РЕШЕНИЕ
№ 677
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502072 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „ПСК“Ледени
ангели – Пловдив, представлявано от Г.В., чрез адв.Н.Г. против Решение №
161649/ 04.06.2021г. постановено по гр.д.№ 6716/ 2020г. по описа на
Пловдивски районен съд – ХІІ гр.с., с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя иск за осъждане „Шейп-консепт – Архитектурна асоциация“
ООД – гр.Пловдив да му заплати дадената без основание / по развален
договор за проектиране от дата 10.06.2019г./ сума от 6000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата н подаването на исковата молба
15.06.202г. По изложени доводи и оплаквания в жалбата се иска отмяна на
обжалваното решение и уважаване на иска.Претендира се присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от „Шейп-
консепт – Архитектурна асоциация“ ООД – гр.Пловдив, представлявано от
управителя Х. С., чрез адв.А.Ц., оспорва се жалбата като неоснователна и
моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира се присъждане на
1
разноски за въззивната инстанция.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259,
ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
Ищецът е предявил иск на основание чл.55, ал.1, пр.ІІІ ЗЗД против
ответника за връщане на дадено по развален договор за изработка на
„Интериорен проект на спа зона към хотел „********, в размер на 6 000 лева,
ведно със законната лихва от предявяване на иска. Изявлението за разваляне
на договора ищецът е направил с предявяване на иска на главното
претендирано основание – виновна забава на изпълнението, продължила
повече от 10 дни и алтернативно предявени две основания – поради
неизпълнението му в срок и изпълнение, което е станало безполезно като
резултат от виновна забава, продължила повече от 10 месеца.
Обстоятелствата, на които е основан иска, са : сключен на 10.06.2019г.
договор за изработка - „*******, със договорен срок на изпълнение – за
1.Концептуален проект - 40 работни дни , считано от сключване на договора
при извършено авансово плащане и 20 работни дни за евентуални доработки
и корекции, съответно общ срок от 60 работни дни. 2. Технически проект – 20
работни дни, считано от датата на приемане на Концептуалния проект и
извършено авансово плащане за техническия проект. Процесната сума от
6000 лева, представляваща авансово плащане за Концептуалния проект била
преведена на ответника с платежно нареждане от 12.06.2019г. , поради което
срокът за изработване и предаване на Концептуалния проект е започнал да
тече на 13.06.2019г. До предявяване на иска работа не била предавана,
приемана и/ или отчитана. Ответникът изпаднал в забава на 08.08.2019г. ,
алтернативно ако се приеме, че е била възникнала необходимост от
доработки и корекции, ответникът е изпаднал в забава на 09.09.2019г. С оглед
на това ищецът претендира настъпило по чл.26 от сключения договор
основание за разваляне на договора на посочените с ИМ главно и
алтернативни основания за това.
Ответникът оспорил основателността на предявения иск въз
основа на доводите и възраженията: не са оспорени фактите и
2
обстоятелствата за сключване на договора на посочената дата, както и
извършения от ищеца превод на авансовата сума за изготвяне на
Концептуалния проект. Оспорва се обаче наличието на вина у ответника за
неспазване на сроковете с изтъкване на обстоятелството , че договорената
площ от 200 кв м е била ориентировъчна и прецизирането й в процеса на
работата води до актуализация на цената по чл.10 и сл. от раздел ІІІІ на
договора, както и твърдението, че до момента на подаване на исковата молба
да не е бил предаван и получаван от ищеца изработен проект; при подписване
на договора представител на ответното дружество договарял и провеждал
контактите през първите три месеца с представляващия ищцовото дружество
М. П., а впоследствие с другия представляващ – Г. В.; оспорва се наличието
на неточно изпълнение от страна на ответника видно от представените по
делото на хартиен носител електронни документи, според които
комуникацията е продължила между страните до м.май 2020г. и в които не
фигурира недоволство от страна на ищеца за проточилата се работа поради
наличие на яснота у ищеца за причините за това по чл.27 от договора, при
виновна забава на възложителя, при което сроковете се удължават с времето
на забавата; в този смисъл фактическите обстоятелства, въз основа на които
ответникът обосновава наличие на кредиторова забава са – неосигурено
съдействие за своевременно отговаряне на изпратена на електронен адрес
кореспонденция от страна на ответника и настояване срещите да се
извършват лично, при които преговорите са били водени от проектант на
ответното дружество – И. Г.Н. и възложителя, първият носейки всеки път със
себе си мобилен компютър за обсъждане на всеки етап от работата и
консултиране с възложителя за допълнителни изисквания, при което
комуникацията се осъществявала трудно и бавно с поставяне от страна на
възложителя на все нови и нови изисквания; в по-късен етап – началото на
2020г. се било родило дете на представляващия ищцовото дружество Г.В.,
настъпил и карантинен период, представляващи допълнителни причини за
забавяне на връзките между страните, а връзката им продължила до м.май и
юни 2020г. ; оспорва се на следващо място липсата на изпълнение от страна
на ответника на възложената работа - от представените електронни писма и
съобщения по делото е видно, че ответникът е изпращал своите разработки
на посочения от ищеца електронен адрес във връзка с изготвянето на
Концептуалния проект , започнало от м.ноември 2019г.; на 06.11.2019г. Г.В.
3
свалил изпратените му файлове, а на 19.11.2019г. същите били свалени и от
посочения имейл – адрес на възложителя , а последните разменени съобщения
били през м.май и юни 2020г.; в имейл с дата 27.04.2020г. е налице изявление
на Г.В. „харесва ми“ във връзка с изпратени визуализации от ответника; на
14.05.2020г ответникът уведомил Г.В., че е готов с албума с Концептуалния
проект, първият получил отговор за уговаряне на датата 18.05.2020г., след
което опитите за връзка с възложителя станали все по-трудни, ответникът
изпратил служителя си И. Н. за предоставяне на изготвения проект ведно с
протокол за приемането му, на срещата присъствал Г.В., който отказал да
приеме проекта този отказ за приемане на проекта, ответникът изплатил на
посочения на ищеца имейл адрес и чрез куриер с оформена обратна разписка
– изготвения проект, протокол за приемане и покана за доброволно плащане
на остатъка от сумата в размер на 10 680 лева с ДДС, получени лично от М.
П. на датата 05.06.2020г.; след непостъпване на каквото и да е изявление, на
същия е изпратено ново такова за разваляне на сключения договор, получено
на ел.адреса на дружеството на 19.06.2020г., а чрез куриер на 22.06.2020г. С
оглед на това се мотивира тезата, че изпратеният проект е във фактическа
власт на възложителя, от получаването му същият не е направил възражения
за неправилно изпълнение, а основанието, на което ответникът получил
авансовото плащане не е отпаднало, а изложеното сочи на неточно поведение
от страна на ищеца.
Представени са и от двете страни писмени доказателства, както и
ангажирани са гласни доказателства.
За да отхвърли така предявения иск районният съд е отчел
наличието на данни за изпълнение на проекта в периода 06.11. – 19.11.2019г.,
след което окончателният концептуален проект представен на ищеца с
покана за плащане на остатъка от сумата, доведени до знанието на ищеца,
вкл. чрез лично получаване на концептуалния проект през м.май 2020г., което
установено и от гласните доказателства по делото. С оглед на това е приел
наличието на кредиторова забава поради неоснователно неприемане на
предложеното изпълнение, чрез което ответникът се е освободил от
последиците на своята преди датата на претендираното от ищеца разваляне на
договора.
Настоящият съдебен състав споделя крайния правен резултат на
4
районния съд като постановен в съответствие с доказателствения материал по
делото във връзка с наведеното от ответната страна неосигурено точно и
пълно кредиторово съдействие като условие за насрещно точно изпълнение
от страна на изпълнителя в темпорално отношение. Анализът на събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на св.Н.А. и св. И. Г.Н. налага
изводът за депозирани от св.А. показания в резултат на общи и предимно
външни впечатления от развилите се във времето отношения между страните
по повод организационните задължения на свидетелката като ***** на един
от представляващите ищцовото дружество. Показанията на тази свидетелка не
са информативни относно същността на провежданите срещи. С оглед на това
и на кредитиране подлежат показанията разпитания по делото св.И. Н.,
участващ в изработването на процесния проект, депозираните
обстоятелствата на който кореспондират на представената по делото от
ответника електронна кореспонденция между страните. В тази насока се
установяват обстоятелства за възникналата необходимост от провеждане на
срещи между страните във връзка с поставянето на нови и допълнителни
изисквани от възложителя, вкл. за лични срещи, налагащи последващи
корекции по работения от изпълнителя проект, предмет на договора.
Безспорно е между страните, че процесният работен от ответника проект не е
изработен в рамките на договорените в чл.10 по сключения на 10.06.2019г.
договор за изработка. С чл.11 от същия договор е създадена възможност за
предоговаряне на сроковете в случай на промяна, наложена от възложителя,
нова или различна от първоначалните изисквания, какъвто е и смисълът на
уговорката по чл.12 от договора, условия за които са били налице съобразно
установените обстоятелства, на които сочат събраните по делото
коментирани по-горе доказателства. Въззивният съд намира, че така
установената фактическа обстановка по продължителността във времето за
изработване на възложеният проект създава условия за прилагане института
на т.н. „компенсации на вини“ съгласно чл.83, ал.1 ЗЗД, според която норма
ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е
отговорен, съдът може да освободи от отговорност длъжника.
Неосигуряването на своевременно съдействие от страна на ищеца за
реализиране на комуникация с изпълнителя с цел изясняване изискванията му
на възложител и изпълнение на налаганите корекции на проекта, както и
неоснователния отказ за приемане на изработения проект, изпратен му по
5
електронната поща, както и с уведомление с обратна разписка, без
възражения както за срочността, така и за недостатъци, сочи на виновно
противоправно поведение на кредитора спрямо длъжника в причинна връзка с
невъзможността за точно изпълнение задължението на длъжника.
Правомерността на поведението се води от установения с разпоредбата на
чл.63, ал.1 ЗЗД принцип за действия в съответствие с добрите нрави.
Санкцията за това се състои в това, че кредиторът понася част от
неблагоприятните последици, като те остават в негова тежест. В настоящия
случай санкцията се изразява в невъзникналото в полза на възложителя право
за разваляне на договора като предпоставка за отпадане на основанието за
заплащане на процесния аванс от 6 000 лева и за претендиране връщането му
на основание чл.55, ал.1 пр. III ЗЗД.
В гореизложения смисъл неоснователни се намират доводите на
жалбоподателя, основани на безспорните между страните обстоятелства за
това, че процесният проект по договора не е изготвен в договорените между
страните първоначални срокове по чл.10 от договора, както и недоказан в
процеса наличието на обоснован и мотивиран отказ от страна на възложителя
да приеме изпратения проект. Липсата на установено изрично мотивирано
волеизявление за неприемане на изработения проект е неизпълнение на
задължението на възложителя по чл.264 ал.1 и ал.2 ЗЗД да прегледа и приеме
работата и направи всички възражения за неправилно изпълнение, в противен
случай съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД ако не направи такива възражения, работата
се счита за приета.
По така изложените съображения въззивният съд намери жалбата за
неоснователна, а обжалваното решение като правилно подлежи на
потвърждаване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените разноски по делото в размер на 700 лева, съобразно
представения списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261649/ 04.06.2021г. постановено
по гр. д.№ 6716/ 2020г. по описа на ПРС – ХII гр.с.
Осъжда ПСК „Ледени ангели – Пловдив“ АД, ЕИК ********* да
заплати на „Шейп – консепт – Архитектурна асоциация“ ООД, ЕИК
********* сумата 700 лева / седемстотин лева/ - направени разноски за адв.
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7