Решение по дело №1224/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 460/18.05.2023 г., постановено по АНД № 1152 по описа за 2023г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0769-000150/15.02.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. В жалбата се иска съдът да отмени обжалваното решение и наказателното постановление. Твърди се, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв. З.К., който поддържа касационната жалба, представя писмени доказателства – договор за продажба на МПС, заявява желани е при необходимост да представи свидетел, който да бъде разпитан от въззивната инстанция, в случай, че делото бъде върнато на разглеждане от нея.

Ответникът по касацията Началник група в ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище по спора.

За Прокуратурата на Република България се явява прокурор Х. Колев от Окръжна Прокуратура Бургас, който изразява становище за неправилност на решението на въззивната инстанция.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд-Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба от Х.Р.С. против Наказателно постановление № 23-0769-000150/15.02.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“. С Решение №460/18.05.2023 г., постановено по АНД №1152 по описа за 2023г. на Районен съд – Бургас е потвърдено наказателното постановление и С. е осъден да заплати 80 лв. разноски по делото.

За да постанови решението си съдът е приел, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, регистриран на името на Екатерина Стаматова (негова съпруга) и е придобит с договор за покупко-продажба. Според мотивите на въззивния съд жалбоподателят е съсобственик на автомобила в СИО, тъй като е закупен по време на брака независимо, че като собственик е вписана неговата съпруга. Поради тази причина съдът счита, че С. е осъществил посоченото в НП административно нарушение както от обективна, така и от субективна страна. При така изложените мотиви районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от въззивния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

От фактическа страна е установено, че на 30.12.2022г. в гр. Бургас, С. управлява МПС марка Санг Йонг, модел Рекстон, с рег. № А 6013 НМ, което не е регистрирано по надлежния ред. Регистрацията на процесния лек автомобил е прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Касационният съдебен състав приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове.

Касационните възражения, че обжалваното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, настоящият съдебен състав намира за основателни.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 1 ЗДвП вменява задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП сочи, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая Х.С. е управлявал автомобил след настъпило служебно прекратяване на регистрацията. Това прекратяване не му е било съобщено, но същото се основава на неизпълнение на законово задължение, допуснато от самия него и съпругата му. Недопустимо е извличане на права от собствено противоправно поведение. Като не е регистрирал в определения от закона срок придобитото МПС, касационният жалбоподател е бил наясно с това, че същото подлежи на служебна и автоматична дерегистрация. В този смисъл, след изтичане на двумесечния срок по чл.143, ал.15 ЗДвП, той е бил наясно, че е възможно да управлява автомобил, който не е регистриран по съответния ред, заради служебна дерегистрация, като не е предвиждал настъпването на противоправните последици от деянието си, но е бил длъжен и е следвало да го стори, т.е. нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост в хипотезата на небрежност.

Настоящият състав не възприема направените възражения, че единствено съпругата на касатора може да носи административнонаказателна отговорност, поради факта, че чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП посочва, че се наказва водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. За да се приложи посочената разпоредба е достатъчно лицето да е имал качеството водач, което е безспорно доказано по делото.

Наложените наказания са определени от АНО към установения от закона минимум и са съобразени с обстоятелствата по случая.

Като е достигнал до изводи различни от изложените, Районен съд – Бургас е постановил валидно, допустимо, правилно решение, което следва да да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административният съд Бургас, XXVI-ти състав

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 460/18.05.2023 г., постановено по АНД № 1152 по описа за 2023г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: