответния период/ за ***г. и **** г. не е намерен запис, съответстващ на възникналото вземане от М.-Д. *** по Запис на заповед от *** година за сумата от 404 538 лева. В балансовите статии „Вземания от клиенти и доставчици“ и „Други вземания“, посочените суми са в многократно по-малък размер от 404 538 лева, т.е. тази сума не може да е част от балансово отразени вземания. От прегледа на счетоводната документация на И. *** ООД гр.С.не са намерени данни за осчетоводени договори за изготвяне на проекти по програма Мярка 123. Изводите на експерта са в съответствие с изложеното от свидетелите Д. Д. /л.292-299 том І ДП/,  М. Т./л.274-275 том І ДП/, К. Г./286-288, том І ДП/.

От трудовото досие на Н.Д. /том ІІ ДП/ се установява, че трудовото му правоотношение с М.-Д. ООД е било прекратено на ***г., до която дата е заемал длъжността заместник управител.

Предвид възникналото съмнение в хода на  разследването относно фактите кога именно са били създадени инкриминираните документи /т.е. за установяване на обстоятелството същите антидатирани ли са/ и по указания на въззивния съд в предходно производство по чл.243 от НПК е била назначената Комплексна техническа експертиза с участието на графолог и химик /л.103-106 том ІІ ДП/. Експертите са посочили, че в световната практика няма разработена методика за установяване на точното време на полагане на химикалната паста върху документи. Съществуващите опити за извършване на такава датировка са относителни и неточни във времето, като това обикновено е свързано с факта, че се използва времето за съхнене на разтворителите на химикалните пасти. Времето на изсъхване на една химикална паста е процес, зависещ от много фактори /температура на помещението, в което е документът, неговото съхранение - в или не в полиетиленов „джоб“ и т.н./ и не е еднакво дори и за паста от една химикалка. Според заключението отпечатъците от печат - обекти от името на М.- Д. ООД и сравнителните образци от печат на същата фирма били оставени от един и същ печат, отпечатъците от печат - обекти от името на И. ***ООД и сравнителните образци от печат на същата фирма били оставени от един и същ печат.

За изясняване на същите обстоятелства относно съмнението, че Договорът за възлагане, Споразумението и Записът на заповед са били съставени близо три години след  *** год. в хода на разследването била назначена и допълнителна ССчЕ, която изчислила законната лихва върху сумите по Консултантски договор от ** г. и Споразумение от ***г. /л.112-115 т.ІІ ДП/. От Заключението става ясно, че върху главница от 119 625лв. за периода ***-***г. вкл. законната лихва е 65 212,62лв. Върху главница от 119 625лв. за периода от ***- ***г. законната лихва е 60 075.62 лв. Договорените лихви по Споразумението са следните: върху главница от 119 625лв. за периода ***-***г., изчислената авансово лихва е 65 212.60лв. Върху главница от 119 625лв. за периода от ***-***г. изчислената авансово лихва е 60 075.60 лв. Т.е. вещото лице е определило лихвите, като е стигнало до размери, които се отличават от посочените в споразумението с 0.02 лв. От тази експертиза, назначена в хода на настоящото наказателно производство като редовен способ за събиране и проверка на доказателства може да се направи изводът, който е направил съдът по търг.д.№ 643/2013г. по описа на ПдОС, ХІІ състав - а именно – че договорните лихви по изследваното Споразумение са така посочени, че да съвпадат със законната лихва, изчислена за период напред в  бъдещето до ***г., което е почти невъзможно да се изчисли с такава точност към ***г., без да се знае основният лихвен процент на БНБ години след това.

Въпреки усилията на разследващите и ангажираните в пълен обем доказателствени средства за това обвинението е недоказано. Не се откриват достатъчно доказателства и за извършено друго престъпление от общ характер. Правилни и обосновани са изводите на представителя на държавното обвинение, като е взел отношение по всички релевантни въпроси за решаване в настоящото производство.

Обосновано прокурорът не е съзрял данни за извършено  престъпление съобразно установените факти, изложени по-горе. Не са събрани безспорни и категорични доказателства за осъществяване на признаците от обективна и субективна страна на съставите на престъпленията по чл.220 от НК и по чл.212 ал.4, вр.ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.18 ал.1, вр.чл.20 ал.4, вр.ал.1 от НК от страна на Н.Д.Д. и и по по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК от страна на Д.С.П., както и по чл.217 ал.4 от НК от обв.Д..

Приемайки теоретичните разработки на прокурора относно отделните видове престъпления, обсъдени от него в атакуваното прокурорско постановление, които се споделят от настоящият съд, намира за ненужно да ги повтаря. Следва да се обобщи следното:

Не е извършено престъпление по чл.212 от НК, защото съдът не може да бъде адресат на измама, а инкриминираните документи са представени по ЧГД №10032/2013 г. на ПРС, XX състав, по което е била издадена Заповед за изпълнение №6225/14.06.2013 г., за да се инициира според свиделите Д* Д. и М* Т* увреждащо недължимо плащане по мнимо правоотношение с цел неоснователно обогатяване на ищеца – И* ***, представлявано от обв.Д.П.. Измама може да се извърши само спрямо физическо лице, за да може то да бъде противоправно мотивирано да действа в насока имуществено разпореждане, като вредата може да настъпи и за юридическо лице. В случая управляващите и представляващи дружеството М*Д. не са били измамени. Същевременно не може да се установи, че се касае за документ с невярно съдържание, служещ за основание за престъпното имуществено разместване, доколкото   Консултантският договор от 2008г., Споразумението и Записът на заповед от ***г. отразяват волята на техните издатели и по този начин се явяват диспозитивни частни документи, а не удостоверителни. На следващо място е установено в хода на настоящото наказателно производство, че документите не са неистински, защото изхождат от техните издатели – съответно Н.Д. и Д.П. като представители на съответните дружества.

Относно престъплението по чл.220 ал.1 от НК наред с приетото от прокурора, следва да се отбележи и следното - безусловен елемент от това престъпление е сключването на сделка, което е неизгодна и уврежда търговското дружество. В случая не е доказано, че сделка е била сключена изобщо, доколкото свидетелите Д* Д. и М* Т*, а и изводите по ССчЕ са категорични, че в счетоводството на ощетеното дружество възложител няма и следа от подобно съглашение с процесния предмет – изготвяне на проект с работно наименование „Винарска изба ***- ***”, стойност и контрахент – И. *** ООД С.. Такава следа липсва и в счетоводството на дружеството изпълнител. Дружеството възложител не е притежавало земи в землището на с.З./за собственик на нива в местността К*** в земл.на с.З. е бил признат от нотариус по обстоятелствена проверка обв.Н.Д. през 2006г. – л.371 т.І ДП/.

Както се посочи по-горе последователни и категорични са показанията в тази насока на свидетелите Д. Д.,  М. Т., К.Г., чиито изявления са проверени посредством коментираната Счетоводна експертиза. Изолирани в тази насока остават показанията на свидетелите М. П. /л.316-317 т.І ДП/  и Г.К./л.319-320 т.І ДП/, които прочее не излагат факти, които те лично са възприели. Макар и съдружници в И. *** ООД С., те заявяват единствено, че са знаели за въпросния проект от Д.П. без никаква конкретика. Показанията им остават косвени и неубедителни за извод в противната насока и не подкрепят тезата на обвиняемите, които излагат като свидетели /преди привличането им като обвиняеми/ показания в противоположната насока, при наличие на интерес за това, предвид висящия помежду им търговски спор, а и предвид новото им процесуално качество изявленията им като свидетели не могат да се ползват. Не допринася за установяване на действителността на сделката и заявеното в подробния разпит на свид.Г. К. /л.32-35 т.ІІ ДП/. Изложените от него с подробности факти две години след първия му лаконичен разпит, остават изолирани и неподкрепени с други доказателствени средства.

Поради същите причини не е налице и извършено престъпление по чл.217 ал.1, ал.2 и ал.4 от НК, което изиква наличие на ощетено имущество, като не се установява да е настъпила щета от претенцията на И.*** ООД и до момента за дружеството жалбоподател, което прочее е елемент и от деянието по чл.220 ал.1 от НК. Предвид липсата на съществените елементи от тези престъпления относно качеството на дееца и липсата на доказателства за сключена сделка изобщо, ирелевантен е въпросът дали е налице довършен опит към престъпление от този вид, както се твърди в жалбата. Правилни са изводите на прокурора за липсата на категоричност в съществения за делото момент кога са били съставени инкриминираните документи, тъй като за този момент е важно качеството на техния съставител – в случая обв.Д., с което не може да се докаже причастността му към престъплението по чл.220 от НК /като длъжностно лице/ и по чл.217 ал.2 от НК /като представител/, независимо, че последното се преследва по частен ред, тъй като такива възражения са направени в жалбата, а по ал.4 е от общ характер. Не е доказано антидатирането на документите, което да ги прави с невярно съдържание относно вписаната в тях дата, както се настоява в жалбата. Комплексната графолого-химична експертиза в заключението си е категорична, че този факт не може да се установи. В допълнение съдът намира, че не се откриват за установени и елементите на някое от документните престъпления по Глава ІХ от НК, които са свързани с неотменния белег от правната им квалификация – лъжливо документиране. Последното не се установи в хода на разследването /в този смисъл коментираната по-горе комплексна  експертиза за графическо изследване на почерк и техническо изследване на процесните документи – стр.5 абз.2 от настоящото определение/. Не е възможно да се направи и изводът за неистинност на документите, предвид твърдението в жалбата, че към момента на съставянето им /факт, неустановен по делото/, обв.Д. не е бил вече управител на пострадалото дружество и документите са антидатирани/. Следва да се отбележи, че доводите в жалбата са противоречиви относно приетото от страна на жалбоподателя за времето на осъществяване на отделните престъпления, обсъдени от прокурора в атакуваното прекратително постановление. Така за документното престъпление се прави оплакване, че е налице невярност в датата на съставянето на Консултантският договор през ***г. и Споразумението и записът на заповед от ***год. и че са антидатирани, а относно престъпленията по чл.220 от НК и чл.217 от НК се настоява, че същите документи са съставени през ***-***г., когато именно управляващ на пострадалото дружество е бил обв.Н.Д.. Т.е. изводите в жалбата за доказаност и съставомерност се правят избирателно съобразно евентуалната правна квалификация на деянието и напасването му към нея. Следва да се посочи, че даден факт от обективната действителност или съществува или не съществува, или не може да бъде доказано осъществен ли е. След това могат да се правят съответните изводи по приложението на закона.

В изложения смисъл, съдът намира жалбата на М* Д. ЕООД чрез процесуалния му представител за неоснователна. Разгледано по същество обжалваното Постановление на ОП Пловдив се явява законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Изчерпани са всички доказателствени възможности за достигане до друга фактическа обстановка, а въз основа на нея до евентуално други  изводи по приложението на закона. Правилно е посочено прекратителното основание на обжалваното постановление – поради недоказаност на обвинението.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от  24.01.2019г. прокурор при Окръжна  прокуратура гр.Пловдив за прекратяване на  наказателното производство по досъдебно производство № 339/2014г. по описа на Сектор „ИП” на ОДМВР гр. Пловдив на основание  чл. 243, ал.1, т.2 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на протест и обжалване в 7-дневен срок от съобщението пред Апелативен съд Пловдив.

 

Да се изпратят съобщения за постановения съдебен акт на ОП Пловдив, на М. Д. ЕООД, на адв.Кр.А., на обвиняемите Н.Д.Д. и Д.С.П..

 

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: